Номер 205825.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502934 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от назначеният от първоинстанционния
съд особен представител на ответника В. Е. В. – адв. М. Ж. М. , срещу
определение № 11624 от 21.07.2020г. на СГС, I ГО отделение, 9 с-в, с което е
оставено без уважение искането на адвокат М. да и бъде определено
допълнително възнаграждение като особен представител по чл. 47 ГПК в
размер на сумата 609 лв., която представлява дължим ДДС върху вече
определеното и от съда възнаграждение от 3045 лв. Жалбоподателят
поддържа своевременно с молба от 19.02.2020г. да е заявил искане до съда
определеното му възнаграждение като особен представител да бъде завишено
с дължимото ДДС върху първоначално определения размер, предвид
регистрацията на адвоката по ЗДДС, за което е представил и доказателства по
делото. Съдът не се е произнесъл по молбата, а е постановил решение по
съществото на спора, в което също липсва произнасяне по искането на
адвоката. Последното е довело и до подадената последваща молба със същото
искане за увеличаване на определеното му възнаграждение за особен
представител с дължимото ДДС, която неправилно е оставена без уважение с
обжалвания съдебен акт. Излага да не почиват на закона доводите на съда, че
възнаграждението не следва да бъде начислявано с оглед липсата на издадена
данъчна фактура и начисляването на ДДС от адвоката. Излага по силата на
регистрацията си по ЗДДС да е длъжен да внася ДДС по всяко получено
възнаграждение, предвид на което и ако такова не и бъде определено от съда,
1
респективно заплатено от задължената страна, то същото ще е за сметка на
вече определеното и от съда възнаграждение и така ще и бъде заплатена по-
ниска сума от минимума по Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сочи да са необосновани и изводите на съда,
че параграф 2а от ДР на Наредбата не е относим към случая. Поддържа
цитираната от съда практика да е постановена в хипотеза на чл. 38 ЗА и да е
неотносима към искането и до съда. Излага законите да следва да бъдат
тълкувани в точния им смисъл и да не следва да бъдат ощетявани адвокатите,
осъществяващи процесуално представителство като особени представители, в
отлика от адвокатите, осъществяващи представителство по реда на ЗА.
От насрещната страна, „Юробанк България” АД, в дадения му срок за
отговор не е депозиран писмен такъв.
Предвид установената трайна съдебна практика на ВКС назначеният от
съда особен представител може да обжалва всеки акт на съда, с който съдът
се произнася по определяне на дължимото се на особения представител
възнаграждение, с оглед на което настоящият състав на съда намира частната
жалба за допустима.
Същата е частично основателна по следните мотиви:
С оглед дадените разяснения по т. 6 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
възнаграждението на назначения от съда при условията на чл. 47 ГПК особен
представител на ответника, който винаги е адвокат във връзка с чл. 32 ГПК,
следва да бъде определено с акта на назначаването му от съда, респ. с акта, с
който се определя представителството на ответника да бъде извършвано по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, при съобразяване с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА,
препращащ към Наредба 1/2004г., с оглед установяване минималното
възнаграждение за вида процесуална дейност. В този смисъл и при
определяне на дължимото се възнаграждение на особения представител,
назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК, съдът следва да съобрази
минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
постановяване на съдебния акт, като, както последният нормативен акт
предвижда, размерът се определя въз основа на материалния интерес по
делото, без да се отдава значение на изхода по съдебния спор.
2
Съобразно параграф 2а от ДР на Наредба 1/2004г. на ВАС за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице
по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
Законовата дефиниция определя за облагаема и доставката на услугите
по правна защита и процесуално представителство, доставяни от регистриран
по ЗДДС адвокат, назначен за особен представител на ответника при
условията на чл. 47 ГПК, предвид на което и при съобразяване на параграф 2а
от ДР на Наредба 1/2004г., приложима в процесната хипотеза съобразно
указанията по т. 6 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при определяне на
дължимото на регистриран по ЗДДС адвокат възнаграждение последното
следва да бъде определено като сбор от минималния съобразно наредбата
размер и дължимия върху същия размер ДДС.
В конкретния случай съдът е сезиран с обективно съединение искове по
чл. 430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД и с цена на исковете за парични вземания от общо 83
812,42 лв.
С разпореждане от 23.06.2018г. първоинстанционният съд е счел да са
налице предпоставките за представителство на ответника чрез особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и е определил размер на възнаграждението
на същия в размер на сумата 3 045 лв. като е указал на ищеца да внесе
последната като депозит по сметка на съда. Ищецът е изпълнил указанията на
съда в срок.
С молба от 19.02.2020г. назначеният от съда особен представител- адв.
М., е заявил искане за изменение на определения от съда размер на
възнаграждение за особен представител с оглед цената на исковете и
установените минимални размери на адв. възнаграждение с Наредба 1/2004г.
3
и дължимото ДДС предвид регистрацията му по ЗДДС.
Определението на съда за определяне на размер на възнаграждение на
особен представител е оттегляем съдебен акт, включително подлежи на
изменение по молба на някоя от страните, особения представител или по
почин на съда, което определя молбата на адв. М. с горното искане за
допустима.
Съдът не се е произнесъл по молбата преди постановяване на
решението му по делото, нито с последния съдебен акт.
С нова молба от 15.06.2020г. особеният представител отново е заявил
искането си до съда за увеличение на дължимото му се възнаграждение
предвид регистрацията му по ЗДДС, като неправилно е посочил молбата да е
такава по чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение, доколкото
заявеното искане от адвоката не касае присъдените с последния съдебен акт
разноски.
По тази молба на адвоката, отново неправилно квалифицирана като
молба по чл. 248 ГПК, съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт като е
оставил молбата без уважение.
Определението е частично неправилно.
По горните доводи на съда дължимият размер на възнаграждение на
адвокат М., предвид доказаната по делото регистрация на адвоката по ЗДДС,
следва да бъде определено при съобразяване на параграф 2а от ДР на Наредба
1/2004г., като към размера по чл. 7 от Наредбата, равен на 3 044,37 лв., бъде
добавен дължимия върху същата сума ДДС от 608,87 лв., или дължимото
възнаграждение на адвоката е 3 653,24 лв. На адвоката е определено
възнаграждение в размер на сумата 3 405 лв. и молбата му се явява
основателна за разликата от 608,24 лв.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 11624 от 21.07.2020г. на СГС, I ГО отделение,
9 с-в, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на адвокат М. за
определяне на допълнително възнаграждение като особен представител на
ответника, назначен по реда на чл. 47 ГПК, в размер на сумата 608,24 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначеният от съда особен
представител по чл. 47 ГПК на ответника В. Е. В. – адв. М. Ж. М. , в общ
размер от 3 653,24 лв., от които сумата 3 405 лв. - внесена като депозит от
ищеца.
УКАЗВА НА ищеца „Юробанк България” АД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за внесен депозит за
възнаграждение за особения представител адвокат М. в размер на 608,24 лв.
Указва на ищеца, че при неизпълнение указанията на съда разхода ще бъде
събран принудително при условията на чл. 77 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГС за връчване на указанията на ищеца,
респективно приложение на чл. 77 ГПК при неизпълнението им.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата и част за
горницата над сумата 608,24 лв. до сумата 609 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС от особения представител в частта, с която жалбата е оставена без
уважение, в едноседмичен срок от съобщаването му на особения
представител.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5