Мотиви по НОХД № 754/2021 г.
Подсъдимият А.И.А. *** е обвинен в
извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 предл. 1-во т.6, предл.
2-ро, т.7 вр. чл. 26 ал.1 НК за това че:
В периода месец
май 2007 г. – месец април 2012 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на посредствено извършителство посредством С.Т.М.,
извършвала счетоводно обслужване на търговско дружество „****“ ЕООД, от която
не може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите
обстоятелства, очертаващи състава на настоящото престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „****” ЕООД с ЕИК ****,
представляващи „Данък добавена стойност“/ДДС/, в особено големи размери – в общ
размер на 100 697.95 лева, като при
водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал
документи с невярно съдържание, а именно: отчетни регистри – Дневници за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК ****, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с
право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и
чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС), пред ТД НАП-гр.Пловдив, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на
100697.95. лева, както следва:
1. През месец май 2007г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
април 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен
кредит за месец април 2007 г., както следва:
- фактура
№6/13.04.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
5000.00 лева и ДДС в размер на 1000.00
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – маса,
канапе;
и на 10.05.2007 г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 1013.57 лева, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-937871/10.05.2007 г. за данъчен период месец април 2007 г., подадена в ТД
НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 18786.32 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 3757.27 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 13.55 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1013.57
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1000.02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 3757.27 лева и действителният такъв в размер на 2757.25 лева.
2. През месец декември 2007г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2007 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2007 г., както следва:
- фактура
№20/17.11.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3041.67 лева и ДДС в размер на
608.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, нож;
- фактура №513/19.11.2007 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3416.67 лева и ДДС в размер на 683.33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза, свредла;
и на 07.12.2007
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1307.11 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1020277/07.12.2007 г. за данъчен период месец ноември
2007 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16424.48 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3284.89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15.47 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1307.11
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1291.64
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 3284.89 лева и действителният такъв в размер на 1993.25 лева.
3. През месец януари 2008
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец декември 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право
на пълен данъчен кредит за месец декември 2007 г., както следва:
- фактура
№1223/25.12.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4250.00 лева и ДДС в размер на
850.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шкурка
и на 08.01.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 859.36 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1033001/08.01.2008 г. за данъчен период месец декември
2007 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 11113.82 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2222.78 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 9.34 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 859.36
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 850.02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 2222.78 лева и действителният такъв в размер на 1372.76 лева.
4. През месец февруари 2008 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2008 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2008
г., както следва:
- фактура
№79/20.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4158.33 лева и ДДС в размер на
831.67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, шублер;
- фактура
№522/24.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, свредло;
и на 07.02.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1738.38 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1047055/07.02.2008 г. за данъчен период месец януари
2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9209.63 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1841.92 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 73.38 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1738.38
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1665.00
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 1841.92 лева и действителният такъв в размер на 176.93 лева.
5. През месец март 2008г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник
за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2008 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец февруари 2008
г., както следва:
- фактура №825/03.01.2008 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4125.00 лева и ДДС в размер на 825.00 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух, метчик;
- фактура
№528/11.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3791.67 лева и ДДС в размер на
758.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура
№1720/22.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
мотики, коса
и на 12.03.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 2432.98 лева, като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1067182/12.03.2008 г. за
данъчен период месец февруари 2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен
кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната
основа от 16219.79 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит - в размер на 3243.96 лева,
и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 16.31 лева, вместо действително
установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2432.98 лева, както и като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2416.67 лева, представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 3243.96 лева
и действителният такъв в размер на
827.29 лева.
6. През месец
април 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2008 г., както
следва:
- фактура №1723/03.03.2008 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3875 лева и ДДС в размер на 775.00 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух, проводник;
- фактура
№2326/05.03.2008 г., сочена за издадена от „**.” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8150 лева и ДДС в размер на
1630 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, лента
и на 08.04.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2405 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1075391/08.04.2008 г. за данъчен период месец март 2008 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 12108,78 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 2421,75 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 6,21 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2411,21
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2405
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 6,21 лева и действителният такъв в размер на 2411,21 лева.
7. През месец
май 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец април 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2008 г., както следва:
- фактура
№1794/21.03.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3800 лева и ДДС в размер на 760
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
метчик;
- фактура
№2330/06.04.2008 г., сочена за издадена от „***.” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8225 лева и ДДС в размер на
1645 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
микрометър
и на 08.05.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2405,02 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1087930/08.05.2008 г. за данъчен период месец април 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13612,14 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2722,46 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,48 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2421,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2405,02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,48 лева и действителният такъв в размер на 2421,50 лева.
8. През месец
юни 2008
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец май 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2008 г., както следва:
- фактура
№2213/17.04.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7166,67 лева и ДДС в размер на 1433,33 лева, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – часовник, шайби
и на 09.06.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1433,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1103898/09.06.2008 г. за данъчен период месец април 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 7551,70 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1510,35 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,17 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1444,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1433,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,17 лева и действителният такъв в размер на 1444,50 лева.
9. През месец
юли 2008 г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
юни 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит
за месец юни 2008 г., както следва:
- фактура
№2407/03.06.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3916,67 лева и ДДС в размер на
783,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, ъгломер
и на 09.07.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 783,30 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1119646/09.07.2008 г. за данъчен период месец юни 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13401,71 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2680,32 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,81 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 788,11
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 783,30
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 4,81 лева и действителният такъв в размер на 788,11 лева.
10. През месец
август 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2008 г., както
следва:
- фактура
№1721/03.07.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7083,33 лева и ДДС в размер на
1416,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайби, свредла
и на 05.08.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1416,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1131490/05.08.2008 г. за данъчен период месец юли 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 15827,04 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3165,40 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,59 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1428,26
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1416,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,59 лева и действителният такъв в размер на 1428,26 лева.
11. През месец
ноември 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2008 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец октомври 2008
г., както следва:
- фактура
№1622/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6633,33 лева и ДДС в размер на
1326,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
ЛМН, проводник;
- фактура
№2296/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа на
стойност 5741,67 лева и ДДС в размер на
1148,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фрези, проводник
и на 05.11.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2475 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-117780/05.11.2008 г. за данъчен период месец октомври 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12499,36 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2499,87 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,35 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2480,35
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2475
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 5,35 лева и действителният такъв в размер на 2480,35 лева.
12. През месец
декември 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец ноември 2008 г., както
следва:
- фактура
№1628/03.11.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8320 лева и ДДС в размер на
1664,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, свредла
и на 02.12.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1664,14 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1190785/02.12.2008 г. за данъчен период месец ноември
2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9196,86 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1839,36 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,12 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1674,26 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1664,14 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 10,12 лева и действителният такъв в размер на 1674,26 лева.
13. През месец
февруари 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2009 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2009 г., както
следва:
- фактура
№864/05.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 5822,50 лева и ДДС в размер на
1164,50 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
пили, лопати;
- фактура
№1333/13.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4176,67 лева и ДДС в размер на
835,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводници
и на 05.02.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1999,84 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1223510/05.02.2009 г. за данъчен период месец януари
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10329,44 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2065,89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,96 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2010,80 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1999,84 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 10,96 лева и действителният такъв в размер на 2010,80 лева.
14. През месец
март 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец февруари 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право
на пълен данъчен кредит за месец февруари 2009 г., както следва:
- фактура
№816/11.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6580 лева и ДДС в размер на
1316 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио,
ножовки
и на 05.03.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1316,01 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1239667/05.03.2009 г. за данъчен период месец февруари
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 6661,44 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1332,29 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,53 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1321,54
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1316,01
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 5,53 лева и действителният такъв в размер на 1321,54 лева.
15. През месец
април 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2009 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2009 г., както
следва:
- фактура
№1341/02.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8220,83 лева и ДДС в размер на
1644,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шублер, ножовки
и на 02.04.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1644,20 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1255994/02.04.2009 г. за данъчен период месец март 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9390,94 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1878,21 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,28 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1651,48
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1644,20
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 7,28 лева и действителният такъв в размер на 1651,48 лева.
16. През месец
май 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец април 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2009 г., както следва:
- фактура
№820/05.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7210,83 лева и ДДС в размер на
1442,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
скоби, етажерки;
- фактура
№2464/08.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 5650,83 лева и ДДС в размер на
1130,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайба, проводници
и на 08.05.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2572,35 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1274365/08.05.2009 г. за данъчен период месец април 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12897,92 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2579,60 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,93 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2583,28
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2572,35
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 10,93 лева и действителният такъв в размер на 2583,28 лева.
17. През месец
юни 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец май 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2009 г., както следва:
- фактура
№2465/01.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7935 лева и ДДС в размер на
1587 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шкурка
и ножовка;
- фактура
№1540/08.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3948,33 лева и ДДС в размер на
789,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
гидория, клещи
и на 03.06.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2376,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1290639/03.06.2009 г. за данъчен период месец май 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12055,08 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2411,01 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,50 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2388,16
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2376,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,50 лева и действителният такъв в размер на 2388,16 лева.
18. През месец
юли 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец юни 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2009 г., както следва:
- фактура
№1579/03.05.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6280 лева и ДДС в размер на
1256 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – четки,
шлаух
и на 03.07.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1256,01 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1307800/03.07.2009 г. за данъчен период месец юни 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14722,75 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2944,55 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12,69 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1268,70
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1256,01
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 12,69 лева и действителният такъв в размер на 1268,70 лева.
19. През месец
септември 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец август 2009 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец август 2009 г., както
следва:
- фактура
№2116/05.08.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7469,17 лева и ДДС в размер на 1493,83
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – пили,
ъглошлайф
и на 03.09.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1493,82 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1342798/03.09.2009 г. за данъчен период месец август
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16017,57 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3203,50 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,19 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1509,01
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1493,82
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,19 лева и действителният такъв в размер на 1509,01 лева.
20. През месец
октомври 2009 г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
юни 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит
за месец септември 2009 г., както следва:
- фактура
№554/04.09.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6378,33 лева и ДДС в размер на
1275,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
винкел;
- фактура №558/23.09.2009 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7301,67 лева и ДДС в размер на 1460,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден емайл
и на 06.10.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2735,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1360894/06.10.2009 г. за данъчен период месец септември
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 21884,56 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4376,90 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 14,28 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2750,26 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2735,98 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 14,28 лева и действителният такъв в размер на 2750,26 лева.
21. През месец
ноември 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец октомври 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право
на пълен данъчен кредит за месец октомври 2009 г., както следва:
- фактура №2130/03.10.2009
г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8027,50 лева и ДДС в размер на 1605,50 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – трион, проводник
и на 04.11.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1605,50 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1377996/04.11.2009 г. за данъчен период месец октомври
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 8629,28 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1725,86 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,99 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1617,49
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1605,50
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,99 лева и действителният такъв в размер на 1617,49 лева.
22. През месец
януари 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец декември 2009 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2009
г., както следва:
- фактура
№2133/07.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8268,33 лева и ДДС в размер на
1633,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шайба
и на 10.01.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1633,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1415897/10.01.2010 г. за данъчен период месец декември
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10050,88 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2010,17 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,44 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1651,10
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1633,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 17,44 лева и действителният такъв в размер на 1651,10 лева.
23. През месец
февруари 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2010 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2010 г., както
следва:
- фактура
№882/14.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
7468,33 лева и ДДС в размер на 1493,67
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлауф
проводници
и на 03.02.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1493,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1430933/03.02.2010 г. за данъчен период месец януари
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 7677,82 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1535,57 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,41 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1514,07
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1493,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,41 лева и действителният такъв в размер на 1514,07 лева.
24. През месец
март 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
февруари 2010 г., както следва:
- фактура
№3406/21.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
8070,83 лева и ДДС в размер на 1614,17
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – държач,
проводници
и на 04.03.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1614,18 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1449202/04.03.2010 г. за данъчен период месец февруари
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12255,13 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2451,03 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,53 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1634,71
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1614,18
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,53 лева и действителният такъв в размер на 1634,71 лева.
25. През месец
април 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2010 г.,
както следва:
- фактура
№1276/12.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8239,17 лева и ДДС в размер на
1647,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
меден емайл
и на 07.04.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1647,79 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1467386/07.04.2010 г. за данъчен период месец март 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 8287,15 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1657,43 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,62 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1665,41
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1647,79
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 17,62 лева и действителният такъв в размер на 1665,41 лева.
26. През месец
май 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец април 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2010 г., както следва:
- фактура
№3409/20.02.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8129,17 лева и ДДС в размер на
1625,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шкурка, шлаух
и на 10.05.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1625,83 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1488189/10.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 8450,90 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1690,17 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,51 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1641,34
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1625,83
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,51 лева и действителният такъв в размер на 1641,34 лева.
27. През месец
юни 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец май 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2010 г., както следва:
- фактура
№1286/17.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8325 лева и ДДС в размер на
1665 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден
емайл
и на 07.06.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1665 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1505483/07.06.2010 г. за данъчен период месец май 2010 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 12931,64 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 2586,33 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,55 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1685,55
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1665
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,55 лева и действителният такъв в размер на 1685,55 лева.
28. През месец
юли 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец юни 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2010 г., както следва:
- фактура
№3411/13.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8231,67 лева и ДДС в размер на
1646,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
бел, шайби;
- фактура №1309/14.04.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7981,67 лева и ДДС в размер на 1596,13 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио, фреза
и на 05.07.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3242,64 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1522300/05.07.2010 г. за данъчен период месец юни 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16613,53 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3322,69 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 22,12 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3264,76 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3242,64 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 22,12 лева и действителният такъв в размер на 3264,76 лева.
29. През месец
август 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2010 г.,
както следва:
- фактура
№1969/14.07.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8316,67 лева и ДДС в размер на
1663,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, свредло
и на 04.08.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1663,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1541135/04.08.2010 г. за данъчен период месец юли 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 14880,37 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 2976,06 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 21,62 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1684,95
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1663,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 21,62 лева и действителният такъв в размер на 1684,95 лева.
30. През месец
септември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец август 2010 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец август 2010
г., както следва:
- фактура
№1338/27.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8164,17 лева и ДДС в размер на
1632,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник,
арматурно желязо;
- фактура №2299/28.08.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8029,17 лева и ДДС в размер на 1605,83 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводници
и на 02.09.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3238,65 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1559057/02.09.2010 г. за данъчен период месец август
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 17703,05 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3540,59 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 18,24 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3256,89
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3238,65
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 18,24 лева и действителният такъв в размер на 3256,89 лева.
31. През месец
октомври 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец септември 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец септември 2010
г., както следва:
- фактура
№1335/13.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 9166,67 лева и ДДС в размер на
1833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, метчик
и на 05.10.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1833,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1578526/05.10.2010 г. за данъчен период месец септември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14028,81 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2805,76 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 19,73 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1853,06
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1833,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 19,73 лева и действителният такъв в размер на 1853,06 лева.
32. През месец
ноември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
октомври 2010 г., както следва:
- фактура
№1349/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3975 лева и ДДС в размер на 795
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шублер,
проводници;
- фактура
№2206/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4150 лева и ДДС в размер на 830
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винтил,
метчик
и на 03.11.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1624,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1596955/03.11.2010 г. за данъчен период месец октомври
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 10694,40 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2138,86 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,92 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1641,90
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1624,98
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,92 лева и действителният такъв в размер на 1641,90 лева.
33. През месец
декември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2010 г., както следва:
- фактура
№1642/27.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4058,33 лева и ДДС в размер на
811,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура №2095/11.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8323,33 лева и ДДС в размер на 1664,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредел, резак;
-фактура №1665/22.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 2441,67 лева и ДДС в размер на 488,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредло, фреза
и на 02.12.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2964,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1615553/02.12.2010 г. за данъчен период месец ноември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16205,40 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3241,07 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,83 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2981,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2964,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,83 лева и действителният такъв в размер на 2981,50 лева.
34. През месец
януари 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец декември 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2010
г., както следва:
- фактура
№1647/04.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4069,17 лева и ДДС в размер на
813,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, проводници;
- фактура №1650/08.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1660/10.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3825 лева и ДДС в размер на 765 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник
и на 11.01.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2410,49 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1640319/11.01.2011 г. за данъчен период месец декември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14158,14 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2831,61 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,65 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2426,14
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2410,49
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,65 лева и действителният такъв в размер на 2426,14 лева.
35. През месец
февруари 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2011 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2011
г., както следва:
- фактура
№1664/12.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3991,67 лева и ДДС в размер на
798,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, патрон;
- фактура №1669/22.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 03.02.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1630 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1654161/03.02.2011 г. за данъчен период месец януари 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10641,98 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2128,39 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,81 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1650,81
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1630,
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,81 лева и действителният такъв в размер на 1650,81 лева.
36. През месец
март 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2011 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
февруари 2011 г., както следва:
- фактура
№1672/02.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3525 лева и ДДС в размер на 705
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – нивелир,
свредла;
-фактура №1643/04.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3500 лева и ДДС в размер на 700 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1655/07.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3541,67 лева и ДДС в размер на 708,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1670/25.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3483,33 лева и ДДС в размер на 696,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 09.03.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2809,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1677057/09.03.2011 г. за данъчен период месец февруари
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14109,81 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2821,95 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12,25 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2822,24
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2809,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 12,25 лева и действителният такъв в размер на 2822,24 лева.
37. През месец
май 2011
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец април 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2011 г., както следва:
- фактура
№2234/28.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
менгеме, фреза;
- фактура
№2229/15.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4583,33 лева и ДДС в размер на
916,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
и на 05.05.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1749,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1712528/05.05.2011 г. за данъчен период месец април 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10332,98 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2066,59 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 24,63 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1774,62 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1749,99 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 24,63 лева и действителният такъв в размер на 1774,62 лева.
38. През месец
юни 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец май 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2011 г., както следва:
- фактура
№2272/09.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на
831,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
четки, фреза;
-фактура №2238/12.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7375 лева и ДДС в размер на 1475 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 03.06.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2306,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1731721/03.06.2011 г. за данъчен период месец май 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 20360,97 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4072,19 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 29,49 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2336,16
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2306,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 29,49 лева и действителният такъв в размер на 2336,16 лева.
39. През месец
юли 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец юни 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2011 г., както следва:
- фактура
№2257/17.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура №2287/16.12.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4125 лева и ДДС в размер на 825 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза;
- фактура №3483/11.03.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8000 лева и ДДС в размер на 1600,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник, метчик;
и на 07.07.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3258,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1752687/07.07.2011 г. за данъчен период месец юни 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 18579,53 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3715,89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 26,23 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3284,56
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3258,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 26,23 лева и действителният такъв в размер на 3284,56 лева.
40. През месец
август 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2011 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2011 г., както
следва:
- фактура
№2249/13.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4075 лева и ДДС в размер на 815
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винкел,
шлаух;
-фактура №670/10.03.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7980 лева и ДДС в размер на 1596 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винкел, мрежа;
и на 03.08.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2411 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1767941/03.08.2011 г. за данъчен период месец юли 2011 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 17221,28 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 3444,25 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 23,16 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2434,16
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2411
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 23,16 лева и действителният такъв в размер на 2434,16 лева.
41. През месец
септември 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец август 2011 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец август 2011
г., както следва:
- фактура
№4584/07.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8205 лева и ДДС в размер на
1641 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден
проводник;
-фактура №4587/21.04.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8060 лева и ДДС в размер на 1612 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – тръби, шайби;
-фактура №4596/04.05.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8200 лева и ДДС в размер на 1640 лева, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредла, фреза;
-фактура №2217/22.04.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7990 лева и ДДС в размер на 1598 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза, проводник;
-фактура №3484/09.05.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7810 лева и ДДС в размер на 1562 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – зенкер, метчик;
и на 03.09.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 8052,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1784611/03.09.2011 г. за данъчен период месец август
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 46811,36 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 9362,25 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 30,30 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 8083,28
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8052,98
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 30,30 лева и действителният такъв в размер на 8083,28 лева.
42. През месец
октомври 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец септември 2011 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец септември 2011
г., както следва:
- фактура
№4591/20.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8060 лева и ДДС в размер на
1612 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ЛМН,
четки
- фактура №2225/20.06.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 6800 лева и ДДС в размер на 1360 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ключ, фланец;
- фактура
№2234/21.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7320 лева и ДДС в размер на
1464 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – СТП,
шублер;
- фактура
№3485/04.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4060 лева и ДДС в размер на 812
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
пила;
- фактура
№674/10.05.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7830 лева и ДДС в размер на
1566 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – пили,
метчик;
- фактура
№683/12.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7950 лева и ДДС в размер на
1590 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза,
проводници
и на 06.10.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 8403,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1802560/06.10.2011 г. за данъчен период месец септември
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 46484,80 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 9296,95 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,24 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 8436,23
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8403,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 32,24 лева и действителният такъв в размер на 8436,23 лева.
43. През месец
ноември 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2011 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец октомври 2011
г., както следва:
- фактура
№4599/08.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8220 лева и ДДС в размер на
1644 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
върток, зъмба;
и на 03.11.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1643,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-18188818/03.11.2011 г. за данъчен период месец октомври
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 23225,29 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4645,06 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 30,25 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1674,24
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1643,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 30,25 лева и действителният такъв в размер на 1674,24 лева.
44. През месец
декември 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2011 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2011 г., както следва:
- фактура
№1529/21.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
8250 лева и ДДС в размер на 1650 лева,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –пили, фреза;
- фактура
№4286/07.11.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4150 лева и ДДС в размер на 830
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – метчик,
клещи
и на 06.12.2011 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 2480,02 лева, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1836792/06.12.2011 г. за данъчен период месец ноември 2011 г., подадена в
ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 20705,65 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 4141,13 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 36,03 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2516,05
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2480,02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 36,03 лева и действителният такъв в размер на 2516,05 лева.
45. През месец
февруари 2012г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2012 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2012 г., както
следва:
- фактура
№4288/19.12.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник, фреза;
и на 03.02.2012
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 833,34 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1870700/03.02.2012 г. за данъчен период месец януари
2012 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13156,83 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2631,36 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 24,59 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 857,93
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 833,34
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 24,59 лева и действителният такъв в размер на 857,93 лева.
45. През месец
април 2012 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2012 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2012 г.,
както следва:
- фактура
№6307/01.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4133,33 лева и ДДС в размер на
826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, метчик;
- фактура
№6367/05.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4133,33 лева и ДДС в размер на
826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
–фреза, метчик;
и на 03.04.2012 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1653,35 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1909265/03.04.2012 г. за данъчен период месец март 2012
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 18712,72 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3742,56 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 27,10 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1680,45
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1653,35
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 27,10 лева и действителният такъв в размер на 1680,45 лева.
Представителят на ОП – Пловдив
моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като
се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и производството по делото
се прекрати, поради изтекла абсолютна давност. Моли гражданския иск да се отхвърли като
неоснователен, поради плащане на дължимите суми с лихвите към бюджета.
Гражданският ищец ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А. се придържа към становището
на държавното обвинение като моли да се уважи гражданския иск.
Подсъдимият лично и чрез
защитниците си адв. Д. и адв. С. моли производството по делото да бъде
прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност, както и да се
отхвърли гражданския иск, поради извършено плащане към бюджета.
Пловдивски окръжен съд след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че в хода на
съдебното следствие се установи фактическата обстановка изложена в обвинителния
акт, а именно:
ПОДСЪДИМИЯТ А.И.А. е роден на ***г***. ***. Български гражданин. Женен. Неосъждан.
Със средно образование. Работещ като *** на „**“ СД. ЕГН:**********.
Подс.
А. е признат за виновен за деяние по чл.201 от НК с решение по н.д.№649/89г. по
описа на ПРС и му е наложена административно наказание глоба в размер на 150
лв. по чл.78а от НК. Решението е в сила от 23.8.89 г. и с решение по НАХД
№892/02г. по описа на ПРС в сила от 15.11.2002г. за престъпление по чл.343 ал.1
б“б“ от НК на административно наказание глоба по чл.78 а от НК в размер на 50
лв. Т.е. към настоящия момент и към момента на осъществяване на инкриминираното
деяние по настоящия обвинителен акт същият е бил неосъждан по смисъла на НК.
Дружество „***“ ЕООД с ЕИК:***е
учредено и управлявано и представлявано към инкриминирания период от подс. А.И.А..
Учредяването е вписано в Търговския регистър по фирмено дело №2305/04г. по
описа на ПОС, като са посочени седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ***.
Едноличен *** на капитала на дружеството бил подс.А.. Дружеството е
регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП-Пловдив на 16.08.2004г., като му е даден
номер в регистъра на НАП **********, като от 08.12.2004г. на лице специалната
регистрация по ЗДДС на основание чл.108
ал.1 от същия закон. Като дейност на фирмата е посочено продажба на едро и
дребно на металорежещи машини и инструменти. Към инкриминирания по настоящото
дело период подс. А. осъществявал цялата дейност на дружеството, в това число и
осъществявал всички контакти по повод на данъчното му разчитане чрез
предоставяне на необходимите документи на посочената по-долу св.С.Т.М., ЕГН:**********,
която имала регистрирана счетоводна кантора ЕТ „***.“ и със запознаване на
отразеното от нея в документите по данъчното разчитане. Това станало въз основа
на получена ***на и представителна власт от него въз основа на устройствените
актове на дружеството. Това, че реално цялата фактическа дейност на дружеството
е осъществявана през този период от подсъдимия и други лица не са имали
отношение към нея, както и че единствено той е носил документи за
осчетоводяване по повод на тази дейност на св.М. е потвърдено от цитираната
свидетелка.
През 2012 г. от екип на ТД
НАП-Пловдив от свидетелите Т.К. и С.Ч. е извършена данъчна ревизия с обхват:
задължения „Данък върху добавената стойност“ за периода от 01.04.2007г. до
31.03.2012г. година. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен доклад
№1204190 от 12.11.2012г. и Ревизионен акт №********* от 14.12.2012г. – Ревизионният акт е бил връчен по
електронна поща на 02.01.2013г., обжалван е пред Дирекция ОДОР при ТД на НАП
Пловдив и е потвърден на 13.03.2013г. с решение №257.
Като
регистриран по ЗДДС субект за „****“ ЕООД Пловдив съществувало по смисъла на
чл.125 ал.1 от посочения нормативен акт задължение за всеки данъчен период
(който съгласно чл.87 ал.2 от Закона е едномесечен и съвпада с календарния
месец) да подава справка декларация, съставена въз основа на съответните
отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите (явяващи се
задължителни регистри съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС), които
следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи
и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС). Съобразно чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните
документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Съответно, представлявайки изкуствен субект на
правото, тези си нормативно уредени ангажименти юридическото лице следвало да
осъществява чрез своя ***ен орган или упълномощено от него лице.
Още от създаването му „****“ ЕООД било
счетоводно обслужвано от св.С.М. ***, работеща като счетоводител под посочената
по-горе форма на дейност и обслужвайки фирмата. Във връзка с този ѝ
ангажимент тя била обвързана с обработката на документите, касаещи търговските
операции на дружеството и осчетоводяването им. Занимавала се и с изготвянето на
справките декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях,
използвайки счетоводна програма, включвала сведенията, произтичащи от
съдържанието на фактурите, предоставяни й изключително и само от управляващия и
представляващ дружеството подсъдим А.. След оформянето на справката декларация
за съответния период св.М. докладвала на
подсъдимия за получилия се резултат и при липса на корекции, произтичащи от
допълнително предоставени от него документи, я подавала пред органите на ТД на
НАП Пловдив заедно с дневниците за покупки и продажби за периода по електронен
път, за което била упълномощена от подс.А.
като представител на „****“ ЕООД. Самата свидетелка не познавала и не
контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на „****“ ЕООД, респ.
не участвала в договарянето им, като информация за параметрите на сделките
черпела единствено от съдържанието на предоставяните ѝ от подсъдимия
фактури. Затова и не била запозната дали тези първични счетоводни документи
отразяват реални търговски отношения.
През месец май 2007г. у подс.А. се формирало намерението
да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и
представляваното от него дружество за редица данъчни периоди (които
хронологично ще бъдат разгледани в по-нататъшното ни изложение), като за целта
решил да ползва неистински документи, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „****“ ЕООД се водело като
получател на стоки. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, т.е. реализирани от
друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва неправомерно данъчен кредит по
смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а именно да приспадне сумата на начисления
данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Глобалната
последица от замислените операции била по този начин да се преобразува
финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за
сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка
върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за
посочения период.
В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец април 2007г. (01.04. - 30.04. 2007г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
- фактура
№6/13.04.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 5000.00 лева и ДДС в размер на
1000.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
маса, канапе;
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите
на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството е имало касов апарат,
но фактурите издадени на „****” ЕООД са с касовите бонове издадени от друг
касов апарат с инд.ФУ 321523, за които липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата и и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014 г. на свидетеля Б.П.Е.
съ*** и *** на дружеството „***” с ЕИК ***, заявява че преди 5-6 години негов
приятел С. С. Б., го е завел в София, където при неизвестен за него нотариус е
подписал редица документи предложени му от непознати за него лица, с което се е
осъществило прехвърлянето на фирма „***” с ЕИК ***. За целта е получил сумата
от 100-150 лева. Не знае каква дейност развива фирмата и кой води
счетоводството. Познава Т.Я., но не знае защо нейното име е на фактурите
издадени на фирма „****” ЕООД. Не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД,
както и никога не е имал отношения с тях.
Разпитана като свидетел Т.Б.Я. разказва, че преди 8-9
години е била *** и *** на фирма „***” с ЕИК *** за около 5-6 месеца.
Прехвърлянето на фирмата на нейно име е станало срещу сумата от 200 лева, като
е подписала редица на брой документи пред нотариус в София, предложени от
неизвестни за нея лица. Не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е имала отношения с тях. Не знае защо нейното име е на фактурите
издадени на фирма „****”ЕООД. В последствие прехвърля фирмата на свой съселянин
Б.П.Е..
Извода
от фактическа страна е, че вписаните като ***и лица завяват, че не знаят някога
да е осъществявана дейност с нея. Фактически дейност с дружеството не извършвал
никаква, нито пък издавал фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат
с някаква счетоводна документация на фирмата, което ясно ги идентифицирало като
фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставката по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и
технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи,
персонал. Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни „***“ да е представило документи, данни, информация относно реалността на сделките,
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, се прави
изводът, че „***“ не е осъществило доставки по процесната фактура издадена към
„****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице
реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по смисъла на
чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5
от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1
от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочения доставчик подс.А. през м.май 2007г. представил горепосочената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване.
Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи и предвид установения
механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на търговските
отношения, я включила в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец април 2007 г. Съответно с това му поведение и
чрез невиновно действащия счетоводител М. – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка,
неосъществена в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.април 2007г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от
18 786,32 лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит - в размер на 3757,27лева
, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 13,55 лв. при действителен в размер на 1013,57 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочени по-горе издател
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1000,02 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 3757,27 лева и действителният такъв в размер
на 2757,25 лева;
После св.М. подала справката декларация за периода на 10.05.2007 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-937871/10.5.2007г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на дружеството
пред органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез
действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1000,02
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация
съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.май 2007г. посредством св.С.М.
били използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и
били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера
на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено
големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец ноември
2007г. (01.11. - 30.11.) 2007 г.
подс.А.А. се снабдил по
неустановен начин със следните фактури:
- фактура
№20/17.11.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3041.67 лева и ДДС в размер на
608.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, нож;
- фактура №513/19.11.2007 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3416.67 лева и ДДС в размер на 683.33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза, свредла;
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че първата фактура не е отразена в дневниците за
продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството е имало
касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са с касовите бонове
издадени от друг касов апарат с инд.ФУ 321523, за които липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Също така фактурата
е издадена след 15.08.2007 г., когато „***” ЕООД е вече дерегистрирана от ЗДДС.
В хода на
разследването не са били открити, предоставени и приложени по делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата и и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014 г. на свидетеля Б.П.Е.
съ*** и *** на дружеството „***” с ЕИК ***, заявява че преди 5-6 години негов
приятел С. С. Б., го е завел в София, където при неизвестен за него нотариус е
подписал редица документи предложени му от непознати за него лица, с което се е
осъществила прехвърлянето на фирма „***” с ЕИК ***. За целта е получил сумата
от 100-150 лева. Не знае каква дейност развива фирмата и кой води счетоводството.
Познава Т.Я., но не знае защо нейното име е на фактурите издадени на фирма „****”ЕООД.
Не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е имал отношения
с тях.
Разпитана като свидетел Т.Б.Я. разказва, че преди 8-9
години е била *** и *** на фирма „***” с ЕИК *** за около 5-6 месеца.
Прехвърлянето на фирмата на нейно име е станало срещу сумата от 200 лева, като
е подписала редица на брой документи пред нотариус в София, предложени от
неизвестни за нея лица. Не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е имала отношения с тях. Не знае защо нейното име е на фактурите
издадени на фирма „****”ЕООД. В последствие прехвърля фирмата на свой съселянин
Б.П.Е..
Относно
фактурата издадена от „***“ ЕООД: В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че същата не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Две от процесните фактури, между които и
посочената тук, са издадени след датата на дерегистрация на дружеството по
ЗДДС. Също така „***” ЕООД не е имал назначен персонал, за да осъществява
търговски сделки през периода 2007-2009 г. Фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
224435, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури на
„***” ЕООД с ЕИК ***.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. На две от датите,
на които са издадени фактури има пътни листове съответстващи на дестинация –
София.
В Протокол за разпит от 27.11.2014 г. на свидетеля С.И.Н.
*** и *** на „***” с ЕИК ***, заявява че към момента последната е влята в друга
фирма и към момента има повдигнато обвинение по чл.321 от НК по ДП №304/2010 г.
по описа на ГДБОП. Свидетелят пояснява, че не познава подс. А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и не е издавал фактури към нея.
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата не извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като фиктивни техни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и
технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи,
персонал. Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията
на свидетелите и заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави
изводът, че посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по
процесните фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е
налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква
данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен
кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за
приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.декември 2007г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
ноември 2007 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017
г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че
правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.ноември 2007г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от
16 424,48 лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит - в размер на 3284,89
лева , а в кл. 50 –
ДДС за внасяне в размер на 15,47 лв. при действителен в размер на 1307,11 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочени
по-горе издател автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1291,64 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият
данъчен кредит в размер на 3284,89 лева
и действителният такъв в размер на 1993,25 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 07.12.2007 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1020277/07.12.2007г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1291,64
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация
съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.декември 2007г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при водене на
счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец декември 2007г. (01.12. - 31.12.) 2007 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
- фактура
№1223/25.12.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4250.00 лева и ДДС в размер на
850.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шкурка.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата на този доставчик не е отразена в
дневниците за продажбите на „„***” ЕООД за съответните данъчни периоди, тъй
като същата е издадена след дерегистрация на дружеството по ЗДДС на 22.01.2007
г. Касовия апарат на фирмата е дерегистриран от ДДС към момента на издаване на
фактурата и не съответства на инд.№ФУ. Издадената фактура на „****” ЕООД е
платена в брой, като касовият бон е изадеден от касов апарат с инд. № ФУ
049280, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014г. на свидетеля Б.П.Е.
същият твърди, че не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога
не е имал отношения с тях. Също така признава, че преди повече от 10 години С. С.
Б. е „уредил” прехвърлянето на фирма „***” ЕООД с ЕИК *** пред нотариус в
София, за което е получил сумата от 100-150 лева. Същите обстоятелства излага и
в показанията си св.В.Я. на когото дружеството е прехвърлено срещу минималната
сума от 300-400 лв. - не е извършвал дейност с фирмата, не познава подс.„А. и „****“
и не е участвал в сделките с фактурите декларирани от „****“.
Извода от фактическа страна е, че
вписаните като ***и на доставчика лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмата им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност с дружеството не извършвала никаква, нито пък са
издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като фиктивни
нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставката по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и
технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи,
персонал. Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията
на свидетелите и заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави
изводът, че посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по
процесната фактура издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е
налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква
данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен
кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за
приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност
на отношенията между „****“ ЕООД и
посоченият доставчик подс.А. през м.януари 2008г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения,
я включила в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември 2007 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена
част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.декември 2007г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 11 113,82 лева и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит - в размер на
2222,78 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 9,34 лв. при
действителен в размер на 859,36 лв. Увеличаването по този начин на размера на
ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на
коментираната фактура с посочени по-горе издател автоматично довело до
преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 850,02 лв., представляващ разликата между неправомерно
посоченият данъчен кредит в размер на
2222,78 лева и действителният такъв в размер на 1372,76 лева.
После
св.М. подала справката декларация за периода на 08.1.2008 г. по електронен път
в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1033001/08.01.2008г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени
посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с оглед
незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на дружеството пред
органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения
за „****“ ЕООД за периода в размер на 850,02 лв. поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация
съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.януари 2008г. посредством
св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при водене на счетоводството,
както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив –
при представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера
на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец януари 2008г. (01.01. - 31.01.2008 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
- фактура
№79/20.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4158.33 лева и ДДС в размер на
831.67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, шублер
- фактура
№522/24.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, свредло.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала че, първата фактура
не е вписана в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответните
данъчни периоди. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС към 24.04.2007 г., като
процесната фактура е издадена след тази дата. Фактурата издадена на „****” ЕООД
е платена в брой, като касовия бон е издаден от касов апарат с инд.ФУ 225412,
за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури от „***”
ЕООД с ЕИК ***.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 26.11.2014 г. на свидетеля М. Н.
В., управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
преустановява своята дейност към 2007 г. и е била дерегистрирана от ДДС. Също
така дружеството, се е занимавало основно със строителни дейности. Не познава подс.
А.И.А. и фирма „****” ЕООД. Не си спомня да е издавал някакви фактури на
горепосочената фирма.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че втората фактура не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Дружеството не е имало касов апарат, но фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.01.2016 г. на свидетеля В.А.К.,
същият заявява че е бил *** и *** на „***” с ЕИК ****, която е придобил преди
известно време, като лице на име „С.” или „А.”, го е завел пред нотариус и там
той е потвърдил устно, че е запознат със съдържанието на документите по
прехвърлянето и ги е разписал. Затова е получил сумата от 300 лева. Не знае към
днешна дата какви дейности развива фирмата и с кого и как си партнира. Същите
обстоятелства за тази фирма излага и св.В.К., на когото тя е била
прехвърлена от неустановени лица, като
той е подписал документите за това без да ги чете. Не знае нищо за фирмата и не
е извършвал дейност с нея.
Извода
от фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че
не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата не извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи техническата, кадровата
и технологичната обезпеченост на доставчика -
транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени документи за
предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.февруари 2008г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
януари 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство, служейки си
като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.януари 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 9209,63
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1841,92 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 73,38 лв. при действителен в размер на 1738,38 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочени по-горе издател
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1665 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 1841,92 лева и действителният такъв в размер
на 176,93 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 07.2.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1047055/07.2.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1665 лв.
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно
със справката декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през
м.февруари 2008г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската
дейност,при водене на счетоводството,както и били подадени и съответните
отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите
по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от подсъдимия –
посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно
съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от името на
гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6
от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни задължения – над
12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г.
на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е налице квалифициращия деянието
признак на състава наличието на „особено големи размери“ на укритите данъчни
задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец февруари 2008г. (01.2. - 28.2.2008г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
- фактура
№825/03.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4125.00 лева и ДДС в размер на
825.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, метчик.
- фактура
№528/11.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3791.67 лева и ДДС в размер на
758.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник.
- фактура
№1720/22.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
мотики, коса.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата на „***” ЕООД не е отразена в дневниците
за продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството се е
занимавало с дейности по строителството, като в него има регистрирани двама
работници – *** и ***. Във фирмата няма регистриран касов апарат. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовия бон е издаден от касов
апарат с инд.ФУ 234512, за който липсват данни в информационните масиви за
регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. Само един от
издадените пътни листи съответства по дата и място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 20.06.2018 г. на свидетеля Н.С.Д.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и
през 2008-2009 г. е подписвал множество на вид документи в гр.София. Не може да
пише, а само да се подписва. Няма представа кой е собсттвеник на „***” ЕООД с
ЕИК **** и не знае нищо за нея. Няма документи за тази фирма и никога не е
имал, нито пък е бил *** и/или ***.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата на „***” ЕООД не е отразена в дневниците за продажбите на „***”
ЕООД за съответният данъчен период. Две от процесните фактури са издадени след
датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Също така „***” ЕООД не е имал
назначен персонал, за да осъществява търговски сделки през периода 2007-2009 г.
Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 224435, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ***.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. На две от датите,
на които са издадени фактури има пътни листове съответстващи на дестинация –
София.
В Протокол за разпит от 27.11.2014 г. на свидетеля С.И.Н.
*** и *** на „***” с ЕИК ***, заявява че към момента последната е влята в друга
фирма и към момента има повдигнато обвинение по чл.321 от НК по ДП №304/2010 г.
по описа на ГДБОП. В последствие заявява, че не познава подс.А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и не е издавал фактури към нея.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата на „****” ЕООД не е отразена в дневниците за продажбите на „****”
ЕООД за съответния данъчен период. Дружеството няма регистриран касов апарат,
но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури „***” с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на свидетеля А.К.И.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и не е подписвал
никакви документи. Не може да чете и пише. Няма представа кой е *** на „****”
ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на свое име.
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо
с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата не извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.март 2008г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
февруари 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.февруари 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 16219,79
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3243,96 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 16,31 лв. при действителен в размер на 2432,98 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2416,67 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 3243,96 лева и действителният такъв в размер
на 827,29 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 12.3.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1067182/12.3.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2416,67
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.март 2008г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец март 2008г. (01.3. - 31.3. 2008 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1723/03.03.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3875 лева и ДДС в размер на
775.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, проводник.
-
фактура №2326/05.03.2008 г., сочена за издадена от „****.” ЕООД с данъчна
основа на стойност 8150 лева и ДДС в
размер на 1630 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС –
стока – проводник, лента.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че първата фактура на този доставчик не е отразена в дневниците за продажбите
на „****” ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството няма регистриран
касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като
касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват
данни в информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия
№.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури „***” с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на свидетеля А.К.И.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и не е подписвал
никакви документи. Не може да чете и пише. Няма представа кой е *** на „****”
ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на свое име.
В хода на
ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че втората фактура посочена по-горе
не е отразена в дневниците за продажбите на „****.” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат, а фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 254124, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация
на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 18.02.2015 г. на свидетеля Л.С.П.,
*** и *** на дружеството „****. 2007” ЕООД с ЕИК ****, същият заявява че
фирмата се е занимавала с консултански услуги и разрешени от закона дейности.
Не е упълномощавал лица да представляват фирмата и е развивал дейността си сам,
влючително и воденото счетоводство. Не е имал взаимоотношения с подс. А.И.А. и
фирма „****” ЕООД, както и потвърждава, че не е издавал фактури на тази фирма.
От 2008 г. е закрил касовия апарат.
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата не извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.април 2008г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
март 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.март 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 12 108,78
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2421,75 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 6,21 лв. при действителен в размер на 2411,21 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2405 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 6,21 лева и действителният такъв в размер на
2411,21 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 08.4.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1075391/08.4.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2405 лв.
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.април 2008г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец април 2008г. (01.4. - 30.4. 2008 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1794/21.03.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3800 лева и ДДС в размер на
760 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
метчик.
-
фактура №2330/06.04.2008 г., сочена за издадена от „****.” ЕООД с данъчна
основа на стойност 8225 лева и ДДС в
размер на 1645 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС –
стока – микрометър.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата на този доставчик не е отразена в дневниците за продажбите на „****”
ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат,
но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури „***” с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на свидетеля А.К.И.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и не е подписвал
никакви документи. Не може да чете и пише. Няма представа кой е *** на „****”
ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на свое име.
В хода на
ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата посочена по-горе не е
отразена в дневниците за продажбите на „****.” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат, а фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 254124, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация
на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 18.02.2015 г. на свидетеля Л.С.П.,
*** и *** на дружеството „****. 2007” ЕООД с ЕИК ****, същият заявява че
фирмата се е занимавала с консултански услуги и разрешени от закона дейности.
Не е упълномощавал лица да представляват фирмата и е развивал дейността си сам,
влючително и воденото счетоводство. Не е имал взаимоотношения с подс. А.И.А. и
фирма „****” ЕООД, както и потвърждава, че не е издавал фактури на тази фирма.
От 2008 г. е закрил касовия апарат.
Извода от фактическа страна е, че вписаните
като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана
дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД.
Фактически дейност с дружествата не извършвана никаква, нито пък са издавани
фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква счетоводна
документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и
и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и
технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи,
персонал. Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са
представили документи, данни, информация
относно реалността на сделките документирани с издадените към „****" ЕООД
фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията
на свидетелите и заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави
изводът, че посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по
процесните фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е
налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква
данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен
кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за
приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност
на отношенията между „****“ ЕООД и посоченият
доставчик подс.А. през м.май 2008г.
представил всички от гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец април 2008 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при
условията на посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М.,
несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата
тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на
систематизира информация за стопански операции, за счетоводни документи (в този
смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото име). Впрочем
третирането на справките декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
като документи е безспорно в практиката на съдилищата – вж. например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС
по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. №
1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016
г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал.,
Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г.) е
категорична, че електронният документ е документ на общо основание, при това
годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката декларация за периода м.април 2008г. – посредствено
от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св.М., попълнила нейното
съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 чрез
свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 13612,14
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2722,46 лева , а в кл. 50 –
ДДС за внасяне в размер на 16,48 лв. при действителен в размер на 2421,50 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени
по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 2405,02 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 16,48 лева и действителният такъв в размер на
2421,50 лева.
После св.М.
подала справката декларация за периода на 08.5.2008 г. по електронен път в ТД
на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1087930/08.5.2008г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени
посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с оглед
незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на дружеството пред
органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения
за „****“ ЕООД за периода в размер на 2405,02 лв. поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със
справката декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.май
2008г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при водене
на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед
размера на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец май 2008г. (01.5. - 31.5. 2008 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №2213/17.04.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7166,67 лева и ДДС в размер на 1433,33 лева, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – часовник, шайби.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата на този
доставчик не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД ЕООД за
съответния данъчен период. Дружеството е имало два касови апарати, но фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 224435, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ***. Към досието е приложена декларация
от Л.Н.Д. с ЕГН **********, едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата се е
занимавала единствено и само с международна спедиция и никога не е имала
взаимоотношения с лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д.
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, същата заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Процесните фактури не са издавани от името
на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс. А.А..
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което
ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители. Тук
изключението е, че е бил налице различен предмет на дейност на доставчика,
нямащ нищо общо с декларираните доставки.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставкака по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставки по процесната фактура
издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през
м.юни 2008г. представил гореизброената фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
май 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.май 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 7551,70
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1510,35 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 11,17 лв. при действителен в размер на 1444,50 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1433,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 11,17 лева и действителният такъв в размер на
1444,50 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 09.6.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1103898/09.6.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1433,33
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юни 2008г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е налице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юни 2008г. (01.6. - 30.6.) 2008 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №2407/03.06.2008 г., сочена за издадена от „****” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3916,67 лева и ДДС в размер
на 783,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, ъгломер.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата от този доставчик не е отразена в
дневниците за продажбите на „„***” ЕООД за съответните данъчни периоди, тъй
като същите са издадени след дерегистрация на дружеството по ЗДДС на 22.01.2007
г. Касовия апарат на фирмата е дерегистриран от ДДС към момента на издаване на
фактурите и не съответства на инд.№ФУ. Издадената фактура на „****” ЕООД е
платена в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд. № ФУ
049280, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014г. на свидетеля Б.П.Е.
същият сочи,че не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е
имал отношения с тях. Също така признава, че преди повече от 10 години С. С. Б.
е „уредил” прехвърлянето на фирма „***” ЕООД с ЕИК *** пред нотариус в София,
за което е получил сумата от 100-150 лева. Същите обстоятелства излага и в
показанията си св.В.Я. на когото дружеството е прехвърлено срещу минималната
сума от 300-400 лв. - не е извършвал дейност с фирмата, не познава А. и „****“
и не е участвал в сделките с фактурите декларирани от „****“.
Извода
от фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчика лица завяват, че
не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което
ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м. юли 2008г. представил горепосочената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период от време
счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
юни 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юни 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 13401,71
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2680,32 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 4,81 лв. при действителен в размер на 788,11 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 783,30 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 4,81 лева и действителният такъв в размер на
788,11 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 09.07.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1119646/09.7.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 783,30
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юли 2008г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е налице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки
своя замисъл и в изпълнение на
намисленото за данъчния период по ЗДДС
месец юли 2008г. (01.7. - 31.7.2008 г.)
подс.А.А. се снабдил по
неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1721/03.07.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7083,33 лева и ДДС в размер
на 1416,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайби, свредла.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата на този доставчик не е отразена в
дневниците за продажбите на „***” ЕООД ЕООД за съответните данъчни периоди.
Дружеството е имало два касови апарати, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
224435, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури на „***”
ЕООД с ЕИК ***. Към досието е приложена декларация от Л.Н.Д. с ЕГН **********,
едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата се е занимавала единствено и само
с международна спедиция и никога не е имала взаимоотношения с лицето А.И.А. и
фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д.
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, същата заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Процесната фактура не е издавана от името
на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс. А.А..
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което
ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители. В случая
изключението е единствено, че заявения предмет на дейност на дружеството „***“ е съвсем различен и несъвместим с предмета на
инкриминираните доставки.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. Вследствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставки по процесната фактура
издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и
посоченият доставчик подс.А. през м.август 2008г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период от време
счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
юли 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство, служейки си
като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на съдилищата
– вж. например Решение № 219/30.08.2010
г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС
по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. №
639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С.,
Ал., Наказателно право. Особена
част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юли 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 15827,04
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3165,40 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 11,59 лв. при действителен в размер на 1428,26 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1416,67 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 11,59 лева и действителният такъв в размер на
1428,26 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 05.8.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1131490/05.8.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1416,67
лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.август 2008г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от
името на гореизброения доставчик, по която липсвала всъщност реална по смисъла
на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец октомври 2008г. (01.10. - 31.10.2008 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1622/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 6633,33 лева и ДДС в размер
на 1326,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
ЛМН, проводник.
-
фактура №2296/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа
на стойност 5741,67 лева и ДДС в размер
на 1148,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фрези, проводник.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурите не са отразени в дневниците за продажбите
на „****” ЕООД за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 168853, с друг адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ***
и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани фактури и/или други
документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. Има издадените
пътни листи съответстващи на част от датите, в които има издадени фактури и
място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, същият заявява че фирмата се е
занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и компютърна
периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Струденски град, София.
Твърди, че никога не е имала взаимоотношения с подс. А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и никога не е издавала фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****,
потвърждава дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД ЕООД за съответните данъчни периоди.
Дружеството е имало два касови апарати, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
224435, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактурата
на „***” ЕООД с ЕИК ***. Към досието е приложена декларация от Л.Н.Д. с ЕГН **********,
едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата се е занимавала единствено и само
с международна спедиция и никога не е имала взаимоотношения с лицето А.И.А. и
фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция
или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури,
както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко – продажбата
им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от На 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д.
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Процесните фактури не са издавани от името
на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс. А.А..
Извода
от фактическа страна е,ч е вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че
не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което
ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители. В случая
изключението е единствено, че заявения предмет на дейност на дружеството „***“ е съвсем различен и несъвместим с предмета на
инкриминираните доставки,както и в тази насока са фактите за „***“.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.ноември 2008г. представил всички от
гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
октомври 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство, служейки си
като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017
г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че
правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.октомври 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 12499,36
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2499,87 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 5,35 лв. при действителен в размер на 2480,35 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2475 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 5,35 лева и действителният такъв в размер на
2480,35 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 05.11.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-117780/05.11.2008г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2475 лв.
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.ноември 2008г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера
на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец ноември 2008г. (01.11. - 31.11.) 2008 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1628/03.11.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8320 лева и ДДС в размер на
1664,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, свредла.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в действителност
подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият бил с
ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и
представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите
на „****” ЕООД за съответния данъчен период. Фактурата издадени на „****” ЕООД
е платена в брой, като касовия бон е издаден от касов апарат с инд.ФУ 168853, с
друг адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани фактури и/или други документи на
дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. Има издадените
пътни листи съответстващи на част от датите, в които има издадени фактури и
място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, същият заявява че фирмата се е
занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и компютърна
периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Струденски град, София.
Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД,
както и никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също
така процесната фактура не съответства на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и
съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност с дружеството свързано с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което
ясно ги идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители. В случая
изключението е единствено,ч е заявения предмет на дейност на дружеството „****“ е съвсем различен и несъвместим с предмета на
инкриминираните доставки.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не са осъществени доставки по процесната
фактура издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочения доставчик подс.А. през
м.декември 2008г. представил гореизброената фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
ноември 2008 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.ноември 2008г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 9196,86
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1839,36 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 10,12 лв. при действителен в размер на 1674,26 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1664,14 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10,12 лева и действителният такъв в размер на
1674,26 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 02.12.2008 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1190785/02.12.2008г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 1664,14 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.декември 2008г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера
на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец януари 2009г.
(01.1. - 31.1.2009г.) подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №864/05.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 5822,50 лева и ДДС в размер
на 1164,50 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
пили, лопати
-
фактура №1333/13.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4176,67 лева и ДДС в размер
на 835,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводници.
Отразенини чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че първата фактура не е отразена в дневниците за
продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството не е имало
касов апарат, но фактурата издадени на „****” ЕООД е платена в брой, като
касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват
данни в информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.01.2016 г. на свидетеля В.А.К.
същият заявява че е бил *** и *** на „***” с ЕИК ****, която е придобил преди
известно време, като лице на име „С.” или „А.” го е завел пред нотариус и там
той е потвърдил устно, че е запознат със съдържанието им и ги е разписал.
Затова е получил сумата от 300 лева. Не знае към днешна дата какви дейности
развива фирмата и с кого и как си партнира. Същите обстоятелства за тази фирма
излага и св.В.К.,на когото тя е била прехвърлена от неустановени лица,като той е подписал
документите за това без да ги чете.Не знае нищо за фирмата и не е извършвал
дейност с нея.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че втората фактура не е
отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответния данъчен период.
Дружеството е имало касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са с
касовите бонове издадени от друг касов апарат с инд.ФУ 321523, за който липсват
данни в информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Също така
фактурата на този доставчик, посочена по-горе, е издадена след 15.08.2007 г.,
когато „***” ЕООД е вече дерегистрирана от ЗДДС.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014 г. на свидетеля Б.П.Е. съ*** и *** на дружеството „***” с ЕИК ***
той заявява че преди 5-6 години негов приятел С. С. Б., го е завел в София,
където при неизвестен за него нотариус е подписал редица документи предложени
му от непознати за него лица, с което се е осъществила прехвърлянето на фирма „***”
с ЕИК ***. За целта е получил супата от 100-150 лева. Не знае каква дейност
развива фирмата и кой води счетоводството. Познава Т.Я., но не знае защо
нейното име е на фактурите издадени на фирма „****”ЕООД. Не познава подс. А.И.А.
и фирма „****” ЕООД, както и никога не е имал отношения с тях.
На 26.11.2014 г. е проведен разпит на Т.Б.Я.. Същата
разказва, че преди 8-9 години е била *** и *** на фирма „***” с ЕИК *** за
около 5-6 месеца. Прехвърлянето на фирмата на нейно име е станало срещу сумата
от 200 лева,като е подписала редица на брой документи пред нотариус в София,
предложени от неизвестни за нея лица. Не познава подс. А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и никога не е имал отношения с тях. Не знае защо нейното име е на
фактурите издадени на фирма „****”ЕООД. В последствие прехвърля фирмата на своя
съселянин св.Б.П.Е..
Изводът от фактическа страна е, че вписаните
като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана
дейност с фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД.
Фактически дейност с дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като фиктивни нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. Вследствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и
посочените доставчици подс.А. през м.февруари 2009г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец януари 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М. – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката
на съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи
и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка последица
от горното събитие било и формулирането в справката декларация за периода
м.януари 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата
св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 10329,44
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2065,89 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 10,96 лв. при действителен в размер на 2010,80 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1999,84 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10,96 лева и действителният такъв в размер на
2010,80 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 05.2.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-12235/05.2.2009г., с
което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1999,84
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.февруари 2009г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на
укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец февруари 2009г.
(01.2. - 28.2.2009 г.) подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със
следната фактура:
-
фактура №816/11.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 6580 лева и ДДС в размер на
1316 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио,
ножовки.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стока.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите
на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството се е занимавало с
дейности по строителството, като в него има регистрирани двама работници – ***
и ***. Във фирмата няма регистриран касов апарат. Фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовия бон е издаден от касов апарат с инд.ФУ
234512, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. Само един от
издадените пътни листи съответства по дата и място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 20.06.2018 г. на свидетеля Н.С.Д.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и
през 2008-2009 г. е подписвал множество на вид документи в гр.София. Не може да
пише, а само да се подписва. Няма представа кой е *** на „***” ЕООД с ЕИК ****
и не знае нищо за нея. Няма документи за тази фирма и никога не е имал, нито
пък е бил *** и/или ***.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност с дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като фиктивни
нейни ***и и представители.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.март 2009г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период от време
счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
февруари 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката декларация за периода м.февруари 2009г. –
посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св.М., попълнила
нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл.
41 чрез свидетелката посочил размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 6661,44 лева и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1332,29 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 5,53 лв. при
действителен в размер на 1321,54 лв. Увеличаването по този начин на размера на
ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на
коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично довело до
преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 1316,01 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 5,53 лева и действителният такъв в размер на
1321,54 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 05.3.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1239667/05.3.2009г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1316,01
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.март 2009г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл. 93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец март 2009г.
(01.3. - 31.3.) 2009 г. подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със
следната фактура:
-
фактура №1341/02.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8220,83 лева и ДДС в размер
на 1644,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шублер, ножовки.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стока.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите
на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството е имало касов апарат,
но фактурите издадени на „****” ЕООД са с касовите бонове издадени от друг
касов апарат с инд.ФУ 321523, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Също така фактурата е издадена след
15.08.2007 г., когато „***” ЕООД е вече дерегистрирана от ЗДДС.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната
фактура, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 05.12.2014 г. на свидетеля Б.П.Е.,
съ*** и *** на дружеството „***” с ЕИК ***, той заявява че преди 5-6 години
негов приятел С. С. Б., го е завел в София, където при неизвестен за него
нотариус е подписал редица документи предложени му от непознати за него лица, с
което се е осъществила прехвърлянето на фирма „***” с ЕИК ***. За целта е
получил супата от 100-150 лева. Не знае каква дейност развива фирмата и кой
води счетоводството. Познава Т.Я., но не знае защо нейното име е на фактурите
издадени на фирма „****”ЕООД. Не познава подс. А.И.А. и фирма „****” ЕООД,
както и никога не е имал отношения с тях.
На 26.11.2014 г. е проведен разпит на Т.Б.Я.. Същата
разказва, че преди 8-9 години е била *** и *** на фирма „***” с ЕИК *** за
около 5-6 месеца. Прехвърлянето на фирмата на нейно име е станало срещу сумата
от 200 лева, като е подписала редица на брой документи пред нотариус в София,
предложени от неизвестни за нея лица. Не познава подс.А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и никога не е имала отношения с тях. Не знае защо нейното име е на
фактурите издадени на фирма „****”ЕООД. В последствие прехвърля фирмата на свой
съселянин св.Б.П.Е..
Извода от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните
вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност с дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „**“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това, че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.април 2009г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец март 2009 г. Съответно с
това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.март 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 9390,94
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1878,21 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 7,28 лв. при действителен в размер на 1651,48 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1644,20 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 7,28 лева и
действителният такъв в размер на 1651,48 лева.
После св.М. подала справката
декларация за периода на 02.04.2009 г. по електронен път в ТД на НАП
гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1255994/02.4.2009г., с което и коментираните
неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено –
използвайки я като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ
за фактите от действителността – от ***я на дружеството пред органите на
приходната администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения
за „****“ ЕООД за периода в размер на 1644,20 лв. поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.април 2009г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от подсъдимия –
посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно
съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от името на
гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6
от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на укритите данъчни задължения –над
12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г.
на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието
признак на състава наличието на „особено големи размери“ на укритите данъчни
задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец април 2009г. (01.4. - 30.4. 2009 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №820/05.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7210,83 лева и ДДС в размер
на 1442,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
скоби, етажерки
-
фактура №2464/08.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 5650,83 лева и ДДС в размер
на 1130,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайба, проводници.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП
Пловдив е констатирала, че фактурата на първия доставчик не е отразена в
дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответния данъчен период.
Дружеството се е занимавало с дейности по строителството, като в него има
регистрирани двама работници – техник гражданско строителство и общ работник.
Във фирмата няма регистриран касов апарат. Фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовия бон е издаден от касов апарат с инд.ФУ 234512, за
който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури,
както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Само един от издадените пътни листи
съответства по дата и място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 20.06.2018 г. на свидетеля Н.С.Д.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ****, същият заявява че е
неграмотен и през 2008-2009 г. е подписвал множество на вид документи в
гр.София. Не може да пише, а само да се подписва. Няма представа кой е
собсттвеник на „***” ЕООД с ЕИК **** и не знае нищо за нея. Няма документи за
тази фирма и никога не е имал, нито пък е бил *** и/или ***.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата на втория доставчик не е отразена в дневниците за продажбите на „***”
ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството е имало два касови апарати, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 224435, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ***. Към досието е
приложена декларация от Л.Н.Д. едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата се
е занимавала единствено и само с международна спедиция и никога не е имала
взаимоотношения с А.И.А. и фирма „****”
ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени
и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или други
документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както и
приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко – продажбата им и
реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от На 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Фактурите са издавани на компютър.
Процесната фактура не е издавана от името на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и
не познава подс. А.А..
Извода от фактическа страна е, че и в този случай
наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Относно „***“ предмета на дейност е бил съвсем
различен от този посочен във фактурите на „****“. Фактически дейност на
дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са
издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.май 2009г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец април 2009 г. Съответно с
това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно
в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.април 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 12897,92
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2579,60 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 10,93 лв. при действителен в размер на 2583,28 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2572,35 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10,93 лева и
действителният такъв в размер на 2583,28 лева.
После св.М. подала справката
декларация за периода на 08.5.2009 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив,
заведена с вх.№1600-1274365/08.5.2009г., с което и коментираните неистински
сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 2572,35 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.май 2009г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на укритите данъчни
задължения –над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец май 2009г. (01.5. - 31.5.) 2009 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №2465/01.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7935 лева и ДДС в размер на
1587 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шкурка
и ножовка
-
фактура №1540/08.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3948,33 лева и ДДС в размер
на 789,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
гидория, клещи.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурите на първия доставчик не са отразени в дневниците за продажбите на „***”
ЕООД ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството е имало два касови
апарати, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите
бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 224435, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ***. Към досието е
приложена декларация от Л.Н.Д. едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата се
е занимавала единствено и само с международна спедиция и никога не е имала
взаимоотношения с А.И.А. и фирма „****”
ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко –
продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Фактурите са издавани на компютър.
Процесните фактури не са издавани от името на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както
и не познава подс. А.А..
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата на втория доставчик не е отразена в дневниците за продажбите на „***”
ЕООД за съответният данъчен период. Издадена е след датата на дерегистрация на
дружеството по ЗДДС. Също така „***” ЕООД не е имал назначен персонал, за да
осъществява търговски сделки през периода 2007-2009 г. Фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 224435, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация
на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури
на „***” ЕООД с ЕИК ***.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за
спедиция или други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните
фактури, както и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи
покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. На две от датите,
на които са издадени фактури има пътни листове съответстващи на дестинация –
София.
В Протокол за разпит от 27.11.2014 г. на свидетеля С.И.Н.
*** и *** на „***” с ЕИК ***, заявява че към момента последната е влята в друга
фирма и към момента има повдигнато обвинение по чл.321 от НК по ДП №304/2010 г.
по описа на ГДБОП. В последствие заявява, че не познава подс.А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и не е издавал фактури към нея.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Относно „***“
предмета на дейност е бил съвсем различен от този посочен във фактурите на „****“.
Фактически дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите,
което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.юни 2009г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното осчетоводяване.
Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи и предвид установения
механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на търговските
отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец май 2009 г. Съответно с това му поведение и
чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен
акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците
за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.май 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 12055,08
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2411,01 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 11,50 лв. при действителен в размер на 2388,16 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2376,66 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 11,50 лева и
действителният такъв в размер на 2388,16 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 03.6.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1290639/03.6.2009г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2376,66
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юни 2009г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юни 2009г. (01.6. - 30.6.2009 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1579/03.05.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 6280 лева и ДДС в размер на
1256 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – четки,
шлаух.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурата на посочения доставчик не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Издадена е след
датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Също така „***” ЕООД не е имал
назначен персонал, за да осъществява търговски сделки през периода 2007-2009 г.
Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 224435, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ***.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки. На
две от датите, на които са издадени фактури има пътни листове съответстващи на
дестинация – София.
В Протокол за разпит от 27.11.2014 г. на свидетеля С.И.Н., *** и *** на „***”
с ЕИК ***, заявява че към момента последната е
влята в друга фирма и към момента има повдигнато обвинение по чл.321 от НК по
ДП №304/2010 г. по описа на ГДБОП. В последствие заявява, че не познава подс.А.И.А.
и фирма „****” ЕООД, както и не е издавал фактури към нея.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „**“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.юли 2009г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец юни 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015
г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС
по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната
доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юни 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 14722,75
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2944,55 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 12,69 лв. при действителен в размер на 1268,70 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1256,01 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 12,69 лева и
действителният такъв в размер на 1268,70 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 03.7.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1307800/03.7.2009г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1256,01
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юли 2009г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност, при водене на счетоводството, както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на укритите данъчни
задължения – над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец август 2009г. (01.8. - 31.8.2009 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №2116/05.08.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7469,17 лева и ДДС в размер
на 1493,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
пили, ъглошлайф.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството има
регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 214215, за
който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В.
И. А. *** и *** на „***” ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е пенсионер от
2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около 2008 г. лице на име „Т.”, му е
предложил да се занимават с бизнес – строителство. През следващите 4-5 месеца,
са се срещали и му носели множество на брой документи, които той разписвал.
Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150 лв. По отношение на
лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че процесните фактури ги
вижда за пръв път и няма представа кой може да ги е съставил и/или подписал.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай
наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква относима към „***“ счетоводна документация на
фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.септември 2009г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец август 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.август 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 16017,57
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3203,50 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 15,19 лв. при действителен в размер на 1509,01 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1493,82 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 15,19 лева и
действителният такъв в размер на 1509,01 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 03.9.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1342798/03.9.2009г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1493,82
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.септември 2009г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на
укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец септември 2009г. (01.9. - 30.9.) 2009 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №554/04.09.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 6378,33 лева и ДДС в размер
на 1275,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
винкел.
- фактура №558/23.09.2009 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7301,67 лева и ДДС в размер на 1460,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден емайл.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че същите фактури не са
отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н. , съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин, находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството,
също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от фактическа страна е,
че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества. В настоящия случай предмета на дейност на
доставчика е съвсем различен от този посочен в издадените фактури, което е още
един аргумент за тяхната недостоверност.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и
посоченият доставчик подс.А. през м.октомври 2009г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец септември 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.септември 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 21884,56
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 4376,90 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 14,28 лв. при действителен в размер на 2750,26 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2735,98 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 14,28 лева и
действителният такъв в размер на 2750,26 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 06.10.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1360894/06.10.2009г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 2735,98 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.октомври 2009г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на
укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец октомври 2009г. (01.10. - 31.10.2009 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №2130/03.10.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8027,50 лева и ДДС в размер
на 1605,50 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
трион, проводник.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството
има регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
214215, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В. И.
А. *** и *** на „***”
ЕООД с ЕИК **** е обяснил, че е пенсионер от 2013 г. твърди, че преди
6-7 години, около 2008 г. лице на име „Т.”, му е предложил да се занимават с
бизнес – строителство. През следващите 4-5 месеца, са се срещали и му носели
множество на брой документи, които той разписвал. Срещу това свое действие е
получавал месечно сумата от 150 лв. По отношение на лицето А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, последния казва, че процесната фактура ги вижда за пръв път и няма
представа кой може да ги е съставил и/или подписал.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните
вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите,
което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и заключението
на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че посоченият като
доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура издадена към „****“
ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице реално
извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12,
ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС.
Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС.
Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през
м.ноември 2009г. представил гореизброените фактури на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ
познание за истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника
за покупки на „****“ ЕООД за месец октомври 2009 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М. – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно
в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.октомври 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 8629,28
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1725,86 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 11,99 лв. при действителен в размер на 1617,49 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1605,50 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 11,99 лева и
действителният такъв в размер на 1617,49 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 04.11.2009 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1377996/04.11.2009г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно
на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в
размер на 1605,50 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит
в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.ноември 2009г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на
укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец декември 2009г. (01.12. - 31.12.) 2009 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №2133/07.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8268,33 лева и ДДС в размер
на 1633,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шайба.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството има регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 214215, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В.
И. А. *** и *** на „***” ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е пенсионер от
2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около2008 г. лице на име „Т.”, му е
предложил да се занимават с бизнес – строителство. През следващите 4-5 месеца,
са се срещали и му носели множество на брой документи, които той разписвал.
Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150 лв. По отношение на
лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че процесната фактура вижда
за пръв път и няма представа кой може да я е съставил и/или подписал.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните
вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите,
което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. Вследствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика - транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посоченият като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и
посоченият доставчик подс.А. през м.януари 2010г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец декември 2009 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017
г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че
правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.декември 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 10050,88
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2010,17 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 17,44 лв. при действителен в размер на 1651,10 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1633,66 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 17,44 лева и
действителният такъв в размер на 1651,10 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 10.1.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1415897/10.1.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1633,66
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.януари
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С
оглед размера на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец януари 2010г. (01.1. - 31.1.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №882/14.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 7468,33 лева и ДДС в размер
на 1493,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлауф проводници.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурата не е отразена в дневниците за продажбите на „***”
ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството не е имало, касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в информационните
масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 05.01.2016 г. на
свидетеля В.А.К., заявява че е бил *** и *** на „***” с ЕИК ****, която е придобил преди известно време, като
лице на име „С.” или „А.”, го е завел пред нотариус и там той е потвърдил
устно, че е запознат със съдържанието им и ги е разписал. Затова е получил
сумата от 300 лева. Не знае към днешна дата какви дейности развива фирмата и с
кого и как си партнира. Св.В.К., сочи,че Не знае нищо за фирмата и не е извършвал
дейност с нея.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните
вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не
разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите,
което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.февруари 2010г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец януари 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.януари 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 7677,82
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1535,57 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 20,41 лв. при действителен в размер на 1514,07 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1493,66 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 20,41 лева и
действителният такъв в размер на 1514,07 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 03.2.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1430933/03.2.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1493,66
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.февруари
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец февруари 2010г. (01.2. - 28.2.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №3406/21.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8070,83 лева и ДДС в размер
на 1614,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
държач, проводници.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е
отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството
има регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
214215, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В. И. А. *** и ***
на „***” ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е
пенсионер от 2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около 2008 г. лице на име „Т.”,
му е предложил да се занимават с бизнес – строителство. През следващите 4-5
месеца, са се срещали и му носели множество на брой документи, които той
разписвал. Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150 лв. По
отношение на лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че процесната
фактура вижда за пръв път и няма представа кой може да я е съставил и/или
подписал.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима
към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като
в болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент
да е представило документи, данни,
информация относно реалността на сделката документирана с издадената към
„****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посоченият като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1,
т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.март 2010г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец февруари 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.февруари 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 12255,13
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2451,03 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 20,53 лв. при действителен в размер на 1634,71 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1614,18 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 20,53 лева и
действителният такъв в размер на 1634,71 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 04.3.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1449202/04.3.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1614,18
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.март
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец март 2010г. (01.3. - 31.3.) 2010 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1276/12.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8239,17 лева и ДДС в размер
на 1647,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
меден емайл.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурите в това число и
посочената тук на този доставчик не са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за съответните данъчни периоди. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг адрес. Към досието е приложена декларация
от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****,
че никога не са издавани фактури и/или други документи на дружеството
фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е
занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и компютърна
периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски град, София.
Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с
подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури
и/или други документи на дружеството, също така процесните фактури не
съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и
съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай
наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на
фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества.Настоящия
случай е изключение в последния аспект,защото доставчика е имал дейност,но
коренно различна от инкриминрано фактурираната, което говори за нереалност на
доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посоченият като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.април 2010г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за нейното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец март 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.март 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 8287,15
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1657,43 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 17,62 лв. при действителен в размер на 1665,41 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1647,79 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 17,62 лева и
действителният такъв в размер на 1665,41 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 07.4.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1467386/07.4.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1647,79
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.април
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец април 2010г. (01.4. - 30.4.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
- фактура
№3409/20.02.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8129,17 лева и ДДС в размер на
1625,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шкурка, шлаух.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството
има регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд. ФУ
214215, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В. И.
А. *** и *** на „***”
ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е пенсионер от 2013 г. твърди, че преди 6-7
години, около2008 г. лице на име „Т.”, му е предложил да се занимават с бизнес
– строителство. През следващите 4-5 месеца, са се срещали и му носели множество
на брой документи, които той разписвал. Срещу това свое действие е получавал
месечно сумата от 150 лв. По отношение на лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД,
последния казва, че процесната фактура вижда за пръв път и няма представа кой
може да я е съставил и/или подписал.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и представители
на дружества.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посоченият като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.май 2010г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период от време
счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец април 2010 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.април 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 8450,90
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 1690,17 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 15,51 лв. при действителен в размер на 1641,34 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1625,83 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 15,51 лева и
действителният такъв в размер на 1641,34 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 10.5.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1488189/10.5.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1625,83
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.май 2010г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при водене на
счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец май 2010г.
(01.5. - 31.5.) 2010 г. подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със
следната фактура:
-
фактура №1286/17.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8325 лева и ДДС в размер на
1665 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден
емайл.
Отразената
чрез посочената фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурите в това число и
посочената тук на този доставчик не са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за съответните данъчни периоди. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг адрес. Към досието е приложена декларация
от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****,
че никога не са издавани фактури и/или други документи на дружеството
фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е
занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и компютърна
периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Струденски град, София.
Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с
подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури
и/или други документи на дружеството, също така процесните фактури не
съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и
съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества.В случая по изключение доставчика има
дейност,но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“
което говори изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочената фактура. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесната
фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посоченият като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и
посоченият доставчик подс.А. през м.юни 2010г. представил гореизброената
фактура на св.С.М. за нейното осчетоводяване. Към същия период от време
счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец май 2010 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката декларация за периода м.май 2010г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на
редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката
посочил размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 12931,64 лева и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на
2586,33 лева , а в кл. 50 –
ДДС за внасяне в размер на 20,55 лв. при действителен в размер на 1685,55 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени
по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1665 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият
данъчен кредит в размер на 20,55 лева и действителният такъв в размер на
1685,55 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на
07.6.2010 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1505483/07.6.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 1665 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юни 2010г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при водене на
счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът
за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С
оглед размера на укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юни 2010г. (01.6. - 30.6.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №3411/13.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8231,67 лева и ДДС в размер
на 1646,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
бел, шайби.
- фактура №1309/14.04.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с
данъчна основа на стойност 7981,67 лева
и ДДС в размер на 1596,13 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио, фреза.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Струденски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразена
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството има регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 214215, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В.
И. А. *** и *** на „***” ЕООД с ЕИК **** е
обяснил, че е пенсионер от 2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около2008 г.
лице на име „Т.”, му е предложил да се занимават с бизнес – строителство. През
следващите 4-5 месеца, са се срещали и му носели множество на брой документи,
които той разписвал. Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150
лв. По отношение на лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че
процесната фактура я вижда за пръв път и няма представа кой може да ги е
съставил и/или подписал.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“, което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А.
през м.юли 2010г. представил гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец юни 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М. – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност,
т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според
действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители
на систематизира информация за стопански операции, за счетоводни документи (в този
смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото име). Впрочем
третирането на справките декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
като документи е безспорно в практиката на съдилищата – вж. например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС
по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. №
1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016
г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част,
стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юни 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 16613,53
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3322,69 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 22,12 лв. при действителен в размер на 3264,76 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 3242,64 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 22,12 лева и
действителният такъв в размер на 3264,76 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на
05.7.2010 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1522300/05.7.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 3242,64 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юли 2010г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при водене на
счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юли 2010г. (01.7. - 30.7.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1969/14.07.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8316,67 лева и ДДС в размер
на 1663,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, свредло.
Отразената чрез посочената фактура сделка всъщност
била симулативна, тъй като в действителност подобна доставка като описаната
по-горе не съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за нейната
действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган на „****“
ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не е
получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството няма
регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за
който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури „***”
с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както
и приемно – предавателни протоколи, удостоверяващи покупко – продажбата им и
реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на
свидетеля А.К.И.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е
неграмотен и не е подписвал никакви документи. Не
може да чете и пише. Няма представа кой е собсттвеник на „****” ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на
свое име.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества.
Не са представени доказателства,
удостоверяващи реалното извършване на доставката по посочената фактура. В
следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и материалите
предмет на процесната фактура. С какъв ресурс са осъществени доставките на
стоки и материали, т.е. не са
представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент
да е представило документи, данни,
информация относно реалността на сделката документирана с издадената към
„****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м. август 2010г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец юли 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М. – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юли 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 14880,37
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2976,06 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 21,62 лв. при действителен в размер на 1684,95 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1663,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 21,62 лева и
действителният такъв в размер на 1684,95 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на
04.8.2010 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1541135/04.8.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 1663,33 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.август
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед
размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец август 2010г. (01.8. - 31.8.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1338/27.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8164,17 лева и ДДС в размер
на 1632,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, арматурно желязо.
-
фактура №2299/28.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8029,17 лева и ДДС в размер
на 1605,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
– проводници.
Отразените чрез посочените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните
по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган на „****“
ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не е
получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не
са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както
и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Има издадените пътни листи съответстващи
на част от датите, в които има издадени фактури и място на пътуване – гр.
София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е занимавала с търговия на
канцеларски материали, офис консумативи и компютърна периферия. Дейността се
развива от магазин находящ се в Студентски град, София. Твърди, че никога не е
имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и
фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н.
показания.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурата не е отразена в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответният данъчен период. Дружеството има
регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 214215, за
който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури
/вещото лице, счита, че издадените пътни листове, макар и съвпадащи по дати не
доказват превоза на стоки, а само пътуването на буса до гр.София/, както и
приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки.
В. И. А. ***
и *** на „***” ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е
пенсионер от 2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около2008 г. лице на име „Т.”,
му е предложил да се занимават с бизнес – строителство. През следващите 4-5
месеца, са се срещали и му носели множество на брой документи, които той
разписвал. Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150 лв. По
отношение на лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че процесните
фактури ги вижда за пръв път и няма представа кой може да ги е съставил и/или
подписал.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай
наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е имала нещо
общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на
фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества. В случая
по изключение доставчика „****“ има дейност, но предмета на дейност е коренно
различен от фактурирания от „****“, което говори изключителната фиктивност на
доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчик фирми не са осъществили доставки по процеснаите
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.септември 2010г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец август 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за счетоводни
документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото
име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за покупки и
продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на съдилищата – вж. например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС
по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. №
1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016
г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част,
стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.август 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 17703,05
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 340,59 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 18,24 лв. при действителен в размер на 3256,89 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 3238,65 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 18,24 лева и
действителният такъв в размер на 3256,89 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 02.9.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1559057/02.9.2010г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на дружеството
пред органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез
действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 3238,65
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.септември
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец септември 2010г. (01.9. - 30.9.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №1335/13.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 9166,67 лева и ДДС в размер
на 1833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, метчик.
Отразената чрез посочената фактура
сделка всъщност била симулативна, тъй като в действителност подобна доставка
като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесната фактура, както
и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Има издадените пътни листи съответстващи
на част от датите, в които има издадени фактури и място на пътуване – гр.
София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е занимавала с търговия на
канцеларски материали, офис консумативи и компютърна периферия. Дейността се
развива от магазин находящ се в Студентски град, София. Твърди, че никога не е
имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и
фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н.
показания.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай
наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не
знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо
с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“
ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки.
Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на
фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си фиктивни ***и и представители на дружества. В случая
по изключение доставчика „****“ има
дейност, но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“,
което говори изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по посочената
фактура. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесната фактура. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по
посочената фактура.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.октомври 2010г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец септември 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.септември 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 14028,81
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2805,76 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 19,73 лв. при действителен в размер на 1853,06 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1833,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 19,73 лева и
действителният такъв в размер на 1853,06 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 05.10.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1578526/05.10.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 1833,33 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.октомври
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец октомври 2010г. (01.10. - 31.10.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1349/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3975 лева и ДДС в размер на
795 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шублер,
проводници.
-
фактура №2206/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4150 лева и ДДС в размер на
830 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винтил,
метчик.
Отразените чрез посочените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните
по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган на „****“
ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не е
получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не
са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както
и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Има издадените пътни листи съответстващи
на част от датите, в които има издадени фактури и място на пътуване – гр.
София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е занимавала с търговия на канцеларски
материали, офис консумативи и компютърна периферия. Дейността се развива от
магазин находящ се в Студентски град, София. Твърди, че никога не е имал
взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****”
ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството,
също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н.
показания.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите в това число и посочената по-горе не са отразени в дневниците за
продажбите на „****” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 325412, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация
на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури „***”
с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и
приложени по делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно – предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко – продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на свидетеля А.К.И. , съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е неграмотен и не
е подписвал никакви документи. Не може да чете и
пише. Няма представа кой е *** на „****” ЕООД
с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на свое име.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“ което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.ноември 2010г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец октомври 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.октомври 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от
10 694,40 лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит - в размер на 2138,86
лева , а в кл. 50 –
ДДС за внасяне в размер на 16,92 лв. при действителен в размер на 1641,90 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени
по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1624,98 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият
данъчен кредит в размер на 16,92 лева и действителният такъв в размер на
1641,90 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 03.11.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1596955/03.11.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно
на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в
размер на 1624,98 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен
кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.ноември
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец ноември 2010г. (01.11. - 30.11.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1642/27.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4058,33 лева и ДДС в размер
на 811,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник.
-
фактура №2095/11.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8323,33 лева и ДДС в размер
на 1664,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредел, резак.
-фактура
№1665/22.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 2441,67 лева и ДДС в размер на
488,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, фреза.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите в това число и посочените тук на този доставчик не
са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както
и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Има издадените пътни листи съответстващи
на част от датите, в които има издадени фактури и място на пътуване – гр.
София.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Я.П.Н., съ*** и *** на „****”
ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата се е занимавала с търговия на
канцеларски материали, офис консумативи и компютърна периферия. Дейността се
развива от магазин находящ се в Студентски град, София. Твърди, че никога не е
имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и
фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава дадените от съпруга и
съдружник Я.П.Н. показания.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурата не е отразени
в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответният данъчен период. Дружеството има регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 214215, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури /вещото лице, счита, че издадените пътни
листове, макар и съвпадащи по дати не доказват превоза на стоки, а само
пътуването на буса до гр.София/, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В. И. А. *** и ***
на „***” ЕООД с ЕИК ****е обяснил, че е
пенсионер от 2013 г. твърди, че преди 6-7 години, около 2008 г. лице на име „Т.”,
му е предложил да се занимават с бизнес – строителство. През следващите 4-5
месеца, са се срещали и му носели множество на брой документи, които той
разписвал. Срещу това свое действие е получавал месечно сумата от 150 лв. По
отношение на лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД, последния казва, че процесните
фактури ги вижда за пръв път и няма представа кой може да ги е съставил и/или
подписал.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества. В случая по изключение доставчика „****“ има дейност, но предмета на дейност е
коренно различен от фактурирания от „****“, което говори изключителната
фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.декември 2010г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец ноември 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени
в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.ноември 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 16205,40
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3241,07 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 16,83 лв. при действителен в размер на 2981,50 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2964,67 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 16,83 лева и
действителният такъв в размер на 2981,50 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 02.12.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1615553/02.12.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 2964,67 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.декември
2010г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл.
и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на
НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец декември 2010г. (01.12. - 31.12.2010 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1647/04.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4069,17 лева и ДДС в размер
на 813,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, проводници.
- фактура №1650/08.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник.
- фактура №1660/10.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3825 лева и ДДС в размер на 765 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник.
Отразените чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй
като в действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите в това число и посочените тук на този доставчик не
са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност,но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“ което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките документирани
с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.януари 2011г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец декември 2010 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.декември 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 14158,14
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2831,61 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 15,65 лв. при действителен в размер на 2426,14 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2410,49 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 15,65 лева и
действителният такъв в размер на 2426,14 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 11.1.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1640319/11.1.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2410,49
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.януари
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец януари 2011г. (01.1. - 31.1.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1664/12.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3991,67 лева и ДДС в размер
на 798,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, патрон
- фактура №1669/22.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите в това число и посочените тук на този доставчик не
са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД
за съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити,
предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или
други документи, удостоверяващи превоза на стоките по процесните фактури, както
и приемно–предавателни протоколи, удостоверяващи покупко–продажбата им и
реалността на фактурираните доставки. Има издадените пътни листи съответстващи
на част от датите, в които има издадени фактури и място на пътуване – гр.
София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма
„****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“, което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А.
през м.февруари 2011г. представил гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното осчетоводяване. Към същия период
от време счетоводителката, съобразявайки донесените
ѝ от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец януари 2011 г. Съответно с това
му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител М.– при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща
ролята на предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6
от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за
стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата – вж.
например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І
н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и
Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е
да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка последица
от горното събитие било и формулирането в справката декларация за периода
м.януари 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата
св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 10641,98
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2128,39 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 20,81 лв. при действителен в размер на 1650,81 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1630 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 20,81 лева и
действителният такъв в размер на 1650,81 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.2.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1654161/3.2.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1630 лв.
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.февруари
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец февруари 2011г. (01.2. -28.2.2011 г.) подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури:
-
фактура №1672/02.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3525 лева и ДДС в размер на
705 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
нивелир, свредла
-фактура
№1643/04.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3500 лева и ДДС в размер на 700
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник
-фактура
№1655/07.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3541,67 лева и ДДС в размер на
708,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник
-фактура
№1670/25.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3483,33 лева и ДДС в размер на
696,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурите на този доставчик не са отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за съответните данъчни периоди. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг адрес. Към досието е приложена декларация
от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****,
че никога не са издавани фактури и/или други документи на дружеството
фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма
„****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури и/или други документи на
дружеството, също така процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“, което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи реалното
извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не може да
се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните фактури.
С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А.
през м.март 2011г. представил гореизброените фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец февруари 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017
г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че
правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно
право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г.) е категорична, че
електронният документ е документ на общо основание, при това годен за различни
неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.февруари 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 14109,81
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2821,95 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 12,25 лв. при действителен в размер на 2822,24 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2809,99 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 12,25 лева и
действителният такъв в размер на 2822,24 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на
9.3.2011 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1677057/9.3.2011г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 2809,99 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.март
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които
липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед
размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец април 2011г. (01.4. -30.4.) 2011 г. подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №2234/28.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4166,67 лева и ДДС в размер
на 833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
менгеме, фреза
- фактура №2229/15.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4583,33 лева и ДДС в размер на 916,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала,
че фактурите в това число и посочените тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им, която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност
на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са
издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“ което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.май 2011г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец април 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения ѝ първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция – подс.А. повлиял
за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса
на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата
тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на
систематизира информация за стопански операции, за счетоводни документи (в този
смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото име). Впрочем
третирането на справките декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
като документи е безспорно в практиката на съдилищата – вж. например Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС
по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. №
1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016
г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част,
стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.април 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 10332,98
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2066,59 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 24,63 лв. при действителен в размер на 1774,62 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1749,99 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 24,63 лева и
действителният такъв в размер на 1774,62 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 5.5.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1712528/5.5.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1749,99
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.май 2011г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при водене на
счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец май 2011г. (01.5. -31.5.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №2272/09.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер
на 831,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
четки, фреза.
-фактура №2238/12.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7375 лева и ДДС в размер на 1475 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник.
Отразените чрез посочените фактури сделки
всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган на „****“
ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не е
получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
Извода от
фактическа страна е,че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ има дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“ което говори
изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.юни 2011г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец май 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за покупки
и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на съдилищата –
вж. например Решение № 219/30.08.2010 г.
на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение № 416/17.11.2015 г. на ВКС по
н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение № 298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. №
639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се отбележи и че правната доктрина (вж. С.,
Ал., Наказателно право. Особена
част, стр.140-141, издание на Сиела, 2009 г. ) е категорична, че електронният
документ е документ на общо основание, при това годен за различни неправомерни
манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.май 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 20360,97
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 4072,19 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 29,49 лв. при действителен в размер на 2336,16 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2306,67 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 29,49 лева и
действителният такъв в размер на 2336,16 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.6.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1731721/3.6.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2306,67
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юни 2011г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при водене на
счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока. С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юни 2011г. (01.6. -30.6.) 2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №2257/17.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4166,67 лева и ДДС в размер
на 833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник.
-фактура
№2287/16.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4125 лева и ДДС в размер на 825
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза.
-фактура
№3483/11.03.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8000 лева и ДДС в размер на
1600,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, метчик.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите в това число и посочените тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и настоящата, не са отразени в дневниците за
продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството има регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****”
ЕООД са с касови бонове издадени от друг касов апарат с инд.ФУ 326584, за който
липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 10.12.2014 г. на
свидетеля В.С.К.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че през цялото време лично е водил и управлявал дейността на
дружеството, която винаги е била производство на дограма, врати и обзавеждане.
Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е имал отношения
с тях. Не е издавал никакви фактури на горепосочената фирма.
Извода от
фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение
доставчика „****“ и „***“ имат дейност,
но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“, което
говори изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.юли 2011г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец юни 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м. юни 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 18579,53
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3715,89 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 26,23 лв. при действителен в размер на 3284,56 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 3258,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 26,23 лева и
действителният такъв в размер на 3284,56 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 7.7.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1752687/7.7.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 3258,33
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.юли 2011г.
посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при водене на
счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец юли 2011г. (01.7. -30.7.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №2249/13.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4075 лева и ДДС в размер на
815 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винкел,
шлаух.
-фактура
№670/10.03.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7980 лева и ДДС в размер на
1596 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
винкел, мрежа.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите в това число и посочената тук на този доставчик не са отразени в
дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 168853, с друг
адрес. Към досието е приложена декларация от Н.С.Н., съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, че никога не са издавани
фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
Има издадените пътни листи съответстващи на част от датите, в които има
издадени фактури и място на пътуване – гр. София.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Я.П.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че фирмата
се е занимавала с търговия на канцеларски материали, офис консумативи и
компютърна периферия. Дейността се развива от магазин находящ се в Студентски
град, София. Твърди, че никога не е имал взаимоотношения с подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и
никога не е издавал фактури и/или други документи на дружеството, също така
процесните фактури не съответстват на номерата.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Н.С.Н.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, потвърждава
дадените от съпруга и съдружник Я.П.Н. показания.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и настоящата, не са отразени в дневниците за
продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е имало множество на брой касови апарати, но фактурите издадени
на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов
апарат с инд.ФУ 524136, за който липсват данни в информационните масиви за
регистрация на касовите апарати. Към досието е приложена декларация от Ц.Й.Д.
***ка на дружеството „***” ЕООД с ЕИК***, че никога
не са издавани фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 03.09.2018 г. на
свидетеля Ц.Й.Д.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК***,
заявява че фирмата се е занимавала с посредничество при сделки с
недвижими имоти и консултански услуги в сферата на недвижими имоти и никога не
е извършвала дейност в сферата на търговията с инструменти и материали.
Фактурите са издавани лично от нея. В дружеството никога не е назначавано лице
на име Д.П.. Процесните фактури не са издавани от името на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс.А.А..
Извода от фактическа страна е,че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им,която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна
документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си
фиктивни ***и и представители на
дружества. В случая по изключение доставчика
„****“ и „***“ имат дейност,но предмета на дейност е коренно различен от
фактурирания от „****“ което говори изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла
на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.август 2011г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец юли 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.юли 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 17221,28
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3444,25 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 23,16 лв. при действителен в размер на 2434,16 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2411 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 23,16 лева и
действителният такъв в размер на 2434,16 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.8.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1767941/3.8.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2411 лв.
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.август
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец август 2011г. (01.8. -31.8.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №4584/07.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8205 лева и ДДС в размер на
1641 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден
проводник.
-фактура
№4587/21.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8060 лева и ДДС в размер на
1612 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – тръби,
шайби.
-фактура
№4596/04.05.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8200 лева и ДДС в размер на
1640 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредла, фреза.
-фактура №2217/22.04.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7990 лева и ДДС в размер на 1598 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза, проводник.
-фактура №3484/09.05.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7810 лева и ДДС в размер на 1562 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – зенкер, метчик.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и горепосочените, не са отразени в дневниците
за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е подавало нулеви данъчни декларации. Също така „***” ЕООД
не е имал назначен персонал, за да осъществява търговски сделки. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 225412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Е.Х.З.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че фирмата преустановява своята дейност към 2010 г. Също така дейността
на дружеството, се е изразявала изключително и само в търговия с плодове и зеленчуци.
Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е издавал фактури
и/или други документи на дружеството, като твърди, че номерацията на фактурите
издавани от неговата фирма е съвсем друга и не е достигал номера над 4000.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирал, че
фактурите на долупосочената фирма в това число и изброената горе, не са
отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури „***” с ЕИК ****.
В хода на разследването
не са били открити, предоставени и приложени по делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно – предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко – продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на
свидетеля А.К.И.,
съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е
неграмотен и не е подписвал никакви документи. Не
може да чете и пише. Няма представа кой е собсттвеник на „****” ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на
свое име.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е
констатирала, че фактурите на „***“ ЕООД в това число и тук посочената, не са
отразени в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Дружеството има регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са с касови бонове издадени от друг касов
апарат с инд.ФУ 326584, за който липсват данни в информационните масиви за
регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 10.12.2014 г. на
свидетеля В.С.К.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че през цялото време лично е водил и управлявал дейността на
дружеството, която винаги е била производство на дограма, врати и обзавеждане.
Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е имал отношения
с тях. Не е издавал никакви фактури на горепосочената фирма.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им,която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества. В случая по изключение доставчика „***“ и „Строй ремонт инженеринг““ имат
дейност,но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“,а
що се отнася до втория към момента на инкриминраната доставка той е бил с
преустановена дейност, което говори за изключителната фиктивност на доставките.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.септември 2011г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец август 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г. ) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.август 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 46811,36
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 9362,25 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 30,30 лв. при действителен в размер на 8083,28 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 8052,98 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 30,30 лева и
действителният такъв в размер на 8083,28 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.9.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1784461/3.9.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 8052,98
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.септември
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството,както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец септември 2011г. (01.9. -30.9.2011 г.) подс.А.А. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури:
-
фактура №4591/20.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8060 лева и ДДС в размер на
1612 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ЛМН,
четки.
-фактура №2225/20.06.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 6800 лева и ДДС в размер на 1360 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ключ, фланец.
-фактура №2234/21.07.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7320 лева и ДДС в размер на 1464 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – СТП, шублер.-
-
фактура №3485/04.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4060 лева и ДДС в размер на
812 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
пила.
-фактура
№674/10.05.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7830 лева и ДДС в размер на
1566 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – пили,
метчик.
-фактура
№683/12.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7950 лева и ДДС в размер на
1590 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза,
проводници.
Отразените
чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и горепосочената, не са отразени в дневниците
за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е подавало нулеви данъчни декларации. Също така „***” ЕООД
не е имал назначен персонал, за да осъществява търговски сделки. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 225412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Е.Х.З.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че фирмата преустановява своята дейност към 2010 г. Също така дейността
на дружеството, се е изразявала изключително и само в търговия с плодове и
зеленчуци. Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не
е издавал фактури и/или други документи на дружеството, като твърди, че
номерацията на фактурите издавани от неговата фирма е съвсем друга и не е
достигал номера над 4000.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирал, че
фактурите на долупосочената фирма в това число и изброените горе, не са
отразени в дневниците за продажбите на „****” ЕООД за
съответните данъчни периоди. Дружеството няма регистриран касов апарат, но
фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са
издадени от касов апарат с инд.ФУ 325412, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са
издадени и касовите бонове и по фактури „***” с ЕИК ****.
В хода на разследването
не са били открити, предоставени и приложени по делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно – предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко – продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 17.05.2018 г. на
свидетеля А.К.И.
, съ*** и *** на „****” ЕООД с ЕИК ****, заявява че е
неграмотен и не е подписвал никакви документи. Не
може да чете и пише. Няма представа кой е *** на „****” ЕООД с ЕИК **** и няма представа, че има фирма на свое име.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурите на „***“ ЕООД
в това число и тук посочената, не са отразени в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството има
регистриран касов апарат, но фактурите издадени на „****” ЕООД са с касови
бонове издадени от друг касов апарат с инд.ФУ 326584, за който липсват данни в
информационните масиви за регистрация на касовите апарати.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 10.12.2014 г. на
свидетеля В.С.К.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че през цялото време лично е водил и управлявал дейността на
дружеството, която винаги е била производство на дограма, врати и обзавеждане.
Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не е имал отношения
с тях. Не е издавал никакви фактури на горепосочената фирма.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурите на „***“ в
това число и тук посочените, не са отразени в дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството е
имало множество на брой касови апарати, но фактурите издадени на „****” ЕООД са
платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ
524136, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати. Към досието е приложена декларация от Ц.Й.Д. ***ка на
дружеството „***” ЕООД с ЕИК***, че никога не
са издавани фактури и/или други документи на дружеството фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 03.09.2018 г. на
свидетеля Ц.Й.Д.,
съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК***,
заявява че фирмата се е занимавала с посредничество при сделки с
недвижими имоти и консултантски услуги в сферата на недвижими имоти и никога не
е извършвала дейност в сферата на търговията с инструменти и материали.
Фактурите са издавани лично от нея. В дружеството никога не е назначавано лице
на име Д.П.. Процесните фактури не са издавани от името на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс.А.А..
Извода
от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и
на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с
фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически
дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък
са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква
относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение доставчика „***“,
“***“ и „Строй ремонт инженеринг“ имат дейност, но предмета на дейност е
коренно различен от фактурирания от „****“, а що се отнася до последния, към
момента на инкриминираната доставка той е бил с преустановена дейност, което
говори за изключителната фиктивност на доставките.
Не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното извършване на доставките по посочените фактури. В следствие на това не
може да се установят: Произхода на стоките и материалите предмет на процесните
фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на стоки и материали, т.е. не са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата и технологичната обезпеченост на доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал.
Не са представени документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи, данни, информация относно реалността на сделките
документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.октомври 2011г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец септември 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м. септември 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 46484,80
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 9296,95 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 32,24 лв. при действителен в размер на 8436,23 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 8403,99 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 32,24 лева и
действителният такъв в размер на 8436,23 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на
6.10.2011 г. по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с
вх.№1600-1802560/6.10.2011г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я като
оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието ѝ за фактите от
действителността – от ***я на дружеството пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД
за периода в размер на 8403,99 лв. поради неправомерно приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.октомври 2011г. посредством св.С.М. били
използвани при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на
укритите данъчни задължения – над 12 000 лв. за общия период на
продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93
т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието на
„особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец октомври 2011г. (01.10. -31.10.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №4599/08.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8220 лева и ДДС в размер на
1644 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
върток, зъмба.
Отразената чрез посочената фактура сделка
всъщност била симулативна, тъй като в действителност подобна доставка като
описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за нейната
действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган на „****“
ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не е
получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и горепосочената, не са отразени в дневниците
за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е подавало нулеви данъчни декларации. Също така „***” ЕООД
не е имал назначен персонал, за да осъществява търговски сделки. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 225412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Е.Х.З.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че фирмата преустановява своята дейност към 2010 г. Също така дейността
на дружеството, се е изразявала изключително и само в търговия с плодове и
зеленчуци. Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не
е издавал фактури и/или други документи на дружеството, като твърди, че
номерацията на фактурите издавани от неговата фирма е съвсем друга и не е
достигал номера над 4000.
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчика лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмата им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружеството
свързано с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмата, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества. В случая по изключение доставчика „***“ има
дейност, но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“,
което говори за изключителната фиктивност на доставките.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по посочената
фактура. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесната фактура. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата, кадровата
и технологичната обезпеченост на доставчика-
транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени документи за
предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по
посочената фактура.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.ноември 2011г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец октомври 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.октомври 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 23225,29
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 4645,06 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 30,25 лв. при действителен в размер на 1674,24 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 1643,99 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 30,25 лева и
действителният такъв в размер на 1674,24 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.11.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1818818/3.11.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на дружеството
пред органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез
действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1643,99
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.ноември
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец ноември 2011г. (01.11. -30.11.2011 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №1529/21.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 8250 лева и ДДС в размер на
1650 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
–пили, фреза.
-фактура №4286/07.11.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4150 лева и ДДС в размер на 830 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – метчик, клещи.
Отразените чрез посочените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй
като в действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият
бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен
и представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му
било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и
че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и горепосочената, не са отразени в дневниците
за продажбите на „***” ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е подавало нулеви данъчни декларации. Също така „***” ЕООД
не е имал назначен персонал, за да осъществява търговски сделки. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 225412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на
свидетеля Е.Х.З.,
управляващ и представляващ „***” ЕООД с ЕИК ***,
заявява че фирмата преустановява своята дейност към 2010 г. Също така дейността
на дружеството, се е изразявала изключително и само в търговия с плодове и
зеленчуци. Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не
е издавал фактури и/или други документи на дружеството, като твърди, че
номерацията на фактурите издавани от неговата фирма е съвсем друга и не е
достигал номера над 4000.
В
хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че фактурите на „***“ в
това число и настоящата, не са отразени в дневниците за продажбите на „***” ЕООД ЕООД за съответните данъчни периоди. Дружеството
е имало два касови апарати, но фактурите издадени на „****” ЕООД са платени в
брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с инд.ФУ 224435, за
който липсват данни в информационните масиви за регистрация на касовите
апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури на „***”
ЕООД с ЕИК ***. Към досието е приложена декларация от Л.Н.Д. едноличен ***
и *** на „***” ЕООД, че фирмата се е
занимавала единствено и само с международна спедиция и никога не е имала
взаимоотношения с лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесната фактура, както и приемно – предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко – продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от На 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д. съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Процесната фактура не е издавана от името
на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс.А.А..
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им, която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“ счетоводна
документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в болшинството си
фиктивни ***и и представители на
дружества. В случая по изключение доставчика „***“ и „***“ имат дейност, но
предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“, което говори
за изключителната фиктивност на доставките.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и материалите
предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени доставките на
стоки и материали, т.е. не са
представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочените като доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните
фактури издадени към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по
реда на чл.25, ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по
реда на чл.68, ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по
смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.декември 2011г. представил
гореизброените фактури на св.С.М. за
тяхното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец ноември 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.ноември 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 20705,65
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 4141,13 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 36,03 лв. при действителен в размер на 2516,05 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 2480,02 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 36,03 лева и
действителният такъв в размер на 2516,05 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 6.12.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1836792/6.12.2011г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 2480,02
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.декември
2011г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност, при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец януари 2012г. (01.1. -31.1.2012 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следната фактура:
-
фактура №4288/19.12.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4166,67 лева и ДДС в размер
на 833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
– проводник, фреза.
Отразената чрез посочената
фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в действителност подобна
доставка като описаната по-горе не съществувала. Подсъдимият бил с ясното
съзнание за нейната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и
представителен орган на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурата стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на „***“ в това число и настоящата, не са отразени в дневниците за
продажбите на „***” ЕООД ЕООД за съответните данъчни
периоди. Дружеството е имало два касови апарати, но фактурите издадени на „****”
ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от касов апарат с
инд.ФУ 224435, за който липсват данни в информационните масиви за регистрация на
касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите бонове и по фактури на
„***” ЕООД с ЕИК ***. Към досието е приложена декларация от Л.Н.Д.
едноличен *** и *** на „***” ЕООД, че фирмата
се е занимавала единствено и само с международна спедиция и никога не е имала
взаимоотношения с лицето А.И.А. и фирма „****” ЕООД.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно – предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко – продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В
Протокол за разпит от На 04.12.2014 г. на свидетеля Л.Н.Д. съ*** и *** на дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че фирмата се е
занимавала с международна спедиция. Процесните фактури не са издавани от името
на „***” ЕООД на „****” ЕООД, както и не познава подс.А.А..
Извода от фактическа страна е, че
и в този случай наред с предходните, вписаните като ***и на доставчиците лица
завяват, че не знаят някога да е осъществявана дейност с фирмите им,която да е
имала нещо общо с дружеството „****“ ЕООД. Фактически дейност на дружествата
свързана с „****“ ЕООД не е извършвана никаква, нито пък са издавани фактури за
някакви доставки. Самите те не разполагат с някаква относима към „Ч.“
счетоводна документация на фирмите, което ясно ги идентифицирало като в
болшинството си фиктивни ***и и
представители на дружества. В случая по изключение доставчика „***“ има
дейност, но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“,
което говори за изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по посочената
фактура. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесната фактура. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружеството контрахент да е представило документи,
данни, информация относно реалността на
сделката документирана с издадената към „****" ЕООД фактура.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставката по
посочената фактура.
На база представени по делото документи,показанията на свидетелите и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че
посочената като доставчик фирма не е осъществила доставка по процесната фактура
издадена към „****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по
смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25,
ал.1,2 и 5 от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68,
ал.1, т,1 от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1
от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посоченият доставчик подс.А. през м.февруари 2012г. представил
гореизброената фактура на св.С.М. за
нейното осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, я включила в дневника за покупки
на „****“ ЕООД за месец януари 2012 г. Съответно с това му поведение и чрез
невиновно действащия счетоводител М.– при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на
предоставения ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща
стопанска операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч
(отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия
нормативен акт със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в
практиката на съдилищата – вж. например
Решение № 219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.януари 2012г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 13156,83
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 2631,36 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 24,59 лв. при действителен в размер на 857,93 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 833,34 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 24,59 лева и
действителният такъв в размер на 857,93 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.2.2012 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1870700/3.2.2012г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 833,34
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията
на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.февруари
2012г. посредством св.С.М. били използвани при стопанската дейност,при
водене на счетоводството, както и били подадени и съответните отчетни регистри,
вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД
на НАП гр.Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените доставчици, по
които липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С
оглед размера на укритите данъчни задължения –над 12 000 лв. за общия
период на продължаваното престъпление /вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно
чл.93 т.14 от НК е на лице квалифициращия деянието признак на състава наличието
на „особено големи размери“ на укритите данъчни задължения.
Продължавайки своя замисъл и в изпълнение на намисленото за данъчния
период по ЗДДС месец март 2012г. (01.3. -31.3.2012 г.) подс.А.А.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
-
фактура №6307/01.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4133,33 лева и ДДС в размер
на 826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, метчик.
-
фактура №6367/05.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 4133,33 лева и ДДС в размер
на 826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
–фреза, метчик.
Отразените чрез посочените фактури
сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки ***ен и представителен орган
на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не
е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че дружеството му реално не
е получило посочените във фактурите стоки.
В хода на ревизията ТД на НАП Пловдив е констатирала, че
фактурите на този доставчик в това число и тук посочените, не са отразени в
дневниците за продажбите на „***” ЕООД за съответните
данъчни периоди. Дружеството е подавало нулеви данъчни декларации. Също така „***”
ЕООД не е имал назначен персонал, за да осъществява търговски сделки. Фактурите
издадени на „****” ЕООД са платени в брой, като касовите бонове са издадени от
касов апарат с инд.ФУ 225412, за който липсват данни в информационните масиви
за регистрация на касовите апарати. Със същия №.ФУ са издадени и касовите
бонове и по фактури на „***” ЕООД с ЕИК ****.
В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по
делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемно–предавателни протоколи,
удостоверяващи покупко–продажбата им и реалността на фактурираните доставки.
В Протокол за разпит от 11.12.2014 г. на свидетеля Е.Х.З., управляващ и
представляващ „***” ЕООД с ЕИК ***, заявява че
фирмата преустановява своята дейност към 2010 г. Също така дейността на
дружеството, се е изразявала изключително и само в търговия с плодове и
зеленчуци. Не познава подс.А.И.А. и фирма „****” ЕООД, както и никога не
е издавал фактури и/или други документи на дружеството, като твърди, че
номерацията на фактурите издавани от неговата фирма е съвсем друга и не е
достигал номера над 4000.
Извода от фактическа страна е, че и в този случай наред с предходните,
вписаните като ***и на доставчиците лица завяват, че не знаят някога да е
осъществявана дейност с фирмите им,която да е имала нещо общо с дружеството „****“
ЕООД. Фактически дейност на дружествата свързана с „****“ ЕООД не е извършвана
никаква, нито пък са издавани фактури за някакви доставки. Самите те не разполагат
с някаква относима към „Ч.“ счетоводна документация на фирмите, което ясно ги
идентифицирало като в болшинството си фиктивни
***и и представители на дружества. В случая по изключение доставчика „***“
има дейност,но предмета на дейност е коренно различен от фактурирания от „****“,
което говори за изключителната фиктивност на доставката.
Не са представени
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените
фактури. В следствие на това не може да се установят: Произхода на стоките и
материалите предмет на процесните фактури. С какъв ресурс са осъществени
доставките на стоки и материали, т.е. не
са представени документи удостоверяващи, техническата,
кадровата и технологичната обезпеченост на
доставчика- транспорт, транспортни документи, персонал. Не са представени
документи за предходни доставчици на стоките.
По делото няма данни дружествата контрахенти да са представили документи,
данни, информация относно реалността на
сделките документирани с издадените към „****" ЕООД фактури.
На база представени по делото документи, не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури.
На база представени по делото документи, показанията на свидетелите и заключението
на съдебно счетоводната експертиза, се прави изводът, че посочените като
доставчици фирми не са осъществили доставки по процесните фактури издадени към
„****“ ЕООД. Липсва доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице
реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по смисъла на
чл. 12, ал.1 от ЗДДС. Не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1,2 и 5
от ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1
от ЗДДС. Няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Независимо
от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“
ЕООД и посочените доставчици подс.А. през м.април 2012г. представил гореизброените
фактури на св.С.М. за тяхното
осчетоводяване. Към същия период от време счетоводителката, съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи
и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на „****“
ЕООД за месец март 2012 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител М.– при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св.М., несъзнаваща ролята на предоставения
ѝ първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска
операция – подс.А. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. А
той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ
регистрите, носители на систематизира информация за стопански операции, за
счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт
със същото име). Впрочем третирането на справките декларации и дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС като документи е безспорно в практиката на
съдилищата – вж. например Решение №
219/30.08.2010 г. на ВКС по н.д. № 167/2010 г. на І н.о., Решение №
416/17.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1266/2015 г. на І н.о. и Решение №
298/01.03.2017 г. на ВКС по н.д. № 639/2016 г. на ІІІ н.о. Уместно е да се
отбележи и че правната доктрина (вж. С., Ал., Наказателно право. Особена част, стр.140-141, издание на Сиела,
2009 г.) е категорична, че електронният документ е документ на общо основание,
при това годен за различни неправомерни манипулации.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода м.март 2012г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св.М., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 18712,72
лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в
размер на 3742,56 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в
размер на 27,10 лв. при действителен в размер на 1680,45 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично
довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 1653,35 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 27,10 лева и
действителният такъв в размер на 1680,45 лева.
После св.М. подала справката декларация за периода на 3.4.2012 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№1600-1909265/3.4.2012г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите си с
оглед незнанието ѝ за фактите от действителността – от ***я на
дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1653,35
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация
съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС през м.април 2012г. посредством св.С.М. били използвани
при стопанската дейност,при водене на счетоводството,както и били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от
името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реална по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стока.С оглед размера на укритите данъчни
задължения –над 12 000 лв. за общия период на продължаваното престъпление
/вж. ТР 1/09г. на ВКС на РБ, НК/ съгласно чл.93 т.14 от НК е на лице
квалифициращия деянието признак на състава наличието на „особено големи
размери“ на укритите данъчни задължения.
Така изложената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на назначените съдебно – счетоводна графическа експертиза,
писмените доказателства по делото /ревизионния акт и ревизионния доклад и
приложенията към тях, пълномощните, удостоверенията за актуално състояние на
търговските дружество, справките от ТД на НАП – Пловдив, документите със счетоводен характер – справки
декларации, дневници за покупки и продажби, фактури/.
Подсъдимият А. не дава обяснения
по повдигнатото му от ОП – Пловдив обвинение.
Свидетелката С.Ч. е *** от ТД на
НАП – Пазарджик извършил ревизия на „****“ ЕООД за петгодишен период – месец
април 2007 г. до месец март 2012 г. От показанията й се установява, че в хода
на извършената ревизия част от дружествата, които са издавали фактури на
дружеството на подсъдимия А. никога не са издавали такива и не са познавали подсъдимия, нито са имали търговски
отношения с него. Тези факти са констатирани в хода на извършени насрещни
проверки по реда на чл.32 от ДОПК. От показанията на Ч. се установява, че
фактурите по начало, макар и неистински, са имали всички реквизити по закона за
счетоводството.
Свидетелката Т.К. е в екип със
свидетелката С.Ч., извършили данъчна ревизия на дружеството „****“ ЕООД. От
показанията й се установява, че ревизията обхваща инкриминирания в обвинителния
акт период, както и че в хода на извършените насрещни проверки се е установило,
че няма реални доставки по фактурите. От показанията й се установява, че част от
дружествата никога не са издавали инкриминираните фактури, не познават
подсъдимия и никога не са имали търговски взаимоотношения с него. Част от
фирмите, издавали фактурите не са открити на декларирания от тях седалище и
адрес на управление.
Свидетелят Л.П. е *** на
търговско дружество „****. – **“ ЕООД. В съдебно заседание същият заяви, че
никога не е издавал фактури на „****“ ЕООД, не познава подсъдимия и не е имал
търговски взаимоотношения с него.
Свидетелят Я.Н. е *** на фирма „***“
ООД. По предявените му в съдебно заседание фактури дава показания, че не е
издавал същите, не е чувал за „****“ ЕООД, не познава подсъдимия А. и никога не
е имал търговски взаимоотношения с него. По предявените му касови бележки
заявява, че същите не са издадени от регистриран в НАП касов апарат на фирмата
му.
Свидетелката Н.Н. е съпруга и
съдружник на свидетелят Я.Н. в „***“ ООД, като с показанията си заявява, че
предмета на дейност на фирмата е търговия на канцеларски материали, офис
консумативи и компютърна периферия. Не е чувала за фирма „****“ ЕООД, не
познава подсъдимия и некога не е имала търговски взаимоотношения с него, както
и не са имали търговски обект в кв. Илиенци в гр. София. По предявените й
фактури заявява категорично, че не са издавани от дружеството, както и
фискалните бонове не са от касов апарат на „***“ ООД.
Свидетелят С.Н. е *** на
дружество „***“ ЕООД. Заявява, че не познава подсъдимия, никога не е имал
търговски взаимоотношения с „****“ ЕООД. По предявените му фактури заявява, че
не са издавани от неговото дружество, както и фискалните бонове също не са от
касов апарат на „***“ ЕООД.
Свидетелката Л.Д. е *** и *** на
„ ***“ ЕООД с предмет на дейност международна спедиция. От показанията й в
съдебно заседание се установява, че фирмата няма обект в кв. Илиенци, гр.
София, не познава подсъдимия А. и никога не е имала търговски взаимоотношения с
„****“ ЕООД. По предявените й фактури заявява, че не са издавени от нейното
дружество, както и че печатът на фирмата не е същия, а също и фискалните бонове
по фактурите не са от фискално устройство на „***“ ЕООД.
Свидетелката С.М. е *** и *** на
фирма за счетоводни услуги ЕТ „ ***.“, като заявява че познава подсъдимия и го
е обслужвала счетоводно за инкриминирания период – 2007 -2012 г. От показанията
й се установява, че фактурите са носени в счетоводната кантора от подсъдимия А.
или пък служителка на свидетелката М. ги е взимала от склада на „****“ ЕООД. По
предявените й фактури свидетелката М. заявява, че са осчетоводявани от нея,
като дружествата посочени във фактурите не й говорят нищо. От показанията й в съдебно заседание се
установява също, че не е имала информация от къде подсъдимият е закупувал
стоката, както и че не е виждала дали стоката по фактурата е налична в склада.
Свидетелят В.К. е *** на
дружество „***“ ЕООД. Заявява, че не познава подсъдимия, никога не е имал
търговски взаимоотношения с него, като по предявените му фактури заявява, че
никога нито ги е попълвал, нито ги е виждал.
Свидетелят Н.Д. е *** на фирма „***“
ЕООД. В показанията си в съдебно заседание същият заявява, че никога не е
виждал подсъдимия, не знае за фирма „****“
ЕООД, както и не е имал търговски отношения с нея.
Свидетелят Н.В. е бил *** и ***
на фирма „***“ ЕООД. Дал е пълномощно за управление на фирмата на братовчед си В.Г..
Лично той не е издавал фактури, не познава подсъдимия А., като в последствие е
продал дружеството, което е регистрирал.
Свидетелят В.Я. е *** на фирма „***“
ЕООД. Издал е пълномощно за управление на фирмата на неизвестно на него лице.
Не познава подсъдимия А.А., както и фирма „****“ ЕООД. По предявените му
фактури заявява, че не са издадени от него, почеркът и подписите не са негови.
Свидетелят В.К. е *** и *** на
фирма „***“ ЕООД с предмет на дейност производство на дограма и обзавеждане. Не
познава подсъдимият, както и дружеството „****“ ЕООД. По предявените му фактури
заявява, че не са издадени от него, като почерка, подписа и печата не са
негови.
Свидетелят Б.Е. е също *** на
фирма „***“ ЕООД. Същата му е продадена като му е платена сумата от 150 лева.
Не познава подсъдимия, както и не е издавал
фактури на неговото дружество „****“ ЕООД.
Свидетелката Т.Я. също не познава
подсъдимия, както и дружеството му „****“
ЕООД и не е имала търговски взаимоотношения с него.
Със съгласие на страните в
съдебно заседание на 08.12.2021 г., със съгласие на страните по делото, на
основание чл.281 ал.5 НПК бяха прочетени показанията на свидетелите Ц.Д., А.И.,
Е.З. и В.Г. дадени в досъдебното производство. От показанията им се установява,
че същите не познават подсъдимия А.А., не са чували за „****“ ЕООД, не са имали
търговски взаимоотношения с дружеството.
По делото е назначена
съдебно-почеркова експертиза, която да изследва подписите положени в оригинални
фактури на „****“ ЕООД, находящи се в том 5 от д.пр. Видно от заключението на
същата /том13, л.64-70 от д.пр./ ръкописните текстове и подписите в графата
съставил не са изготвени от разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и
показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство и прочетени със
съгласието на страните по делото, като подписите в графата получател на
фактурите са изпълнени от подсъдимия А.А..
По делото е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на същата /том 13, л.79-175
от д.пр./ и от показанията на вещото лице Т.М. в съдебно заседание се
установява, че по инкриминираните фактури, издадени от съответните дружества в
том 5 от д.пр. не са налице реално извършени доставки на стоки или услуги по
смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и фирма „****“ ЕООД е ползвала неправомерно
данъчен кредит по тях. В хода на разследването, отново според заключението на
тази експертиза, не са открити представени и приложени по делото транспортни
документи, нареждания за спедиция или други документи, удостоверяващи превоза
на стоките по процесните фактури, както и приемо-предавателни протоколи
удостоверяващи покупко-продажбата им и самата реалност на фактурираните
доставки.
Така преценени поотделно и в
тяхната съвкупност показанията на разпитаните по делото свидетели, показанията
на свидетелите, дадени на досъдебното производство и прочетени със съгласието
на страните по делото, заключенията на назначените съдебно-почеркова и
съдебно-счетоводна експертизи, другите писмени доказателства по делото,
включително и наличните в том 5 от д.пр. фактури водят до несъмнен извод, че
подсъдимият А.А. е автор на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение от ОП – Пловдив – такова по
чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл. 1-во, т.6 предл. 2-ро, т.7, вр. чл.26 ал.1 НК.
При приетата
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А.И.А. е осъществил от
обективна и от субективна страна признаците на престъпния състав на чл.255
ал.3, вр. ал.1 т.2 предл. 1-во т.6 предл.2-ро и т.7, вр. чл.26 ал.1 НК, вр. чл.255
ал.4 НК, за това че в периода месец май 2007 г. – месец април 2012 г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
посредствено извършителство посредством С.Т.М., извършвала счетоводно
обслужване на търговско дружество „****“ ЕООД, от която не може да се търси
наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите обстоятелства,
очертаващи състава на настоящото престъпление, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за „****” ЕООД с ЕИК ****, представляващи
„Данък добавена стойност“/ДДС/, в особено големи размери – в общ размер на 100
697.95 лева, като при водене на
счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с
невярно съдържание, а именно: отчетни регистри – Дневници за покупките на „****”
ЕООД с ЕИК ****, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от
ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен
кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е
потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон
и правилник за приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС), пред ТД НАП-гр.Пловдив, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на
100697.95. лева, както следва:
1. През месец май 2007г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
април 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен
кредит за месец април 2007 г., както следва:
- фактура
№6/13.04.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
5000.00 лева и ДДС в размер на 1000.00
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – маса,
канапе;
и на 10.05.2007 г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 1013.57 лева, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-937871/10.05.2007 г. за данъчен период месец април 2007 г., подадена в ТД
НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 18786.32 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 3757.27 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 13.55 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1013.57 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1000.02 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 3757.27 лева и действителният такъв в размер на 2757.25 лева.
2. През месец декември 2007г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2007 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2007 г., както следва:
- фактура
№20/17.11.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3041.67 лева и ДДС в размер на
608.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, нож;
-
фактура №513/19.11.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа
на стойност 3416.67 лева и ДДС в размер
на 683.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, свредла;
и на 07.12.2007
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1307.11 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1020277/07.12.2007 г. за данъчен период месец ноември
2007 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16424.48 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3284.89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15.47 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1307.11
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1291.64
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 3284.89 лева и действителният такъв в размер на 1993.25 лева.
3. През месец януари 2008
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец декември 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право
на пълен данъчен кредит за месец декември 2007 г., както следва:
- фактура
№1223/25.12.2007 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4250.00 лева и ДДС в размер на
850.00 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шкурка
и на 08.01.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 859.36 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1033001/08.01.2008 г. за данъчен период месец декември
2007 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 11113.82 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2222.78 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 9.34 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 859.36
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 850.02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 2222.78 лева и действителният такъв в размер на 1372.76 лева.
4. През месец февруари 2008 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2008 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2008
г., както следва:
- фактура
№79/20.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
4158.33 лева и ДДС в размер на 831.67
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредло,
шублер;
- фактура
№522/24.01.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлаух, свредло;
и на 07.02.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1738.38 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1047055/07.02.2008 г. за данъчен период месец януари
2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9209.63 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1841.92 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 73.38 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1738.38
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1665.00
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 1841.92 лева и действителният такъв в размер на 176.93 лева.
5. През месец март 2008г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2008 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
февруари 2008 г., както следва:
- фактура №825/03.01.2008 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4125.00 лева и ДДС в размер на 825.00 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух, метчик;
- фактура
№528/11.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3791.67 лева и ДДС в размер на
758.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура
№1720/22.02.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166.67 лева и ДДС в размер на
833.33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
мотики, коса
и на 12.03.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 2432.98 лева, като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1067182/12.03.2008 г. за
данъчен период месец февруари 2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит,
като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от
16219.79 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит - в размер на 3243.96 лева, и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 16.31 лева, вместо действително установеният размер
на ДДС за внасяне в размер на 2432.98 лева, както и като е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 2416.67 лева, представляващ разликата между
неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 3243.96 лева и
действителният такъв в размер на 827.29
лева.
6. През месец
април 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2008 г., както
следва:
- фактура №1723/03.03.2008 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3875 лева и ДДС в размер на 775.00 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух, проводник;
- фактура
№2326/05.03.2008 г., сочена за издадена от „****.” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8150 лева и ДДС в размер на
1630 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, лента
и на 08.04.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2405 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1075391/08.04.2008 г. за данъчен период месец март 2008 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 12108,78 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 2421,75 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 6,21 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2411,21
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2405
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 6,21 лева и действителният такъв в размер на 2411,21 лева.
7. През месец
май 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец април 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2008 г., както следва:
- фактура
№1794/21.03.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3800 лева и ДДС в размер на 760
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
метчик;
- фактура
№2330/06.04.2008 г., сочена за издадена от „****.” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8225 лева и ДДС в размер на
1645 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
микрометър
и на 08.05.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2405,02 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1087930/08.05.2008 г. за данъчен период месец април 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13612,14 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2722,46 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,48 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2421,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2405,02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,48 лева и действителният такъв в размер на 2421,50 лева.
8. През месец
юни 2008
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец май 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2008 г., както следва:
- фактура
№2213/17.04.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7166,67 лева и ДДС в размер на 1433,33 лева, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – часовник, шайби
и на 09.06.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1433,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1103898/09.06.2008 г. за данъчен период месец април 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 7551,70 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1510,35 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,17 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1444,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1433,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,17 лева и действителният такъв в размер на 1444,50 лева.
9. През месец
юли 2008 г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
юни 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит
за месец юни 2008 г., както следва:
- фактура
№2407/03.06.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3916,67 лева и ДДС в размер на
783,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, ъгломер
и на 09.07.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 783,30 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1119646/09.07.2008 г. за данъчен период месец юни 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13401,71 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2680,32 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,81 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 788,11
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 783,30
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 4,81 лева и действителният такъв в размер на 788,11 лева.
10. През месец
август 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2008 г., както
следва:
- фактура
№1721/03.07.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7083,33 лева и ДДС в размер на
1416,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайби, свредла
и на 05.08.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1416,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1131490/05.08.2008 г. за данъчен период месец юли 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 15827,04 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3165,40 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,59 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1428,26
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1416,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,59 лева и действителният такъв в размер на 1428,26 лева.
11. През месец
ноември 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2008 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец октомври 2008
г., както следва:
- фактура
№1622/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6633,33 лева и ДДС в размер на
1326,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
ЛМН, проводник;
- фактура
№2296/14.10.2008 г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа на
стойност 5741,67 лева и ДДС в размер на
1148,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фрези, проводник
и на 05.11.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2475 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-117780/05.11.2008 г. за данъчен период месец октомври 2008
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12499,36 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2499,87 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,35 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2480,35 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2475 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 5,35 лева и действителният такъв в размер на
2480,35 лева.
12. През месец
декември 2008г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2008 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец ноември 2008 г., както
следва:
- фактура
№1628/03.11.2008 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
8320 лева и ДДС в размер на 1664,17
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
свредла
и на 02.12.2008
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1664,14 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1190785/02.12.2008 г. за данъчен период месец ноември
2008 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9196,86 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1839,36 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,12 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1674,26
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1664,14
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 10,12 лева и действителният такъв в размер на 1674,26 лева.
13. През месец
февруари 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2009 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2009 г., както
следва:
- фактура
№864/05.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 5822,50 лева и ДДС в размер на
1164,50 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
пили, лопати;
- фактура
№1333/13.01.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4176,67 лева и ДДС в размер на
835,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводници
и на 05.02.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1999,84 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1223510/05.02.2009 г. за данъчен период месец януари
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10329,44 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2065,89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,96 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2010,80
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1999,84
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 10,96 лева и действителният такъв в размер на 2010,80 лева.
14. През месец
март 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец февруари 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право
на пълен данъчен кредит за месец февруари 2009 г., както следва:
- фактура
№816/11.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6580 лева и ДДС в размер на
1316 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио,
ножовки
и на 05.03.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1316,01 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1239667/05.03.2009 г. за данъчен период месец февруари
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 6661,44 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1332,29 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,53 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1321,54
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1316,01
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 5,53 лева и действителният такъв в размер на 1321,54 лева.
15. През месец
април 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2009 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2009 г., както
следва:
- фактура
№1341/02.02.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8220,83 лева и ДДС в размер на
1644,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шублер, ножовки
и на 02.04.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1644,20 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1255994/02.04.2009 г. за данъчен период месец март 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 9390,94 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1878,21 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,28 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1651,48
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1644,20
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 7,28 лева и действителният такъв в размер на 1651,48 лева.
16. През месец
май 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец април 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2009 г., както следва:
- фактура
№820/05.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7210,83 лева и ДДС в размер на
1442,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
скоби, етажерки;
- фактура
№2464/08.03.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 5650,83 лева и ДДС в размер на
1130,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шайба, проводници
и на 08.05.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2572,35 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1274365/08.05.2009 г. за данъчен период месец април 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12897,92 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2579,60 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10,93 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2583,28
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2572,35
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 10,93 лева и действителният такъв в размер на 2583,28 лева.
17. През месец
юни 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец май 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2009 г., както следва:
- фактура
№2465/01.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7935 лева и ДДС в размер на
1587 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шкурка
и ножовка;
- фактура
№1540/08.04.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3948,33 лева и ДДС в размер на
789,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
гидория, клещи
и на 03.06.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2376,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1290639/03.06.2009 г. за данъчен период месец май 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12055,08 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2411,01 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,50 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2388,16
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2376,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,50 лева и действителният такъв в размер на 2388,16 лева.
18. През месец
юли 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец юни 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2009 г., както следва:
- фактура
№1579/03.05.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6280 лева и ДДС в размер на
1256 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – четки,
шлаух
и на 03.07.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1256,01 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1307800/03.07.2009 г. за данъчен период месец юни 2009
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14722,75 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2944,55 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12,69 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1268,70
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1256,01
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 12,69 лева и действителният такъв в размер на 1268,70 лева.
19. През месец
септември 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец август 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец август 2009 г., както следва:
- фактура
№2116/05.08.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7469,17 лева и ДДС в размер на
1493,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
пили, ъглошлайф
и на 03.09.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1493,82 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1342798/03.09.2009 г. за данъчен период месец август
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16017,57 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3203,50 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,19 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1509,01
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1493,82
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,19 лева и действителният такъв в размер на 1509,01 лева.
20. През месец
октомври 2009 г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец
юни 2009 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит
за месец септември 2009 г., както следва:
- фактура
№554/04.09.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 6378,33 лева и ДДС в размер на
1275,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
винкел;
- фактура №558/23.09.2009 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7301,67 лева и ДДС в размер на 1460,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден емайл
и на 06.10.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2735,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1360894/06.10.2009 г. за данъчен период месец септември
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 21884,56 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4376,90 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 14,28 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2750,26
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2735,98
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 14,28 лева и действителният такъв в размер на 2750,26 лева.
21. През месец
ноември 2009г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2009 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец октомври 2009
г., както следва:
- фактура
№2130/03.10.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8027,50 лева и ДДС в размер на
1605,50 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
трион, проводник
и на 04.11.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1605,50 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1377996/04.11.2009 г. за данъчен период месец октомври
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 8629,28 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1725,86 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 11,99 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1617,49
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1605,50
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 11,99 лева и действителният такъв в размер на 1617,49 лева.
22. През месец
януари 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец декември 2009 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2009
г., както следва:
- фактура
№2133/07.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8268,33 лева и ДДС в размер на
1633,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, шайба
и на 10.01.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1633,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1415897/10.01.2010 г. за данъчен период месец декември
2009 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10050,88 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2010,17 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,44 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1651,10
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1633,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 17,44 лева и действителният такъв в размер на 1651,10 лева.
23. През месец
февруари 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2010 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2010 г., както
следва:
- фактура
№882/14.12.2009 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7468,33 лева и ДДС в размер на
1493,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шлауф проводници
и на 03.02.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1493,66 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1430933/03.02.2010 г. за данъчен период месец януари
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 7677,82 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1535,57 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,41 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1514,07
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1493,66
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,41 лева и действителният такъв в размер на 1514,07 лева.
24. През месец
март 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
февруари 2010 г., както следва:
- фактура
№3406/21.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8070,83 лева и ДДС в размер на
1614,17 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
държач, проводници
и на 04.03.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1614,18 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1449202/04.03.2010 г. за данъчен период месец февруари
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 12255,13 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2451,03 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,53 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1634,71
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1614,18
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,53 лева и действителният такъв в размер на 1634,71 лева.
25. През месец
април 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2010 г.,
както следва:
- фактура
№1276/12.01.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8239,17 лева и ДДС в размер на
1647,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
меден емайл
и на 07.04.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1647,79 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1467386/07.04.2010 г. за данъчен период месец март 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 8287,15 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 1657,43 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,62 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1665,41
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1647,79
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 17,62 лева и действителният такъв в размер на 1665,41 лева.
26. През месец
май 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец април 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2010 г., както следва:
- фактура
№3409/20.02.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8129,17 лева и ДДС в размер на
1625,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
шкурка, шлаух
и на 10.05.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1625,83 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1488189/10.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 8450,90 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 1690,17 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,51 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1641,34
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1625,83
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,51 лева и действителният такъв в размер на 1641,34 лева.
27. През месец
юни 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец май 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2010 г., както следва:
- фактура
№1286/17.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8325 лева и ДДС в размер на
1665 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден
емайл
и на 07.06.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1665 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1505483/07.06.2010 г. за данъчен период месец май 2010 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 12931,64 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 2586,33 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,55 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1685,55
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1665
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 20,55 лева и действителният такъв в размер на 1685,55 лева.
28. През месец
юли 2010
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец юни 2010 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2010 г., както следва:
- фактура
№3411/13.03.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8231,67 лева и ДДС в размер на
1646,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
бел, шайби;
- фактура №1309/14.04.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7981,67 лева и ДДС в размер на 1596,13 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фолио, фреза
и на 05.07.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3242,64 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1522300/05.07.2010 г. за данъчен период месец юни 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16613,53 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3322,69 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 22,12 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3264,76
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3242,64
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 22,12 лева и действителният такъв в размер на 3264,76 лева.
29. През месец
август 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2010 г.,
както следва:
- фактура
№1969/14.07.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8316,67 лева и ДДС в размер на
1663,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, свредло
и на 04.08.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1663,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1541135/04.08.2010 г. за данъчен период месец юли 2010
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14880,37 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2976,06 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 21,62 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1684,95
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1663,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 21,62 лева и действителният такъв в размер на 1684,95 лева.
30. През месец
септември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец август 2010 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец август 2010
г., както следва:
- фактура
№1338/27.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8164,17 лева и ДДС в размер на
1632,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник, арматурно желязо;
- фактура №2299/28.08.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8029,17 лева и ДДС в размер на 1605,83 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводници
и на 02.09.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3238,65 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1559057/02.09.2010 г. за данъчен период месец август
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 17703,05 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3540,59 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 18,24 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3256,89
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3238,65
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 18,24 лева и действителният такъв в размер на 3256,89 лева.
31. През месец
октомври 2010г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец септември 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец септември 2010
г., както следва:
- фактура
№1335/13.08.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 9166,67 лева и ДДС в размер на
1833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
свредло, метчик
и на 05.10.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1833,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1578526/05.10.2010 г. за данъчен период месец септември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14028,81 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2805,76 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 19,73 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1853,06 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1833,33 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 19,73 лева и действителният такъв в размер на 1853,06 лева.
32. През месец
ноември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
октомври 2010 г., както следва:
- фактура
№1349/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3975 лева и ДДС в размер на 795
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шублер,
проводници;
- фактура
№2206/13.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4150 лева и ДДС в размер на 830
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винтил,
метчик
и на 03.11.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1624,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1596955/03.11.2010 г. за данъчен период месец октомври
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10694,40 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2138,86 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,92 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1641,90
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1624,98
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,92 лева и действителният такъв в размер на 1641,90 лева.
33. През месец
декември 2010 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2010 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2010 г., както следва:
- фактура
№1642/27.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4058,33 лева и ДДС в размер на
811,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура №2095/11.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8323,33 лева и ДДС в размер на 1664,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредел, резак;
-фактура №1665/22.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 2441,67 лева и ДДС в размер на 488,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредло, фреза
и на 02.12.2010
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2964,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1615553/02.12.2010 г. за данъчен период месец ноември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 16205,40 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3241,07 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16,83 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2981,50
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2964,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16,83 лева и действителният такъв в размер на 2981,50 лева.
34. През месец
януари 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец декември 2010 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2010
г., както следва:
- фактура
№1647/04.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4069,17 лева и ДДС в размер на
813,83 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
метчик, проводници;
- фактура №1650/08.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1660/10.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3825 лева и ДДС в размер на 765 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник
и на 11.01.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2410,49 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1640319/11.01.2011 г. за данъчен период месец декември
2010 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14158,14 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2831,61 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 15,65 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2426,14
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2410,49
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 15,65 лева и действителният такъв в размер на 2426,14 лева.
35. През месец
февруари 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2011 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2011
г., както следва:
- фактура
№1664/12.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
3991,67 лева и ДДС в размер на 798,33
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредло,
патрон;
- фактура №1669/22.11.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на 831,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 03.02.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1630 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1654161/03.02.2011 г. за данъчен период месец януари 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10641,98 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2128,39 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 20,81 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1650,81 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1630, лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 20,81 лева и действителният такъв в размер на 1650,81 лева.
36. През месец
март 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец февруари 2011 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
февруари 2011 г., както следва:
- фактура
№1672/02.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 3525 лева и ДДС в размер на 705
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – нивелир,
свредла;
-фактура №1643/04.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3500 лева и ДДС в размер на 700 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1655/07.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3541,67 лева и ДДС в размер на 708,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
-фактура №1670/25.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 3483,33 лева и ДДС в размер на 696,67 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 09.03.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2809,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1677057/09.03.2011 г. за данъчен период месец февруари
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 14109,81 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2821,95 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12,25 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2822,24
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2809,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 12,25 лева и действителният такъв в размер на 2822,24 лева.
37. През месец
май 2011
г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и
при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е
използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД с
ЕИК **** за месец април 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец април 2011 г., както следва:
- фактура
№2234/28.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
менгеме, фреза;
- фактура
№2229/15.10.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4583,33 лева и ДДС в размер на
916,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
и на 05.05.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1749,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1712528/05.05.2011 г. за данъчен период месец април 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 10332,98 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2066,59 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 24,63 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1774,62
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1749,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 24,63 лева и действителният такъв в размер на 1774,62 лева.
38. През месец
юни 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец май 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец май 2011 г., както следва:
- фактура
№2272/09.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4158,33 лева и ДДС в размер на
831,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
четки, фреза;
-фактура №2238/12.10.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7375 лева и ДДС в размер на 1475 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник;
и на 03.06.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2306,67 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1731721/03.06.2011 г. за данъчен период месец май 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 20360,97 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4072,19 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 29,49 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2336,16
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2306,67
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 29,49 лева и действителният такъв в размер на 2336,16 лева.
39. През месец
юли 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска дейност
и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив,
е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „****” ЕООД
с ЕИК **** за месец юни 2011 г., в който е отразил данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец юни 2011 г., както следва:
- фактура
№2257/17.11.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
проводник;
- фактура №2287/16.12.2010 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 4125 лева и ДДС в размер на 825 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза;
- фактура №3483/11.03.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8000 лева и ДДС в размер на 1600,33 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник, метчик;
и на 07.07.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 3258,33 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1752687/07.07.2011 г. за данъчен период месец юни 2011
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 18579,53 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3715,89 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 26,23 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 3284,56
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3258,33
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 26,23 лева и действителният такъв в размер на 3284,56 лева.
40. През месец
август 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец юли 2011 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2011 г., както
следва:
- фактура
№2249/13.12.2010 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4075 лева и ДДС в размер на 815
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винкел,
шлаух;
-фактура №670/10.03.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7980 лева и ДДС в размер на 1596 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – винкел, мрежа;
и на 03.08.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2411 лева, като в СД
по ЗДДС с вх. №1600-1767941/03.08.2011 г. за данъчен период месец юли 2011 г.,
подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 17221,28 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 3444,25 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 23,16 лева, вместо
действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2434,16 лева,
както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2411 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер
на 23,16 лева и действителният такъв в размер на 2434,16 лева.
41. През месец
септември 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец август 2011 г., в който
е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец август 2011
г., както следва:
- фактура
№4584/07.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност
8205 лева и ДДС в размер на 1641 лева,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – меден проводник;
-фактура №4587/21.04.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8060 лева и ДДС в размер на 1612 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – тръби, шайби;
-фактура №4596/04.05.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 8200 лева и ДДС в размер на 1640 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – свредла, фреза;
-фактура №2217/22.04.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7990 лева и ДДС в размер на 1598 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза, проводник;
-фактура №3484/09.05.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 7810 лева и ДДС в размер на 1562 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – зенкер, метчик;
и на 03.09.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 8052,98 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1784611/03.09.2011 г. за данъчен период месец август
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 46811,36 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 9362,25 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 30,30 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 8083,28
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8052,98
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 30,30 лева и действителният такъв в размер на 8083,28 лева.
42. През месец
октомври 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец септември 2011 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец септември 2011
г., както следва:
- фактура
№4591/20.04.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8060 лева и ДДС в размер на
1612 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ЛМН,
четки
- фактура №2225/20.06.2011 г., сочена за
издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на стойност 6800 лева и ДДС в размер на 1360 лева, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – ключ, фланец;
- фактура
№2234/21.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7320 лева и ДДС в размер на
1464 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – СТП,
шублер;
- фактура
№3485/04.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4060 лева и ДДС в размер на 812
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – шлаух,
пила;
- фактура
№674/10.05.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7830 лева и ДДС в размер на
1566 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – пили,
метчик;
- фактура
№683/12.07.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7950 лева и ДДС в размер на
1590 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – фреза,
проводници
и на 06.10.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 8403,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1802560/06.10.2011 г. за данъчен период месец септември
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 46484,80 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 9296,95 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,24 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 8436,23
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8403,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 32,24 лева и действителният такъв в размер на 8436,23 лева.
43. През месец
ноември 2011г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец октомври 2011 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец октомври 2011
г., както следва:
- фактура
№4599/08.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8220 лева и ДДС в размер на
1644 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
върток, зъмба;
и на 03.11.2011
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1643,99 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-18188818/03.11.2011 г. за данъчен период месец октомври
2011 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 23225,29 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 4645,06 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 30,25 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1674,24
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1643,99
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 30,25 лева и действителният такъв в размер на 1674,24 лева.
44. През месец
декември 2011 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец ноември 2011 г., в
който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2011 г., както следва:
- фактура
№1529/21.06.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8250 лева и ДДС в размер на
1650 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
–пили, фреза;
- фактура
№4286/07.11.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4150 лева и ДДС в размер на 830
лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – метчик,
клещи
и на 06.12.2011 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 2480,02 лева, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1836792/06.12.2011 г. за данъчен период месец ноември 2011 г., подадена в
ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на
данъчната основа от 20705,65 лева, и относно начислен ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит - в размер на 4141,13 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 36,03 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 2516,05
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2480,02
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 36,03 лева и действителният такъв в размер на 2516,05 лева.
45. През месец
февруари 2012г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД
НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за
покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец януари 2012 г., в който е отразил
данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец януари 2012 г., както
следва:
- фактура
№4288/19.12.2011 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4166,67 лева и ДДС в размер на
833,33 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока – проводник, фреза;
и на 03.02.2012
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 833,34 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1870700/03.02.2012 г. за данъчен период месец януари
2012 г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 13156,83 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 2631,36 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 24,59 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 857,93
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 833,34
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 24,59 лева и действителният такъв в размер на 857,93 лева.
45. През месец
април 2012 г., при водене на счетоводството, при
упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите
на приходите – ТД НАП-гр.Пловдив, е използвал документ с невярно съдържание –
Дневник за покупките на „****” ЕООД с ЕИК **** за месец март 2012 г., в който е
отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2012 г.,
както следва:
- фактура
№6307/01.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4133,33 лева и ДДС в размер на
826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока –
фреза, метчик;
- фактура
№6367/05.03.2012 г., сочена за издадена от „***” ЕООД с данъчна основа на
стойност 4133,33 лева и ДДС в размер на
826,67 лева, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – стока
–фреза, метчик;
и на 03.04.2012 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1653,35 лева, като в
СД по ЗДДС с вх. №1600-1909265/03.04.2012 г. за данъчен период месец март 2012
г., подадена в ТД НАП-гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е
посочен размерът на данъчната основа от 18712,72 лева, и относно начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 3742,56 лева, и е променил резултата за периода, като в
раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 27,10 лева,
вместо действително установеният размер на ДДС за внасяне в размер на 1680,45
лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1653,35
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 27,10 лева и действителният такъв в размер на 1680,45 лева, като до приключване на
съдебното следствие неплатеното данъчно задължение е внесено от бюджета заедно
с лихвите.
Видно от представените с нарочна
молба, постъпила в канцеларията на съда на 01.11.2021 г. писмени документи,
най-вече платежно нареждане от 26.10.2021 г. и удостоверение на ТД на НАП от
29.10.2021 г. за липса на задължения на „****“ ЕООД подсъдимият А.А. е заплатил
в полза на бюджета сумата от 132844 лева, представляваща неплатеното данъчно
задължение, ведно с лихвите. Законодателят в разпоредбата на чл.255 ал.4 НК е
предвидил привилегирован състав на престъплението по чл.255 ал.1 вр. ал.3 НК,
като наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба до 1000 лева.
Тоест, в настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.78а ал.1 букви „а“ и
„в“ от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Подсъдимият А.А. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван до момента от отговорност, както и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
В настоящият случай обаче не може
да бъде реализирана административно наказателната отговорност заради изтичане
на абсолютната давност за реализирането на наказателната отговорност по смисъла
на чл.80 ал.1 т.4 вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 НК, поради което във вр. с чл.24 ал.1
т.3 НК съдът НЕ НАКАЗВА подсъдимият А.А. като прекратява производството по
делото.
Съдът намира, че подсъдимият А.А.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 предл.1-во, т.6
предл.2-ро, т.7 вр. чл.26 ал.1 НК поради прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление – такова по чл.255 ал.4 НК.
Гражданският иск – същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане към бюджета на
главницата и лихвите в пълния им претендиран размер.
Разноски по делото – на основание
чл.190 ал.1 предл.2-ро НПК направените разноски по делото остават за сметка на
Държавата.
Веществените доказателства - фактури в оригинал,
подшити в папка том № 5 на д. пр., предадени с опис от ТД на НАП - офис гр.
Пазарджик, както следва:
1. фактури №1643/04.10.2010
г., №1655807.10.2010 г., № 2229 / 15.10.2010
г., № 1670/25.10.2010 г., № 2234/28.10.2010 г., № 1672 02.11.2020г., № 1664/12.11.2010г.,
№ 1669/22.11.2010 г., № 2272/09.12.2010 г., № 2238/12.10.2010 г., №
2257/17.11.2010 г., № 1628/03.11.2008 г., с посочен издател „Макс Медия-2007“
ЕООД;
2. фактури № 2326/05.03.2008 г., №2330/06.04.2008 г. с
посочен издател „****.- 2007“ ЕООД;
3. фактури №1223/25.12.2007 г., №2407/03.06.2008 г.,
№3042/03.06.2008 г. с посочен издател „***“ ЕООД
4. фактури: №2116/05.08.2009 г., №2130/03.10.2009 г.,
№2133807.12.2009 г., №3406/21.01.2010 г., №3409/20.02.2010 г., №3411/13.03.2010
г., №2299/28.08.2010 г., №2095/11.11.2010 г., с посочен издател „***“ ЕООД;
5. фактури №6/13.04.2008 г., №20/17.11.2007 г., №
1333/13.01.2009 г. с посочен издател „***“ ЕООД;
6. №2213/17.04.2007г., №1721/03.07.2008г.,
2296/14.10.2008г. №2464/08.03.2009г., №2465/01.04.2009г., №4286/07.11.2011г.,
№4288/19.12.2011 г. с посочен издател „***“ ЕООД;
7. Фактури №4584/07.04.2011 г., №6307/01.03.2012г.,
№4596/04.05.2011 г. с посочен издател „***“ ЕООД;
8. Фактури №1720/22.02.2008
г., №1723/03.03.2008 г.,
№1792/21.03.2008г., №1969/14.07.2010г., №2217/22.04.2011г., №2225/20.06.2011г.,
№2234/21.07.2011 г., с посочен издател „***“ ЕООД;
9. Фактури №670/10.03.2011г., №674/10.05.2011г.,
№683/12.07.2011г. с посочен издател „***“ ООД;
10. Фактури № 3483/11.03.2011 г., № 3484/09.05.2011г.
и №3485/04.07.2011 г. с посочен издател „***“ ЕООД;
11. Фактури №22/07.06.1007 г., №23/08.06.2007 г.,
№24/11.06.2007 г., №29/12.06.2007 г., №30/12.06.2007г., №47/30.05.2007г., №46/29.05.2007
г., №48/31.05.2007 г., с посочен издател „***“ ЕООД;
12. Фактури №171/17.10.2007 г„
№170/16.10.2007 г., №169/15.10.2007 г., № 168/12.10.2007 г„ № 167/11.10.2007г.,
№ 147/11.09.2007 г., № 146/10.09.2007 г.,
№ 20/14.08.2007 г., № 19/13.08.2007 г., № 18/11.08.2007 г., 17/10.08.2007 г.,
№15/09.08.2007 г., №13/27.07.2007 г., №12/26.07.2007 г., №11/25.07.2007 г. с
посочен издател „Никос“ ЕООД ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО до неговото
унищожаване.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си и мотивите към нея.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: