№ 6181
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. М.А
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. М.А Гражданско дело №
20221110158242 по описа за 2022 година
Ищецът „Д..“ АД е предявил срещу ответника ЗД „..“ АД обективно
съединени осъдителни искове (съобразно допуснатото изменение на
превявените искове в проведеното на 23.03.2023 г. открито съдебно
заседание) с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2 894.00
лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата,
представляваща част от общо дължимата сума от 3 158.09 лв. и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 190.55 лв.,
представляваща част от общо дължимата мораторна лихва за периода от
04.03.2022 г. до 26.10.2022 г., цялата в размер на 207.92 лв. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 21.09.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) на автомагистрала „Хемус”, е изплатил
сумата от 3 143.09 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
щетите по товарен автомобил с марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ...,
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при „Д..“ АД, със
застрахователна полица № 0320210111016060, валидна към момента на
застрахователното събитие, и е направил разноски по неговото определяне в
размер на 15.00 лв.
1
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № .., но задължението към ищеца
не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника.
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 2 894.26 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „..“ АД,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по товарен автомобил с
марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ... и произшествието, както и
виновното поведение на лек автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № ...
Навежда възражение за съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.02.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № .., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по
товарен автомобил с марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ..., настъпили
във връзка с реализирано на 21.09.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в
размер на 3 143.09 лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
21.09.2021 г. (лист 9 по делото), се установява, че на 21.09.2021 г., в 10.40 ч.,
на автомагистрала „Хемус” е реализирано ПТП между товарен автомобил с
марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ... и лек автомобил с марка
„Фолксваген” с рег. № .., в резултат на което са причинени материални щети
на товарен автомобил с марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ..., като
2
протоколът е подписан от водачите и двете горепосочени МПС-та без
възражения.
Установява се от показанията на свидетеля А. Ц. Г. (водач на товарен
автомобил с марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ...), че през есента на
2021 г. свидетелят управлявал товарен автомобил с марка „Пежо Боксер” с
регистрационен № ... и при движение по автомагистрала „Хемус” бил
изпреварен от друг автомобил с прикачено ремарке. Сочи, че когато другият
автомобил бил на около 20 м. пред него се откачила горната част на
ремаркето и ударила автомобила на свидетеля в предната дясна част.
Установява се от показанията на свидетеля М. М. С. (водач на лек
автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № ..), че през месец септември 2021 г.
свидетелят управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген” и при движение
по автомагистрала „Хемус” в посока гр. Ловеч, се откачила част от
ремаркето, което било прикачено към автомобила му и ударила движещия се
зад него лек автомобил. Сочи, че в резултат на инцидента били причинени
материални щети на другия автомобил.
Застрахованият е уведомил на 27.09.2021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № *********. Към преписката са приложени още опис на
заключение по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 3 143.09 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по товарен
автомобил с марка „Пежо Боксер” с регистрационен № ... са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по
средни пазарни цени е в размер на 2 894.26 лв. По отношение на спорния
между страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени
вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се определи на база
средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй
като в противен случай, ако се отчита овехтяването, определеното
3
обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият не би получил
равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно
регламентирания му размер
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0320210111016060. В срока на
действие на договора на 21.09.2021 г., в 10.40 ч., на автомагистрала „Хемус”,
е настъпило застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е
било увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на М. М. С.,
управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № .., още повече, че
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за
отремонтиране на щетите по застрахования товарен автомобил с марка „Пежо
Боксер” с регистрационен № ... във връзка с процесното ПТП застрахователно
обезщетение в размер на 3 143.09 лв. и е направил разходи по неговото
определяне в размер на 15.00 лв.
Недоказано остана, направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като от свидетелските показания се
установява, че процесното ПТП е предизвикано по вина на М. М. С.,
управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № ... Същото се
4
установява и от приетото по делото заключение на САТЕ и показанията на
разпитаните свидетели.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования товарен автомобил с марка
„Пежо Боксер” с регистрационен № ... в следствие на процесното ПТП са в
размер на 2 894.26 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер
на 15.00 лв., както и че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с
процесното ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 3 143.09 лв., то искът е
основателен и доказан до пълния предявен размер от 2 894.26 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на
дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо
да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната щета
на 31.01.2022 г., което се установява от представеното по делото писмо от
ищеца и известие за неговото доставяне (лист 45-46 по делото). Предвид
изложеното и с оглед предвидения в разпоредбата на чл. 412, ал.3 краен 30-
5
дневен срок за изпълнение, то ответникът е изпаднал в забава на 03.03.2022 г.,
като за претендирания периода на забавата от 04.03.2022 г. до 26.10.2022 г.
размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на
уважената й част от 2 894.26 лв., изчислен с помощта на компютърна
програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 190.55
лв., поради искът следва да се уважи до пълния предявен размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 715.77 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. .., да заплати на „Д..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 2 894.26 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „Д..” АД по щета
№ *********, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
исковата молба – 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от
190.55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.03.2022 г. до
26.10.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. .., да заплати на „Д..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 715.77
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7