№ 35
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110119230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Е. С. С., ЕГН **********, служебен адрес .
(ищца), чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. Златкова (преди
Ш.). Ищцата твърди, че на 15. 02. 2023 г., около 09, 36 часá, в град София,
управлявайки автомобил марка и модел „Хонда ХРВ“ с рег. № . по път II-81 с посока
към ж. к. „.“, третото лице Е. К. не съобразило скоростта на движение и разстоянието,
поради което осъществила пътнотранспортно произшествие с движещия се пред нея
автомобил „Ауди А3“ с рег. номер ., управляван от ищцата. Водачите на автомобилите
нямали разногласие относно вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие и
съставили двустранен констативен протокол. Според ищцата третото лице Е. К.
нарушила правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 1 и чл. 47 ЗДвП. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие ищцата претърпяла навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб.
Изпитвала силни болки в областта на врата, световъртеж и гадене. Ищцата твърди, че
непосредствено след удара е имала недостиг на въздух, както и че шията й е била
имобилизирана за срок от поне 10 дни. Стигнало се до обостряне на болковия синдром
в областта на шията, който стигнал и до кръста, имобилизиращата яка създавала
затруднение при посрещане на обикновените битови потребности, била й отнета
възможността да води активен начин на живот, била налице насилствена промяна в
ежедневието й, емоционалното й състояние се влошило, чувствала се в тежест на
близки и роднини, изпитвала постоянно нервно напрежение, безпокойство,
напрегнатост, като всичко това било съпроводено с липса на здрав сън, като
изживеният стрес и душевните страдания щели да го съпътстват до края на живота му.
Поддържа, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на третото лице Е.
1
К., както и че ищцата го е уведомила за застрахователното събитие на 14. 03. 2023 г.,
но той отказал да изплати застрахователно обезщетение. Иска от съда да ответника да
й заплати сумата 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди ведно със законовата лихва от 14. 03. 2023 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.
„.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт Ц. Д.. Оспорва исковата молба по основание и размер.
Признава, че е застраховал гражданската отговорност на водача на автомобила марка и
модел „Хонда ХРВ“ с рег. номер .. Оспорва обаче описания от ищцата механизъм на
пътнотранспортното произшествие, както и то да е бил виновно причинено от третото
лице Е. Й. К., управлявала моторното превозно средство. Оспорва описаните в
исковата молба травми да са били причинени от пътнотранспортното произшествие,
като изтъква, че няма данни лицето Е. Й. К. да е пострадала, нито има съставен
протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, в който нейното име
да фигурира. Заявява, че не са били спазени изискванията на чл. 3 от Наредба № I3-41
от 12. 01. 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътноранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
което съставлявало индиция, че няма увредени лица. Прави евентуално възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите,
спирайки рязко управлявания от нея автомобил и по този начин отнемайки
възможността на движещия се зад нея автомобил да реагира навреме и да намали
скоростта и да спре, избягвайки удар. Оспорва иска по размер, намирайки го за
завишен с оглед на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага доводи във връзка
с интензивността на твърдените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва и
претендираната лихва по основание и размер, като излага доводи, че съобразно
правилото на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ началният й момент следвало да е 05. 04. 2023 г.
Иска от съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и
недоказани, алтернативно да намали претендираното обезщетение. Претендира
разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.
Ищцата предявява осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията ЗЗД) и
договорите, а ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищцата е установи при условията на пълно и
главно доказване настъпилото на 15. 02. 2023 г. в град София, по пътя II-81 с посока
към ж. к. „.“ пътнотранспортно произшествие, претърпените от нея неимуществени
вреди (в това число интензивността и продължителността им), противоправно
поведение на водача на лекия автомобил марка и модел „Хонда ХРВ“ с рег. № . Е. К.,
наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на Е. К. и
претърпените неимуществени вреди, както и че към момента на твърдяното
пътнотранспортно произшествие гражданската отговорност на водача на лекия
2
автомобил марка и модел „Хонда ХРВ“ с рег. № . е била застрахована от ответното
дружество. От друга страна, в тежест на ответното . е да установи при условията на
пълно и главно доказване липсата на вина на Е. К. за настъпването на
пътнотранспортното произшествие, съответно обективно нарушение на правилата за
движение по пътищата, допуснато от ищцата, и наличието на пряка причинна връзка
между това обективно нарушение на правилата за движение по пътищата на ищцата,
от една страна, и настъпването на твърдените неимуществени вреди, от друга.
Съобразявайки събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
доказателствени материали, първостепенният съд достигна до следните фактически
изводи. На 15. 02. 2023 г., около 09, 36 часа, ищцата управлявала моторното превозно
средство марка и модел „Ауди А3“ с рег. номер . в град София в посока към ж. к. „.“
напът за работа, при което стигнала до кръговото кръстовище на надлез „.“. Времето
било ясно и слънчево, а трафикът бил нормален. В същата лента за движение зад нея
се движела и свидетелката Е. К., която управлявала моторното превозно средство
марка и модел „Хонда ХРВ“ с рег. № ., като към този момент гражданската й
отговорност била застрахована от ответното дружество. Преди да навлезе в кръговото
кръстовище, ищцата спряла, за да пропусне движещите се в него автомобили.
Свидетелката Е. К. се огледала наляво, за да провери дали има движещи се в
кръговото кръстовище автомобили. След като преценила, че такива нямало, тя
потеглила със скорост около 20 – 30 км/ч. След като потеглила обаче забелязала, че
управляваният от ищцата автомобил пред нея все още е спрял, но не успяла да спре
навреме и се блъснала в задната му част. От силата на удара стоповете на
управлявания от ищцата автомобил изскочили. Самата ищца носела поставен
предпазен колан, благодарение на който главата и тялото й не се ударилив твърдите
повърхности на интериора на автомобила. Силата на удара обаче предизвикала резки
движения на главата й, които довели до навяхване на шийните й прешлени.
Свидетелката Е. К. спряла и попитала ищцата дали всичко е наред и дали може да й
помогне. Макар и ищцата да изпитвала силна болка в шията, тя не поискала да
повикат полиция. Вместо това се обадила на съпруга си – свидетелят Х.Н.С.. Той
пристигнал на местопроизшествието и попълнил образеца на двустранния протокол за
пътнотранспортно произшествие според това, което свидетелката К. и ищцата му
обяснили. Свидетелката К. решила, че е виновна за пътнотранспортното
произшествие, защото не била спазила достатъчно разстояние от движещия се пред
нея автомобил, поради което отбелязала в протокола „Виновна съм за настъпилото
събитие“. След това ищцата постъпила в спешния кабинет по неврохирургия към
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където й била поставена диагнозата „лека степен на шийно
навяхване“ и била предписана терапията „шийна яка за 10 дни“. От експертното
заключение по съдебно-медицинската експертиза се установява, че през първите два
часа след травматичното увреждане ищцата е изпитвала много силна болка, както и че
периодът на възстановяване трае около 20 дни – 10 дни имобилизация с шийна яка и
още 10 дни възстановяване на движенията в шията след свалянето й. От показанията
на свидетеля Сотиров се установява, че затруднението в движението на шията и
главата създавало на ищцата сериозни неудобства в ежедневните задачи (къпане, спане
и други), както и че поради продължаващата болка по препоръка на личния лекар
ищцата приемала болкоуспокояващи („Оки“).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установено въз основа на
разнообразните доказателствени материали, които не си противоречат и взаимно се
допълват – експертните заключения по съдебно-медицинската и автотехническата
3
експертиза, представеният от ищцата медицински документ, показанията на
свидетелите Сотиров и К., двустранният протокол за пъттнотранспортно произшествие
и справката от Гаранционния фонд за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за управлявания от свидетелката К. лек автомобил. Тук съдът
следва да отбележи само, че не кредитира показанията на свидетелката К. в частта, в
която тя заявява, че ищцата е била вече навлязла с управлявания от нея лек автомобил
в кръговото кръстовище. В тази част показанията на свидетелката противоречат на
схемата на пътнотранспортното произшествие, начертана в протокола за
пътнотранспортно произшествие. Действително, тази схема е била начертана от
свидетеля Сотиров, който е съпруг на ищцата и следователно заинтересован от
отразяването на пътнотранспортното произшествие в протокола. Сама свидетелка К.
обаче еднозначно заявява, че той е отразил правилно пътнотраспортното произшествие
в проткола. При това положение съдът дава доверие на отразеното в схемата на
пътнотранспортното произшествие за сметка на съответната част от показанията на
свидетелката К., като противоречието следва да се отдаде на грешка на паметта (lapsus
memoriae).
При така изяснената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните изводи.
Поведението на ищцата е било правомерно – тя е спряла непосредствено преди
навлизането в кръстовището, уредено като кръгово движение, така че да пропусне
автомобил, движеще се с предимство в него, съгласно съответните пътни знаци Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г12 „Кръгово движение“ и
според правилото на чл. 47 и на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). Не се доказа по категоричен и несъмнен начин ищцата да е намалила
скоростта и да е спряла рязко в нарушение на чл. 24 ЗДвП, поради което съдът трябва
да приложи неблагоприятните последици на тежестта на доказването спрямо
ответника и да приеме за установено, че ищцата не е допуснала подобно нарушение.
Поведението на свидетелката Е. К., от друга страна, е било противоправно.
Пропускайки да спре заедно със спирането на автомобила пред нея, тя е нарушила
задължението в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението (чл. 20, ал. 2 ЗДвП), както и задължението да поддържа разстояние от
движещото се пред нея моторно превозно средство, така че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко (чл. 23, ал. 1 ЗДвП). Установява се и
пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата,
допуснато от свидетелката Е. К., и пътнотранспортното произшествие и навяхването
на шийните прешлени на ищцата. От субективна страна свидетелката К. е действувала
виновно – тя е могла и е била длъжна да възприеме спирането на движещия се пред
нея автомобил, така че и тя също да спре своевременно (или изобщо да не потегля), но
не го е сторила.
След като са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав,
за първостепенния съд остава само да определи справедливия размер на
обезщетението за неимуществените вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Според разясненията,
дадени с раздел II на Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с изследването на редица
обективни обстоятелства. В дадения случай такива обективни обстоятелства са
сравнително краткия период на силни болки (около два часа след удара), но за сметка
на това сравнително продължителния период на по-слаба болка, за която все пак
ищцата е трябвало да приема болкоуспокояващо, и обездвижването на шията и главата
4
(около 20 дни), което съществено затруднило ежедневния й начин на живот. При тези
данни настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди възлиза на 2 000 лева. До този размер предявеният иск трябва
да бъде уважен, а за разликата над него – отхвърлен. Както вече беше изложено,
поведението на ищцата е било правомерно, поради което евентуалното възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди пропорционално
разноски.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 400 лева, за депозити
за вещи лица в размер на общо 500 лева, за банкови комисиони в размер на 8 лева и 92
стотинки. Пропорционално на основателната част от иска следва да бъде присъдена в
нейна полза сумата 181 лева и 78 стотинки.
Адвокат Д. Златкова (преди Ш.) е предоставяла на ищцата безвъзмездна правна
помощ. Възнаграждението за безвъзмездна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата е винаги съгласно нормативноустановения мунимум, поради което
възражението на ответното дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК е неотносимо. Предвид
материалния интерес минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
1 300 лева. Пропорционално на основателната част от иска следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева. Според разбирането на настоящия
съдебен състав при предоставяне на безъзмездна правна помощ не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение с ДДС, защото правната помощ е безвъзмездна и
ДДС не следва да се начислява, съответно заплаща от адвоката.
Ответното дружество е сторило разноски за депозити за възнаграждение на
вещите лица в размер на общо 500 лева, за разпит на свидетел в размер на 80 лева,
както и за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото съдът определя в
размер на 100 лева. От така сторените разноски пропорционално на неоснователната
част от иска следва да бъде присъдена в полза на ответното дружество сумата в размер
на 544 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника „. „.““ АД, ЕИК .,
седалище и адрес на управление ., да заплати в полза на ищцата Е. С. С., ЕГН
**********, служебен адрес ., сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие,
настъпило на 15. 02. 2023 г. в град София, на входа на кръговото движение на надлеза
„.“, между автомобил марка и модел „Хонда ХРВ“ с рег. № . и лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. номер ., ведно със законовата лихва от 14. 03. 2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 000 лева до пълния претендиран
размер 10 000 лева.
ОСЪЖДА ответника „. „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
5
заплати в полза на ищцата Е. С. С., ЕГН **********, служебен адрес ., сумата 181 лева
и 78 стотинки, представляваща деловодни разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответника „. „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на адвокат Д. Златкова с ЕГН ********** сумата 260 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното произоводство.
ОСЪЖДА ищцата Е. С. С., ЕГН **********, служебен адрес ., да заплати в
полза на ответника „. „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 544
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6