Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1321 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от П. Т.Ц., ЕГН**********,*** против Т.
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, в която твърди, че ищецът е ***на
Т.П.Ц., бивш жител *** и починал на 07.08.2019 година. Твърди, че от страна на
ответника срещу наследодателя на ищеца П.Т.Ц. на 27.04.2016 г. е депозирано в
Районен съд — гр.Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, по повод на което е било образувано ч.гр.дело № ***г. по
описа на Районен съд - Плевен и е издадена Заповед № ***г. за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за главница в размер на 3404.18 лв. за ползване на
топлинна енергия през периода 01.03.2012 г.
до 31.03.2016 г., лихва върху главницата в размер на 659.63 лв. за периода от
03.05.2012 г. до 19.04.2016 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 27.04.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 81.28 лв., представляващи внесена
държавна такса и 180.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че за
образуваното заповедно производство и издадената заповед за изпълнение
наследодателят на ищеца е бил уведомен като в предоставения му двуседмичен срок
не е депозирано възражение от страна на последния и Заповед № ***г. за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е влязла в законна сила. Твърди, че на
основание чл.416 от ГПК заповедният съд е издал на ответника Изпълнителен лист
№ *** г. за сумите, както следва: за главница в размер на 3404.18 лв. за
ползване на топлинна енергия през периода 01.03.2012 г. - 31.03.2016 г., лихва
върху главницата в размер на периода от 03.05.2012 г. - 19.04.2016 г., ведно
със законната главницата, считано от датата на подаване на заявлението - до
окончателно изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер
на 81.28 лв., представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180.00 лева. Твърди, че след издаване на
изпълнителния лист ответното дружество ’’Т.” ЕАД с молба с вх. № ***/10.11.2017
г. е образувало изпълнително дело ***по описа за 2017 г. на ***П.П., с peг. № ***с
район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, като с молбата, с която е образувано
изпълнителното дело същият е възложил на основание чл.18 от З***на ***П.П.
проучване имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне
на книжа и други, и определяне начина на изпълнение. По така образуваното
изпълнително дело е изготвено съобщение с изх. № 11128/22.11.2017 г.,
адресирано до наследодателя на ищеца Т.П.Ц., като същото не му е било връчено.
Изготвено е и второ съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. №
613/26.01.2018 г. отново адресирано до наследодателя на ищеца и връчено му на
05.02.2018 година. Твърди, че със запорно съобщение с изх. № 11131/22.11.2017
г. до „***” АД, от страна на ***П.П. е поискано налагане на запор на банковите
сметки на Т.П.Ц., ***на ищеца П.Т.Ц.. От страна на банката не е представено
уведомление до ***П.П., че наследодателя на ищеца има каквито и да било банкови
сметки, респективно изпълнително действие налагане на запор не е извършено.
Твърди, че със запорно съобщение с изх. № 612/26.01.2018 г. до ЗС „***” ООД -
Плевен от страна на ***П.П. е поискано налагане на запор на трудовото
възнаграждение на Т.П.Ц., ***на ищеца, като същото е получено от страна на
работодателя и явяващ се трето задължено лице на 30.01.2018 година. От страна
на третото задължено лице ЗС „***” ООД - Плевен и входирано с №
00749/07.02.2018 г. по изпълнителното дело е отговорено, че наследодателят на
ищеца не работи в процесното дружество, считано от 15.12.2017 г. и респективно
изпълнително действие запор на трудово възнаграждение не е извършено. Твърди,
че по искане на взискателя по изпълнителното дело от страна на Община- Плевен е
представено удостоверение за наследници, входирано под № 14007/29.10.2019 г.,
като ищецът П.Т.Ц. е конституиран като страна в изпълнителното производство със
съобщение за образувано изпълнително дело изх. № ***/04.02.2020 година. Твърди,
че от издаденото удостоверение за размера на дълга на ищеца П.Т.Ц. с изх. №
1983/26.02.2020 г. е видно, че задължението му по изпълнителното дело към
11.03.2020 г. е в общ размер на 6602.00 лв., от които главница в размер на
3404.18 лв., ведно със законната лихва в размер на 1337.15 лв. за периода
27.04.2016 г. -- 11.03.2020 г., неолихвяеми вземания 659.63 лв., разноски по
гражданско дело 261.28 лв., разноски по изпълнителното дело - 100.00 лв. и
такси по тарифата към З***- 839.76 лева. Счита, че погасителната давност за вземането
на ответника в настоящето производство е изтекла още преди да бъде конституиран
