Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-25 Година 2021, 27 май гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и девети март година две
хиляди двадесет и първа,
в откритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 233 описа за 2021
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.Р.Б. от *** (вх.№ 260825/17.08.2020 г. по описа на БРС), уточнена
с въззивна жалба (вх.№ 267673/19.10.2020 г. по описа на БРС), подадена от
наследницата по закон на въззивника Б. Е.М.Б. от ***, конституирана с
определение № 261400 от 07.10.2020 г. на основание чл.227 ГПК като страна по
гр.д.856/2018 г. на БРС на мястото на починалия в хода на производството
ответник М.Б., против решение № 1655 от 16.07.2020 г. по гр.д.856/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което е извършена делба на допуснатите до делба
с решение № 222 от 28.01.2019 г. по същото дело недвижими имоти, МПС и движими
вещи, допълнено с решение № 260221 от 05.02.2021 г. От изложеното в
уточняващата въззивна жалба (депозирана след оставянето без движение на
въззивна жалба вх.№ 260825/17.08.2020 г. с указания за конкретизиране в кои
части се обжалва решението), съдът стига до извода, че решението на БРС по
извършване на делбата се обжалва изцяло в частта на извършване на делбата на
допуснатите до делба недвижими имоти и движими вещи, като въззивната страна не
оспорва способа за извършване на делбата (по чл.353 ГПК – чрез разпределение на
имотите и движимите вещи), нито оспорва начина, по който са формирани двата
дяла, а оспорва разпределението на имотите и на движимите вещи по вариант 2 от
заключението на вещото лице по СТЕ, и съответно - възлагането в полза на
съделителката И.Б. на: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, адрес на имота: ***,
площ по документ: 89,52 кв. м., с прилежащи части: складово помещение № 2 с
площ 2,80 кв. м., източната част от общо таванско помещение, ведно със съответните
30,32 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена; поземлен имот в гр.Добрич с идентификатор *** по КККР, с адрес на
имота: землището на гр. Добрич, с площ от 16 999 кв.м.; поземлен имот –
нива в землището на с.Сноп, Община Генерал Тошево, с площ 12,499 дка.,
представляваща имот № ***, парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на
землището на с.Сноп, местност „Кокардженски път”; прахосмукачка марка RAINBOW; кухненско обзавеждане „Димат омега",
Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и
батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня
марка SIMENS, бяла; готварска печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс;
хладилник с фризер марка GORENIE, бял; климатик марка FUJITSU, бял; холна
гарнитура, състояща се от 3 броя елементи за сядане – диван – двойка, диван –
тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна, със стъклен овален
(елипса) плот; маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна с размери 1,60 м.
на 1,00 м., с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани с бледо жълта
дамаска; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя;
дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 м. на 2,40 м.; вграден гардероб
с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 м. на 2,20 м.;
спалня с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1,60 м. на
2,00 м.; легло – персон и половина с ракла под него, цвят кафяв, пъстра
кафеникава тапицерия; секция в детската стая – три отделни модула, цвят кафяв;
метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери 1,20 м. на 2,00 м. и 0,50 м.
дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма, тъмно вишнева дамаска (промазка);
гардероб – тъмно кафяв, трикрилен; и възлагане в полза на съделителя М.Р. Б. на: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР, с адрес на имота: ***, представляващ гараж 2, с площ
13,89 кв.м., прилежащи части 4,24% ид.части от общите части на сградата; вилна
сграда – къща, построена в землището на с.Атия, с идентификатор *** по КККР,
построена в имот с идентификатор ***, със застроена площ от 92 кв. м.; лек
автомобил „Хонда джаз“, с рег. № *******, цвят червен; дървени кухненски
шкафове (чам) долни и горни, цвят тъмно кафяв, долните разположени П образно, с
дължина 5 м. и височина 0,80 м., и горните с размери 2 м. дължина и 0,60 м.
височина; телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист; спалня –
кафява с два матрака; секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя; басейн
– сглобяем с размери 10 м. на 4 м. и височина 1,10 м.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, частично неправилно, необосновано, както и, че
е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. По
отношение на недопустимостта на решението се твърди, че тя е резултат от това,
че съдът не се е произнесъл по
надлежно предявени искове по чл.34 от ЗС, вр.чл.21 и чл.28 от СК, предявени от
М.Б. в хода на първата фаза по делбата, завършила с Решение № 222 от 28.01.2019
г. по описа на гр.д.856/2018 г. По-конкретно се твърди, че с отговора на исковата
молба М.Б. е предявил „претенции по сметки за присъждане на сумата от 3 000
лв като приходи от отдаването под аренда на находящият се в Добрич недвижим
имот и 2 000 лв за получаване на доходи от аренда и на имота, находящ се в
с.Сноп за периода от сезиране на съда с претенциите по сметки до решаване на
делбеното дело“. Твърди се, че въпреки, че в мотивите си към решението по
допускане на делбата съдът е постановил, че „Претенцията за присъждане на
обезщетение с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС на ответника е такава като претенция по сметки и съдът
дължи произнасяне по нея във втората фаза на делбеното производство“, в
решението си по извършване на делбата (обжалвано в настоящото производство),
първоинстанционният съд не се е произнесъл по тази претенция, което прави
съдебното решение (по извършване на делбата) недопустимо в цялост. По отношение
на неправилността на решението се твърди, че първоинстанционният съд бланкетно,
без да обсъди по каквато и да е форма доводите на ответника М.Б., е приел, че
делбата следва да се извърши по Вариант 2 от изготвената и приета от съда съдебно-техническа
експертиза от вещо лице Марияна Арабаджиева, като дял 1 от вариант 2 се присъди
в полза на ищцата И.Б., а дял 2 от вариант 2 се присъди в полза на М.Б.. Твърди
се, че по този начин изцяло е възприета тезата на ищцата и са изпълнени
всичките й желания. Не са изложени съображения дали и защо, според въззивната
страна, вариант 1 от заключението по СТЕ е бил по-подходящ за извършване на
разпределението, или дали разпределението е следвало да се извърши чрез
поставяне в дял на ищцата на на дял 2 от вариант 2, а на ответника- на дял 1 от
вариант 2 от заключението. На второ място се твърди, че след промяната на
страните по делото (заместването на починалия в хода на производството ответник
Б. от наследницата му по закон Е.М.Б., дъщеря на страните), с оглед
имущественото състояние на новоконституираната съделителка, е налице ново
обстоятелство, което следва да се съобрази, и на съделителката Е.Б. да се
постави в дял апартамента в ***, за да не се окаже тази съделителка без жилищен
имот. На следващо място се твърди, че при така извършеното разпределение на
имотите, в дял на Е.Б. е поставена постройка с идентификатор ***, която според
вещото лице Арабаджиева е за ремонт и укрепване, с видими дефекти по конструкцията и зидовете, незаконна постройка, и до известна степен –
опасна. Сочи се, че в същото време в дял на съделителката И.Б. са поставени
апартамент в гр.Бургас с идентификатор ***, ПИ в землището на гр.Добрич с
идентификатор *** и ПИ в землището на с.Снопс идентификатор ***, като по този
начин в патримониума на И.Б. е отреден пети апартамент. Претендира се съдът да
преразгледа извършеното разпределение и, съобразявайки новите обстоятелства, да
разпредели делбените имоти по вариант 1 на СТЕ, като в дял на И.Б. възложи
имотите, посочени в дял 2 на вариант 1, а в дял на Е.Б. възложи имотите
посочени в дял , на вариант 1. Твърди се, че по този начин ще се постигне
равенство в дяловете между съделителите при зачитане на основното начало при
извършването на разпределението: всеки съделител да получи в реален дял имоти
от един и същи вид и сходно местонахождение. По отношение на басейна, поставен
в дял на М.Б., се твърди, че той е собственост на трето за делбата лице, поради
което следва да бъде изключен от делбата. Претендира се обезсилване на
обжалваното решение и връщането му на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените претенции по сметки на ответника Е.Б. – наследник на М.Б.. В
случай, че съдът приеме решението за допустимо, се претендира същото да бъде
отменено като частично неправилно и делбата да бъде извършена чрез разпределяне
на делбените имоти по вариант 1 на СТЕ, като в дял на И.Б. възложи имотите,
посочени в дял 2 на вариант 1, а в дял на Е.Б. възложи имотите посочени в дял ,
на вариант 1. Претендира се движимите вещи, находящи се в апартамента в
гр.Бургас и в постройката в с.Атия, да бъдат присъдени в полза на лицето, на
което се разпредели съответният имот, ако необходимо, да се извърши изравняване
на сметки чрез разплащането на суми. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства – 2 бр.електронни справки от Имотен регистър към АВп – за
И.Б. и за Е.Б..; Договор за наем на апартамент; регистрационен талон на МПС
Хонда Джаз и нот.акт № *** на нотариус Цветанка Димитрова. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа.
В законовия
срок против въззивната жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемата-ищец И.И.Б.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са твърдения, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на твърдението за
недопустимост на решението се сочи, че изложените оплаквания не касаят нито
една от хипотезите за недопустимост на съдебния акт, поради което това
оплакване е неоснователно. По отношение на оплакванията за допуснати
процесуални нарушения се твърди, че те също са неоснователни, тъй като съдът е
изложил подробни съображения в мотивите си, защо извършва делбата по посочения
начин – чрез разпределяне на имотите между съделителите. По отношение на
„пропуска на съда да се произнесе по претенциите по сметки на ответника“ се
твърди, че той е резултат не на пропуск на съда, а на пропуск на страната да
заяви претенцията си по сметки в предвидените срокове. По отношение на способа
за извършване на делбата се твърди, че съдът е съобразил, че тегленето на
жребий ще е невъзможно или поне много неудобно, предвид това, че вилата в
с.Атия е съсобствена при условията на СИО на двамата съделители, а е построена
върху поземлен имот – собственост само на М.Б., което би породило последващи
усложнения поради възникналите облигационни отношения. Сочи се, че също поради
характера на имота в с.Атия, правилно съдът е разпределил имотите по вариант 2
от заключението на вещото лице, като е възложил в дял на И.Б. имотите от дял
І,, а в дял на М.Б. – имотите от дял ІІ. Твърди се, че за спора е ирелевантно
какви имоти страните са придобивали и прехвърляли преди прекратяването на
брака, както и какви имоти имат в индивидуална собственост. Сочи се, че в
настоящия процес Е.Б. е конституирана като страна в качеството си на наследник
на М.Б., поради което разполага с всички права, които той е имал, и няма право
да претендира самостоятелни свои права, които не произтичат от наследството и
които нейният наследодател не е можел да претендира. Излагат се твърдения, че
ищцата И.Б. е живяла 30 години имотите, съсобствени с бившия й съпруг, влагала
е средства и труд за тях, поради което самата тя също е емоционално свързана с
тези имоти. По отношение на автомобила „Хонда Джаз“ се твърди, че това МПС е
придобито по време на брака на страните, било е допуснато до делба при равни
квоти, липсва изразено съгласие от нейна страна, поради което незаконосъобразно
е пререгистрирано само на името на Е.Б.. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството е за делба по чл.34 ЗС и е
във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 222от 28.01.2019 г. по гр.д.856/2018 г. на БРС (след частичната му отмяна и
потвърждаването му в останалата обжалвана част с решение № ІІ-58 от 02.08.2019
г. по в.гр.д.590/2019 г. на БОС), съдът е допуснал извършване на съдебна делба между въззиваемата И.И.Б. и въззивника М.Р.Б. (бивши
съпрузи), на съсобствени на страните недвижими имоти: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР, адрес на имота: ***, площ по документ:
89,52 кв. м., с прилежащи части: складово помещение № 2 с площ 2,80 кв. м.,
източната част от общо таванско помещение, ведно със съответните 30,32
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, адрес на имота: ***,
представляващ гараж 2, с площ 13,89 кв.м., прилежащи части 4,24 % ид.
части от общите части на сградата; вилна сграда – къща, построена в землището
на с. Атия, с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 92 кв. м.;
поземлен имот в гр. Добрич с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота:
землището на гр. Добрич, с площ от 16 999 кв. м.; поземлен имот – нива в
землището на с. Сноп, Община Генерал Тошево, с площ 12,499 дка, представляваща
имот № ***, парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на
село Сноп, местност „Кокардженски път”; и на следните движими вещи: лек
автомобил „Хонда джаз“, с рег. № *******; прахосмукачка марка RAINBOW,
кухненско обзавеждане „Димат омега“, Г-образно, включващо горни и долни
кухненски шкафове с вградена мивка и батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни
размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня марка SIMENS, бяла; готварска печка с
керамичен плот марка AEG, цвят инокс, хладилник с фризер марка GORENIE, бял, климатик
марка FUJITSU, бял, холна гарнитура, състояща се от 3 бр. елементи за сядане –
диван – двойка, диван – тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна,
със стъклен овален (елипса) плот, маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна
с размери 1,60 м. на 1,00 м., с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани
с бледо жълта дамаска; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички –
общо 6 броя; дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 м. на 2,40
м.; вграден гардероб с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери
3 м. на 2,20 м.; спалня с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни
размери 1,60 м. на 2,00 м.; легло – персон и половина с ракла под него, цвят
кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в детската стая – три отделни
модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери 1,20 м.
на 2,00 м. и 0,50 м. дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма, тъмно
вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно кафяв, трикрилен; дървени
кухненски шкафове (чам) долни и горни, цвят тъмно кафяв, долните разположени П
образно, с дължина 5 м. и височина 0,80 м., и горните с размери 2 м. дължина и
0,60 м. височина; телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист,
спалня – кафява с два матрака, секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3
броя, басейн – сглобяем с размери 10 м. на 4 м. и височина 1,10 м., при квоти
по една втора идеални части за всеки един от тях.
В срока по
чл.346 ГПК въззиваемата-ищец И.Б. е заявила претенции по сметки. Заявила е
искане, делбата да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, както и при това разпределение, апартаментът в гр.Бургас (СОС с идентификатор *** по
КККР) и земеделските земи в гр.Добрич и с.Стоп, да бъдат поставен в неин дял.
С отговора на
исковата молба, в първата фаза на производството – по допускането на делбата,
ответникът Б. също е заявил претенции по сметки - за осъждане на ищцата да
заплати на ответника ½ част от разходите за цялостно вътрешно завършване
и обзавеждане на имота, описан в нот.акт № *** на нотариус Б.Кирова, рег.№ 290
на НК (апартамент в ***), както и претенция ищцата да бъде осъдена да заплаща
на ответника за всяка следваща година, „считано от датата на предявяване на
насрещния иск, до постановяване на решението за делба“, обезщетение в размер на
3000 лв за имота по нот.акт № ***, и обезщетение в размер на 2000 лв лв за
имота по нот.акт № ***. Претенцията по сметки е оставена без движение за
конкретизиране на вещите и тяхната стойност. До изтичане на срока по чл.346 ГПК
такова конкретизиране не е извършено от ответника.
С обжалваното
решение (№ 1655 от 16.07.2020 г.) първоинстанционният
съд е разделил исковете на И.Б. за осъждане на М.Б. да й заплати сумата от 14976,43 евро,
представляваща половината от заплатени от ищцата вноски по договор за ипотечен
кредит, сума в размер на 247,82 лева – половината от заплатена нотариална
такса, както и сума в размер на 6869,50 лева обезщетение за забава върху
платените вноски за периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. (половината от
дължимата законна лихва върху платените вноски за процесния период), прекратил е производството по
делото в тази му част и е изпратил тези
искове за разглеждане по общия исков ред по подсъдност на
Бургаския окръжен съд. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане претенцията
с правно основание чл.31, ал. 2 ЗС по реда на чл.346 ГПК на И.Б. за осъждане на
М.Б. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50 лв месечно
за гаража в гр. Бургас и на 150 лв месечно за вилната сграда в с.Атия, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до окончателното
извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Претенцията с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС по реда на чл. 346 ГПК на И.Б. за осъждане на М.Б. да заплаща
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50 лв месечно за гаража в
гр.Бургас и на 150 лв месечно за вилната сграда в с.Атия, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до първото по делото съдебно
заседание във втората фаза (14.01.2020 г.) е отхвърлена.
С обжалваното решение
съдът е извършил делбата на основание чл. 353 ГПК, като е разпределил в дял на И.Б.:
- СОС с идентификатор *** по КККР, адрес
на имота: ***;
- ПИ в гр.Добрич с идентификатор *** по
КККР, с адрес на имота: землището на гр. Добрич, с площ от 16 999 кв. м.;
- ПИ – нива в землището на с.Сноп, Община
Генерал Тошево, с площ 12,499 дка., представляваща имот № ***, парцел 47 от
масив 36 по плана за земеразделяне на землището на с.Сноп, м.
„Кокардженски път”;
- и следните движими вещи: прахосмукачка
марка RAINBOW, кухненско обзавеждане „Димат омега“, Г-образно, включващо горни
и долни кухненски шкафове с вградена мивка и батерия, цвят: бледо зелен,
приблизителни размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня марка SIMENS, бяла; готварска
печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс; хладилник с фризер марка
GORENIE, бял, климатик марка FUJITSU, бял; холна гарнитура, състояща се от 3
броя елементи за сядане – диван – двойка, диван – тройка, фотьойл, цвят синьо и
жълто; холна маса, черна, със стъклен овален (елипса) плот; маса за хранене –
правоъгълна, дървена, черна с размери 1,60 м. на 1,00 м., с шест стола за
хранене – дървени, черни, тапицирани с бледо жълта дамаска; модулни елементи –
дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя; дървена етажерка – библиотека,
черна, с размери 2,40 м. на 2,40 м.; вграден гардероб с плъзгащи врати с
огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 м. на 2,20 м.; спалня с матраци и
ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1,60 м. на 2,00 м.; легло – персон
и половина с ракла под него, цвят кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в
детската стая – три отделни модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка,
цвят сив, с размери 1,20 м. на 2,00 м. и 0,50 м. дълбочина; холна гарнитура с
Г-образна форма, тъмно вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно кафяв,
трикрилен;
В дял на ответника М.Б. са разпределени :
- СОС с идентификатор *** по КККР, адрес
на имота: ***, представляващ гараж 2, с площ 13,89 кв.м., прилежащи части 4,24
% ид. части от общите части на сградата;
- вилна сграда – къща, построена в
землището на с. Атия, с идентификатор *** по КККР, построена в имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 92 кв. м.;
- лек автомобил „Хонда джаз“, с рег. № *******;
- дървени кухненски шкафове (чам) долни и
горни, цвят тъмно кафяв, долните разположени П образно, с дължина 5 м. и
височина 0,80 м., и горните с размери 2 м. дължина и 0,60 м. височина;
телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист; спалня – кафява с
два матрака; секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя; басейн –
сглобяем с размери 10 м. на 4 м. и височина 1,10 м.
За уравнение на дяловете, М.Б. е осъден да заплати на И.Б.
сумата 835 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в
сила на настоящото решение.
Страните са
осъдени да заплатят по сметка на Бургаски районен съд държавна такса върху
размера на дела си.
С Допълнително решение № 260221
от 05.02.2021 г., БРС е допълнил решение № 1655/16.07.2020 г., като е
постановил, че не приема за
съвместно разглеждане в производството заявените от М.Б. претенции по сметки “за присъждане на сумата 3000 лв като приходи от отдаване
под аренда на находящия се в гр.Добрич недвижим имот и 2000 лв за получаване на
доходи от аренда от имота, находящ се в с.Сноп”.
Въззивна жалба
е подадена само от ответника М.Б., само против решение № 1655 от 16.07.2020 г., и само в частта му по извършване на
делбата чрез поставяне в дял на съделителката И.Б. на недвижимия имот с идентификатор *** по
КККР, адрес на имота: ***. Претендира се и „извеждане от делбената маса на
отредения в дял на Б. надуваем басейн, поради обстоятелството, че същият е
собственост на ЮЛ и е изключен като движима вещ за делба в първата фаза“.
Против Допълнително решение № 260221 от 05.02.2021 г. не е постъпила въззивна
жалба.
При така
подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на обжалване в настоящото
производство е само начинът на извършване на делбата и по-конкретно –
разпределянето в дял на съделителката И.Б. на имотите
от Дял 1 на Вариант 2 от заключението на вещото лице М.Арабаджиева, в частност
- на недвижимия имот с идентификатор *** по КККР, адрес на имота: ***, и разпределянето в дял на
съделителя М.Б. на имотите от Дял 2 на Вариант 2 от
заключението на вещото лице М.Арабаджиева.
При извършената
проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението следва да се
отбележи, че липсата на произнасяне от съда по предявена претенция не води до
недопустимост на решението, а до негова непълнота, която отстранима по реда на
чл.250 ГПК, което в случая е сторено с постановяване на Допълнително решение №
260221 от 05.02.2021 г.
По наведените
от въззивната страна оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място,
независимо, че въззивната страна не е изложила оплакване конкретно против
способа, по който е извършена делбата, съдът намира, че следва да посочи, че
настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че делбата следва
да се извърши чрез разпределение на имотите и на движимите вещи, по реда на
чл.353 ГПК. Съдът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, че
поради това, че никой от двамата съделители, в частност ответникът, който е
направил искане да му бъде възложен апартаментът в гр.Бургас, не отговаря на
изискванията на чл.349 ГПК, делбата на този имот не може да бъде извършена чрез
възлагането му на някой от съделителите по реда на чл.349 ГПК. Предвид обстоятелството,
че в единия от имотите (вилата в с.Атия) е налице съсобствена постройка върху
поземлен имот – лична собственост само на единия от съделителите, извършването
на делбата и посредством теглене на жребий също е неудобно. Ето защо делбата следва
да се извърши по реда на чл.353 ГПК - чрез разпределяне на имотите между
съделителите.
Съдът намира за
неоснователно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд бланкетно,
без да обсъди по каквато и да е форма доводите на ответника М.Б., е приел, че
делбата следва да се извърши по Вариант 2 от изготвената и приета от съда
съдебно-техническа експертиза от вещо лице Марияна Арабаджиева, като дял 1 от
вариант 2 се присъди в полза на ищцата И.Б., а дял 2 от вариант 2 се присъди в
полза на М.Б., и по този начин изцяло е възприета тезата на ищцата и са
изпълнени всичките й желания. Действително първоинстанционният съд не е изложил
подробни мотиви защо счита, че разпределението на имотите следва да бъде
извършено именно по Вариант 2 от заключението по СТЕ на в.л.Арабаджиева, а е
посочил само, че този вариант удовлетворява в най-голяма степен исканията на
страните. В същото време съдът е изложил съображения, че вилната сграда в
с.Атия е по-удобно да бъде възложена на съделителя-собственик и на земята, за
да може той да стане изключителен собственик на сградата, изградена в
собственото му УПИ. Съдът е изложил съображения също, че апартаментът в гр.Бургас
е ипотекиран за обезпечения по договор за кредит, вноските по който се плащат
от съделителката И.Б.. Като се вземе предвид заявеното от съделителката И.Б.
искане, поземлените имоти в гр.Добрич и с.Стоп да бъдат поставени в неин дял,
както и обстоятелството, че при извършването на делбата по Вариант 2 от
заключението на вещото лице Арабаджиева, и двамата съделители ще могат да
получат имот в гр.Бургас, съдът споделя изцяло извода на първоинстанционния
съд, че делбата следва да се извърши по Вариант 2 от заключението на вещото
лице Арабаджиева.
Настоящият
състав намира, че Вариант 1 от заключението по СТЕ не би бил по-подходящ за
извършване на разпределението, тъй като при него и двата имота в гр.Бургас –
апартаментът и гаражът, се поставят в един дял, а вилата в с.Атия, заедно с ПИ
в с.Стоп – в друг дял. Ответникът е поискал да му се възложат в дял имотите в
гр.Бургас, при което би следвало вилата в с.Атия, построена върху собствения на
ответника УПИ, да се постави в дял на ищцата. Това би довело до редица неудобства,
свързани с възможността на ищцата да ползва дворното място, собствено на
ответника, както и до усложнения при евентуално разпореждане от нейна страна с
този имот (вилната сграда).
По отношение на
извода на първоинстанционния съд, че разпределението следва да се извърши чрез
поставяне в дял на ищцата на на дял 2 от вариант 2, а на ответника- на дял 1 от
вариант 2 от заключението, съдът е изложил съображения, които настоящият състав
споделя.
Ето защо
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че разпределението
следва да се извърши по Вариант 2 от заключението на в.л.Алабаджиева, като на
ищцата се възложат имотите в дял 1, а на ответника – имотите в дял 2.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на въззивницата Е.Б., заместила починалия в хода на
производството ответник Б., че с оглед на имущественото й състояние, е налице
ново обстоятелство, което следва да се съобрази от съда, и на съделителката Е.Б.
да се постави в дял апартамента в ***, за да не се окаже тази съделителка без
жилищен имот.
Със
заместването от въззивницата Е.Б. на починалия съделител М.Б., собствеността
върху УПИ в с.Атия преминава върху нея по наследство, и не се променя
обстоятелството, че е налице съсобствена между съделителите сграда, изградена в
УПИ, собствено само на единия съделител. При това положение, съдът продължава
да поддържа изложените по-горе съображения, които според първоинстанционния съд
и според настоящия състав налагат предоставяне на сградата в с.Атия в дял на
собственика на УПИ, върху който тя е построена.
Обстоятелството,
че въззивницата Е.Б. няма друг собствен жилищен имот, не променя извода на
съда, че апартаментът в гр.Бургас следва да се постави в дял на съделителката И.Б.,
още повече, че видно от удостоверението за наследници, въззивницата Е.Б. е с
постоянен адрес ***.
Неоснователно е
твърдението на въззивницата Е.Б., че при разпределението на имотите, в неин дял
не следва да се поставя постройка с идентификатор ***, тъй като според вещото
лице Арабаджиева, тя е за ремонт и укрепване, с видими дефекти по конструкцията и зидовете, незаконна постройка, и до известна степен –
опасна. Именно обстоятелството, че в случай, че сградата в с.Атия се постави в
дял не на собственика на УПИ, върху който е построена, би направило по-сложно
евентуалното й ремонтиране или премахване, потвърждава извода на съда, че тя
следва да се постави в дял на собственика на УПИ, върху който е построена.
Обстоятелството,
че с поставянето в дял на съделителката И.Б. на апартамента в гр.Бургас в
патримониума й се отрежда пети апартамент (тъй като тя вече притежава други
четири), не е проблем на настоящата делба, чиято цел е да ликвидира
съсобствеността върху делбените имоти при възможно най-малко неудобства.
С оглед
изложените съображения, съдът намира за неоснователно искането на въззивницата Е.Б.
съдът да преразгледа извършеното разпределение и, съобразявайки новите
обстоятелства, да разпредели делбените имоти по вариант 1 на СТЕ, като в дял на
И.Б. възложи имотите, посочени в дял 2 на вариант 1, а в дял на Е.Б. възложи
имотите посочени в дял 1, на вариант 1. Съдът приема, че и при така извършеното
от първоинстанционния съд разпределение на имотите, е постигнато равенство в
дяловете между съделителите при зачитане на основното начало при извършването
на разпределението: всеки съделител да получи в реален дял имоти от един и същи
вид и сходно местонахождение, както и да може свободно да управлява и да се
разпорежда с поставения му дял имот.
По отношение на
басейна, поставен в дял на М.Б., следва да се отбележи, че независимо от твърдението
на страните, че той е собственост на трето лице, той е допуснат до делба с
решението по допускането, в тази си част решението е потвърдено от въззивната
инстанция, поради което съдът няма основание да го изключва от делбата, каквото
е искането на въззивната страна.
По отношение на
движимите вещи, и двете страни са изразили становище, че следва да бъдат
поставени в дял на този съделител, на който е поставен в дял имотът, в който те
се намират. Въззивната жалба не съдържа оплаквания по отношение на делбата на
движимите вещи, поради което настоящият състав също няма да излага съображения.
На последно място съдът намира за неоснователно оплакването
на въззивната страна, че обжалваното решение е необосновано, както и, че е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на
нарушенията на процесуалните правила следва да се посочи, че конкретни такива
не са изброени във въззивната жалба на въззивника М.Б.. Според въззивницата Е.Б.,
нарушенията на процесуалните правила от първоинстанционния съд се изразяват в
бланкетност на решението и в липса на обсъждане на доводите на ответника. Както
се посочи по-горе, настоящият състав не споделя твърденията на въззивниците, че
мотивите на първоинстанционния съд са бланкетни. Съдът е изложил конкретните си
съображения относно способа на извършване на делбата, варианта от заключението
по СТЕ, по който разпределението следва да се извърши, и защо в дял на ищцата
следва да се поставят имотите от дял 2 от вариант 2, а на
ответника- на дял 1 от вариант 2 от заключението. Следва да се отбележи още, че
оплакванията за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, довели до
накърняване на правата на страната, имат за последица извършване във въззивното
производство на тези действия, съотв.събирането на тези доказателства, които
страната, в резултат на допуснатите процесуални нарушения, е било препятствана
да извърши или да ангажира. Такива искания по доказателствата в настоящото производство
не са направени.
По изложените
съображения, поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Поради
потвърждаването на обжалваното решение, на въззивната страна не се дължат
разноски за въззивното производство. Въззиваемата И.Б. не е представила
доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради което
съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1655 от 16.07.2020 г. по гр.д.856/2018 г. по описа
на Бургаски районен съд, допълнено с решение № 260221 от 05.02.2021 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.