Р
Е Ш Е Н И Е
№940
гр.
Перник, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00185 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от С.В.С. *** срещу Общинско
предприятие „Обредни дейности“ – гр. Перник при условията на кумулативно
обективно съединяване иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяната на Заповед №
063/12.11.2018г.; иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Техник на Гробищни паркове, с под по
НКПД: 51631005” и иск по чл. 344а ал. 1
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 4323.00лв.,
представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно
уволнение за периода от 12.11.2018г. до 12.05.2019г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Т. Ш., е депозирало писмен
отговор на исковата молба, в която оспорва предявените искови претенции по
основание и размер.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника му адв. А.А., поддържа
предявените искови претенции, излагайки аргументи за това. Ответникът,
представляван от адв. Т. Шикова, пледира за законосъобразност на атакуваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ответника и ищеца.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът
намира, че предявените по реда на чл. 124 ГПК искове са допустими, поради което
дължи произнасяне по тях.
От
фактическа страна:
На
02.12.2015г. между страните е бил сключен Трудов договор № 32/02.12.2015г.,
съгласно който ищецът приема да изпълнява длъжността „Техник гробищни паркове“
в ответното дружество. В т. 6 на същия е посочено, че договора се сключва за
срок от 04.12.2015г. до завръщане на титуляра, като имена (или други
индивидуализиращи данни) на титуляра не са посочени.
На
22.12.2015г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Трудов
договор № 32/02.12.2015г., с което е изменена точка 3 от Договора, както
следва: „до завръщане на Е.К.С.“. В точка 3 от Споразумението е отразено, че
всички останали клаузи на договора остават неизменени.
Със
Заповед № 06/07.03.2016г. трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е било прекратено, поради завръщане на замествания на работа, считано
от 08.03.2016г..
На
09.03.2016г. страните сключват Трудов договор № 33/09.03.2016г., съгласно който
ищецът е назначен на длъжност „Техник гробищни паркове“ с код по НКП 51631005.
В т. 6 от същия е отразено, че договорът се сключва за неопределено време.
Със
Заповед № 14/15.03.2017г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, считано от 16.03.2017г.
Прекратяването на трудовото правоотношение е било отнесено до съда, при
което, с Решение № 367/13.12.2017г. на Пернишки окръжен съд, същото е било признато
за незаконно, а ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението
длъжност, а именно: „Техник гробищни паркове“.
В
изпълнение на съдебното решение, със Заповед № 062/07.11.2018г. на директора на
ответното дружество, ищецът е бил възстановен на длъжността „Техник гробищни
паркове“, считано от 06.11.2018г.
На
12.11.2018г., със Заповед № 063/12.11.2018г. на Директора на ответното
дружество, правоотношението между страните е прекратено, на основание чл. 328
ал. 1 т. 8 от КТ.
Същевременно,
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ответното
дружество и лицето Е.К.С. също са налице трудови правоотношения, възникнали
първоначално по силата на сключен между тях Трудов договор № 14/24.07.2006г. В
т. 7 от същия е посочено, че трудовия договор се сключва до завръщане на
отсъстващ работник.
Видно
от приет по делото (в заверено копие) Трудов договор № 15 от 14.03.2007г.,
сключен между ответното дружество и лицето Е.К.С., последната е назначена като
титуляр на длъжност „Техник гробищни паркове“ в ответното дружество.
Със
Заповед № 07/09.03.2016г. на Директора на ОП „Обредни дейности“ – гр. Перник,
трудовото правоотношение на лицето Е.К.С. с ответното дружество е прекратено,
считано от 10.03.2016г. Посочената заповед е била атакувана от Е.С.пред съда, в
резултат на което, последният, с Решение № 887/08.07.2016г. по гр. д. №
1313/2016г. по описа на ПРС (прието като доказателство по делото) отменя
обсъжданата заповед и признава за незаконно уволнението на Е.С..
От
приетото като доказателство по делото гр. дело № 1313/2016г. се установява, че
на 15.06.2017г. Е.К.С. е била уведомена
от Пернишкия районен съд за отмяната на заповедта за уволнението й (с Решение №
887/08.08.2016г. на ПРС).
Видно от
съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б.П. брутния размер на обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 720,50лв. месечно. Видно от същото заключение
брутния размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 12.11.2018г.-
12.05.2019г. е в размер на 4 323.00лв.
От
правна страна:
Съгласно чл. 328,
ал.1, т.8 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с
предизвестие, когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да
бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител,
заемал преди това същата длъжност.
Правната норма на чл. 328,
ал. 1, т. 8 КТ представлява сложен фактически състав, елементите от
който изискват кумулативно наличие на няколко елемента: 1). възстановяване на
незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност, 2). явяването
на възстановения да заеме длъжността в двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 КТ,
течащ от получаване на нарочното съобщение за възстановяване от съда, а ако не
е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в
предприятието да започне работа (а ако е узнал по друг начин, независимо от
впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването) и 3). последната
да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на
възстановения от съда. Липсата на един от тези три елемента сочи на неправилно
приложение на посочената разпоредба. За да е законно уволнението на това
основание възстановеният на предишната работа трябва да се е явил, за да я
заеме и длъжността трябва да е била заета, т. е. на работното място на
незаконно уволнения работник или служител трябва да има нов човек.
Безспорно се установява по делото, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между ответното дружество и лицето Е.С.–
10.03.2016г., ищецът се е намирал в трудови правоотношения с ответното
дружество, по силата на Трудов
договор № 33/09.03.2016г., т. е. правоотношението между страните е възникнало
преди прекратяване на трудовото правоотношение на ответника с Е.С., което сочи
на липса на първата задължителна предпоставка, необходима за приложението на разпоредбата
на чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ.
Безспорно
се установява, че по силата на съдебно решение по гр. д. № 1313/2016г. по описа
на ПРС прекратяването на трудовото правоотношение между ответното дружество и Е.К.С.
е било признато за незаконно.
Ангажираните
от страна на ответника доказателства, обаче, не са достатъчни, за да обосноват
наличието на изискуемите от нормата на чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ елементи и досежно
възстановяването на Е.К.С., както и спазването на предвидения в разпоредбата на
чл. 345 ал. 1 КТ двуседмичен срок.
Приетите
по делото доказателства сочат, че Е.С.е сезирала Пернишкия районен съд с иск с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ,
но не и с иск, по т. 2 на посочената правна норма. Т. е. не е налице съдебен
акт, с който Стоянова да е възстановена на длъжността, която е заемала преди
прекратяване на трудовото й правоотношение.
На
следващо място, дори да се приеме, че е било налице правно основание за
възстановяване на лицето Е.С.на длъжността, която е заемала, то видно от
приетите писмени доказателства е, че същата е получила съобщението си от ПРС,
уведомяващо я за влизане в сила на съдебното решение, признаващо уволнението й
за незаконно, на 15.06.2017г. Извън
двуседмичния срок по чл. 345 ал. 1 КТ, Стоянова сключва Трудов договор №
38/20.07.2017г. с ответното дружество, съгласно който е „възстановена и
назначена“ на длъжността „Техник гробищни паркове“. По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, които да обосноват основателна причина за
пропускане на двуседмичния срок, нито са изложени твърдения в тази насока. Сключването
на нов трудов договор, съдът приема като създаване на ново правоотношение между
С. и ответното дружество, извън това, по отношение на което се е произнесъл
Пернишкия районен съд с иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ.
Обстоятелството,
че не е било налице правно основание за възстановяване на Е.С.на длъжност,
която е била заета впоследствие от ищеца, както и обстоятелството, че не е
спазен срока по чл. 345 ал. 1 КТ, сочи на основателност на предявените от
страна на ищеца искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът е предявил и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 323.00лв., представляваща обезщетение за периода 12.11.2018г.
