Решение по дело №62/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 50
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520200062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200062 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет.
7, ап. 21, против Наказателно постановление № 18-2200074/02.12.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415 ал. 1 КТ.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, в нарушение на материалния закон и неправилна правна
квалификация.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе се представлява от
юрк. С.-Й., която оспорва жалбата и излага аргументи за нейната
неоснователност и моли за присъждането на разноски за производството.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
1
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 21.12.2022
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 12.12.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 20.10.2022 г.,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на
„ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, с обект на контрол офис на адрес гр.
Русе, бул. „Липник“ № 123 контролният орган е констатирал, че дружеството
работодател не изпълнило задължителното предписание № 14 от протокол за
извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ-Русе) с
изх. № 222645/21.09.2022 г., касаещо изплащането на трудово
възнаграждение за месец юни 2022 г. на работника М.М.Ц., ЕГН: **********.
Срокът за изпълнение първоначално съгласно съответния протокол е бил
29.09.2022 г. С молба за удължаване на срока за изпълнение същият е бил
удължен до 13.10.2022 г. Въпреки това изпълнение не последвало, което било
констатирано в т. 14 от Протокол № ПР2233229/09.11.2022 г., че към
14.10.2022 г. предписанието не е било изпълнено, поради което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. За това бил
издаден АУАН № 18-2200074 от 09.11.2022 г.
Тази фактическа обстановка се установи от разпита на актосъставителя
и приложените по преписката писмени доказателства.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
2
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По своя характер даденото със задължителното предписание № 14 от
протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
(ДИТ-Русе) с изх. № 222645/21.09.2022 г. представлява принудителна
административна мярка. Видно от т. 14 от Протокол № ПР2233229/09.11.2022
г. в дадения, включително и удължен срок от 13.10.2022 г., видно от писмо с
изх. № 22081504/23.09.2022 г. на ДИТ (л. 20 от делото), същата не е била
изпълнена, поради което е осъществен съставът на визираното от
административнонаказателния орган административно нарушение. То се
изразява в неизплащане на начисленото във ведомост трудово
възнаграждение. Не се установи в хода на съдебното производство
нарушението да е било отстранено впоследствие.
Деянието се изразява в бездействие – неизпълнение на дадено
предписание, представляващо индивидуален административен акт, който е
задължавал съответния адресат да осъществи дадено действие, а именно – да
заплати начисленото във ведомост трудово възнаграждение.
Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че е налице материална
незаконосъобразност съгласно чл. 6 ЗАНН. Процедурата по налагане на
административно наказание е била спазена, АУАН и НП съдържат
изискуемите по закон реквизити и са били връчени на представляващия
дружеството управител. Нарушението е подробно описано в АУАН и НП,
посочени са законовите разпоредби, които са били нарушени, и фактическите
обстоятелства във връзка с нарушението. Към делото са приложени и
протоколите за констатираните нарушения, като с протокол с изх. №
222645/21.09.2022 г. в т. 14 е дадено съответното задължително предписание,
чийто срок за изпълнение е бил удължен впоследствие до 13.10.2022 г. От
това следва изводът, че жалбоподателят е в забава, считано от 14.10.2022 г.,
което е констатирано с Протокол № ПР2233229/09.11.2022 г. и процесния
АУАН № 18-2200075 от 09.11.2022 г.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за приложение на чл.
28, ал. 1 ЗАНН. Не може да се приеме, че нарушението е маловажно, тъй като,
от една страна, същото не е отстранено дори и към настоящия момент, а от
друга неплащането на трудово възнаграждение означава лишаване на
съответния работник или служител от паричните средства, които са
3
необходими за осигуряване на неговата прехрана. Несвоевременното
заплащане на трудовото възнаграждение безспорно води до неблагоприятни
последици в имуществената сфера на работника или служителя. Особената
важност на своевременното изплащане на трудовото възнаграждение налага и
неговата засилена закрила, като първостепенно право на работника или
служителя, от страна на държавата.
Поради тези съображения обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
В полза на ИА „ГИТ“ следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ в размер на 100 лв..
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-
2200074/02.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет.
7, ап. 21, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение
по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет. 7, ап. 21,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от
100 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4