СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
09.05.19г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 11.04.19г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 10125/15г.
и констатира следното:
Предявен е иск от В. Б. и Н. Б. против П. Г. с правно основание чл. 74, ал. 1, предл.
1-во от ЗС за сумата общо 571 742
лева /съобразно исковата молба и допълнителната молба на ищците от 18.10.18г./.
Предявен е и иск от В. Б. и Н. Б. против П. Г. и П. Г. с
правно основание чл. 74, ал. 1, предл. 1-во от ЗС за
сумата общо 168 000 лева.
Претендира се и законната лихва върху
посочените суми за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
С нотариален акт № 142/16.11.04г. на
нотариус Р. Б.- П. Г. е учредил
в полза на ищците вещно право: да надстроят – 2 жилищни етажа и 1 тавански етаж
/ателиета/ върху двуетажна сграда /в груб строеж/, построена в: УПИ VІ-261, с
площ от 434, 5 кв. м., в кв. 237 по плана на град София, р-н „Слатина“,
местност „Подуене – Редута“, с административен адрес:
град София, ул. Поп Харитон, № 10. Със същият
нотариален акт - П. Г. и П. Г. са прехвърлили на ищците собствеността върху:
½ ид. ч. от сутеренния етаж на сградата със
застроена площ от 236, 73 кв. м. и ½ ид. ч. от
търговски обект „Кафе – Аперитив“ със застроена площ от 52, 33 кв. м., находящ
се на партерния етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. С влязъл в сила съдебен акт
/решение на СГС І-7 състав от 11.11.13г. по г.д. №
5597 от 11г./ посоченият договор е бил развален /при условията на чл. 87 от ЗЗД/.
Ищците поддържат, че са направили редица
подобрения /вложили са средства и труд/ в собствените на ответниците недвижими
имоти /терен и сграда/ и претендират тяхното възмездяване – в хипотезата на чл.
74, ал. 1, предл. 1-во от ЗС във връзка с чл. 88, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД.
Исковете са неоснователни:
От една страна:
Обстоятелствата, че: в имотите на
ответниците /терен и сграда/ са извършвани СМР-ти и, че процесното надстрояване
е било направено са - удостоверени по делото с писмени доказателства /част от
административната преписка по приемане на строежа/, с констатациите на приетите
по делото техническо-оценителни експертизи /всички извършени след оглед на
имота/, както и със събраните в процеса свидетелски показания. Конкретно
доказателство в тази връзка е и нотариален акт № 30 от 31.03.10г. на нотариус
Р. Б., който удостоверява, че реално надстроеното ателие № 1 е било отчуждено
от ищците в полза на трето лице. При липса на други доказателства /в тази
насока/ в случая следва да се приеме, че СМР-ти са извършени – от ищците
/лично/ или от трето лице /по възлагане от, по поръчка на ищците/.
Принципно - стойността на всички извършени
в имота /терен и сграда/ СМР-ти може да бъде претендирана от ищците /независимо
от наличието или липсата на съгласие на ответниците да бъдат извършвани
строителни дейности/ - с оглед изричният текст на чл. 74 от ЗС /който
регламентира конкретна хипотеза на принципното правило по чл. 59 от ЗЗД/.
В случая давността започва да тече /при
условията на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/ от момента на разваляне на процесния
договор, което е било сторено на 20.07.15г. /когато е влязло в сила посоченото
по-горе съдебно решение/, а не от момента на извършване на съответните разходи.
Платената от ответниците сума /в размер на
общо 18 260 лева – данъци за имота/ не може да бъде приспадната от
/прихваната със/ заявените обезщетения /данъците са били дължими от собствениците
на имота, каквито именно са се явявали П. Г. и П. Г.
към момента на плащането – с оглед развалянето на договора и правилото на чл. 88, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/.
Получената от ищците сума в размер на
95 000 лева /след продажбата на построеното ателие № 1/ също не може да
бъде приспадната от заявените обезщетения /СМР-ти, извършени в този обект не са
предмет на делото, посочената сума не е заявена в процеса; същата би могла да
бъде приспадната само, ако се претендираше от ищците/.
Възраженията на ответниците в горните
връзки са – неоснователни.
От друга страна:
Представените по делото 2бр. нотариални
актове /нот. акт № 22 от 08.03.07г. на нотариус Р. Б.и
нот. акт № 15 от 26.07.07г. на нотариус Д. Трифонов/
удостоверяват, че: „М.-С.“ ООД е получило целеви банкови кредити /в размер на
сумите – 140 000 лева и 75 000 евро/ - за извършване на процесния
строеж /с оглед фактическото изпълнение на договора от 16.11.04г./. Приетата по
делото тройна техническо-оценителна експертиза установява /а в тази връзка по
делото са събрани и писмени доказателства/, че – задължението на дружеството по
посочените 2 бр. банкови кредити възлиза на сума в размер на общо 320 723,
73 лева. И двете сделки са били обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти:
надстройката на процесната къща, сутерена и кафе – аперитива /към момента вече
собствени на ответниците с оглед ефекта по чл. 88, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД/. С оглед тези обстоятелства – в случая следва да се приеме, че -
разходите /за извършването на СМР-ти до размера на посочените суми/ на практика
не са били сторени от /не са „излезли“ от патримониума на/ ищците, а са били
направени от „М.-С.“ ООД /т.е. това дружество, а не ищците – принципно се явява
легитимирано да претендира процесното обезщетение /до размера на горните суми/ при
условията на чл. 74, ал. 1, предл. 1-во от ЗС /или в
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД/. Във връзка със защитната теза на ищците в горната
насока:
Представеният по делото договор за заем от
09.03.07г. /касаещ посочената по-горе сума в размер на 140 000 лева/ бе
изрично оспорен от ответниците при условията на чл. 181 от ГПК/ и това
оспорване не бе оборено от ищците. Този договор /сам по себе си/ не
удостоверява реално предаване /получаване/ на посочената сума /липсва клауза,
която да придаде на договора качеството на „разписка“/. Не са представени и
други доказателства, които да удостоверят реалното преминаване на сумата в
патримониума на ищците.
Независимо от изложеното обаче – горните
суми при всички случаи следва да бъдат приспаднати от задължението на
ответниците по чл. 74, ал. 1, предл. 1-во от ЗС /без
значение дали тези суми са излезли от патримониума на посоченото дружество или
от този на ответниците/. Ако такова приспадане не бъде сторено, то правната
сфера на П. Г. и П. Г. би се обременила /в противоречие с
правилото на чл. 59 от ЗЗД/ с двойно задължение: веднъж към дружеството /за
дълга на дружеството към двете банки/ - с оглед наличието на посочените ипотеки
и веднъж към ищците /за заявените по делото суми/. С други думи: при уважаване на процесните искове до размера
на горните суми - ответниците биха платили веднъж в полза на ищците и втори път
в полза на двете банки /чрез осребряване на ипотекираните недвижими имоти/ за
дълга на „М.-С.“ ООД. Такова осребряване в случая предстои да бъде извършено реално
доколкото – събраният доказателствен материал установява еднозначно, че
процесните кредити не се погасяват /нито от дружеството, нито от ищците/. На
практика /в тази връзка/ нито фирмата, нито В. Б. и Н. Б. имат правен интерес
да погасяват задълженията към банките, предвид това, че: дълговете на фирмата
са гарантирани с ипотека върху чужди /към момента вече собствени на
ответниците/ недвижими имоти, а ищците вече са загубили правото си на
собственост върху процесните имоти. С други думи – нито фирмата, нито ищците могат
да придобият права срещу погасяването на кредитите.
При липса на други доказателства в тази
връзка /и при изрично установен факт, че – всички процесни СМР-ти са били
извършени реално/ в случая следва да се приеме, че: останалите разходи – до
размера на установените от вещите лица суми /извън общата, актуализирана към
момента сума по двата банкови кредита/ са били сторени от ищците. С други думи
– ищците принципно разполагат с правната възможност да претендират явяващата се
разлика /посочената от вещите лица обща сума за всички извършени в имота правни
и фактически действия, но именно – след приспадане на актуалната към момента
общата сума по двата банкови кредита/.
В случая обаче:
С влязъл в сила съдебен акт /посоченото
по-горе решение на СГС, преминало през пълен инстанционен контрол/ е установено
/категорично, еднозначно/, че – ищците не са изпълнили точно и срочно /по
смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД/ поетото с процесния договор
задължение, а именно: да извършат в полза на ответниците СМР-ти в собствените
им партерен и първия етаж на сградата /за да бъде довършен съществуващият към
този момент груб строеж/. Съдебните инстанции са констатирали, че след
значителна забава /около 7 години - продължила дори и след удължаване с анекс на
първоначално определения срок за изпълнение на СМР-ти/ процесният строеж е
останал ненадлежно завършен. Именно заради това – договорната връзка е била
развалена /поради неизправност на ищците/ в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД. В
резултат на това: ответниците на практика не са придобили /след значителна
забава и неизправност на ищците/ очаквания /договорения/ фактически и правен
резултат по сключената сделка, преминали са през тежко съдебно производство по
чл. 87 от ЗЗД и в крайна сметка правната им сфера не е придобила позитив, а
напротив - била обременена фактически /с незавършено надлежно строителство/ и
правно /след настъпването на ефекта по чл. 88, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД/ с ипотеки на собствените им имоти /които ипотеки на практика
засягат реално бъдещата възможност на собствениците да ползват обектите си,
предвид предстоящото принудително изпълнение – съобразно изложеното по-горе/. В
такава хипотеза не може да се приеме, че е налице обогатяване /фактическо и
правно/ на ответниците по смисъла на чл. 74, ал. 1, предл.
1-во от ЗС /доколкото на практика: вложеният от ищците финансов ресурс в имота
се покрива от придобитият от ответниците фактически и правен негатив – след
развалянето на договора и правният ефект по чл. 88, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 74, ал. 1, предл.
1-во от ЗС на В.И.Б. ЕГН ********** и на Н.А.Б. ЕГН ********** против П.В.Г.
ЕГН ********** и П.П.Г. ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.И.Б. и на Н.А.Б. да платят на П.В.Г.
и П.П.Г. общо 2 010 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.И.Б. и на Н.А.Б. да платят на
адвокат Д. 15 690 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА /минимума
по Наредба № 1/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: