РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Юни 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катерина Енчева
ЧЛЕНОВЕ: Росен Димитров
Маргарита Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.дело № 6715 описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Г. ООД
срещу разпределение по чл. 460 от ГПК, постановено по и.д. № 20167900402158 на ЧСИ с рег. № 790 в
КЧСИ. Жалбоподателят твърди, че сумата, подлежаща на разпределение е определена
неправилно, тъй като данъчната оценка на имота била посочена общо, а не
поотделно за сградата и терена; не било посочено как е определена свободната
площ на терена, за да се определи цената на имота без ДДС; липсвали официални
документи, въз основа на които да се определи ДДС и това не можело да бъде
определено само въз основа на заключението на вещото лице относно свободната
част от терена; неправилно била определена цената на имота без ДДС, респективно
размерът на ДДС бил определен неправилно, което повлияло и на грешното
определяне на оставащата за разпределение сума. Жалбоподателят твърди, че
соченото в разпределението основание за извършването му, а именно чл.495 от ГПК, било грешно. Неправилно била определена таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ, тъй
като не била изчислена върху по-малката сума между цената на вещта и паричното
вземане. Така били ощетени следващите редове по чл.136 ал.1 от ЗЗД за сметка на
взискателя С.Ф.ЕООД. Неправилно била определена пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, поради грешка при отчитане на направеното прихващане от взискателя,
добавяне към сумата по прихващането на сумата за разноски и оттам била сгрешена
пропорцията, върху която е изчислена таксата; грешката била не само при
определяне на основата за изчисление на таксата по т.26, но и при самото
изчисление. Поради нарушаване на реда по чл.136 ал.1 от ЗЗД, неправилно била
определена и сумата на вземането по чл.137 от ЗЗД. Тук отново неправилно била
завишена сумата по допуснатото
прихващане със сумата за разноски, които също били неправилно определени. Така
неправилно били изчислени сумите за законна лихва и част от главницата. Съобразно
изложеното, моли разпределението да бъде отменено и да бъде направено ново
такова от съда.
На основание чл. 463, ал. 3 от ГПК,
съдебният изпълнител е представил мотиви по изложеното в жалбата на длъжника.
Счита жалбата за неоснователна. Заявява, че дружеството длъжник, като
регистрирано по ДДС, е могло да избере дали публичната продажба на собствения
му имот да бъде облагаема по ЗДДС или не, за което дружеството било изрично
поканено. При липса на изрично изявление в тази насока, ЧСИ приложил нормите на
чл.45 ал.1, ал.3 и ал.5 т.1 от ЗДДС, съгласно които освободена доставка е
доставката на сгради или части от тях, които не са нови и прилежащите към тях
терени, а свободният терен е винаги облагаема доставка, дори и право на избор
от длъжника да не е упражнено. В конкретния случай прилежащите към сградата
терени били изчислени чрез експертно заключение на вещо лице, като ДДС било
начислено единствено върху стойността на свободния терен. След продажбата на
имота за цена по-висока от първоначално обявената, ЧСИ преизчислил ДДС за
свободния терен, който представлявал 9.03226% от целия терен. ЧСИ излага доводи
относно определяне на таксата по 20 от Тарифата и начина на определянето й.
От
фактическа страна, съдът констатира следното:
Изпълнително дело № 20167900402158
на ЧСИ с рег. № 790 в КЧСИ е образувано по молба на кредитора Р.С.К.срещу А.Г.
ООД, за събиране на вземане в размер на 490 666 евро, заедно със законната
лихва от 15/10/2015 год., заедно с разноски за държавна такса в размер на
19 193.19 лева и за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред съда, в размер на 14 600 лева. С молбата за
образуване на изпълнителното производство е поискано и присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство в
размер на 15 000 лева и разноски по изпълнението.
Към молбата за образуване на
изпълнителното производство е приложен изпълнителен лист от 22/10/2015 год.,
издаден по гр.д. № 62361/2015 год. на СРС, с който А.Г. ООД е осъден да заплати
на Р.С.К.горните суми, дължими по запис на заповед.
По искане на взискателя, ЧСИ е
наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 87401.7501.10, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор № 87401.7501.10.1.
Данъчната оценка на имота е 275 183.70 лева за
сградата и 9289.90 лева за земята.
Вещото лице, по назначена техническа експертиза е
определило пазарна стойност на имота, без ДДС, в размер на 487 100 евро
или 953 000 лева; пазарна стойност на дворното място, без ДДС 81 800
евро или 160 000 лева. Вещото лице е определило пазарна стойност на
свободния терен в размер на 14 451.61 лева. Определено е и процентното
съотношение на свободния терен към целия – 9.03226%.
На 24/2/2017 год. взискателят е
подал молба до ЧСИ, с която е представил договор за цесия за прехвърляне на
вземането си в полза на С.Ф.ЕООД. С разпореждане от същата дата ЧСИ е
конституирал С.Ф.ЕООД като взискател по делото на мястото на Р.С.К.. За
новоконституирания взискател, длъжникът е уведомен на 1/3/2017 год.
С Постановление от 7/3/2017 год. С.Ф.ЕООД,
като единствен участник в публичната продан, е обявен за купувач на посочения
по-горе имот, за сумата от 750 000 лева.
По делото са представени сметки, изготвени от ЧСИ за
начислените във връзка с изпълнението такси.
С Постановление № 447 от 16/3/2017 год. ЧСИ е извършил
разпределение на сумата, постъпила от продажбата на имота, като от нея е
изваден ДДС за свободния терен, изчислен от вещото лице, в размер на 2267.77 лева. ЧСИ не е взел
предвид данъчната оценка на имота при определяне на данъчната основа, тъй като
данъчната оценка е по-ниска от цената на имота, без ДДС. На разпределение е
подлежала сумата от 747 732.23 лева. В разпределението е посочено, че общият
размер на вземането на взискателя по изпълнителното дело, към дата 16/3/2017г,
възлиза на сумата от 1 069 096.18 лева, включваща и изтеклата върху дължимите
суми законна лихва за забава. Посочено е, че по делото са присъединени
взискатели СО район Кремиковци за вземане за данъци в размер на 2997.04 лева и
ТД на НАП София за вземане от 29 594.38 лева за данъци. ЧСИ е удовлетворил
вземанията по делото както следва:
1. Вземания по чл. 136. т.1 от ЗЗД:
Вземания за разноски по принудителното изпълнение /по
този изпълнителен способ/, направени от взискателя С.Ф.ЕООД, в общ размер на 17 844.78
лева, от които 17 216 лева пропорционална такса за опис по т.20 от
ТТРЗЧСИ, 300 лева хонорар за вещо лице и 328.76 лева платени авансово такси по
ТТРЗЧСИ.
Вземане за разноски в полза на ЧСИ в общ размер на 444
лева, от които 408 лева с ДДС – такса по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на 17 броя
съобщения за публична продан и 36 лева с ДДС по т.13 от Тарифата за изготвяне
на разпределение.
Вземания за разноски на взискателя в размер на
18 433.77 лева, представляващи пропорционална такса по т.26 от Тарифата –
за прихванатите срещу стойността на имота вземания на С.Ф.ЕООД.
Вземане за пропорционална такса по т.26 от Тарифата в
размер на 311.71 лева, за събрано вземане на СО район Кремиковци;
Вземане по т.26 от Тарифата в размер на 2394.79 лева,
за събрано вземане на ТД НАП София.
2. Вземания по чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД:
Привилегировано вземане на СО район Кремиковци в
размер на 2997.04 лева;
3. Вземания по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД:
Привилегировано вземане на ТД на НАП София в размер на
29 594.38 лева;
4. По чл.137 от ЗЗД:
Вземания на взискателя С.Ф.ЕООД в размер на
693 556.54 лева, които се прихващат от стойността на имота, от които
17 844.78 лева разноски по делото; 109 436.90 лева – законна лихва
върху главницата и 566 274.86 лева – частично погасяване на главницата.
На основание чл.461 от ГПК, ЧСИ е допуснал прихващане
на съразмерната част от вземането на взискателя в размер на 693 556.54
лева с останалата част от стойността на имота, като останалата част от
стойността на имота от 54 175.69 лева и дължимото ДДС от 2267.77 лева, е
определено да бъдат внесени от взискателя в посочения срок.
Разпределението е предявено на длъжника на 22/3/2017
год., а частната жалба срещу него е постъпила на 24/3/2017 год. и е с вх. №
6625. Частната жалба е била върната от ЧСИ, поради неотстраняване в срок на
констатирани недостатъци. С определение от 24/4/2018 год., постановено по гр.д.
№ 8596/2017 год. СГС е отменил разпореждането за връщане на частната жалба и е
дал задължителни указания на ЧСИ да я администрира, тъй като същата не страда
от пороци.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
В производството по чл. 363 от ГПК
се извършва проверка на посочените в разпределението кръг на взискателите,
размерът на техните вземания, в това число и дължимите в производството
разноски, съответстващите привилегии, както и нарушаване на забраната за
насочване на изпълнението върху несеквестеруеми вещи или вземания. Не могат да се навеждат оплаквания за
процесуални нарушения при осъществяване на изпълнителните способи, нито да се
преценяват въпроси от материално естество.
Настоящето производство има
въззивен, а не контролно-отменителен характер и като инстанция по същество,
съдът следва да постанови решение, което да е от естеството да замести акта на
разпределение на съдебния изпълнител. Съдът следи служебно за релевантните за
законосъобразността на разпределението обстоятелства.
Предвид представените по делото
изпълнителни титули, съдебният изпълнител правилно е определил кръга от
взискатели по делото, както и размерът на техните вземания.
Първото възражение на жалбоподателя
е, че подлежащата на разпределение сума е определена неправилно. Този довод е
неоснователен. Сумата, подлежаща на разпределение се определя след реализиране
на приложените от ЧСИ изпълнителни способи и събраните въз основа на тях суми.
По конкретното дело, ЧСИ е провел публична продан на недвижим имот, състоящ се
от поземлен имот и построена в него сграда. Събраната при прилагане на този
изпълнителен способ сума е в размер на 750 000 лева. Продажбата на
недвижим имот е приравнено на доставка на стока, по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС и подлежи на облагане с ДДС, съгласно чл.12 от закона. Изключение от това
правило е предвидено в чл.45 от ЗДДС, който определя кои доставки следва да се
считат освободени от данъчно задължение.
Така, в чл.45 ал.3 от ЗДДС е предвидено, че продажбата на сгради или
части от тях, които не са нови и на прилежащите към тях терени, са освободена
доставка, освен ако данъчно задълженото лице избере продажбата да бъде обложена
с данък (вж.чл.45 ал.7 от ЗДДС). Правото на избор от данъчно задълженото лице
се упражнява с писмено уведомление в сроковете, предвидени в чл.83 от ППЗДДС –
до провеждане на публичната продан. Длъжникът по настоящото изпълнение е имал
възможност да избере дали продажбата на сградата и прилежащия терен да бъдат
обложени с ДДС или не, като за упражняване на това свое право той е бил поканен с призовката за принудително изпълнение. До
провеждане на публичната продан не се установява длъжникът да е заявил своя
избор, поради което и ЧСИ е приложил нормата на закона, като не е обложил с ДДС
продажбата на сградата и прилежащия терен. С ДДС е обложена единствено цената,
получена от продажбата на тази част от поземления имот, която няма
характеристиката на обслужващ сградата терен. Тази част от имота е определена
от вещо лице, в съответствие с неговата квалификация и компетентност.
Стойността на данъка е правилно изчислена н основата на съотношението на
свободен и прилежащ към сградата терен и получената цена от продажбата. Не
става ясно от частната жалба въз основа на какви официални документи, частният
жалбоподател счита, че следва да бъде определен ДДС. Данъчната основа за облагане
с ДДС е стойността на облагаемата доставка, върху която се начислява данъка –
чл.26 от ЗДДС. Данъчната основа се определя след настъпване на данъчното
събитие – в случая провеждане на публичната продан. Както вече беше изяснено
данъчната основа е определена от ЧСИ за облагаемата доставка – продажбата на
тази част от поземления имот, която няма характеристиката прилежащ терен,
последната определена чрез вещо лице. Липсват други документи, необходими за
изчисляването на данъка. Съдът не намира грешка при определяне на точната сума
на ДДС.
Съдът намира, че правилно ЧСИ не е
използвал данъчната оценка а имота като основа за определяне на ДДС, тъй като,
както беше посочено, данъчната основа се формира от стойността на облагаемата
сделка – в случая тази стойност надвишава значително данъчната оценка на имота.
Ирелевантни към предмета на делото са разсъжденията на частния жалбоподател
относно съдържанието и начина на определяне на данъчната оценка.
Второто сочено от частния
жалбоподател основание за незаконосъобразност на разпределението е некоректно
посочено правно основание на извършването му и в частност позоваването от ЧСИ
на нормата на чл.495 от ГПК. Макар и съдът да намира, че соченото от ЧСИ правно
основание за извършване на разпределението, да не е от съществено значение за
законосъобразността на същото, при условие, че са спазени привилегиите по
чл.136 от ЗЗД, в конкретния случай още по-малко е налице опорочаване на
разпределението, поради позоваването на чл.495 от ГПК. Действително ЧСИ е
посочил, че извършва разпределението на основание чл.495 от ГПК (наред с чл.461
вр.чл.458, чл.459 от ГПК и чл.136 от ЗЗД), като съдът намира позоваването на
тази норма обосновано
предвид факта, че за купувач на имота е обявен взискателят. С позоваването на
цитираната правна норма ЧСИ прави референция към задълженията на взискателя, в
качеството му на купувач на имота.
Третата Г.а възражения на частния
жалбоподател са свързани с неспазване на реда по чл.136 ал.1 от ЗЗД.
В разпределението е посочено, че с
привилегия по т. 1 от чл. 136 от ЗЗД се ползват разноски по изпълнителното
дело. В мотивите си, съдебният изпълнител е посочил кои са тези разноски и как
са определени. Съдът не намира ЧСИ да е допуснал грешка при определяне на
разноските. Същите са изчислени при спазване на формулите, определени в
съответния текст на Тарифата към ЗЧСИ и съответстват на приложените
изпълнителни способи и извършените изпълнителни действия. Неоснователно
частният жалбоподател твърди, че таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ не е
определена върху по-малката сума между
цената на описаната вещ и паричното вземане. От изготвената от ЧСИ сметка се
установява, че таксата по т.20 от Тарифата е изчислена на база на пазарната
оценка на имота, който е по-ниска от стойността на паричното вземане. В този
смисъл изискването на т.20 от Тарифата е било спазено. Правилно са определени и
таксите по т.5, т.13 и таксите по т.26 от Тарифата. Всички тези такси се ползват
от привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като са вземанията за разноски
по принудителното изпълнение.
Съдът не констатира допуснато
нарушение при определяне на вземанията по чл.137 от ЗЗД, които се погасяват. Правилно
ЧСИ е преценил да погаси част от главницата, тъй като събраната от продажбата
на имота сума е била недостатъчна, за да погаси изцяло вземанията за
главницата. Спазен е и редът по чл.76 ал.2 от ЗЗД, като са погасени първо
лихвите, а от остатъка е разпределена сума за погасяване на главницата.
Действително начинът на оформяне на разпределението оставя грешно впечатление,
че сумата за разноски, дължима на взискателя е разпределена два пъти. В
действителност обаче ЧСИ е изчислил правилно аритметически сумите, които
взискателя, в качеството си и на купувач следва да получи от реализираната
продажна цена.
По изложените съображения и като не намира да
са били допуснати грешки при определяне на привилегиите, редът за погасяване на
задълженията и в изчисляване на дължимите такси, съдът с настоящото решение,
потвърждава извършеното разпределение и съответно оставя без уважение частната
жалба срещу него.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на А.Г. ООД срещу разпределение по чл. 460 от ГПК
от 16/3/2017 год. по и.д. № 20167900402158 на ЧСИ с рег. № 790 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.