№ 320
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Андрей А.ов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Гергана Георгиева Савова-Малиновска (РП-
Перник)
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 16.07.2020 г., постановена по НОХД № 6376/2018 г.,
Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 17 състав, е признал
подсъдимия П. С. Н. за невиновен в това, че на 24.02.2018 г. в гр. София, ж.к.
*****, чрез използване на специален начин /особена ловкост, чрез която се
изкачил до балкона на стая 302 на третия етаж/, е отнел чужди движими
вещи: един брой преносим компютър марка „Леново“ модел „G 50 - 45”,
сериен номер PF01LE0Y на стойност 138 лева /сто тридесет и осен лева/ и
сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - собственост на А.Н.Ц., както и 1
брой DJ - пулт марка „Pioner” модел „DDJ-SB”, сериен номер
0CMP091510NN на стойност 100 лева /сто лева/ собственост на С.Г.П., всички
вещи на обща стойност 388 /триста осемдесет и осем/ лева, от владението на
А.Н.Ц., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по това обвинение
1
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК. На основание
чл. 190, ал. 1 НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да
останат в тежест на държавата.
Срещу тази присъда е подаден протест от Софийска районна
прокуратура /СРП/, с който се иска тя да бъде отменена като неправилна.
Твърди се, че обвинението се доказва от показанията на единствения пряк
свидетел – Т.Б., подкрепени от тези на двама косвени свидетели – С. и Г..
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица, както и събирането на допълнителни доказателства.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста,
счита, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като не се
съгласява с изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства
относно извършеното деяние и авторството му от страна на подсъдимия.
Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да обуславят
категоричната доказаност на обвинението. Моли съда да отмени атакуваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
Защитникът на подсъдимия намира подадения срещу присъдата протест
за неоснователен, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, с
оглед на което моли да бъде потвърдена. Излага подробни съображения в тази
насока, като коментира събраните по делото доказателства и изводите, до
които води техният анализ. Твърди, че по делото остават недоказани
механизма на извършване на деянието и авторството от страна на
подсъдимия. Счита, че условията за постановяване на осъдителна присъда не
са изпълнени, поради което оправдателната присъда, постановена от първата
инстанция, следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник и в последната си
дума моли съда да потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
2
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд
фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя
изцяло. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият П. С. Н. с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
Ботевград, българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно
образование, осъждан, адрес - гр. ****.
Свидетелят А.Н.Ц. към 2018 г. живеел сам на адрес гр. София, ж.к.
„*****“, бл. **, ****, стая 302 - семейни общежития. В сградата имало
изградено видеонаблюдение. При влизане в общежитието било необходимо
лицата да се идентифицират с документ за самоличност пред портиера, който
от своя страна записвал посетителите в специално отредена за това книга.
След преминаване през портиер, за да се стигне до стаята на св. Ц., се
преминавало през желязна врата, която води към „Г“ образен коридор, в
който били разположени две стаи. От лявата страна на коридора била
разположена и стая 302, обитавана от св. Ц.. За да се влезе в стаята, трябвало
и да се отключи втора дървена врата.
На 17.02.2018 г. св. Ц. се събрал с приятели в стая 302. Присъстващите
били свидетелите Т.Б., Б.С. и Ц.Р.. След тази вечер, свидетелят Ц., установил,
че липсват ключовете му за входната желязна врата, но не подал сигнал за
случилото се.
На 24.02.2018 г. св. Ц. отишъл на работа. Към онзи момент св. С. Г.
работела като охранител на общежитието. В светлата част на деня в
общежитието се опитало да влезе непознато за нея лице, приличащо на св. Б..
След въпрос от нейна страна къде отива, то отговорило, че иска да се качи в
стая 302 — стаята на св. Ц.. Св. Г. не разпознала лицето като живущ в
общежитието, поради което поискала документите му за самоличност, но
същият отказал да ги предостави и си тръгнал.
3
След това по неустановен начин св. Б., към 19:20 часа същия ден, влязъл
в общежитието и използвайки ключа за желязната врата на двете стаи, я
отворил, а дървената врата на стая 302 разбил, след което влязъл в стаята.
Оттам отнел един брой преносим компютър марка „Леново“ модел „G 50 -
45”, сериен номер 0CMP091510NN, на стойност 138 лева и сумата от 150
лева, собственост на св. А.Н.Ц., както и един брой DJ - пулт марка „Pioner”
модел „DDJ-SB”, сериен номер 0CMP091510NN, на стойност 100 лева,
собственост на св. С.Г.П., който го бил оставил при св. Ц.. Към 20:00 часа, св.
Б. напуснал сградата с вещите, без да бъде установен от портиера. По-късно
същата вечер той се събрал със своите приятели св. Ц.Д. и Х.В..
На 25.02.2018 г. сутринта, след като се прибрал от работа, св. Ц. видял, че
дървената врата на стаята му е разбита. Влизайки в стаята си, св. Ц.
установил, че от нея липсват лаптопът му, марка „Lenovo”, оставени в стаята
150 лв., както и DJ пулта на неговия приятел св. С.П.. Св. Ц. установил, че
вратата към терасата на стаята е заключена отвътре. Той уведомил св. Г. за
случилото се, която лично установила, че дървената врата към стая 302 е със
следи от насилствено отваряне и посъветвала св. Ц. да подаде сигнал на 112.
Св. Ц. подал сигнал за извършена кражба на тел. 112.
На 26.02.2018 г. св. Ц. помолил домакина на общежитието да бъдат
изгледани записите от камерите в сградата. От същите установил, че св. Т.Б.,
облечен с тъмно на цвят яке и пухена яка, около 19:20 часа на 24.02.2018 г.,
влиза сам в общежитието, а в 20:00 напуска общежитието заедно с още едно
момиче, облечено с бяло яке и момче, облечено с червено яке с качулка, но
записите не били съхранени, тъй като автоматично се изтривали поради липса
на място за съхранението им.
На 28.02.2018 г., св. Б., след разговор с полицията, решил да върне
доброволно отнетите вещи от стаята на св. А. Ц., като предал лаптопа и DJ
пулта на служител в 07 РУ-СДВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена
въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия показанията на свидетелите Ц., П.,
Г., Д., С..
4
- писмени – заключение на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/;
заключение на дактилоскопна експертиза /ДЕ/; разписка; жалба; протокол за
оглед на местопроизшествие; протокол за доброволно предаване; протокол за
следствен експеримент; протоколи за оглед на веществени доказателства;
гаранционна карта; фактура; справка за съдимост на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на фактическата
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, като в дейността на първата
инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се
наблюдават нарушения. Изводите за релевантните обстоятелства и факти
отразяват обективната истина по делото и са формирани в точно съответствие
с информацията от събраните доказателства, като доказателственият анализ
на съда съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивите на
първоинстанционната присъда съдържат аналитична аргументация относно
това кои доказателства се кредитират и кои не, която настоящият съдебен
състав възприема като правилна и обоснована. В този смисъл, настоящият
съдебен състав се солидаризира напълно с преценката на доказателствения
материал, дадена от първостепенния съд. Районният съд обстойно и
задълбочено е обсъдил доказателствата по делото, поради което въззивният
съд не намира за нужно да ги подлага на повторно обсъждане. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на
ВКС, НК, ІІІ НО/.
Въззивният съдебен състав не може да се съгласи с изложеното в
протеста, че обвинителната теза се доказва от показанията на единствения
пряк очевидец - св. Т.Б., които се подкрепят косвено от изнесеното от
свидетелите Г. и С.. Действително, показанията на св. Б. са единственото
доказателствено средство по делото, описващо механизма на извършване на
инкриминираното деяние и обвързващо това деяние с личността на
подсъдимия. В тази връзка, за да бъдат те кредитирани от съда и въз основа
5
на изведените от тях факти да се постанови осъдителна присъда, за тези
показания следва да се установи без съмнение, че са достоверни и отразяват
обективната истина, като след внимателен и задълбочен анализ се прецени
доколко същите са последователни, логични и кореспондират с останалия
доказателствен материал. Първоинстанционният съд е извършил именно
такъв анализ, стигайки правилно до констатацията, че показанията на св. Б. не
отговарят на посочените изисквания и съответно не им е дал доверие.
Настоящият съдебен състав се солизидира с преценката на
първоинстанционния такъв по отношение на показанията на св. Б., тъй като
намира, че изложеното от него по отношение на механизма на извършване на
деянието и авторството от страна на подс. Н. е непоследователно, нелогично и
не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. В тази връзка,
твърдението на представителя на държавното обвинение за косвено
потвърждение на изнесеното от св. Б. в показанията на св. Станиславова се
явява необосновано, тъй като последната изрично посочва, че не познава
подсъдимия и единствено възпроизвежда разказаното за случая от св. Б..
Неоснователно e и становището на прокуратурата, че показанията на Б. се
потвърждават от изнесеното от св. Г., като въззивният съд констатира, че
свидетелката, разпитана пред СРС, не разпознава подсъдимия и твърди, че
това не е момчето, което не е допуснала да влезе в общежитието на
процесната дата. В този смисъл, изложеното от св. Г. не само че не
потвърждава показанията на св. Б., но и е в колизия с твърдението на
последния, че при първоначалния опит на подсъдимия да се качи до стаята на
св. А. Ц., подс. Н. е бил разпознат от портиерката на общежитието и не е бил
пуснат да влезе в блока. Доколкото по делото не са налице други
доказателства, подкрепящи тезата на св. Б., че подс. Н. е отнел процесните
вещи, като за целта се е покачил по дърво и е проникнал през терасата на
жилището на св. Ц., същата остава недоказана и изолирана, като дори се
опровергава от част от доказателствата по делото. Поради тези съображения
настоящият съдебен състав се солидизира с преценката на СРС да не
кредитира показанията на св. Б..
Остава недоказано авторството на деянието от страна на подсъдимия Н.,
за което е ангажирана неговата наказателна отговорност. Описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не се извежда от анализа на
доказателствената съвкупност, като липсват доказателства, сочещи подс. Н.
6
като извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Единственото доказателствено средство в тази насока са депозираните от св.
Б. пред орган на досъдебното производство показания, на които не се даде
вяра поради изложените в първоинстанционния съдебен акт и в настоящия
такъв съображения.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на
първата инстанция, че не се доказа, подсъдимият да е извършил
престъплението, в което е обвинен.
Престъплението кражба изисква от обективна страна деецът да установи
своята фактическа власт върху предмета на престъплението – чужда движима
вещ, като прекъсва, не по установения от закона начин, властта на
пострадалото лице. Не се доказа подсъдимият да е лицето, което е отнело
инкриминираните вещи т.е. не се установява авторството на
инкриминираното деяние.
Предвид това, съдът намира за ненужно да обсъжда въпроса, дали са
налице останалите признаци от обективната и субективната страна на
деянието, в което е обвинен подсъдимият.
Ето защо, СГС прие, че единственият възможен изход от делото е
подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е
извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.194, ал. 1 НК, както се
е произнесъл първостепенният съд.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1
НПК, законосъобразно СРС е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което
7
и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. 338 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 състав от 16.07.2020 г., постановена по НОХД №
6376/2018г.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8