Р Е Ш Е Н И Е
№483 30.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 108 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на „Ориндж Сити“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Одрин №15, против отказа
на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско по писмо
изх.№ 0715/29.09.2020г., за отписване негови задължения поради изтекла давност
за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., потвърден с решение на кмета на Община
Приморско по писмо изх.№ 63-00-1725/15.10.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че е подал възражение по чл.171 от ДОПК за отписване по давност на
негови задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО),
което е било уважено за 2009г. и отхвърлено за следващите четири години. Счита,
че приложение следва да намерят нормите уреждащи давността по ДОПК, а не тези
по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД). Прави подрони разсъждения защо счита посочените задължения за погасени
по давност. След дадени указания на съда във връзка с допустимостта на жалбата
с нарочна молба уточнява, че произнасянето му по възражението за давност е
следвало да се извърши от служител на общината определен със заповед на кмета,
а не директора на дирекция „Местни данъци и такси“. В съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не прави искания
Ответникът
– кмет на Община Приморско, чрез редовно упълномощения адвокат Пламен К. от
АК-Бургас, оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърлянето й
като неоснователна, респективно прекратяване на производството като
недопустимо. Счита, че събирането на публични общински вземания е допустимо на
основание чл.4, ал.2 от ЗДМТ, да се извършва от частни съдебни изпълнители по
реда на ГПК. Поради това прилагането на давността е следвало да се насочи към
частния съдебен изпълнител (ЧСИ), който според ответника следи служебно за
изтичането на давността. По съществото на спора заявява, че с „Ориндж Сити“ООД са
били сключвани споразумения за разсрочване на задълженията му, въз основа на
които е спирала и давността, която понастоящем абсолютната давност не е
изтекла.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
С акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) №0011/10.07.2012г. (л.68) в
тежест на „Ориндж Сити“ООД, като собственик на имот в гр.Приморско, м.Пясъка,
УПИ І, кв.9, са възложени ДНИ и ТБО в общ размер – 15`798,41 лева. Събирането
това общинско публично вземане било възложено с писмо рег.№ 08844/28.08.2012г.
на ЧСИ Станимира Николова. Образуваното изпълнително дело № 20128050402282 било
прекратено с постановление изх.№ 23066/17.09.2018г. на основание чл.433, ал.11,
т.8 от ГПК, защото взискателят не е поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Допълнително
с решение № 1395/19.07.2016г. по адм.д.№ 789/2016г. на Административен съд -
Бургас (л.83), е изменен АУЗД №0042/03.02.2016г., частично изменен с решение
изх.№ 0283/21.03.2016г. (л.79), по който на „Ориндж сити”ООД за имот с
идентификатор 58356.502.167 по кадастралната карта на гр.Приморско, са
определени задължения за ТБО за 2012г. в размер на 1`050,46 лева, за 2013г. –
1050,46 лева, за 2014г. – 1050,46 лева и за 2015г. – 1050,46 лева, а частта за ДНИ
по този акт в размер на 6030,05 лева, е останала в сила. Актът е бил изпратен с
възлагателно писмо рег.№ 6639/10.05.2018г. от Община Приморско на ЧСИ Станимира
Николова, за събиране на публичното общинско вземане. Вземането е било
удовлетворявано по протокол за разпределение изх.№ 24325/24.10.2017г. на същия
ЧСИ, в размер на 10`304,30 лева.
С ново
възлагателно писмо рег.№ 03086/20.02.2019г., на ЧСИ Станимира Николова отново било възложено събирането на
вземането по АУЗД №0011/10.07.2012г.
Срещу „Ориндж
сити”ООД бил издаден и нов АУЗД № 24-1/24.01.2018г. за ДНИ и ТБО за 2016г. и
2017г., общо в размер на 7`563,32 лева, като вземането било възложено за
събиране на ЧСИ Станимира Николова с възлагателно писмо вх.№ 06421/16.07.2019г.
(л.51). С обявление изх.№32351/15.12.2019г. била обявена публична продан на
поземлен имот с идентификатор 58356.502.167 по кадастралната карта на
гр.Приморско за периода от 30.12.2019г. до 30.01.2020г. На 24.01.2020г. по
молба на кмета на Община Приморско било издадено постановление за спиране на
изпълнителното производство изх.№ 1504/24.01.2020г., във връзка с приведена от
длъжника сума в размер на 11`000 лева (л.43). Кметът издал и заповед №
35/22.10.2020г. за разсрочване на дълга. Поради ново неизпълнение, изпълнителното
производство било възобновено и било издадено ново обявление изх.№12193/27.07.2020г.
за публична продан от 11.08.2020г. до 11.09.2020г. Пак последвало плащане на
част от дълга в размер на 5`807,70 лева и заявление от „Ориндж сити”ООД за
спиране на изпълнителните действия (л.21).
Междувременно
с възражение, имащо характера на искане вх.№ 63-00-1580/02.09.2020г. „Ориндж
сити”ООД поискало от Община Приморско на основание чл.171 от ДОПК да бъдат
отписани по давност следните задължения: 1.Лихви: 2009г.-38,75лв. и 155,94лв.;
2010г.-1008,84лв. и 1907,93лв.; 2011г.-1076,78лв. и 1835лв., или общо
6023,29лв.; 2.Лихви: 2012г.-946,07 и 788,29лв., общо 1734,36лв.; 3.Лихви:
2013г.-860,51лв. и 681,02лв., или общо 1541,53лв.
С
протокол изх.№ 565-1/23.09.2020г., изготвен от ст.експерт „Ревизии“ и старши
счетоводител в дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Приморско, било разгледано подаденото заявление от „Ориндж
сити”ООД, като на основание чл.171 и чл.173 от ДОПК били приети за погасени по
давност и отписани задълженията на ДНИ и ТБО за 2009г. общо в размер на
194,69лв. За останалите претендирани като погасени по давност вземания за
2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., компетентните органи не се произнесли с този
протокол.
Вместо
това, с писмо изх.№ 0715/29.09.2020г., адресирано до управителите на „Ориндж
сити”ООД, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“, след като описал
установените по случая факти посочил, че само за задълженията за 2009г. следва
да се приложи разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК. Поради това заявил, че
отхвърля като неоснователна като неоснователна молбата за погасяване, в частта
й за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., а за задълженията за 2009г. посочил, че
са отписани по давност съгласно протокола. Писмото било връчено на дружеството
на 02.10.2020г. (л.96).
По
подадена жалба на 12.10.2020г. от „Ориндж сити”ООД против отказа на директора
на дирекция „Местни данъци и такси“ да отпише задълженията на дружеството за
2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., кметът на Община Приморско издал решение,
инкорпорирано в писмо изх.№ 63-00-1725/15.10.2020г. (л.11). В него той изложил
същите мотиви, послужили за издаването и на писмо изх.№ 0715/29.09.2020г., като
потвърдил атакувания пред него отказ. Решението било съобщено на дружеството на
18.11.2020г., а жалбата поставила началото на настоящото съдебно производство е
подадена на 24.11.2020г.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения 14-дневен
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Разгледана
по същество, същата е и основателна.
Съгласно
чл.162, ал.2, т.1 и 3 от ДОПК, вземанията за местни данъци и такси, са публични
общински вземания. Чл.163, ал.1 от ДОПК предвижда публичните вземания да се
събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Не е
налице спор по делото, че за процесното публично общинско вземане е образувано
изпълнително производство от ЧСИ, действащ като публичен изпълнител по
възлагане от Община Приморско, при условията на чл.2, ал.3 от ЗЧСИ. Съгласно
чл.168, т.3 от ДОПК публичното вземане се погасява по давност, а съгласно
чл.173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и
в случаите предвидени със закон.
Дружеството-жалбоподател
е направило искане за отписване на публичните му общински задължения с
цитираното горе възражение вх.№ 63-00-1580/02.09.2020г. Общ принцип в
прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно
вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително
събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника,
което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност
задължение. В случай обаче, че давността е изтекла и длъжника се позове на този
юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по
принудителното изпълнение. От момента на настъпване на основанието за
прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да
бъде прекратено.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.4, ал.2 от ЗМДТ, принудителното събиране на публични
общински вземания се извършва от публични изпълнителни по реда на ДОПК или от
съдебни изпълнители по реда на ГПК. Законодателят е предоставил на органите в
общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде
извършвано принудителното събиране. Но редът по ДОПК и този по ГПК са коренно
различни. Коренно различни са правомощията на публичния изпълнител по глава 25 „Принудително
изпълнение“ на ДОПК и правомощията на съдебния (частния) изпълнител по част
пета „Изпълнително производство“ на ГПК. Коренно различни са и правата на
длъжника по двата кодекса. Частният съдебен изпълнител, когато събира
принудително публично общинско вземане не прилага ДОПК, а ГПК.
С оглед
на това на това не може да се приеме тезата на ответника, че ЧСИ следи служебно
за давността и искането за прилагането на такава следва да се насочи към него.
Вярно е, че съгласно чл.225, ал.1, т.7, вр. чл.168, т.3 от ДОПК, когато е
образувано производство за принудително събиране на публично вземане, публичният
изпълнител, съответно горестоящият му административен орган – ръководителят на
звеното за местни приходи съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, вр. чл.266, ал.1 от ДОПК,
следва да се произнесе по възражението за давност. Тъй като съгласно чл.4, ал.1,
вр. чл.9б от ЗМДТ събирането на публичните общински вземания се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, тогава когато
принудителното събиране е по реда на ДОПК от определени от кмета на общината общински
служители, които изпълняват функциите на публичен изпълнител. Ако в тази
хипотеза длъжникът направи възражение за погасени по давност задължения,
общинският служител – публичен изпълнител, на основание чл.225, ал.1, т.7, вр.
чл.171, ал.1 от ДОПК, е длъжен да се произнесе по направено възражение за
изтекла давност и съответно да прекрати изпълнителното производство.
Публичният
изпълнител, определен на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ, е в структурата на
общинската администрация и той може да се произнесе и по искане за отписване на
задължението по чл.173, ал.1 от ДОПК. Неговият отказ да уважи възражението за
изтекла давност и за отписване на задължението, с оглед на чл.266, ал.1 от ДОПК
ще подлежи на оспорване пред ръководителя на звеното за местни приходи и
съответно, с оглед на чл.268, ал.1 от ДОПК, пред съда.
Но
съдебният изпълнител, който извършва принудително изпълнение по реда на ГПК,
няма правомощие да се произнася по възражение за давност. Съгласно чл.433,
ал.1, т.7 и 8 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което
искът по чл.439 от ГПК е уважен, т.е. уважен е отрицателен установителен иск,
че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния
процес – налице е погасяване на задължението, или когато взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, т.нар.
„перемпция“. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност,
а и съдебният изпълнител не е орган в структурата на общинската администрация,
той не би могъл да отпише погасеното по давност публично общинско задължение.
Отчитайки
общоприетото значение на термина „отписване“ в контекста на чл.173, ал.1 от ДОПК следва, че
това значи заличаване или поне изключване от списъка на активните задължения на
задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника
е направено възражение за това. Следователно, обективно отписването може да
бъде извършено само от орган, който е част от структурата на общинската
администрация, защото взискател е общината – задължението е към нея.
Законодателят
не е регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане
за отписване на публични задължения в хипотеза, когато принудителното
изпълнение е започнало, но то не е по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. Следвайки
установената в чл.7, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.3 от ЗМДТ компетентност следва,
че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл.173, ал.1 от ДОПК
е орган по приходите в общината. Той е този, който след като извърши проверка
на фактите, въз основа на които длъжникът твърди изтекла погасителна давност,
ще приеме възражението и ще обективира факта на погасяване на задължението в
протокол по чл.50 от ДОПК, а когато счете, че сочените от длъжника факти не
установяват погасяване на задължението по давност ще издаде акт, с който ще
откаже отписването. Този акт, тъй като засяга права и законни интереси на
длъжника и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване
по административен и съдебен ред ще подлежи, на основание чл.144, ал.1, вр.
чл.152, ал.1 и чл.156, ал.1 от ДОПК на обжалване по административен ред пред
ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния
съд.
Това
законодателно решение е в съответствие с правомощията и реда за оспорване на
акта на публичния изпълнител, когато принудителното изпълнение е по реда на ДОПК
– чл.266 и 267. То е в отклонение от установената едноинстанционност на
съдебното обжалване по чл.268, ал.1 от ДОПК, но едноинстанционното съдебно
производство не може да се прилага по аналогия, защото е изключение от
принципа, установен в чл.131 от АПК и чл.144, вр. чл.156, ал.1, вр. чл.160,
ал.6 от ДОПК. (Вж. решение № 1763 от 10.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 1878/2016 г., VII
о., докладчик съдията Соня Янкулова.).
В случая,
жалбоподателят е отправил искане до Община Приморско, за отписване на публично
общинско вземане. Правилно с протокола по чл.50 от ДОПК, носещ изх.№ 565-1/23.09.2020г., съответните
органи по приходите в общината са постановили да бъдат отписани по давност
задълженията за 2009г., но неясно защо отказът за отписване на останалите
задължения за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. е бил постановен не от
съответните служители, а от ръководителя на звеното за местни приходи –
директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско. С това
същият е иззел компетентност, произнесъл се е без да има предоставено от закона
правомощие, поради което постановеният от него отказ е нищожен.
Ето защо
и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК,
съдът следва да обяви нищожността. Преписката следва да се върне за
произнасяне от орган по приходите.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА нищожността на отказа на директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Приморско по писмо изх.№ 0715/29.09.2020г.,
за отписване задължения на „Ориндж Сити“ООД, ЕИК-*********, поради изтекла
давност за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., потвърден с решение на кмета на
Община Приморско по писмо изх.№ 63-00-1725/15.10.2020г.
ИЗПРАЩА преписката на орган по приходите в Община Приморско
за произнасяне по искането на „Ориндж Сити“ООД.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: