Р E Ш Е Н И Е
№ 374
гр.Плевен, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 125 по описа
на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 179
от 18.12.2019 г.,
постановено по анд № 366/2019 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно
постановление № 18-0938-002555 от 19.03.2018 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Т.П.П. ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ за това, че на 5.03.2018 г. в 13,20 часа в гр.Левски на ул.”Ал.Стамболийски”,
управлява лек автомобил Рено Канго с рег.№ ******, собственост на ЕТ „Ботип-П. П.“ без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 2018 г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР –
Плевен, представлявана от ВПД Директор старши комисар В.В., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено противоречие с материалния закон. Твърди, че са спазени
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН относно описание на нарушението – в АУАН е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено; посочени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН и
адрес; спазено е изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Счита, че вмененото във вина на дееца нарушение е конкретизирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и наложеното му наказание.
Счита, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.
Не споделя довода, че не е доказано, че нарушителят е управлявал посоченото МПС,
т.к. от съставения АУАН е видно, че същият е съставен в присъствието на водача,
като за установеното нарушение водачът се е подписал собственоръчно и е
отбелязал, че няма възражения по съставения му АУАН. В заключение моли съда да
отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
В становище с вх.№774/7.02.2020 год. са
изложени допълнителни подробни
съображения за неправилност на постановеното съдебно решение.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото
на спора.
Ответникът Т.П.П., е депозирал чрез упълномощен
адвокат Т. *** две писмени становища , в
които е изложил подробни съображения на първо място за недопустимост на
касационната жалба поради факта, че първоначалната не съдържа точно и
мотивирано посочване на пороците на оспореното решение, съставляващи касационни
основания, а уточнителната касационна жалба, наречена становище, не съдържа
поправяне на тази констатирана нередовност. Алтернативно моли съда да отхвърли
подадената касационна жалба като неоснователна, като развива подробни
съображения за правилност и обоснованост на въззивното решение. Претендира
присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът Т.П.П. не се явява и не
се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима. Следва да се има предвид, че касаторът е
изложил своите оплаквания от изводите на съда в постановеното решение, посочил
е конкретно кои негови изводи счита за
неправилни и защо, което е достатъчно за редовно сезиране на съда. Освен това,
по аргумент от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Ето
защо, касационната жалба се явява редовна и допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
5.03.2018г. на Т.П.П. бил съставен АУАН сер.Д №532256/05.03.2018г., за това, че на
5.03.2017г., около 13,20ч. в гр.Левски, ул. „Александър Стамболийски”, като
водач на лек автомобил Рено Канго с рег.№******, собственост на ЕТ „Ботил-П. П.“ с
ЕИК:*********, управлява без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с
което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил съставен от св.С.К. – мл.
полицейски инспектор при РУ – Левски и подписан от свидетеля Д.Й.. АУАН е
подписан от П. на 5.03.2018г. без възражения. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено Наказателно
постановление №18-0938-002555/19.03.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Плевен, с което на П. било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за нарушение на
същата разпоредба. В наказателното постановление е възприета фактическа
обстановка, идентична с тази в АУАН.
Съдът приобщил като доказателства приложените писмени
доказателства и разпитал като свидетели полицейските служители, установили
нарушението. Констатирал, че същите нямат спомени за случая. От приложената
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от база данни на
Гаранционен фонд съдът установил, че към
5.03.2018г. процесното МПС с рег.№*******
няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
На база приобщените доказателства съдът направил
извод, че АУАН и НП са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За неоснователен
съдът приел наведения в жалбата довод за неспазването на последните, като
меродавна е датата на издаване на наказателното постановление, а не датата, на
която същото е връчено на санкционираното лице.
Направил извод още, че не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процеса на ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие между описаните
факти в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление.
Независимо от горното въззивният съдъ направил извод,
че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява недоказано от събраните в хода
на съдебното производство доказателства. От приложената справка съдът
установил, че действително към датата на вмененото нарушение, за процесното МПС
не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За неустановени приел
останалите елементи от фактически състав на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ, а
именно-за недоказано, че П. е управлявал посоченото МПС, за което не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът изложил мотиви, че в
тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства,
включени във фактическия състав на вмененото нарушение. В процесния случай от
показанията на разпитаните свидетели, които нямат каквито и да било спомени за
извършената проверка на посоченото в акта лице, според въззивния съд не могат
да бъдат установени по категоричен начин датата и мястото на управление на МПС,
както и обстоятелството, че същото е било управлявано именно от жалбоподателя.
Изложените в АУАН факти и обстоятелства са предмет на доказване в хода на
производството пред съда. По отношение на процеса по доказване по
административнонаказателни дела намират субсидиарно приложение правилата на
НПК, предвид разпоредбата на чл.84 ЗАНН. Съгласно чл.14, ал.2 НПК,
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Предвид на това, съдът не е обвързан с
презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за установяване на
фактите по нарушението единствено от административно-наказващия орган при
упражняване на правомощията му по чл.52 и следващите от ЗАНН.
При тези изложени съображения въззивният съд отменил
атакуваното наказателно постановление.
Според касационната инстанция атакуваното съдебно
решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства.
Отговорността на П. е ангажирана затова, че на
5.03.2018 г. в 13,20 часа в гр.Левски на ул.”Ал.Стамболийски”, управлява лек
автомобил Рено Канго с рег.№ ******, собственост на ЕТ „Ботип-П. П.“ без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 2018 г. Деянието му е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането и е санкционирано на
същото основание.Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. От приобщената на л.19 от
въззивното дело справка се установява, че собственик на МПС, за което няма сключена
и действаща ЗГО, е ЕТ „Ботип-П. П.”,
което налага извод, че П. не
е собственик на управлявания от него лек автомобил. Безспорно е доказано
от справката за сключена ЗГО на л.20 от въззивното дело, че към 5.03.2018 год.
за автомобила с рег.№****** не е
имало активна, т.е. сключена и действаща ЗГО.
Спорен е моментът на процесната дата П. имал ли е
качеството на водач на описаното в АУАН и в НП МПС. Вярно е, че разпитаните
в съдебното заседание на 26.11.2019 год.
свидетели на нарушението К. и Й.са заявили, че
не си спомнят за съставения АУАН, но след предявяване на същия свидетелите са
заявили недвусмислено, че положените подписи са техни и че поддържат написаното
в акта. От друг страна съдът не е отчел и презумптивната доказателствена сила
на съставения акт , на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не е оборена от
приобщените по делото доказателства. П. не е представил никакви доказателства в
подкрепа на твърдението си, че на процесния ден не той е управлявал описаното в
НП МПС, като дори в тази насока той не е изложил никакви възражения в
съставения акт. В приложения такъв на л.14 от въззивното дело е записал в
графата за възражения-„не”, което сочи, че
дори в момента на проверката не е имал възражения от характер, че не той
е управлявал автомобила. Нещо повече-представеното от пълномощника на П. друго
наказателно постановление, не оборва установения в настоящото производство
факт, че П. е управлявал автомобила него ден, а напротив-е индиция, че именно
той е бил негов водач. Защото, ако 10 минути преди проверката за наличие на ЗГО
е установено от НП №18-0293-000438/20.03.2018 год. на Началник РУ-Левски, че П.
е санкциониран затова, че на същата дата и място е паркирал в непосредствена
близост до магазин „Техносити”, като втори ред в активната лента за движение,
за да посети (според твърденията на П.) магазина и да върне дефектен 80 инчов обемен
телевизор, този факт доказва, а не оборва
установения факт на управление на автомобила, който е бил докаран до
магазина, за да бъде върнат телевизора и след това откаран обратно, след като е
върнат телевизора. Не се твърди и не са представени доказателства от П. друго лице да е управлявало автомобила само
10 минути по-късно след предходното
констатирано нарушение от П. относно неправилното паркиране на автомобила,
което нарушение е санкционирано с НП, което не е оспорено и е влязло в законна
сила. Следователно, от анализа на всички съвкупно събрани доказателства се
налага извод, че именно П. е управлявал
автомобила в процесния ден и място. Ето защо П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на
процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във
връзка с чието използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите. При съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на П.. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което оплакванията
в тази насока са неоснователни. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката
договор за застраховка гражданска отговорност. Неоснователно е и оплакването за
явна несправедливост на наложеното наказание, което е в точно определен,
фиксиран от закона размер и не подлежи на индивидуализация. Наложената санкция
глоба в размер на 400 лева е определена от законодателя в
абсолютен размер , поради което не може да бъде намалявана. Деянието не може да
се квалифицира и като маловажно, защото същото, с оглед предвидения от
законодателя висок размер на санкция, е такова с висока степен на обществена
опасност. Изискването за сключена и действаща застраховка „ГО“ не е самоцелно,
защото при настъпване на застрахователно събитие именно наличната застраховка
на автомобила покрива щетите, настъпили при това събитие.
Като не е достигнал до същите изводи, РС е постановил
едно валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, който е изяснен от
фактическа страна, с което атакуваното НП да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 179 от
18.12.2019 г., постановено по анд №
366/2019 г., с което Районен съд – Левски
е отменил Наказателно постановление № 18-0938-002555 от 19.03.2018 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Т.П.П. ***,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0938-002555 от 19.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Плевен, с което на Т.П.П. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638
ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/