№ 2934
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Петя П.
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20165819 от 30.07.2021 г. на СРС, 72 с-в, гр. д. № 64980/2019 г. са
отхвърлени предявените от „М.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че „СБАЛАГ - Майчин Дом“ ЕАД, ЕИК *******, дължи сумата от 11 400
лв., представляваща възнаграждение за м. 03.2019 г. по фактура № ********* от
01.04.2019 г. по договор № 25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от
31.07.2017 г. за извършена услуга охрана, ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. -
подаване на заявлението до изплащането й, и сумата от 202. 67 лв. лихва за забава за
периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42652/2019
г. на СРС, 72 с-в, поради прихващането им с насрещно вземане на ответника „СБАЛАГ
- Майчин Дом“ ЕАД срещу „М.С.Г.“ ЕООД за обезщетение за вреди от неизпълнение
на договора за охрана в размер на 35 540 лв. пропуснати ползи в периода м. 09.2017 г. -
07.05.2019 г. С решението ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и
заповедното производства.
Въззивна жалба срещу решението, в срока по чл. 259 ГПК, е ищеца „М.С.Г.“
ЕООД, чрез представителя си. Законосъобразно съдът е приел, че исковете са изцяло
доказани и основателни, но неоснователно ги е отхвърлил в цялост като е съобразил
направеното, при условията на евентуалност, възражение за прихващане от ответната
страна. Сочи, че от доказателствата се установява, че по договора за охрана
извършената от ищеца охранителна дейност е приета от ответника, за което са
подписани констативни протоколи от м. 01.2017 г. до м. 03.2019 г. Не са представени
1
доказателства за запознаване на ищеца с твърдените от ответника нарушения в
работата по охраната на паркинга на болницата. От ССчЕ е установено, че фактурата за
дължимата сума за възнаграждение на ищеца е осчетоводена коректно както при
ищеца, така и при ответника за м. 04.2019 г. Вещото лице не е установило да има данни
за рекламации по фактурата и при осчетоводяването. Освен това сочи, че по делото е
прието заключение на СТЕ във връзка с техническите параметри по работата на
системата за достъп и бариерите. Според правилника за пропусквателния режим в
болницата, при повреда на бариерните устройства и терминали се предоставят
временни пропуски за МПС на посетителите и на договорните партньори на
болницата. При напускане се проверява дали пропускът е заверен и подпечатан от
служител на болницата. Изслушани са и свидетелски показания, като ищецът счита, че
съдът не е обсъдил в цялост. Сочи, че не се установява да е имало случаи да не се
приеме работата на охранителите по договора за конкретни месеци. В тази насока се
позовава на свидетелските показания на свидетелите на ищеца, които преповтаря.
Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответника.
Поддържа, че ответникът не е ангажирал доказателства за начина на определяне на
цената за престой, както и за индивидуализацията на картите, предоставяне от пост № 4
или за уведомяване на ищеца за констатирани нарушения при охраната. Поддържа, че
съдът не е преценил доказателствата в съвкупност и е направил незаконосъобразни
изводи, че е налице неизпълнение на насрещни задължения на ищеца по договора за
охрана, за което последният дължи на ответника обезщетение. Счита, че възложителят
не е уведомил изпълнителя – ищец за констатираните неточности в изпълнението на
услугата, поради което е неизпрана страна по договора и не може да черпи права от
поведението си. В решението не е посочено по какви причини се приема, че за
ответника е настъпила имуществена вреда от договорно неизпълнение на ищеца и как е
определен нейния размер. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени
решението и искът да се уважи. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно
списък.
Въззиваемата страна - ответникът „СБАЛАГ - Майчин Дом“ ЕАД, е подал
отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че изводите на
СРС са направени в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства в цялост. Счита за правилни изводите на първостепенния съд, че са
налице предпоставки за основателност на претенцията на ответника срещу ищеца за
обезщетение за причинените имуществени вреди от договорно неизпълнение, а именно
- валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение,
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение, вреди
настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди. Поддържа, че съгласно условията на проведената процедура и приложението
към договора, охранителят на пост 4, охрана на бариерите на входа на паркинга, следи
за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС, при необходимост
оказва съдействие на лицата, при издаване на билет от входния терминал на
автоматизираната паркинг система, при повреда на автоматизираната паркинг система
по отношение на входно-изходните терминали и бариерите, уведомява незабавно
отговорника на охраната и отговорния служител на болницата. Входът и изходът до
вътрешния паркинг и до служебния паркинг се извършва чрез предоставени от
отговорния служител на болницата карти за достъп. Входът до паркинг за посетители
се извършва чрез билет, издаден от автоматизирана паркинг система и при напускане,
билетът се валидира след заплащане на автоматизирано устройство на дължимата сума
за престой на платения паркинг при единична цена за час престой от 2 лева. Поддържа,
2
че за пропускателния режим на пост 4 е предоставена една карта, която да осигурява
възможност за изход на МПС със специален режим при извънредни случаи -
автомобили на спешна помощ, на пожарната и други автомобили със специален режим.
Влизането и излизането на МПС през всички входни и изходни бариери се регистрира
на сървър, част от автоматизираната паркинг - система, който поддържа електронната
база данни за всички регистрирани събития. Със сключения договор и с офертата за
участие в процедурата по ЗОП дружеството „М.С.Г.“ ЕООД е поело конкретни
задължения за охрана на болницата, включително и на контрола за достъпа до
прилежащите паркинги, конкретизирани в подписаните от него План за организация на
охранителната дейност и Правилник за пропускателния режим. Излага доводи, че в
нарушение на регламентираните задължения, охранителите на пост 4 системно са
вдигали изходните бариери с предоставената на фирма „М.С.Г.“ ЕООД служебна карта
за ползване от дежурния охранител при извънредни ситуации, което лишава болницата
от заплащане на престоя на съответното МПС в минимален размер, на стойност 2 лева
за 1 час престой. Според ответника, за периода от м. 09.2017 г. до 07.05.2019 г., след
проверка в електронната база данни на автоматизираната паркинг система е
установено, че дежурните охранители на пост 4 са предоставили нерегламентирано и
незаплатено напускане на МПС от паркингите на болницата 17 770 пъти (според
заключението на СТЕ), което за минималния престой от един час е причинило вреда на
болницата в размер на 35 540 лв. Счита, че в решението на първостепенния съд са
изложени подробни съображения, че допускане на паркинга на болницата от страна на
охранителното дружество без заплащане на дължимата такса, която е минимум 2 лева,
води до имуществена вреда за ответника в размер на неполучената такса и
представлява неосъществено увеличаване на имуществото му. Позовава са на
уговорката в чл. 13, ал. 1 от договора относно възстановяване от ищеца на 100 % от
всички нанесени щети в случай на несвоевременни и неправилни действия на
охранителите. Поддържа, че с представители на „М.С.Г.“ ЕООД са водени много
разговори и те са уведомени за неизпълнението на договора, както и за това, че
предоставената услуга не съответства на декларираното от тях, преди сключване на
договора, качество на изпълнението. Моли да се потвърди решението изцяло.
Претендира направените разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Съдът следи
служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 ЗЗД, след подадено в срок възражение от длъжника по
чл. 414 ГПК. Решението е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
След оттегляне на част от исковете, с определение от 22.07.2020 г., СРС е
прекратил делото по отношение претенцията за възнаграждение за м. 07.2018 г. в
размер на 11 400 лв. по фактура № ********** от 01.08.2018 г. и за лихвата за забава
върху тази сума в размер на 969 лв. за периода 02.09.2018 г. - 01.07.2019 г. и е
обезсилил заповедта по чл. 410 ГПК в тази част. Определението не е оспорено от
ищеца.
3
В производството са останали за разглеждане искове за установяване на
задължения за сумата от 11 400 лв., представляваща възнаграждение за м. 03.2019 г. по
фактура № ********* от 01.04.2019 г. по договор за охрана № 25-00-У-2 от 22.3.2017 г.
и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. и лихва за забава в размер на 202. 67 лв.,
за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42652/2019 г. на
СРС, 72 с-в.
По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във
въззивната жалба, настоящият състав намира следното :
В случая ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от трудова
дейност, а като цяло трудовият резултат е предмет на договор за изработка.
Следователно процесният договор представлява вид договор за изработка, имащ за
предмет престиране на резултати от труда на изпълнителя.
Както е посочил и СРС, предпоставка за възникване на задължение за заплащане
на възнаграждение, по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, е поръчващият да приеме
съответната работа. Законът предвижда освен това, че ако възложителят не направи
възражения, работата се счита приета - чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а наличието на възражения
дава възможност на възложителя да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД.
Основателно съдът е приел, че в тежест на ищеца, който претендира заплащане
на възнаграждение за извършената от него работа, е било да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че по договорното отношение с ответника е изпълнил
задълженията си да осъществява охрана на болницата, в параметрите, уговорени в
договора, която е осъществявал в периода, за който претендира възнаграждение, и е
предал работата на възложителя, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
възнаграждение за приетата работа, както и правоизключващите и погасяващите си
възражения по иска. Тъй като ответникът е направил възражение за прихващане, в
негова тежест е било да докаже по вид и размер претърпените вреди под формата на
пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По делото не е налице спор и видно от доказателствата, приети пред СРС
страните, на основание чл. 112 ЗОП между страните е сключен договор № 25 -00 - У - 2
от 22.03.2017 г., с който ответникът възложил на ищеца извършването на денонощна,
физическа, невъоръжена охрана на движимо и недвижимо имущество в болницата,
осигуряваща пропускателния режим в сградата на болницата, като конкретните
дейности са описани в приложение към договора. Според приложението, пост 4
отговаря за охраната на бариерите, като обслужва централната входна бариера,
бариерите към товарен вход и паркинг приемно отделение. Охранителят от поста
отговаря за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС, като в
случай на повреда на бариерните устройства, предоставя временни пропуски за
допускане на МПС на посетители и доставчици, които после проверява, включително
дали са таксувани.
Уговорената месечна цена за извършване на услугата е 15 516 лв. с ДДС,
платима в 30-дневен срок от датата на представяне на месечната фактура.
Срокът на договора е две години. С допълнително споразумение от 31.07.2017 г.
месечното възнаграждение за услугата по охрана се изменя на 11 400 лв. с ДДС, а със
споразумение от 20.03.2019 г. срокът на договора е продължен до сключването на нов
договор за охрана след проведена обществена поръчка, но не повече от два месеца.
4
Не е спорно, след подписан между страните приемо - предавателен протокол за
предаване на обект и оборудване, считано от 07.05.2019 г. процесният договор е
прекратен.
Не е спорно също така, че за процесния м. 03.2019 г. ищецът предоставил
услугата по охрана на обекта, за което издал фактура № ********** от 01.04.2019 г. на
стойност 11 400 лв. с ДДС.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е приел работата. Извод в тази
посока следва и от приетото без възражения заключение на ССчЕ, според която
фактурата е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, включена е в справките
декларации по ДДС и дневниците за покупки и продажби за м. 04.2019 г. като
ответникът е ползвал данъчен кредит. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че
отразяването на фактурата в счетоводството и включването й в дневника за покупко -
продажби и ползването на данъчен кредит представлява признание на задължението и
доказва неговото съществуване в тежест на ответника.
Предвид установеното изпълнение на договора от страна на ищеца -изпълнител
за процесния период, отразяването на задължението при ответника и липсата на
плащане на дължимото възнаграждение от възложителя, основателно СРС е направил
извод, че искът по чл. 266 ЗЗД е доказан.
По отношение на задълженията за лихва за забава въззивният състав също
споделя решаващите изводи на СРС. В случая задължението за заплащане на
възнаграждението по договора за охрана е следвало да се изпълни в срок 30-то число
от издаване и получаване на фактурата на 01.04.2019 г. Тъй като безспорно
задължението не е изпълнено в този срок, е налице забава на длъжника – възложител,
поради което в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава. Както сочи и СРС, съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, между търговци лихви се дължат,
освен ако е уговорено друго. Следователно, претенцията за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата е основателна за периода на забава - 02.05.2019 г. до
01.07.2019 г. в пълния претендиран размер на 202. 67 лв., тъй като съгласно ССчЕ
размерът на лихвата за забава е по – висок - 266 лв.
След като и двата главни иска са приети за доказани по основание и размер,
законосъобразно съдът е разгледал защитното възражение на ответника за прихващане
на тези задължения с възникнали в негова полза вземания от същия договор от
неизпълнение на задължения на ищеца.
Във връзка с това възражение, като съобрази становищата на страните във
въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав
намира следното :
По повод това възражението за прихващане следва да се посочи, че в практиката
се разграничават хипотезите на материалноправно прихващане и на съдебно
прихващане, като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за
погасяване на двете вземания до размера на по-малкото от тях.
При материалноправното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, двете насрещни
вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението
за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението
за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Приема се, че в тази хипотеза на съдебно
прихващане погасителния ефект настъпва след като влезе в сила решението, тъй като
от този момент вземането става ликвидно и безспорно. (в този смисъл решение № 113
5
постановено по гр. дело № 1274/2013 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС решение № 35 от 25.07.2017
г. по т. д. № 3164/2015 г., т. к., І ТО).
В случая ответникът е претендирал, че е налице негово вземане към ищеца –
изпълнител по договора, като обезщетение за претърпени от ответника вреди –
пропусната полза от нереализирана печалба, в резултат от лошото изпълнение на
същия договор № 25-00-У-2 от 22.3.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017
г. за извършена услуга охрана.
Трайната практика на ВКС по въпроса за обезщетението по чл. 82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение приема, че то обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Според решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, І Т. О. на ВКС, по
реда на чл. 290 ГПК, „претърпяната загуба“ е имуществена вреда, която се изразява в
намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат от неизпълнението.
Претърпените вреди представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на имуществото на кредитора, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, ако длъжникът е добросъвестен. Ако длъжникът е недобросъвестен, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди, както е посочил и СРС.
Законосъобразен и в съответствие с материалния закон е и извода на СРС, че за
основателността на претенцията за такова обезщетение ответникът следва да докаже
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение,
виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорно задължение от ищеца,
вредите, които са настъпили за него от неизпълнението и причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди.
Като е обсъдил доказателствата свързани с изпълнение на задълженията на
ищеца по договора, в това число СТЕ и свидетелски показания на четиримата
свидетели, разпитани в производството, обосновано СРС е направил извод, че в полза
на ответника е възникнало вземане за обезщетение за вреди в резултат от неизпълнение
на задълженията на ищеца – изпълнител по процесния договор за охрана.
Според договореностите между страните, дължимата сума за престой на
платения паркинг на болницата е 2 лв. за час, а според показанията на свидетелите и на
двете страни, както и заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните и
въззивният съд също кредитира, като обективно и компетентно изготвено, достъпът до
паркинга за посетители се извършва чрез билет, издаден от автоматизирана паркинг
система, който билет при напускане се валидира, след заплащане на автоматизирано
устройство на дължимата сума за престой, при което бариерата се отваря и МПС
напуска паркинга.
Според СТЕ, влизането и напускането на МПС от паркинга на болницата става
посредством автоматизирана паркинг система, снабдена с виртуална среда и
професионални програми за анализ на базирани данни. Според системата, карти с
номера 495 и 545 са регистрирани на охраната, с ниво на достъп «пълен достъп». От
съхранените аналитични данни от системата на ответника, вещото лице е установило
влизане и напускане на МПС от паркингите на болницата чрез вдигане на бариерата
със служебна карта на охранител за периода 18.09.2017 г. - 07.05.2019 г., както следва:
с карта № 495- 7258 записа, с карта № 545 - 10512 записа. Налице са и данни за
блокиране на тези карти.
6
Според уточненията на вещото лице в съдебно заседание, разпределението на
картите е предварително въведено от оператора, след това действията с тях се
отразяват автоматично, като билетите за автомобилите със специален режим, който
влизат в болницата, се отразяват в отделна графа в системата и те са извън данните за
влизане, дадени в експертизата.
Констатациите на вещото лице се подкрепят от приетите пред СРС доклади
относно констатирани нарушения в работата на охранителите, изразяващи се в
отваряне на бариерата със служебна карта и напускане на посетители без да са
валидирали билета си. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите на ответника - Л. Л.П., административно - стопански
директор на болницата в периода 2017 г. - 2019 г. и Александър П.Н., началник отдел
„Управление на собствеността и стопанска дейнсот“ при ответник в същия период.
Според двамата свидетели всички служебни автомобили, които влизат в
болницата, имат свои карти за достъп до паркинга, индивидуализирани с номер.
Такива служебни карти имат за достъп имат и всички служители. Всички други
посетители влизат след теглене на билет за паркинг от автоматизирана система, който
се заплаща, след престоя, в машина за валидиране и чрез него напускат територията на
болницата, като вкарват билета в устройството на бариерата на изхода на паркинга.
Системата изписва електронно дата, час на влизане излизане през бариерите, всяко
движение се отразява в системата. И двамата свидетели дават показания, че са
докладвани много случай на отваряне на бариерата чрез карта на служителите на
охранителна фирма, без да се плащат билети за достъп до паркинга. Всяко отваряне с
такава магнитна карта се отразява в системата. Според свидетеля Н., който е имал и
достъп до видеонаблюдението, са констатирани множество нарушения по отваряне на
бариерата, вземане на пари на ръка от охраната, за които е докладвано на
ръководството на болницата.
Показанията на свидетелите на ответника се подкрепят от писмените
доказателства - разпечатки от автоматизираната система, приложени по делото. В нея
са регистрирани билети с вход, които в последствие нямат регистриран изход. Като
броят на неплатените билети е колкото броя отваряния на бариерата със служебни
карти на охраната. Установява се, че има случаи на използване на служебните карти за
пропускане на автомобили със специален режим, освен Бърза помощ /полиция,
пожарна/, или при блокиране на системата, но това са единични случаи, и то такива,
при които са регистрирани ползвания на картата и за вход и за изход.
В същото време показанията на свидетелите на ищеца Н.С.Л. и И.С.С., че
автомобилите със специален достъп са ползвали магнитната карта на охраната, не се
подкрепят от писмените доказателства. Тези свидетели също сочат, че режимът за
влизане и излизане от паркинга е бил автоматизиран и е ставал посредством платен
талон за престой, с цена 2 лв. за час, който се вкарва в устройството на бариерата.
Функцията на служителя по охраната е била само наблюдава спазването на реда на
входа и изхода.
Тези свидетели също поддържат, че е имало достъп на лица до паркинга, на
който е отваряно от служители на охраната, но твърдят, че е по нареждане на
служители от болницата. Посочените обстоятелства в показанията на свидетелите не се
подкрепят от други писмени доказателства по спор.
В заключение въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството
е установено от доказателствата в съвкупност, че са налице множество случай на
7
напускане на паркинга на болницата без заплащане на дължимата такса, за която е
установено безспорно, че е минимум два лева на час, което съставлява причиняване на
имуществена вреда на ответната болница в размер на неполучената такса.
В задълженията на ищеца по договора за охрана е било да съблюдава стриктно
спазването на пропусквателния режим в болницата. Като не е изпълнил качествено
това свое задължение, в негова тежест е възникнало задължение за обезщетение на
настъпилите имуществени вреди за възложителя под формата на пропусната полза –
сигурна възможност за увеличаване имуществото на ответника от постъпилите в
резултат от пропусквателната система приходи от такси престой (когато е над 20 мин.),
която е 2 лв. на час. Пропускането на посетители през бариерата на болницата без
заплащане на дължимата такса, е довело до нереализиране на приходи за болницата
поне в минималния му размер за всеки посетител.
Както е посочил и СРС, сигурна възможност е тази, при която може да се
направи извод, че при обичайното развитие на нещата, в патримониума на увредения
би настъпила положителната промяна. Тази вреда води до намаляване на актива на
имуществото на кредитора и е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
ищеца, която е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението.
Неоснователно в жалбата се твърди, че не е ясно по какъв начин е определен размера
на претъпените от ответника вреди.
В чл. 13, ал. 1 от договора за охрана, ищецът е поел задължение да възстанови
всички нанесени щети в случай на несвоевременни и неправилни действия на
охранителите в размер на 100 % от стойността на нанесените щети/вреди. След като
при проверка на автоматизираната система вещото лице е констатирало 17 770
използвания на картата за пропускане на автомобили, които не са заплатили престоя си
по мин. 2 лв. на час, пропуснатата полза за ответника е в размер на неполучена от
ответника минимална такса от 35 540 лв.
Следователно се установява, че в полза на ответника е възникнало вземане за
обезщетение от неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за охрана в
размер на 35 540 лв.
След като е било установено наличието на две насрещни, съдебно предявени
парични вземания на ищеца и на ответника установени по размер и произтичащи от
процесното договорно правоотношение, съдът основателно е уважил защитното
възражение за прихващане като е приел, че искът за заплащане на възнаграждение по
договора за охрана по фактура № ********** от 01.04.2019 г. на стойност 11 400 лв. с
ДДС, е погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.
Понеже крайните изводи на състава съвпадат с тези на СРС, решението следва
да се потвърди изцяло, като постановено в съответствие с материалния и процесуален
закон.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника. Съдът констатира, че на тази инстанция ответникът не е ангажирал
доказателства за реално направени разноски, поради което такива не се присъждат в
негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20165819 от 30.07.2021 г. на СРС, 72 с-в,
гр. д. № 64980/2019 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9