Р Е Ш Е Н И Е
Номер 300
Година
23.03.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на девети март две хиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Мирослав Илиев
като разгледа
докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер
дело номер 252 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от адв.А.И. от САК, в качеството
ѝ на пълномощник на П.И.С. с ЕГН: ********** против решение № 1188/22.12.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 4318/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Счита, че
при постановяване на решението е нарушен материалния и процесуалния закон, като
същите са неправилно приложени. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго с което да се отмени изцяло, като неправилно
и незаконосъобразно наказателно постановление № 21-0769-003423/29.09.2021г. издадено
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”.
Ответникът – Началник група към ОД на
МВР гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище
по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 21-0769-003423/29.09.2021г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, с
което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени глоба в размер на 850,00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като АУАН и НП са издадено от компетентните за това
органи. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но правото му на защита не
е било нарушено, тъй като поканата за съставянето му е била изпратена, заедно с
декларация по чл.188 от ЗДвП и снимки, и се е върнала попълнена декларация от
лицето, ползвател на автомобила, а на жалбоподателя е връчена и втора покана да
се яви за съставянето на АУАН, но той не се е явил. Съдът е приел и че не е
нарушена нормата на чл.188 от ЗДвП, тъй като ползвателят на автомобила е
попълнил декларацията и е налице признание, че в конкретния ден и час именно
посоченото лице е управлявало МПС. Прието е, че нарушението и обстоятелствата
при които е извършено са ясно посочени. Скоростта е установено с АТСС, което е
от одобрен тип и е преминало проверка, като е съставен съответния протокол по Наредба
№ 8121з-523/12.05.2015г. и е представена снимка на разположението на уреда. В
протокола е посочено въведеното ограничение на скоростта и същият е официален
документ, чиято доказателствена сила не е оборена. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал
жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 116 км/ч., като правилно са
определени по вид и размер наказанията предвидени в санкционната норма на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената
скорост за движение в населено място до 50км/ч., в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерност на деянието, тъй
като автомобилът управляван от С. е заснет при движение със скорост от 116 км/ч
в гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ до № 79 от
бензиностанция Ромпетрол към ПВ Запад, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс
при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч. Първоначално установената
скорост, с която се е движел автомобила на касатора е била 120 км/ч, като именно
от тази стойност е приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и наказателното
постановление е издадено за движение със скорост 116 км/ч. Съобразно така
установеното превишение на разрешената скорост, правилно е приложена
санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.
Правилно е
прието в обжалваното решение, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели
до нарушаване правото на защита на касатора. Видно от съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, тяхното съдържание е в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – описани са нарушението и
обстоятелствата при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и приложимата
санкционна норма. По делото безспорно се установява, че наказанието е наложено
в хипотезата на ал.1 от разпоредбата на чл.21 и касае превишена максимална
скорост в населено място и това много ясно е посочено както в наказателното
постановление, така и в съставения АУАН, поради което не е налице нарушаване правото
на защита на лицето и то не е поставено в невъзможност да разбере какво
нарушение му се вменява.
Неоснователни са
възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция, за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради
противоречивите данни в протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
по отношение на това дали използването на АТСС е било временно, респективно е
била изготвена снимка, както и относно режима на работа. Видно от протокола, в
него изрично е посочено в полето режим на измерване – стационарен, поради което
и правилно не са били попълнени полетата начало и край на участъка, тъй като те
са относими при режим на измерване – в движение. Действително, в протокола е
посочено, че не е изготвена дигитална снимка на техническото средство, но
доколкото такава се съдържа в преписката и от нея се установява, че АТСС е било
временно монтирано, това не е съществено процесуално нарушение, което да е
довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като
по никакъв начин не влия на съставомерността на
констатираното нарушение. В този смисъл, посредством протокола и представените
снимки на АТСС и на заснетото превозно средство, могат безспорно да се
установят всички правно значими факти и обстоятелства, като времето и мястото
на което е било поставено надлежно индивидуализираното техническото средство,
ограничението на скоростта, времето на извършване и констатиране на вмененото
на касатора административно нарушение и автомобилът с който то е било
извършено, поради което не са налице твърдените съществени процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление.
Неоснователно е
възражението, че неправилно е ангажирана отговорността на касатора единствено
въз основа на попълнената от него декларация.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В ал.2 е предвидено, че когато нарушението е извършено при управление
на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, който предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС или на посоченото от него лице, която може да бъде оборена в
случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е
предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който лицето има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност
за извършеното нарушение.
В
случая, по делото се съдържат две декларации по чл.188 от ЗДвП, съгласно които
автомобилът е бил управляван от касатора. Този автомобил е собственост на
юридическо лице, съгласно представената справка, като първата декларация е
попълнена от посочения в справката ползвател на автомобила – Мария И.. Втората
декларация е попълнена лично от П.С., като тя е посочила, че е управлявала
автомобила при установеното превишение на скоростта. След представяне на тези
декларации на нея е съставен и АУАН, който е подписан без възражения, като
възражения не са направени и в предвидения в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН срок.
След като П.С. не е оспорила, че тя е управлявала автомобила, съответно след
като не е посочила кое е лицето което го е управлявало, не са били налице
основанията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, за отпадане на нейната
отговорност и правилно е било издадено процесното наказателно постановление.
С оглед
изложеното, правилно първоинстанционният съд е обосновал
извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на
касатора на соченото правно основание. Ето защо и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1188/22.12.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 4318/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.