МОТИВИ:Срещу подсъдимия И.Х.К. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК,за
това,че на 26.11.2012 год.около 23,00
часа в гр.Ловеч,в заведение „Чадърите” причинил на Р.П.Й. средна
телесна повреда,изразяваща се в травматично счупване на дясна раменна
кост в диафизата,обуславяща затрудняване движението на дясната ръка за около
7-8 месеца.
С писмена молба и в с.з. е предявен
граждански иск от пострадалия Й. срещу подсъдимия К. за сумата от 3000 лева
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
26.11.2012 год.до окончателното им изплащане и направените по делото
разноски,който е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство,като Й. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
процеса с адв.Панталеева. Не е приет
от съда предявеният от пострадалият срещу подсъдимия граждански иск за
обещетение за имуществени вреди.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подс.К.,така както е повдигнато с обв.акт,като
счита,че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,че
подсъдимият е извършил деянието,същият признава вината си и фактите,така както
са описани в обв.акт.Моли съда да признае подсъдимия за виновен,като на
основание чл.58а,ал.1 от НК му наложи наказание 1 година лишаване от
свобода,което след приспадане на 1/3 бъде в размер на 8 месеца лишаване от
свобода,чието изпълнение на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен
срок от три години.По отношение на приетия за разглеждане граждански иск
излага,че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в искания
размер.
Гражданският
ищец и частен обвинител поддържа иска си и моли да бъде уважен в размера,в
който го е предявил.Процесуалният му представител адв.Панталеева поддържа
обвинението наруд с прокурора,като счита,че е безспорно доказано извършеното от
подсъдимия престъпление е няма спор по фактическата обстановка и събраните
доказателства.Моли съда да вземе предвид,че доверителят й с нищо не е допринесъл за настъпилия резултат,удара за
него е бил изненадващ,нанесен от към гърба и не е могъл да предприеме каквито и
да било спасителни действия.Моли съда при произнасяне по гражданската им
претенция да съобрази времето,през което пострадалият не е бил в състояние да
изпълнява трудовите си задължения,болките и страданията,които е претърпял при
това счупване,при оперативното лечение,затрудненията,които е изпитал във връзка
с физическото си обслужване нуждата от
помощ от неговите близки,това,че в тялото му вече има една метална плака,която
ще остане до края на живота му,както и емоционалния срив,който е изживял при
нанесения му удар и то от колега.Предвид изложеното счита,че размера на
гражданския иск ,който са предявили е основателен и доказан и моли да бъде
уважен за сумата от 3000 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на
престъплението до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Х.К.,редовно призован
се явяват лично и с адв.Близнаков,признава се за виновен, признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират
доказателства за тези фактии и изразява съжаление за случилото се. Защитникът
му адв.Близнаков излага,че признават изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обв.акт,не
спорят относно факта,че на 26.11.2012 год.по повод на рожден ден е възникнал
битов спор между Р.Й. и И.К.,в резултат на който се е стигнало до физическо
съприкосновение,от което Й. е пострадал.Счита,че с оглед реда, по който е
разгледано делото,с оглед признаване на обвинението от подзащитния му,неговото
чисто съдебно минало и смекчаващите вината обстоятелства е налице основание за
прилагане на чл.58а от НК,който предвижда определяне на наказанието в минимален
размер.С оглед на това,че в чл.129,ал.1 от НК не е предвиден минимум,а асмо
максимум на наказанието моли съда да вземе предвид всички смекчаващи вината
обстоятелства и да наложи на подзащитния му наказание от 3 месеца лишаване от
свобода,изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на
основание чл.66 от НК.По отношение на предявения граждански иск,счита,че същият
е основателен,но размерът му е завишен и недоказан.Излага,че съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД,съдът следва да определи по справедливост размера на
обещетението,както и съобразно съдебната практика в такива случаи,като същото
бъде от порядъка на 1000 лева,като за разликата до претендирания размер да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното
от него съгласие,че признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът е разгледал делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното производство
доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обв.акт
обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Х.К. ***,заедно със семейството
си.Работел като младши експерт „БД СКОРС „ при Община-Ловеч. Не бил осъждан за
престъпления от общ характер.
Като работник
паркинг „БДСКОРС” Община –Ловеч работел и пострадалият Р.П.Й..Двамата се
познавали и били в добри отношения.
На 26.11.2012
год. подсъдимият К.,свидетелят Й. и още двама техни колеги-свидетелите Л.Л. и И.И.
гледали филм в залата на Драматичен театър Ловеч.След филма четиримата отишли в
заведение „Чадърите”,за да се почерпят по повод рождения ден на свидетеля Л.Л..В
заведението освен посочените лица била само барманката-Л.Д. и свидетелят Н.В..
След като
поздравили рожденика, свидетелите започнали да се черпят.Й.,Л. и И. пили
червено вино, а подсъдимият К.-водка.Говорели за общи неща.По време на
разговора подсъдимият започнал да напада с думи свидетелят Й..Нарекъл го „мека
Мария” и „дребна душица”.
Около 23.00
часа компанията се приготвила за тръгване.Най-напред си заминал свидетелят И.И.,а
малко след него станал и подсъдимият.В заведението останали свидетелят Й. и
рожденика Л..След около 2-3 минути обаче подс.К. отново се върнал в
заведението, хванал пострадалия и го изтегли навън .Там взел един метален стол
и с него го ударил по гърба.От удара със стола, Й. паднал на земята,на дясната
си страна,като се счупила дясната му раменна кост.Свидетели на случилото се
станали Л. и В.,които отнели стола от подсъдимия и помогнали на
пострадалия,като го придружили до болницата.След извършен преглед в ЦСМП,същият
бил настанен за лечение в ортопедично отделение при МБАЛ-Ловеч.От там бил
изписан, по собствено желание, на следващия ден,като лечението му продължило в
МБАЛ”Авис медика”-Плевен.
От назначената
и реализирана в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
е видно, че на пострадалия Й. била причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично счупване на дясна раменна кост в диафизата на същата с
последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза,повреда причинила
затруднение движенията на дясната ръка за около 7-8 месеца.
От така
описаната фактическа обстановка съдът приема,че
подсъдимият И.Х.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.129
ал.1 от НК,като на 26.11.2012 год.около 23,00 часа в гр.Ловеч,в заведение
„Чадърите” причинил на Р.П.Й. средна телесна
повреда,изразяваща се в травматично счупване на дясна раменна
кост в диафизата,обуславяща затрудняване движението на дясната ръка за около
7-8 месеца.
Съдът
приема,че подсъдимият е автор на
деянието, за което е предаден на съд,като
съобрази направените пълни самопризнания от подсъдимия и
показанията на св.Й.,В.,Л..В подкрепа на обвинението макар и по косвен начин се
явяват и показанията на св.Д..От обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез нанасяне на удар със стол в
областта на рамото на дясната ръка на пострадалия.В тази насока е и
заключението на съдебномедицинската експертиза от досъдебното производство,от
което е видно,че на пострадалия Й. е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично счупване на дясна раменна кост в диафизата на същата с
последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза,повреда причинила
затруднение движенията на дясната ръка за около 7-8 месеца.С оглед измененията
в областта на ръката-кръвонасядане и данните от свидетелските показания в.л. е
приело,че се касае за директен удар в областта на дясната раменна кост,с твърд
тъп предмет-стол.
Деянието е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,като подсъдимият са съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал са неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Предвид на
изложените съображения,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен
и го осъди.
Фактическата
обстановка приета за установена се изяснява от писмените доказателства по делото,показанията на
разпитаните свидетели от досъдебното
производство,самопризнанията на подсъдимия и заключенията по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза.
Причините за
извършване на престъплението съдът намира в слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия К. за престъплението по чл.129,ал.1 от НК настоящата инстанция съобрази разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК,прие,че са налице условията на чл.54 от НК , като взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанието на подсъдимия, чистото съдебно
минало и критично
отношение към извършеното,поради което му наложи наказание 1 година
лишаване от свобода,което на основание чл.58а,ал.1 от НК намали с 1/3 и му
наложи наказание от 8 месеца лишаване от свобода, като отложи
изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.Съдът прие,че по делото не са изтъкнати и не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни
такива,поради което не са налице условията за приложението на чл.55 от НК при
определяне на наказанието.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответствува на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл.
45 от ЗЗД съдът уважи предявеният граждански иск за неимуществени вреди от Р.П.Й. против подсъдимия И.Х.К. в размер на сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането - 26.11.2012 год. до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева. Съдът прие, че с
виновното си противоправно поведение, подсъдимият К. е осъществил състава на
непозволеното увреждане, като е причинил на пострадалия Й. средна
телесна повреда,изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в
диафизата,обуславяща затрудняване движението на дясната ръка за около 7-8
месеца,като между виновното и противоправно поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът
взе предвид по отношение на предявения иск за обезщетение на неимуществени
вреди : причиненото увреждане на пострадалия,проведеното оперативно лечение,претърпените болки
и страдания вследствие на това увреждане и времето за възстановяване.Настоящата
инстанция прие, че иска е основателен, като по справедливост и съгласно
практиката на съда при присъждане на обезщетения за причинена средна телесна
повреда и посочените последици от нея, осъди подсъдимия да заплати на постарадалия
обещетение в размер на сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия И.Х.К. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 60,00 лева,на ЛРС
сумата от 120,00 лева,представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: