Определение по дело №301/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 70 – чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по молба на З. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Е. Й. от АК – К., с искане за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, приключило с влязло в сила Решение № 321 от 11.12.20213 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19 от 17.05.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, издадено срещу З. С. С. за извършено административно нарушение по чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ).

Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения от Районен съд – Кюстендил, съдебен акт поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и явна несправедливост.

По същество в искането се твърди, че са налице открити нови доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, които засягат съществено фактическата обстановка, които при решаването му не са могли да бъдат известни, тъй като жалбоподателят не е бил запознат с тях, а именно: След проведени разговори, непосредствено след постановяване на Решение № 433 от 29.02.2024 г. по КАНД № 16/2024 г. по описа на А. съд – Кюстендил, със служители при РДГ – Кюстендил Н. Г. Н., И. И. Б. и Р. Т. Н., участвали при съставянето на констативен протокол серия „***, (лист 12 от АНД 690/23), З. С. установил, че на посочените лица било известно, че процесното нарушение е открито преди извършената от тях проверка в имота на 29.11.2022 г., а именно: непосредствено след изготвяне на карнет-опис за извършено маркиране на сеч на 08.09.2022 г.

По така изложените доводи З. С. иска от съда да възобнови производството по АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Настоящият съдебен състав намира искането за процесуално недопустимо за разглеждане по същество, като съображенията за това са следните:

Правото да се иска възобновяване е публично потестативно право, изразяващо се във възможността да се предизвика правната промяна, описана в чл. 73 от ЗАНН, а именно да се реши по същество въпросът относно наличието или липсата на основание за възобновяване на приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство. Упражняването на това право е предпоставено от наличието на влязъл в сила акт по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, от преценката за наличие у подателя на искането на активна процесуална легитимация за подаването му – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и за спазване на преклузивния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, едномесечен от узнаването за обстоятелствата.

В настоящия случай по делото не е спорно, че Решение № 321 от 11.12.2023 г. по АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, чиято проверка по реда на възобновяването се иска, е влязло в сила на сила на 29.02.2024 г., тъй като същото е оставено в сила с Решение № 433 от 29.02.2024 г. по КАНД № 16/2024 г. по описа на А. съд – Кюстендил (чл. 412, ал. 2, т. 2, предл. второ от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Налице е предпоставката за допустимост на искането по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.

С влязлото в сила Решение на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 690/2023 г., образувано по повод жалба на З. С., е потвърдено НП № 19 от 17.05.2023 г. на директора на РДГ – Кюстендил, издадено срещу З. С. С. за извършено административно нарушение по чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Следователно е налице положителната процесуална предпоставка за допустимост на производството и по чл. 72, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН – З. С. е лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН.

Не е налице обаче третата процесуална предпоставка за допустимост – подаване на искането за възобновяване в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, каквото императивно разписва чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, доводите за това са следните:

От една страна към искането не се прилагат доказателства, от които да се установи моментът на узнаване на соченото „ново“ обстоятелство. Голословно се твърди, че са налице нови данни въз основа на проведен разговор със служители на РДГ – Кюстендил, участвали при извършване на процесната проверка на място, в който разговор е „установено“, че нарушението, за което З. С. е наказан, е установено на 08.09.2022 г. В тази връзка в искането единствено се сочи, че моментът на „узнаване“ на „новото обстоятелство“ е непосредствено след постановяване на Решение № 433 от 29.02.2024 г. по КАНД № 16/2024 г. по описа на А. съд – Кюстендил, с което се оставя в сила решението на Районен съд – Кюстендил, чиято проверка се иска по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН. Специалният процесуален закон – ЗАНН, не регламентира, по какъв начин следва да са установени „новите“ обстоятелства или доказателства, нито по какъв начин да бъдат закрепени, така че да е възможна проверката относно спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, в случаите на искано възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. Съставът, с оглед конкретиката на казуса и характера на изложените в искането твърдения счита, че в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, на основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 на НПК. В този смисъл, тълкувателната съдебна практика, счита разпоредбата на чл. чл. 422, ал. 1, т. 3 на НПК, за идентична по съдържание с разпоредбата на чл. чл. 70, б. „в“ от ЗАНН (изм.), която от своя страна е аналогочна на сега действащата норма на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, в този смисъл (Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,) В тази връзка тъй като ЗАНН не регламентира редът, по които следва да се открият новите обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, настоящият касационен състав, счита, че сочените нови обстоятелства или доказателства следва да бъдат установени чрез разследване – чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, или с влязъл в сила акт – чл. 422, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК (присъда, решение на граждански съд или окончателен прокурорски акт). Такива доказателства не се ангажират, нито сочат с настоящото искане.

Твърдението за „проведен разговор“ със служители при РДГ – Кюстендил, само по себе си, не представлява ново обстоятелство, по смисъла на разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. В тази връзка искането въз основа, на което е образувано настоящото производство за възобновяване, се явява преждевременно заявено, като произнасянето по същество би преградило възможността да се иска повторно такова, след доказано наличие на сочените нови обстоятелства или доказателства.

В допълнение, настоящият съдебен състав следва да отбележи, че от данните по водените АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КАНД № 16/2024 г. по описа на А. съд – Кюстендил, се установява, че защитата на З. С. е поддържала тезата, че процесното нарушение е установено на 08.09.2022 г. (жалба на л. 4 от АНД № 690/2023 г.; доводи на защитата, протокол от с.з., л. 27 и л. 27 (гръб) от АНД № 690/2023 г.; пледоария на защитата на л. 50 (гръб) от АНД № 690/2023 г.; жалба на л. 3 от КАНД № 16/2024 г.; пледоария на защитата, протокол от с.з., 25 (гръб) от КАНД № 16/2024 г.). В тази връзка в резултат на извършените съдебни проверки пред всяка от двете съдебни инстанции, съобразно обхвата на съответния инстанционен контрол, тези доводи са отхвърлени по същество и със съответните мотиви, основано в приобщената по делото доказателствена съвкупност. Т.е. обстоятелството, което се твърди, че е ново, е било предмет на жалбата срещу наказателното постановление, респективно на жалбата срещу решението на Районен съд – Кюстендил. В случая, както наказателното постановление, така и постановените съдебни актове са основани включително на данните, обективирани в КП серия ***. (л. 12 от АНД № 690/2023 г.), подписан от служителите на РДГ – Кюстендил - Н. Г. Н., И. И. Б. и Р. Т. Н. и съставен от актосъставителя – Д. З.. Същият е разпитан в хода на съдебното следствие пред районния съд и потвърдил, както констатациите си по АУАН, така и отразеното в съставения констативен протокол, включително касателно датата на установяване на процесното нарушение. Така съставеният КП, като официален свидетелстващ документ, установен императивно в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, съдържащ всички задължителни реквизити, е ценен от инстанцията по същество като ползващ се с материална доказателствена сила за отразените в него констатации, включително относно датата на извършване на проверката на място, респективно момента на установяване на нарушението.

В тази връзка не са налице данни по настоящото производство, нито се представят доказателства, материалната доказателствена сила на КП, респективно удостоверените с него факти и обстоятелства, потвърдени и посредством свидетелските показания, дадени пред инстанцията по същество от неговия съставител, явяващ се и такъв на АУАН , да са опровергани по съответния законов ред вън от проведеното и приключило административнонаказателно производство.

По изложените доводи настоящият съдебен състав намира искането за възобновяване за процесуално недопустимо, поради което същото ще се остави без разглеждане, а съдебното производство ще се прекрати.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

О. Б. Р. искането на З. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, приключило с влязло в сила Решение № 321 от 11.12.20213 г., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 301/2024 г. по описа на А. съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.