Р Е Ш Е Н И Е
Номер 778 / 18.6.2020г. 18.06.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На двадесети януари Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Д Асенова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04597 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
Б.И.С. ЕГН ********** ***1
-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД,
сумата 2541.73лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит №2662561 от 21.03.2017г.,
сумата 437.56лв., представляваща договорна лихва за периода 21.07.2017г. до 20.03.2018г.;
сумата 80.45лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 5538/01.11.2018г. по ч.г.д.№07574/2018г. по описа на ПРС.
-при условията
на евентуалност при отхвърляне на главните искове, са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, в качеството
му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с
“УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД, за същите суми.
В законоустановения срок ответникът , чрез назначения от съда особен представител адв. Е.А., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Ответникът оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника. Ответникът оспорва допустимостта на предявените осъдителни искове при условията на евентуалност, като счита че не са налице условията за това съгласно ТР 4/2013г. на ОСГКТ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, е, че с Договор за паричен кредит№2662561 от 21.03.2017г, сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ответникът е получил кредит с общ размер 2625лв. от които:
- главница в размер 2500лв., преведен на банковата сметка на ответника
-такса за разглеждане на кредита 125лв.
-със заплащане на 60 равни мес.вноски от по 350.40лв.
-застрахователна премия разделена на 60 равни мес.вноски
- възнаградителна лихва от датата на усвояване на кредита
-краен срок за издължаване 21.03.2022г.
-първа дължима вноска 21.04.2017 последна на 21.03.2022г.
Съгласно договора при забавено плащане на договорените вноски потребителят дължи връщане на кредитора освен всички просрочени суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница.
Кредитополучателят не е заплащал нито една от вноските, т.е. кредитъ се дължи изцяло.
Погасена е само сума в размер 363.26лв. от която са погасени: 232.91лв.възнаградителна лихва,83.27лв. главница и застр.премия 46.72лв. и лихва за забава 0.36лв.
С Индивидуален договор за цесия от 20.03.2018г. и Приложение №1 от 20.03.2018г., сключени на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,“Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е продало на ищеца вземания по списък, сред които и процесното вземане.
С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия.
С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД на ответника е изпратено писмо за извършената цесия от 21.12.2017г., като същото се е върнало като непотърсено.
Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника, чрез неговия особен представител, заедно с приложенията към исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договора за паричен кредит, сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 20.03.2018г., сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне.
В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера.
В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено.
Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса.
В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата.
Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Съдът намира, че ищецът не е доказал надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, но това обстоятелство е правно ирелевантно за отговорността на длъжника доколкото е настъпила изискуемостта и на последната вноска.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.Я.А., неоспорена от страните, по процесния договор се дължат сумите по пера, извън направеното плащане на сумата 339.90лв.
Следователно – следва да се уважи така предявения установителен иск , както следва:
сумата 2541.73лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит №2662561 от 21.03.2017г.,
сумата 437.56лв., представляваща договорна лихва за периода 21.07.2017г. до 20.03.2018г.;
сумата 80.45лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.8 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че не се е сбъднало
условието, поради което и не следва да се произнася по евентуално съединените
искове.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПрП, вр. чл.26 НПрП, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение.
В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за:
-122.38лв. държ. такса по УИ,
-300лв.за особен представител
-200лв.за вещо лице по СИЕ експертиза,
-300лв.юк.възн. по УИ и запов.производство
-61.19лв.д.такса по запов.произв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
Б.И.С. ЕГН ********** ***1
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.03.2018г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД,
сумата 2541.73лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит №2662561 от 21.03.2017г.,
сумата 437.56лв., представляваща договорна лихва за периода 21.07.2017г. до 20.03.2018г.;
сумата 80.45лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 5538/01.11.2018г. по ч.г.д.№07574/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.И.С. ЕГН ********** ***1
да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,разноски както следва :
-122.38лв. държ. такса по УИ,
-300лв.за особен представител
-200лв.за вещо лице по СИЕ експертиза,
-300лв.юк.възн. по УИ и запов.производство
-61.19лв.д.такса по запов.произв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: