Р Е Ш Е Н И Е
№ 695/1.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2.СВЕТОМИР
БАБАКОВ
При секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдия
БАБАКОВ касационно административнонаказателно дело № 890, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по
жалба на ДИТ гр. Пазарджик срещу Решение № 414 от 28.06.2021 г., постановено по
АНД № 395/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С посоченото решение РС
е ОТМЕНИЛ Наказателно постановление №
13-002359 от 17.02.2021 година на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" Пазарджик. В жалбата се твърди, че постановеното решение е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора
неправилно съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 404 ал.1 т.12 от КТ и неправилно е приел, че за дружеството
ответник не е съществувало задължение за изпълнение на процесното предписание. Прави
се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като бъде потвърдено и НП.
Касторът не се представлява
в съдебно заседание. Представено е становище от ст. юрк. Тодорина, с което се
оспорва касационната жалба и се претендира разноски.
Ответната страна „ТСТ Транс
Ойл“ЕООД, редовно призовани, не се представлява в открито съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата и
правилност на решението на районния съд, като предлага да се отхвърли жалбата.
Касационната жалба е
допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
Решаващите правни изводи на контролирания съд обаче не се споделят от
настоящата инстанция.
Санкцията на дружеството е
наложена поради това, че при извършена проверка по документи е констатирано, че
„ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание по т. №12 от Протокол №
2016526/29.07.2020г. със срок за изпълнение 21.08.2020г. Посочено е, че
нарушението е извършено на 22.08.2020г. и е установено при извършване на
проверката на 16.10.2020г. при извършена последваща проверка. Извършеното е
квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Неправилно въззивният съд е
приел, че Инспекция по труда не може да издава задължителни предписания по прекратено трудово правоотношение, тъй като
се касае за гражданскоправни отношения по прекратен договор. Принципните
разсъждения в тази насока на съда са верни, защото с прекратяването на трудовия
договор, страните по него губят качествата си работодател и работник, а КТ
регулира правата и задълженията възникнали в рамките на едно валидно трудово
правоотношение. Тук обаче следва да се отбележи, че съгласно чл. 404 ал.1 т.12 контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовите правоотношения. Т.е
налице е едно законодателно отклонение от общите принципи, че КТ урежда отношенията
между страните само по повод на действащо трудово правоотношение. Контролните
правомощия в случая касаят предписание, дадено по повод на прекратен трудов договор
Безспорно установено по
делото е, че Дружеството е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.
1 от ДР на КТ. На „ТСТ Транс Ойл“ЕООД, в качеството на работодател по смисъла
на §1, т. 1 от ДР на КТ е дадено задължително за изпълнение предписание,
задължаващо го в срок до 21.08.2020г. да се начисли в разплащателните ведомости
на предприятието бруто трудово възнаграждение на С.Г.П. за 8 дена за м. март
2020г. съгласно Заповед на работодателя от 16.03.2020г. по чл. 120в от КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на дата 22.08.2020г.
от страна на дружеството не са представени доказателства за изпълнение на
предписанието по т. 12. Дадените от контролните органи предписания по КТ са
задължителни за техните адресати, какъвто в случая е посоченото в НП и АУАН
дружество. Няма данни така даденото да е изпълнено до 03.08.2020г.
Ето защо, атакуваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по
съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление.
При този изход на спора, на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Аналогично искане е направено и
пред въззивния съд, но то не е било своевременно, поради което разноски, направени
пред РС не следва да се присъждат.
Воден от горното, Административен
съд Пазарджик, ХІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 414 от
28.06.2021 г., постановено по АНД № 395/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 13-002359 от 17.02.2021 година на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" Пазарджик
ОСЪЖДА „ТСТ Транс Ойл“
ЕООД, гр. Пазарджик да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
сумата от 100/ сто/ лв. разноски.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАДЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/