ищеца, поради което счита, че след като давността за вземанията е изтекла преди
конституирането на същия, то последващи изпълнителни действия не биха могли да
прекъснат вече изтекла давност. Твърди, че по изпълнителното дело не са
предприемани никакви изпълнителни действия, както към наследодателя на ищеца,
така и към самия ищец, т.е. запорите, описани по-горе не са били наложени, то
не били налице действия, които да прекъснат същата в изпълнителното
производство. Счита това за така, поради факта, че съобщенията за налагане на
запор както на банковата сметка на наследодателя на ищеца, така и на трудовото
му възнаграждение, не прекъсват давността, тъй като същата би могла да бъде
прекъсната едва с налагане на запорите и изпълнението им от страна на третите
задължени лица, а именно: „***” АД и ЗС „***” ООД - Плевен. Счита, че за
вземанията на ответното дружество към ищеца за потребена от страна на последния
топлина енергия за периода, обективиран в издадения изпълнителен лист, а
именно: за периода от 01.03.2012 г. до
31.03.2016 г. са погасени по давност в хода на изпълнителното производство
поради непредприемане на никакви изпълнителни действия както към наследодателя
на ищеца, така и към самия ищец, като погасени по давност са и визираните в
изпълнителния лист акцесорни вземания на ответника за периода 03.05.2012 г. до
19.04.2016 г., респективно и законните лихви върху главницата. Позовава се на
кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в” от ЗЗД, доколкото задължителната
съдебна практика приема, че задължението за заплащане на потребена топлинна
енергия представлява задължение за периодично плащане. Налице са повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия
падеж, в какъвто смйсъл са Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както
и с оглед постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 168/22.12.2009 г. по
т.д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО, и Решение № 172/23.12.20110 г. по т.д. №
180/2010 г. на ВКС, I ТО. Тригодишна е и давността зД вземането за обезщетение
за забавено плащане с оглед разпоредбата на чл.111, б.“б” от ЗЗД. Счита, че
поради това за ответното дружество не съществува вземане, което да се реализира
по принудителен ред и сумите, за които е издаден изпълнителен лист не са били
дължими от ищеца поради изтекла погасителна давност, към момента на неговото
конституиране. Счита, че след като давността за главницата и акцесорните
вземания е изтекла в хода на образуваното изпълнително дело и от страна на ***не
са извършени каквито и да е било изпълнителни действия, водещи до прекъсване на
давността, то вземанията на взискателя, визирани в изпълнителния лист,
респективно в изпълнителното производство, не се дължат от страна на ищеца,
като не се дължат и разноските и таксите по образуваното изпълнително дело. По
същество твърди, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
17.05.2016г. и в хода на изпълнителното производство е изтекла погасителната
давност. Твърди, че от тогава до конституирането на ищеца като длъжник в
изпълнителното производство кратката 3-годишна давност е изтекла- от 17.05.2016г. до 17.05.2019г.,
като в този период не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. Счита така, поради това, че съобщеният аза налагане на запор не са
прекъснали давността, тъй като тя би могла да бъде прекъсната едва с налагането
на запорите, което не се е случило. Счита, че след като давността за главницата
и акцесорните вземания е изтекла в хода на образуваното изпълнително дело и от
страна на ***не са извършени каквито и да е било изпълнителни действия, водещи
до прекъсване на давността, то вземанията на взискателя в изпълнителното дело,
не се дължат от страна на ищеца, като не се дължат и разноските и таксите по
образуваното изпълнително дело.
Моли да бъде признато за
установено, на основание чл.439 от ГПК в отношенията между страните, че ищецът П.Т.Ц.,
с ЕГН ********** не дължи на ***” ЕАД, с ЕИК ***, сумата в общ размер на
6602.00 лв. по Изпълнително дело ***по описа за 2017 г. на ***П.П., с peг.№ ***с
район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, образувано въз основа на
Изпълнителен лист № ***г., издаден от Районен съд - Плевен на основание Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.дело № ***г по описа на Районен
съд - Плевен, от които както следва: главница в размер на 3404.18 лв.,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2012 г.
- 31.03.2016 г., 1337.15 лв. законна лихва, считано от 27.04.2016 г. до 11.03.2020
г., както и законна лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, 659.63 лв. неолихваеми вземания, 261.28 лв. разноски по
гражданското дело, 100.00 лв. разноски по изпълнителното дело и 839.76 лв.
такси по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност и представляващи вземане
по изпълнително дело ***по описа за 2017 г. на ***П.П., с peг. № ***с район на
действие Окръжен съд - гр.Плевен. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва изцяло направените в исковата молба твърдения като
неоснователни и недоказани. Твърди, че видно от фактическата обстановка, по
която няма спор, е че срещу наследодателя на ищеца - Т.П.Ц., на 27.04.2019
година е депозирано в Районен съд — Плевен заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, с което съдът е образувал ЧГД № ***г. След
връчването на същата, не е постъпило възражение, предвид което е влязла в
законна сила на 17.05.2016 г. Няма спор по факта, че въз основа на посочения
по-горе изпълнителен лист е образувано ИД № ***по описа на ***П.П., с peг. № ***е
район на действие ОС - гр. Плевен, че по делото са извършени посочените в
исковата молба изпълнителни действия, както и това, че ищецът е конституиран
като длъжник в производството. Оспорва основателността на правопогасяващото
възражение на ищеца за настъпила и проявила своите правни последици погасителна
давност. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Твърди, че в случая има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993
г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания
срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г., действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай, че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие /арг. чл.
156г ЗГС отм./ Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт -
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно, и
която съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл е и
постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., според което влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене.
Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Счита, че вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК
възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените
съображения счита, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в
който издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила
на 17.05.2016г., а последното изпълнително действие по издадения по нея
изпълнителен лист, е било на 22.11.2017 г. Базирайки се на горното, счита, че
правните последици на акт по чл. 242 от ГПК /отм./, не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, и разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. В случая обаче не се касае за издаден по стария ред изпълнителен
лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение, на основание
изложеното по-горе, и че за всички вземания по този изпълнителен лист.
давността е петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Предвид
изложеното, счита, че давността по издадения изпълнителен лист, ако бъде
прието, че не е прекъсвана, следва да изтече на 17.05.2021 г. Развива съображения, че дори да бъде
допуснато, че приложимата давност по изпълнителния лист е кратката 3- годишна
такава, то отново не сме изправени пред факта на нейното настъпване. Твърди, че
това е така, тъй като, както е посочено по-горе, налице са изпълнителни
действия по изпълнителния процес, воден срещу наследодателя, а след това и
против ищеца в настоящия процес. Твърди, че е безспорен фактът на изпращането
на запорно съобщение с изх. № 11131/22.11.2017 г. до „***“ АД. Посочва, че
съгласно т. V от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2015, гр.София, 10.07.2017 год.. на
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии, запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане
на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава
за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под
страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото
задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Затова запорът върху вземания
на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в
ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. Развива
правни съображения и счита, че с оглед така изложеното, давността по изпълнителния лист не е изтекла,
поради нейното ненастъпване, алтернативно, твърди, че с изпълнителните
действия, по аргумент от цитираното в настоящото изложение тълкувателно решение,
давността е многократно прекъсвана и новата давност не е изтекла към момента на
депозиране на исковата молба. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 27.10.2017г., същия
е издаден на основание чл.404 т.1 и 405
ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2016г. на
РС-Плевен на основание Заповед № 1973/27.04.2016, на основание която Т.П.Ц. е осъден да заплати на кредитора „Т.“ ЕАД
сумата от 3404,18 лв. главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на
659,63 лв. за периода от 03.05.2012г. до 19.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на молбата 27.04.2016г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в размер
на 81,28 лв. дТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лв.
С молба № ***/10.11.2017г., подадена до ***П.П., Т.
ЕАД е отправила искане за образуване на изпълнително производство въз основа на
приложения Изпълнителен лист № 7058 от 27.10.2017г. С молбата е направено
искане при установяването на налични банкови сметки и секвестируем доход да
бъде наложен запор върху тях.
Със Запорно съобщение от 22.11.2017г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника Т.П.Ц. в *** АД.
Със Запорно съобщение от 26.01.2018г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Т.П.Ц. от ЗС *** ООД
Видно от Молба от 26.09.2019г. ***е направила
искане за налагане на забор върху банковите сметки на длъжника Т.П.Ц..
Видно от Удостоверение за ***№ ***. Т.П.Ц. е починал на дата 07.08.2019г. и е
оставил за свой ***по закон П.Т.Ц.. Този факт се установява и от Справка НБД
Население от 02.10.2019г.
От Молба от 14.11.2019г. се установява, че Т. ЕАД
е направила искане като длъжник по изпълнително дело № ***да бъде конституиран
наследника на Т.Ц.- П.Т.Ц., както и да бъдат наложени запори върху банковите
сметки на последния и върху трудововот му възнаграждение
Видно от Искане за вписване на възбрана от
04.02.2020г. е вписана възбрана върху Апартамент № 4, находящ се в ***,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентиикатор ***.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ ***/2016г. по
описа на РС-Плевен за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по
делото е бездействал повече от 3 години, поради което установеното със съдебен акт
вземане се е погасило с изтичането на кратката 3-годишна давност. Не е спорно
между страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е
установено с влязъл в сила съдебен акт- Заповед за изпълнение №
1973/27.04.2016г. срещу наследодателя на ищеца, а издадения изпълнителен лист на
основание чл.429, ал.2 ГПК може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството
или че са го приели по опис. Установи се, че ищеца по делото П.Ц. е ***по закон
на длъжника по издадения изпълнителен лист Т.Ц..
Съдът намира за неоснователно твърдението на
ищеца, че вземането му се е погасило поради бездействието на взискателя три
години. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността съгласно
чл.115, ал.1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила
на съдебния акт. Видно е, че вземането
на ответника е установено към датата на издаване влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение, което е не по-рано от две седмици след издаването на
заповедта или 12.05.2016г., от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
Без значение е, че вземането по издадената заповед за изпълнение е периодично и
за лихва, които вземания се погасяват с кратката 3-годишна давност на основание
чл.111 ЗЗД. След като това вземане вече е установено със съдебно решение, а
влязлата в сила заповед за изпълнение има същата стойност като влязлото в сила
съдебно решение, тъй като се ползва със сила на пресъдено нещо, то вземането по
издъдения изпълнителен лист се погасява с общата 5-годишна давност. С оглед
гореизложеното и като се съобрази, че давността е започнала да тече на
12.05.2016г. и ако не е била прекъсвана би следвало да изтече на 12.05.2021г.,
то тя няма как да бъде изтекла.
Отделно от гореизложеното, в чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно чл.116
б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително
изпълнение. Действия по принудително изпълнение, представляват
такива действия, които пряко са насочени
към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената
сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по
ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането, а не
успешното извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното са
неоснователни излъжените твърдения на ищеца в исковата молба, че за да бъде
прекъсната давността, следва да бъде успешно извършено предприетото
изпълнително действие. Както се посочи по-горе давността за процесното вземане
е започнала да тече не по-късно от 12.05.2016г. и е била прекъсвана многократно съгласно
представените по делото доказателства от носещия доказателствената тежест
ответник на дата дата 10.11.2017г.
поради подадената молба № ***/10.11.2017г., подадена до ***П.П., Т. ЕАД е
отправила искане за образуване на изпълнително производство въз основа на приложения
Изпълнителен лист № 7058 от 27.10.2017г. С молбата е направено искане при
установяването на налични банкови сметки и секвестируем доход да бъде наложен
запор върху тях. Прекъсната е и на 22.11.2017г., когато със Запорно съобщение
от 22.11.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Т.П.Ц. в ***
АД. Прекъсната е и на дата 26.01.2018г., когато
със Запорно съобщение е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.П.Ц.
от ЗС *** ООД. Следващо прекъсване на давността е настъпило на дата
26.09.2019г. когато с Молба ***е
направила искане за налагане на забор върху банковите сметки на длъжника Т.П.Ц..
Давността е прекъсната и на дата 14.11.2019г. с молба от Т. ЕАД,
с която е направено искане като длъжник по изпълнително дело № ***да
бъде конституиран наследника на Т.Ц.- П.Т.Ц., както и да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на последния и върху трудововот му възнаграждение.
Последното прекъсване на давността е на дата 04.02.2020г. с наложената
възбрана върху Апартамент
№ 4, находящ се в ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентиикатор ***.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
При тези изводи на съда, е видно, че не е изтекла нито общата 5-годишна
давност, нито кратката такава, предявения иск се явявя неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство деловодни разноски в определен от съда на
основание чл.78, ал.8 ГПК на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т.Ц., ЕГН**********,*** против Т. ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление:***
иск с правно основание чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца
не дължи на ответника плащане, като погасени по давност на сумите от 3404,18
лв. главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2016г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 659,63 лв. за
периода от 03.05.2012г. до 19.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 27.04.2016г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в размер на 81,28 лв.
дТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лв., за които суми е издаден
Изпълнителен лист № ***г., на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ ***г. по ч.гр.дело № ***г по описа на Районен съд - Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. Т.Ц., ЕГН**********,*** да плати на Т. ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, направените деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: