Р Е Ш Е Н И Е
гр. Козлодуй, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският Районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 23.11.2020г.,/двадесет и трети ноември, две
хиляди и двадесета година/ в
състав:
Председател: Галя Петрешкова- Ставарова
при секретаря Капка Качева и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа
докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно
наказателно дело № 312 по описа за 2020г. на
Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 2/2020г. на Началник
РУ- Козлодуй към ОДМВР- Враца, упълномощен
с M3 № 8121з-1371/11.11.2015г., с което на И.И.И. ЕГН: **********, адрес ***, на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 200.00/двеста/ лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, за това,
че на 10.02.2020г. около 21:50часа в гр.Козлодуй ул.„Христо Ботев”, на паркинг
пред СОУ”Св.Св.Кирил и Методий”, при извършена проверка на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ РА 4799 КМ, лицето не изпълнява писмено
полицейско разпореждане с рег.№ 288р-12097/25.11.19г. на полицейски орган, във
връзка с възложените му правомощия съгласно ЗМВР.
Жалбоподателят И.И.И. не се явява, представлява се от адв. Милен Сибинов, който
поддържа по изложени в жалбата съображения и лично в съдебно заседание.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени
изцяло Наказателно постановление № 2 от 05.03.2020г. на Началника на РУ -
Козлодуй към ОД на МВР - Враца, като неосователно, незаконосъобразно и издадено
в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми.
Въззиваемата страна РУ- Козлодуй към
ОДМВР- Враца, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по делото.
Козлодуйският
районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 2, Серия АА с бланков номер № 616113/20г., е издаден от
служител на РУ- Козлодуй, за това, че на
10.02.2020г. около 21:50часа в гр.Козлодуй ул.„Христо Ботев”, на паркинг пред
СОУ”Св.Св.Кирил и Методий”, при извършена проверка на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег.№ РА 4799 КМ, лицето не изпълнява писмено полицейско
разпореждане с рег.№ 288р-12097/25.11.19г. на полицейски орган, във връзка с
възложените му правомощия съгласно ЗМВР. Актът бил подписан без
възражения от жалбоподателя, и такива не
постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено обжалваното НП.
От показанията на свидетеля Н.В.Ц. - полицай
охрана обществен ред в РУ Козлодуй към МВР, Враца. се
установява, че в случая се касае
за затъмняващо фолио, което жалбоподателят е поставил на предните стъкла на автомобила си. Твърди, че има писмено полицейско разпореждане съставено от негов колега преди това. Същото е изведено със
съответен регистрационен номер през системите на Районно
управление Козлодуй и няколко дни по-късно при извършване на проверка на
редовността документи за самоличност и на
автомобила на жалбоподателя е
установено, че фолиото не е премахнато, за което му е съставен АУАН по
ЗМВР за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане във връзка с чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР. Проверката е извършена на паркинга пред средно
училище „Свети Свети Кирил и Методий“, като с него на смяна и при извършване на проверката е бил колегата му Л.К.. Твърди, че предните обзорни прозорци на вратата на шофьора и на
пасажера има поставено тъмно фолио,
което се вижда с просто око, затъмняващо и намаляващо прозрачността на предните
обзорни прозорци, и това е причината да му бъде съставен АУАН.
По данни на разпитаните свидетели Александър
Анатолиев Паричков. Валентин Данаилов Валентинов, се установява, че същите са се возили през деня с
жалбоподателя и не са забелязали да няма видимост на предните стъкла на
автомобила, твърдят, че се е виждало добре и отвън навътре и обратно отвътре
навън. И двамата заявяват, че не са разбрали, как полицейските
служители са установил
затъмняването на стъклата, с просто око, като същите не са слизали от автомобила си, и не ползвали никакъв уред.
Показанията на актосъставителя Н.Ц., който заявява, че
нарушението е установено с ’’просто око” са субективни и отразяват лични
възприятия на факти, за които се
изисква измерване с уред, а от друга са в разрез с показанията на другите
свидетели и събраните по делото писмени доказателства.
Общата забрана за
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им е регламентирана чл.105, ал.1 от ЗДвП. Тази забрана обаче не е
абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, по
аргумент на чл.105, ал.З от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали
затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на
фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е
в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Според т.6.3.1.1.1. от него общата
светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени
на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от
70 %.
За да се прецени
дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните
граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство "Транспи -
1070м. В случая контролните органи не са извършили замервания, поради което не
може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на
автомобила е в отклонение на допустимите ограничения.
От представените по
делото доказателства Сертификат за съответствие относно монтирано оригинално
фолио - 2 броя, едно от 05.11.2019г., и от 15.01.2020г. се установява по
категоричен начин процента на затъмняване на фолиото, и че отговаря на
изискванията на закона, процента на затъмняване на стъклата на автомобила към
датата на извършване на проверката е 12%, т.е. в законоустановената граница.
В хода на съдебното
дирене, АНО не доказа твърдението, че лицето не е изпълнило писмено полицейско
разпореждане. Това е така, тъй като в приложената по делото преписка не е
налично разпореждане с № 288р-12097/25.11.2019г. на РУ Козлодуй, поради което
няма основание за налагане на глоба за неизпълнение на полицейско разпореждане.
Независимо от гореизложеното в резултат на проведената служебна
проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата
незаконосъобразност.
Това е така, тъй като съобразно
чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция
„Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция
„Гранична полиция”, Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с
тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи” и
звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по
чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6 и 7.
Несъмнено Н.В.Ц. е полицейски
орган с правомощия да съставя АУАН, но както в акта, така и в издаденото въз
основа на него постановление, е посочено, че разпореждането, което не е било
изпълнено от И.И.И. е било издадено от орган на МВР, без обаче същият да е
конкретизиран. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл.257, ал.1
от ЗМВР, послужила като основание за санкциониране на жалбоподателя, която
предвижда възникване на административнонаказателна отговорност за лице при
неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от орган на МВР, което следва
да бъде направено в изпълнение на функциите на този орган. По този начин съдът
не може да прецени дали разпореждането е издадено от полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с
възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало
задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено. В тази връзка, от една
страна, недопустимо е едва в съдебно заседание да се установяват факти и обстоятелства
от състава на нарушението, доколкото същите следва да бъдат описани както в
АУАН, така и в НП, за да може нарушителят да организира защитата си срещу тях.
На следващо място, във
фактическото описание на нарушението в НП не е посочено в какво се изразява
неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил полицейско
разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го определят като орган на МВР.
Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на жалбоподателя
по съставомерни факти относими към приписваното му нарушение, а и не дават
възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка
имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава
такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
При възпроизвеждане на фактите
липсва изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя,
чиито обективни и субективни параметри консумират състава на предявеното му
нарушение. Формално са изписани признаците на административното нарушение,
такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без
да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на същото,
относими поне към обективните признаци на нарушението. Последното възпрепятства
възможността да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или
бездействия действително са годни да реализират състав на нарушение, както с
оглед своето съдържание, така и с оглед интензитета си. В тази връзка обективно
е възпрепятствана и възможността да се анализира извършеното в контекста на
предпоставките за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен
случай на административно нарушение. Така очертаните факти следва задължително
да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да
се извеждат и допълват въз основа приобщените към делото доказателствени
материали или да се разбират едва в хода на съдебното следствие.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че елементи от състава на нарушението е незаконосъобразно да се
извеждат по подразбиране и/или по предположение, още по- малко за неговото
установяване да се използва техника на препращане към съдържанието на документи
или изявления, съществуващи като факти извън материализираното волеизявление на
наказващия орган. Последните биха могли да се ползват единствено с оглед
тяхната доказателствена стойност за установяване съществуването на твърдени
обстоятелства. Проявеният подход е равнозначен на допълване на властническата
воля на АНО, което опорочава задължително установената форма на актовете в
административнонаказателния процес.
Посочените нарушения на
процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да
ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се
дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което
е административният орган.
В случая въззиваемата страна
РУ-Козлодуй не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР- Враца, като второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд.
Действително самото ОД на
МВР-Враца в случая не е страна по производството, но по силата на изричната
законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ОД на МВР-Враца, следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в
размер на 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление /НП/ № 2/2020г. на Началник РУ- Козлодуй към ОДМВР-
Враца, упълномощен с M3 № 8121з-1371/11.11.2015г., с което на И.И.И. ЕГН: **********,
адрес ***, на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00/двеста/ лева, за нарушение на
чл.64, ал.4 от ЗМВР, за това, че на 10.02.2020г. около 21:50часа в гр.Козлодуй
ул.„Христо Ботев”, на паркинг пред СОУ ”Св.Св.Кирил и Методий”, при извършена проверка на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РА 4799
КМ, лицето не изпълнява писмено полицейско разпореждане с рег.№
288р-12097/25.11.19г. на полицейски орган, във връзка с възложените му
правомощия съгласно ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца, да заплати на И.И.И. ЕГН: **********,***,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца, на
основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Да се публикува съгласно чл. 4,
ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: