Решение по НАХД №1356/2021 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 186 |
| Дата: | 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Галя Иванова Митева |
| Дело: | 20213230201356 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 25 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
към
Решение № 186/14.12.2021 г. по АНД № 1356/2021 г.
по описа на Добричкия районен съд
Срещу обвиняемия С. Д. К., ЕГН ********** Районна прокуратура – гр.
Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК за това,
че:
На 1* г., в гр. Д*, в сградата на ОДМВР - Добрич е потвърдил неистина
в попълнена от него писмена декларация - Декларация по чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД с Вх. № 8* г., която по силата на Закон - чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи и чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, се дава пред орган на властта, в случая пред служител на сектор
ПП при ОДМВР - Добрич за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно в конкретния случай, че Свидетелството му за
управление на МПС № *** г. е било изгубено.
В съдебно заседание РП – Добрич е редовно призована, но не се явява.
Обвиняемият също не се явява, но се представлява от редовно
упълномощен защитник, който смята предложението на ДРП за основателно
и прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Обвиняемият С. Д. К. живеел в чужбина - Г* и работил като куриер в
куриерска фирма в гр. О* *. Притежавал свидетелство за управление
/СУМПС/ № *, издадено на 26.09.2017 г.от МВР - Добрич.
През 2021 г. свидетелството за управление на К. е било отнето във
връзка с преписка № --* г. на Пътна полиция Румъния по повод превишена
скорост /л. 5 от ДП/.
На *** г. в от Консулската служба на Посолството на РБългария в
Република Румъния са изпратени материали /л. 4-5/ относно Опис №
5/24.06.2021 г. на свидетелства за управление на МПС, отнети и върнати от
Румънската пътна полиция на български граждани.
Междувременно, обвиняемият се върнал в гр. Д* и решил да си изкара
друго свидетелство за управление.
На * г. обв. К. попълнил Декларация с Вх. ***г. /л. 48/ по чл. 17, ал. 1 от
ПИБДС и по чл. 160 от ЗДП. В нея той посочил, че си е изгубил книжката.
Въз основа на тази декларация и Заявление вх. № * г. /л. 8/, на 14.05.2021 г. на
1
обв. К. бил издаден Дубликат на Свидетелство за управление на МПС с №
***л. 13/.
Съобразно заключението на назначената съдебно- графическа експертиза
/л. 34-36/, ръкописният текст и подписът в графа „Декларатор“ в Декларация с
Вх. № * г. е положен от обвиняемия С. Д. К. с ЕГН **********.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства -
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: материалите по досъдебно производство № 137/2021 г.
по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР - гр. Добрич, както следва: ****
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, след което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се
налага следният обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира
за доказано, че обвиняемият, като на 12.05.2021 г., в гр. Добрич, в сградата на
ОДМВР - Добрич е потвърдил неистина в попълнена от него писмена
декларация - Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с Вх. № * г., която по
силата на Закон - чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл.
160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта, в
случая пред служител на сектор ПП при ОДМВР - Добрич за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно в конкретния случай, че
Свидетелството му за управление на МПС № *********/29.05.2017 г. е било
изгубено, от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил
състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна отговорност,
доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде всяко лице, изразено от
законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление
се засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се
затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и
отношенията между гражданите
От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият
е декларирал с Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с Вх. № 851000-
6495/11.05.2021 г. обстоятелството, че свидетелството му за управление на
2
МПС е било изгубено, което обаче не отговаряло на действителното
фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй като свидетелството му за
управление на МПС в действителност му било отнето от полицейските власти
в чужбина. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е
потвърдил неистина в посочената декларация, тъй като желаел да му бъде
издадено ново СУМПС, с което да управлява ползвания от него автомобил.
От обективна страна, деянието е формално и бива довършено с
потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с деянието не са
причинени имуществени вреди.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи
„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най -
близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България
в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина”.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата „Дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден
или унищожен, за което притежателят подписва декларация”.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно
при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.
Съдът не намира, че извършеното може да бъде определено като
малозначително деяние, като не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е
така, защото потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се
дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е деяние с
висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313,
ал. 1 НК гарантира спазването на правовия ред в страната от гражданите и
държавните органи. При това деянието е наказуемо алтернативно и с
лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че всяко такова
деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от
обвиняемия е висока, тъй като по този начин същият, вместо да изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата, е съставил неистински документ и е отразил
неверните обстоятелства в декларацията пред надлежните държавни органи.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето защо съдът приема, че повдигнатото на лицето обвинение се
3
доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на
производството доказателства, още повече че самият обвиняем чрез
процесуалния си представител не оспорва установената фактическа
обстановка, признава вината си и не желае да бъдат събирани други
доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда
лева.
Обвиняемият е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.
78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
“глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.
12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието,
така и на самия извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са били
образувани други наказателни дела на производство, с добри
характеристични данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне
и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на
минимално по размер административно наказание “глоба”. Ето защо, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на С. Д. К.
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с
ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба.
В този смисъл, съдът определи административното наказание като
справедливо, респективно съответно на извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски в размер на 195 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
4
С Решението съдът се произнесе и по приобщените писмени
доказателства - Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани вх. № ***г., Декларация по чл. 160 от ЗДвП и по чл. 17
от ПИБЛД Вх. №*** г. и други документи, послужили за издаване на СУМПС
на С. Д. К., в оригинал /л. 46-51 от делото/, след влизане в сила на решението
да се предадат на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Добрич
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
22.12.2021 г. /Галя Митева/
5