РЕШЕНИЕ
№ 4353
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110148255 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ГПК във вр.чл.9, чл.11 и чл.33 ЗПК, и чл.79 и чл.86 ЗЗД, и в евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл.9, чл.11 и чл.33 ЗПК, и чл.79 и чл.86 ЗЗД за сумите
по установителните искове.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец БНП П П Ф С.А., № по ТР на , действащо чрез БНП П П Ф С.А.-к КЧТ, ЕИК със
седалище и адрес на управление срещу ответник С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.София, жк. Овча купел бл.418, вх.Й, ет.7, ап.272, със съдебен адрес с предявени искове
и молба до съда да се произнесе с решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 7849 лева/лв./,
представляваща задължение по договор за кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г., ведно със
законна лихва от 29.5.2020 г. до изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва
в размер на 2805,18 лв. за периода от 20.7.2015 г. до 20.4.2018 г., мораторна /за забава/
лихва в размер на 2710,37 лв. за периода от 20.8.2015 г. до 20.5.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№20951/2020г. на СРС, 163 състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-10138417 на 17.4.2013г., като ищецът, качеството си на заемодател,
е отпуснал паричен заем на ответника в размер на 10000 лева за срок от 60 месеца от
17.4.2013г. до 20.4.2018г., който да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
1
размер на 318,47 лева. Уговорено било, че в случай на забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10138417 на 20.7.2015г., като на
20.8.2015г. вземането по договора е станало изискуемо в пълен размер поради просрочване
на две поредни месечни вноски, за чиято предсрочна изискуемост е изпратено уведомление
от ответника. В периода 29.5.2020-28.7.2021г. ищецът посочва, че по негова сметка са
постъпили плащания от страна на ответника на обща стойност 745,00 лева.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли установителните искове
поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, предявява осъдителен иск за
същите суми, като моли съдът да приеме исковата молба за волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковата молба
като недопустима и неоснователна. Поддържа, че искът е недопустим поради липсата на
активна материално-правна легитимация на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ АД, ЕИК *********, тъй като същият е заличен търговец и няма информация
за правоприемство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на главното
вземане и вземанията за лихви. Счита, че претендираното вземане не съществува, тъй като
не били представени доказателства за това, че сумата на заема била реално предадена на
кредитополучателя.
Противопоставя се да бъдат приети като доказателства приложените от ищеца Договор
за потребителски кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г. и Погасителния план към него, и
Извлечението от счетоводните книги, послужили за издаване на ЗИ.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява процесуалния
представител. С молба приета в съда преди о.с.з. поддържа предявените искови претенции и
моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните писмени доказателства – извлечение от основно
вписване в Търговски и фирмен регистър в гр.Париж към 13.3.2018г. за дружеството майка
на ищеца/л.7-10/, нотификация за презгранично сливане от Търговски съд-Париж/л.11-12/;
договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10138417 от 17.4.2013г. подписан от
ответника с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД/л.15-18/; извлечение по кредита и
2
погасителен план /л.19-22/; последна покана за доброволно плащане на дължимите суми по
кредита адресирано до ответника и уведомяване, че кредита е предсрочно изискуем/л.23/.
По делото е приета ССЕ/л.59-63/, която съдът приема за коректно и обективно
изготвена, като същата не е оспорена от страните. От заключението на експертизата се
установява, че ответника е получил кредит от 10000 лева, като е получил сумата срещу
подпис в „удостоверение на изпълнението“ на 18.4.2016г. По кредита е закупил застраховка
2400 лева, а общо сумата за връщане е била 19108,00 лева на 60 вноски, от които 10000лв.
главница, 2360лв. застраховка, 6559,99лв.възнаградителна лихва/при определен процент
лихва 22,40%, и ГПР 26,88%/, и 12,48лв. разноски. Ответника е извършил плащания в
размер на 8466,30 лева по кредита, с които са погасени – 2339,01лв.главници, 3754,81лв.
възнаградителна лихва, 2360,00лв. за застраховка, 12,48лв. за разноски. След погасяванията
задълженията по кредита са в размер на 14110,05лв., от които 7849,00лв. за главница,
2805,18лв. за възнаградителна лихва, и 3455,87лв. за обезщетение за забава за период
20.8.2015г.-20.5.2020г. начислено върху дължимата главница от 7849 лева. След подаване на
заявлението по чл.410 ГПК върху дължимата главница от 7849лв. е начислена законна лихва
в размер на 1430,26лв. за период 21.5.2020г.-1.3.2022г. След подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда по ЧГД№ 20951/2020г./на 29.5.2020г., вероятно затова е било поискано
спиране на това производство/ ответникът е извършил плащане по кредита още 1042,50лв., с
които са погасени част от дължимото обезщетение за забава, и така задължението за забава е
станало в размер на 2413,37лв.
По делото е прието предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 20951/2020г. по
описа на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. По
отношение на възражението на ответника, че ищеца не е лигитимиран да предяви иска, то
съдът го счита за неоснователно, защото към исковата молба/ИМ/е представено
доказателство за това, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, се е
вляло в чуждестранното дружество БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС, с номер
********* на Парижки Търговски регистър/л.11 от делото/, като последното се
представлява в България от ищеца БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.-клон
България КЧТ, ЕИК *********.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално предоставяне на сума като потребителски
кредит. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-
горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
3
В разглеждания случай, ответникът е направил множество възражения, но основните
са, че не е ясно как е формирана възнаградителната лихва, както и че вземанията са
погасени по давност, за главница с 5-години, а за лихви - с три години, а също така, че
сумата от 10000 лева не е реално предадена на ответника.
По възражението на ответника, че сумата от 10000лв. не е предадена реално на
ответника от събраните доказателства се установява, че е неоснователно, защото след
получаване на сумата ответникът е извършил плащания в размер на 8466,30 лева за период
20.5.2013г.-28.11.2019г., а след подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред съда и
образуването на предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 20951/2020г. на СРС е
извършил плащане на още 1042,50лв. за период 29.5.2020г.-27.1.2022г. С тези плащания в
продължителен период от време, макар, че не са били погасявани пълните вноски от 318,47
лева, всъщност ответника е направил признание на исковете и на това, че е получил сумата
от 10000лв. като кредит и с поето задължение да е върне на части по погасителния план.
Видно е също така от извлечението по кредита/л.19-22/, че до 20.11.2014г. ответникът е
погасявал на падеж пълния размер вноска от 318,47лв.
По отношение на потребителските кредити, както и по отношение на процесния,
следва да се съобразят разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. В чл.22 от
ЗПК е посочено, че: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“, а в
чл.10, ал.1 ЗКП е посочено - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно е, че представения
договор и условия към него/л.15-18 от делото/ не изпълнява императивно заложените
изисквани в закона, следователно е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Отделно от това
клаузата за възнаградителна лихва е нарвноправна, доколкото за сума на кредита от
10000лв. е начислена възнаградителна лихва в размер на 6559,99лв., като не става ясно как е
формирана тази лихва.
С оглед изложеното съдът следва да приложи чл.23 ЗПК - Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното и поради неспазване на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК съдът
обевява, че процесния договор за кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г. е недействителен
съгласно чл.22 ЗПК, а от тук следва, че съдът прилага чл.23 ЗПК, т.е. достига до извод, че
установителните искове предявени срещу ответника са частично основателни само за
главница в размер на 491,20 лева, която е останала невърната, след като ответникът е
заплатил 9508,80 лева по кредита.
Само върху тази главница от 491,20 лева ищеца има право да получи лихва за забава и
то само за три годишен период преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/29.5.2017г.-
29.5.2020г./, доколкото лихвите се погасяват по давност в три годишен период съгласно
4
чл.111 ЗЗД, като сумата възлиза на 148,43 лева изчислена от съда с електронен калкулатор
на НАП за период 29.5.2017г.-20.5.2020г./дата посочена в ЗИ от 5.6.2020г. по ЧГД№
20951/2020г.на СРС/.
Поради изложеното установителните искове следва да се уважат частично за главница
от 491,20 лева и да се отхвърли за разликата над тази сума до предявените 7849лв., да се
отхвърли за 2805,18лв. за възнаградителна лихва за периода по ЗИ, и да се уважи лихва за
забава за сумата от 148,43 лева за период 29.5.2017г.-20.5.2020г., като се отхвърли за
разликата над уважената сума до предявените 2710,37лв. и за период 20.8.2015г.-28.5.2017г.
Доколкото съдът частично уважава част от претенциите на ищеца по установителните
искове, не дължи произнасяне по предявените в евентуалност осъдителни искове, защото те
биха били възможно да се разгледат само ако съдът изцяло отхвърли предявените
установителни искове.
По отношение на предявения в условия на евентуалност осъдителен иск за
възнаградителна лихва в размер на 2710,37 лв. за периода от 20.8.2015г. до 20.5.2020г. то
същия подлежи на отхвърляне поради изложените по-горе мотиви от съда за това, че не е
спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК и следва да се обяви недействителност на
процесния договор за потребителски кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г. по чл.22 ЗПК, а
съгласно чл.23 ЗПК се връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или
други разходи по кредита, следователно доколкото се касае за възнаградителна лихва/вид
печалба по кредита за ищеца/ то същата не се дължи или иска подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното и направените до тук изводи съдът не намира за нужно да
разглежда останалите възражения на ответника, защото са взети предвид както
възражението за давност, така и недействителността на процесния договор поради неспазена
разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски, а по реда на чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в
полза и на ответника.
Списък с разноски е представил само ищеца /л.55 от делото/, като са обхванати всички
разноски – и по двете производства. В полза на ищеца следва да се присъдят за исковото
производство 30,26 лева, /от обща сума от 632,20лв., от които доплатена държавна такса-
282,20лв., депозит за ССЕ от 250лв. и юр.к.възнаграждение-100,00лв./ съразмерно с
уважената част от исковете. Съдът присъжда и 15,90 лева разноски по ЧГД№ 20951/2020г.
на СРС на ищеца от обща сума 332,20 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника разноски не се присъждат, защото нито в ЧГД№ 20951/2020г. на СРС,
нито в настоящото производство са представени доказателства да са сторени такива.
Ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец БНП П П Ф С.А., № по
ТР на , действащо чрез БНП П П Ф С.А.-клон , ЕИК , със седалище и адрес на управление
, и ответник С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес че ответника дължи на ищеца,
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 491,20 лева/лв./, представляваща задължение за главница по Договор
за кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г., ведно със законна лихва от 29.5.2020г. до
изплащане на вземането, мораторна /за забава/ лихва в размер на 148,43 лева/лв./ за периода
от 29.5.2017г. до 20.5.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №20951/2020г. на СРС, на основание чл.422 във
вр.чл.415 ГПК във вр.чл.9, чл.11 и чл.33 ЗПК, и чл.79 и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани исковете за главница над уважената от 491,20 лв. до
предявените с ИМ за главница сума от 7849лв., за договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 2805,18 лв. за периода от 20.7.2015г. до 20.4.2018г., и за мораторна /за забава/
лихва над уважената от 148,43 лв. до предявените с ИМ сума от 2710,37лв. и за периода от
20.8.2015г. до 28.5.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск от ищец
БНП П П Ф С.А., № по ТР на , действащо чрез БНП П П Ф С.А.-клон , ЕИК , със
седалище и адрес на управление срещу ответник С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 2805,18 лева/лв./
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.7.2015г. до 20.4.2018г.
по Договор за кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г., на основание чл.9, чл.11 и чл.33 ЗПК, и
чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес да заплати на БНП П П Ф С.А., № по
ТР на , действащо чрез БНП П П Ф С.А.-клон , ЕИК , със седалище и адрес на управление
СУМАТА от 30,26 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски
по настоящото исково производство, както и СУМАТА от 15,90 лева представляващи
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по ЧГД№ 20951/ 2020г. на СРС,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6