№ 155
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20204500500537 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – Русе, чрез юрк. Г.Д.,
против Решение № 1079/04.08.2020 г., постановено по гр.д. № 7053/2019 г. по
описа на РС – Русе, с което е осъдена да заплати сумата от 1115,40 лв. -
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.08.2017г. –
26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
100,00лв. – обезщетение за забава. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон, по подробно
изложени в нея съображения. Поддържа се, че съдът не е съобразил правния
статут на ищеца в качеството му на държавен служител в системата на МВР,
чието служебно правоотношение се регламентира от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Навежда се, че в закона няма
препращаща норма към разпоредбите на КТ и НСОРЗ и същите не следва да
се прилагат субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
специална правна уредба. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
1
Претендират се разноски.
В писмен отговор въззивникът КР. ПЛ. К. изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява ЧАСТИЧНО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по предявен от КР. ПЛ. К. иск
за осъждане на ответника ОДМВР - Русе да му заплати сумата от 1115,40 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 27.11.2016 г. до 27.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска и
100,00 лева – обезщетение за забава.
По делото е безспорно установено, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника, първоначално заемайки
длъжността „стажант“ за периода 09.01.2017 г. - 28.08.2017 г., след което от
29.08.2017 г. е назначен на длъжност „м.и.“ в група „о.о.р.“ в сектор „о.п.“
към Първо РУ при ОДМВР – Русе, а през 2019 г. - преназначен на длъжност
„с.п.“. Установява се, че до 29.08.2017 г., докато е заемал длъжността
„стажант“, К. не е работил на смени и не е полагал нощен труд. След
29.08.2017 г. предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на смени, с продължителност 12 часа – дневни и
нощни, т.е. е полагал труд и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, съгласно месечни
графици, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза се установява, че в периода от 29.08.2017 г. до
27.11.2019 г. ищецът е положил общо 1342 часа нощен труд. Вещото лице
сочи, че за положения нощен труд К. е получил заплащане в размер на 0,25
лв. на час, като общата сума, заплатена за положен нощен труд за периода е
2
335,50 лв. Непризнатият и неизплатен от работодателя извънреден труд,
прилагайки коефициент 1,143 по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, определя в размер на
191,906 часа. Експертизата установява, че отработените през процесния
период часове нощен труд не са преобразувани от работодателя към дневен
при отчитане на сумираното работно време. Според вещото лице размерът на
незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, вследствие
на преобразуването на нощен към дневен такъв, изчислен на база 50 на сто
увеличение върху основната заплата следва да е 1398,16 лв. за 191,906 часа, а
обезщетението за забава – 132,13 лв.
Възраженията във въззивната жалба на ОДМВР – Русе, че по
отношение на служителите на МВР са неприложими разпоредбите на Наредба
за структурата и организацията на работната заплата и че не е налице
непълнота на нормативната уредба, която да бъде преодоляна чрез прилагане
на НСОРЗ, са неоснователни.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията към процесния
период), министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
същата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 часа за отчетния период се умножава по
0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
3
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява законова
празнота относно организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Противното разрешение би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС – Луковит. В него е прието, че чл. 8 и чл. 12,
буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. В националното законодателство изобщо не съществува до 2020 г. /вкл.
и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така, че
отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав. От
друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС.
Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от
НСОРЗ (в редакцията към процесния период), което води до извод, че в това
отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
4
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове
в дневни. Налага се извод за липсата на механизъм за гарантиране на
защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–
голяма продължителност на нощния труд. Посочените от въззивника
придобивки като допълнителен платен годишен отпуск и др., съдът не счита
като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. По
отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава – членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид,
че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа на служителите в МВР, с което се
обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по–
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
Настоящия състав намира за основателни твърденията във въззивната
жалба, че районният съд неправилно е уважил претенцията в пълен размер
като е приел, че преобразуваният нощен към дневен труд се явява извънреден
такъв и че същият следва да бъде заплатен с увеличение 50%. В чл. 178 и чл.
179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се
изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е
предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд,
а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително
5
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, което
характеризира този труд като "нощен труд", според легалното определение за
това в чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР регламентират два различни вида допълнителни
възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на
самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.
Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като
уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в Раздел І
– редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и
сл. от КТ, за които е обособен специален Раздел ІІ – извънреден труд.
Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощният труд се
полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00 ч. до
6,00 ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната
продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо
от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън
установеното за служителя работно време. Положеният през нощта труд
може да се окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в
дневен при прилагане на коефициента 1,143 остават незаплатени часове, а
само когато е положен такъв извън установеното за конкретния служител
работно време.
В доказателствата по делото липсват конкретни данни, че нощният труд
за процесния период 29.08.2017 г. – 27.11.2019 г. е положен извън рамките на
установеното за ищеца работно време или такива, че в края на всеки период,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, общият
сбор на отработените от него часове дневен и нощен труд, надвишава
определената норма за продължителност на работното време за периода.
Поради изложеното, настоящият съд намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода от 29.08.2017 г.
до 27.11.2019 г. е положил 1342 часа нощен труд. Без увеличение от 50% за
положен труд като извънреден на жалбоподателя ищец му се дължи
заплащане на допълнително възнаграждение за положения от него труд в
размер на 932,11 лв. Поради същите съображения настоящият въззивен състав
намира, че следва да редуцира и акцесорния иск досежно обезщетението за
забава, поради което и на основание чл. 162 ГПК определя неговия размер на
6
88,09 лв.
Предвид тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която о. – Русе е осъдена да заплати възнаграждение за
положения от ищеца допълнителен труд за разликата от 932,11 лв. до 1 115,40
лв., както и за обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД за разликата от 88,09 лв.
до 100 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и двете страни имат право
на разноски съобразно уважената част от иска, респективно от жалбата. За
първата инстанция ищецът е направил разноски за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв., който, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ, се явява минималният такъв съобразно направеното възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника. Това
възнаграждение съобразно уважената част от иска следва да се заплати от
последния в размер от 251,82 лв. От своя страна ответникът дължи
заплащането по сметката на РРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в същия
размер, но за държавни такса и заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно отхвърлената част
на иска за първата инстанция на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,06 лв. Същият размер се
дължи на въззивника и за втора инстанция, като освен това въззиваемият
следва да заплати на въззивника и част от внесената от последния държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 8,06 лв. Жалбоподателят се явява
лице, което е освободено от заплащането на собствените си държавни такси и
разноски за производството, но не и за сторените от насрещната страна
такива. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС в лицето на Решение №
67 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/13 г. на ВКС и Определение № 86 от 24.01.2015 г. по
ч.гр.д. № 5298/14 г. ВКС . Въззиваемият е поискал присъждането на разноски за
втората инстанция, но не е представил доказателства за направени такива,
поради които не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1079/04.08.2020 г. по гр.д. № 7053/2019 г. на РС
– Русе, В ЧАСТТА, с която О.-Р., със седалище в гр. Русе, ***, е осъдено да
7
заплати на КР. ПЛ. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ***, сумите,
представляващи възнаграждение за положен допълнителен труд за периода
29.08.2017 г. – 27.11.2019 г. включително за размера от 932,11 лв. до 1 115,40
лв., и обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяка
претенция до 26.11.2019 г. включително за размера от 88,09 лв. до 100 лв. ,
както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. ПЛ. К., ЕГН: **********, искове
против О.-Р., със седалище в гр. Русе, ***, за заплащане на възнаграждение за
положен допълнителен труд за периода 29.08.2017 г. – 27.11.2019 г.
включително за сумата над 932,11 лв. до 1 115,40 лв. и за обезщетение за
забава върху главницата, считано от падежа на всяка претенция до 26.11.2019
г. включително, за сумата над 88,09 лв. до 100 лв.
ОСЪЖДА О.-Р., със седалище в гр. Русе, ***, ДА ЗАПЛАТИ на КР.
ПЛ. К., ЕГН: **********, сумата от 251,82 лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА О.-Р., със седалище в гр. Русе, ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Районен съд – Русе в "ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА"
АД – IBAN: BG31 CECB 9790 31G5 6504 00, сумата от 251,82 лв. – държавна
такса върху уважените искове и възнаграждение за вещо лице в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА КР. ПЛ. К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на О.-Р., със
седалище в гр. Русе, ***, сумата от 40,15 лв. – разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1079/04.08.2020 г. по гр.д. № 7053/2019
г. на РС – Русе в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8