Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 148/28.1.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На двадесет и втори
януари Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 5365 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП№ 03-011635/31.07.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на Н.Г.М. е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание глоба от 2000
лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на представляващ санкционираното дружество
против Наказателно постановление № 03-011635/31.07.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което е наложено административно наказание „глоба"
в размер на 2000 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че
наказателното постановление не е било връчено по надлежния ред. Оспорва
фактологията, твърдяна от наказващия орган, като счита, че не е имал качеството
„работодател“ по отношение на полагащите труд лица. Алтернативно се изразява
позиция за маловажност на случая. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление .
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител.
По
същество се поддържат доводите за отмяна, изложени с жалбата.
Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, установи от фактическа
страна следното:
През месец юни 2019г. служители на Дирекция
“Инспекция по труда”-Варна - св. Н. и св. И.,
извършили проверка на строителен обект – пътека , паркомясто и ограда ,
находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, с.о. „Боровец- север“. Подов за проверката
бил инцидент с работник със смъртен изход.
На
място св. И. и св. Н. установили собственика на обекта – св. М., както и
въззивникът М. и още едно лице – С. С.. При проверката било установено , че
собственика на обекта – св. М. е споделил с въззивника М., с когото се познавали отдавна, че има за
извършване строителни работи, като въззивника М. поел ангажимент да извърши
тези работа. Довел двама души- починалото лице Асен и С. С.. В
изпълнение на строителните работи се случил трагичния инцидент. Парите за
работата св. М. давал на въззивника М.. След като установили кой се явява
работодател в обекта, била предоставена възможност да бъде представена за
проверка книгата за инструктаж, но такава не била представена.
При
това било установено, че липсва вписване на начален инструктаж на С. А. С. в
книга за начален инструктаж.
На
25.07.2019г. срещу въззивника М. бил
съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който било посочено, че в качеството си на работодател не е
документирал начален инструктаж в
книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на С. А. С..
За дата на извършване на нарушението била посочена датата на която лицето било
установено на обекта - 27.06.2019г. и то
било квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр.
чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът
бил предявен на въззивинка М., като в съдържанието му
били вписани възражения, че лицето не е работодател. Други възражения постъпили
по АНП впоследствие, но били преценени
като неоснователни.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 011635/31.07.2019г. , с което изцяло възприел
фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.,
наложил административно наказание “Глоба“ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на св. Н. и св. И., както и писмените такива, приобщени към
доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: обяснения от
С. С. и В. М.; скица; постановления за обявяване на трудово провоотношение протокол за извършена проверка и др.
За
да приеме изложеното по- горе, съдът подложи на анализ събраните по делото
доказателства и констатира, че същите установяват с категоричност твърдяната от
наказващия орган фактология. Посредством приложените обяснения от С. С. и В. М. и
показанията на св. Н.; св. М. и св. И.
се установява, че лицето С. С. е престирало труд в
обекта, наето от въззивника М.. Показанията на св. Н., св. И. и св. М. са
показания на свидетели, пряко възприели полагането на труд в обекта и лицето -
работодател. Пред съда св. М. е категоричен, че се е договорил дза извършване на строителните работи именно с въззивинка М., на когото заплащал за труда и който довел в
обекта останалите лица.
При
проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34
ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок
за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили
фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение, установявайки положилото труда лице, характеристиките и
времетраенето на трудовото правоотношение, както и липсата на вписване на
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при липсата на
книга за начален инструктаж. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание
на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е
и правилната правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице.
Съдът намери, че при определяне на
наказанието, което следва да се наложи административно наказващия орган
неправилно не е съобразил факта на извършване на нарушението за първи път,
както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил наказанието над минималния , предвиден
в закона размер. Адекватно на тежестта на нарушението се явява административно
наказание в минимален размер и в този смисъл наказателното постановление следва
да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и
поддържани в съдебно заседание твърдения за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
На първо място по възразеното
, че е нарушена процедурата по връчване на НП, доколкото въззивникът е обжалвал
издаденото НП, с което е реализирал правото си на защита в пълен обем, не е
допуснато нарушение, водещо до съществено ограничаване правата на въззивника.
На следващо място се оспорва фактологията,
твърдяна от наказващия орган, като въззивникът счита, че не е имал качеството
„работодател“ по отношение на полагащите труд лица.
Съдът, противно на изразената позиция
намери, че в настоящия казус се установяват именно фактите, изложени в АУАН и
НП. Предвид на факта, че анализа на доказателствата бе извършен по- горе, то
същия не следва да бъде преповтарян.
На последно място, алтернативно се изразява
позиция за маловажност на случая.
Съдът
констатира, че се касае за нарушение, което не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима.
Разпоредбата
на чл.415В от КТ се явява неприложима, доколкото не са установени
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на
този текст от КТ.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: