Решение по дело №1705/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1207
Дата: 4 август 2023 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20233110201705
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201705 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. В. М. срещу: Електронен фиш серия К№ 4267673 издаден от
ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 4267673 е съставен от ОД на МВР-
Варна, против въззивника, затова че на 15.12.2020 г. в 23.07 часа, в гр.Варна,
по бул.“Княз Борис“ е извършено нарушение за скорост с автомобил
"Мерцедес" с peг. № В7819РВ, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ATCC / ARK CАM S1 /, като при разрешена скорост 50
км. /ч. е установена скорост 83 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Установено било, че собственик на превозното средство е въззивника
М.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, била
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В хода на адм. производство е изискана и приложена справка за
собствеността на процесния автомобил .
В хода на въззивното производство бяха приобщени и писма от
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна ведно със заверени за
вярност копия от: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
приложения към него, от които бе установено, че АТСС представлява
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП
и приобщени към доказателства по делото, както и множеството писмени и
веществени доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, л. 5 от ЗДвП Електронният фиш по
ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
2
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да
бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено.
В настоящият случай процесния ел.фиш не е връчен на въззивника, а
на негов роднина и то без задължението да му го предаде. Разпоредбата на чл.
189, л. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 предвижда ел.фиш да се връчи на собственика или на лицето на
което е предоставено МПС за управление. В настоящият случай не е спазено
изискването на закона и ел.фиш е връчен на сина на собственика на МПС без
да е установено, че той е ползвател на автомобила. Не е посочено, че
връчването се извършва със задължението да се уведоми собственика на
автомобила. С връчването на процесния ел.фиш на трето лице различно от
собственика са нарушени правата на въззивника даващи му възможност в
сроковете определени от закона да посочи лицето ползвало автомобила при
установяване на нарушението, както и своевременно да обжалва процесния
фиш.
Доколкото фиша е връчен в разрез с разпоредбите на ЗДвП и чл.58 от
ЗАНН съда приема, че обжалването на настоящият ел.фиш е във предвидения
от закона 14 дневен срок.
Съда приема, че е опорочена процедурата по връчване на ел.фиш с
което са нарушени правата на въвзивника за подаване на декларация по чл.
189 ал.5 от ЗДВП, каквито и възражения са наведени от защитата.
С тази норма законодателят е дал възможност на собственик на
автомобил, който не е нарушител по издаден електронен фиш, да посочи
действителният такъв, на когото да се ангажира
административнонаказателната отговорност. Закона е предвидил тази
възможност с цел установяване на действителното лице извършило
нарушението.
В предвид изложеното, според настоящия съдебен състав,
недавайки възможност да се ползва от разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДВП,
наказващия орган е ограничил правото на защита на въззивника, тъй като го е
лишил от правовата възможност да сочи доказателства в подкрепа на
твърдението си.
3
Съдът счита, че са били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на Електронния фиш, като не е установено правилно
лицето на което следва да бъде връчен ел.фиш. Независимо от това след
подаване на жалбата срещу фиша от собственика на автомобила с
възражение, че друго лице е управлявало колата по време на установяване на
нарушението, то е следвало процесния фиш да бъда анулиран и да бъде
осъществена процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП.
Принципно следва да бъде посочено, че са спазени са разпоредбите
на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради
което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими
към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления,
включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на
издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата
на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв
реквизит на АУАН).
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип
ATCC, което представлява мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения.
4
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В -46 – Видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
5
разпознаване на регистрационни номера, преминала метрологичен контрол и
удостоверено с представени по административната преписка на БИМ от
проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч. /видно от
приложените доказателства- снимка/, допустимата грешка при измерването в
тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
83 км/ч., след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице
процесуално нарушение визирано в жалбата.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип ATCC е било заснето движение на процесния лек автомобил
със скорост от 834 км. /ч. /след приспадане на допустимия толеранс/ при
ограничение от 50 км. /ч. в населено място, което е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 33 км. /ч. От
наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания
електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната
преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни
координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
правото на защита не е било засегнато в този аспект.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес. От
снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е
заснето на мястото посочено в ЕФ.
Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането
на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата
на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
6
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението, тъй като процесния фиш не
му е бил връчен по надлежния ред. Сочи, че представената пред АНО
декларация не е била приета и процесния фиш не е бил анулиран. Не му е
била предоставена възможност за попълване на декларация по чл.189 ал.5 от
ЗДвП. В жалбата се въвежда твърдение, за действителния нарушител.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана
от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на
МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.
189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено поради неспазване на
процедурата за лично връчване на процесния ел.фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К№ 4267673 издаден от ОДМВР
Варна, с който на К. В. М. ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. В. М. ЕГН **********
сумата от 480 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

7
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8