до 12.05.2019г. - за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение. Видно от констатациите
в трудовата книжка на ищеца, обаче, извършена в съдебно заседание на ПРС, както
и останалите писмени доказателства, считано от 15.11.2018г. ищецът е постъпил
на работа в „АДАС-МАШ“ ООД. С оглед на това обстоятелство, на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
незаконното му уволнение – за периода от 12.11.2018г. до 14.11.2018г. (общо 3
дни). Доколкото, пряко или в условията на евентуалност, иск по чл. 255 ал. 1 т.
2 КТ не е предявен нито с исковата молба, нито в хода на производството, съдът
не дължи произнасяне по такъв. Противното, в синхрон с обстоятелството, че
ищецът е започнал новото си трудово правоотношение близо два месеца преди предявяване
на настоящите искови, би довело до произнасяне на съда по непредявен иск и при
липса на твърдения, обосноваващи подобно желание у ищеца.
Видно от
заключението по съдебно-икономическа експертиза на в.л. Б.П. брутния размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 12.11.2018г.- 12.05.2019г. е в
размер на 4 323.00лв. С оглед доказателствата по делото, обаче, съдът
следва да уважи предявената искова претенция само за времето, през което ищеца
реално е бил без работа – общо 3 дни, като за искът в останалата му част следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Видно от заключението на вещото лице,
среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 34,31 лева,
поради което искът следва да бъде уважен в размер на 102,93 лева и отхвърлен до
пълния предявен размер.
На
основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата
от 102,93лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие същият е
доказал разноски в размер на 720.00лв. за адвокатско възнаграждение, като с
оглед липсата на конкретизация, досежно размера за всеки един от предявените
искове, съдът намира, че претендираната сума за всеки отделен иск е в размер на
240.00 лева. С оглед обстоятелството, че двата неоценяеми иска са уважени,
съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение за тях – в общ размер
на 480.00 лева, следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
Досежно
оценяемия иск, съдът намира, че съобразно уважената част от иска, следва да му
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5,71 лева.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, доколкото изплатеното адвокатско възнаграждение
е под минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Тъй
като се касае за трудово спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса. С оглед изхода на делото, обаче, дължимата се за производството държавна
такса в съответствие с уважената част от исковете следва да бъде заплатена от
ответника по сметка на ПРС. Дължимата се държавна такса в настоящия случай е в
общ размер на 272,92 лева (по 50 лева за двата неоценяеми иска и 172,92 лева за
оценяемия иск).
С оглед изхода на делото, в тежест на
ответника и в полза на съда, следва да се присъдят разноските за държавна такса,
досежно уважените в цялост неоценяеми искове – в размер общо 100.00 лева и
съобразно уважената част от оценяемия иск -
4,10 лева. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати в полза
на ПРС и сумата от 2,38 лв., представляваща направени по делото разноски за
експертиза (съобразно с уважената част).
С оглед изхода на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът има право да му се присъдят
разноски съответни на отхвърлената част на исковете. Ответната страна е
направила разноски за трите иска в размер на 600 лева, като с оглед липсата на
конкретизация, съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на
200.00 лева, за всеки един от исковете. Съобразно с отхвърлената част от
оценяемия иск, на ответната страна следва да й се присъдят разноски в размер на
195,24 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.В.С., с
адрес: ***, с ЕГН **********, извършено със заповед № 063/12.11.2018г. на
Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. Перник, с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ и ОТМЕНЯ Заповед № 063/12.11.2018г на
Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. Перник, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.В.С.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението му длъжност: “техник гробищни паркове” в Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр. Перник.
ОСЪЖДА
Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр. Перник да заплати на С.В.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 102,93
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконно уволнение за периода от 12.11.2018г. до 14.11.2018г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част, до пълния претендиран размер от 4323.00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр. Перник да заплати
на С.В.С., с адрес: ***, с ЕГН ********** сумата от 485,71 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр. Перник да заплати
по сметка на Пернишки районен съд сумата от 104,10 лв., представляваща дължимата
държавна такса за настоящото производство, както и сумата от 2,38лв.,
представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ОСЪЖДА С.В.С.,
с адрес: ***, с ЕГН ********** да заплати на Общинско предприятие „Обредни
дейности“ - гр. Перник сумата от 195,24 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението -
31.05.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.