Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
17.06.2021
г., гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
като изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №787 по
описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Т.И.К.,
ЕГН ********** ***, против Заповед №29 от 09.12.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Стара Загора
/ТП на НОИ – гр. Стара Загора/, с която на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.,
във връзка с чл. 29, т. 12 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и
чл.90, ал.1, в с чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. й било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ по повод виновно извършено нарушение на служебните задължения.
Жалбоподателката твърди, че процесната
заповед била незаконосъобразна и моли съда да я отмени като такава.
Относно дисциплинарното
производство сочи, че ответникът допуснал нарушаване на правото на защита на
наказаната, тъй като наказанието й било наложено без служителката да била
уведомена по надлежен ред за образуваното срещу нея дисциплинарно производство,
нито й бил предоставен срок за писмено становище, съгласно чл.93, ал.1 от
закона. Излагат се конкретни доводи в тази насока.
На второ място се
претендира и незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на чл.97, ал.1,
т.1-7 от ЗДСл. В един и същи ден дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ провел
среща със служителката и издал заповедта за налагане на наказанието, която била
връчена срещу подпис, но не й била дадена възможност да представи обяснение.
Това било нарушение от категорията на съществените и самостоятелно основание за
отмяна на акта. Мотивира се на следващо място, че заповедта нямала и мотиви,
нито имало акт, който да сложи началото на дисциплинарното производство, което
протекло в един единствен ден. Следвало да се отчете, че дадени от оспорващата
обяснения, не били по повод на образувано против нея дисциплинарно
производство, а по повод на писмо на Управителя на НОИ и не можело да обуславят
спазване на изискванията по чл.93, ал.1 от закона.
Относно нарушението и
вината, оспорващата сочи следното:
Наказващият орган
претендира нарушение по чл.89, ал.1, т.2 от ЗДСл. – неизпълнение на служебни
задължения, а именно тези по раздел Vот длъжностната характеристика на служителя, но не
посочвал точно кое от преките й задължения не били изпълнени. Било налице обща
формулировка и тя не давала яснота какво дисциплинарно нарушение било извършено
поради неизпълнение на служебно задължение. Оспорващата твърди, че неявяването
й пред ВАС като процесуален представител
на НОИ по конкретно дело, не можело да й се вмени във вина, тъй като
отсъствието й се дължало на издадената заповед за командироването й за същата
дата и това не зависело от нейната воля. Сочи и, че не представянето на писмена
защита пред касационната инстанция не било задължително и било несъстоятелно
твърдението на органа, че неявяването на служителката можело да допринесе за
постановените от съда мотиви и евентуално да води до щета на бюджета на НОИ.
На второ място се
мотивират доводи и, че за да се ангажирала съотв. отговорност по ЗДСл., то следва по несъмнен начин да
се установи наличие на виновно поведение, но в случая безспорни доказателства
за виновно поведение от страна на наказаната служителка нямало по преписката.
Според закона, наказание се налагало, ако служителят виновно извършвал
нарушение на своите служебни задължения.
По тези съображения се
иска отмяна на заповедта на ответника за налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбоподателката, редовно и своевременно
призована за открито съдебно заседание, се представлява от пълномощника си адв.
Й., която поддържа изцяло депозираната жалба. В представено по делото писмено становище
излагат допълнителни съображения в подкрепа на довода за незаконосъобразност на
заповедта, вкл. и че не са спазени срокове за налагане на наказанието.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ-гр. Стара Загора, не се явява и не изпраща
представител. В представено по делото писмено становище по жалбата, счита
същата за неоснователна, като се излагат и конкретните правни доводи.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката Т. К. със заповед №3076
от 19.10.2017 г. на Управителя на НОИ била назначена, считано от 23.10.2017г.
на длъжността „ст. юрисконсулт в отдел „Административен“ при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора. /л.32/. На Т.К. била връчена длъжностна характеристика за
длъжността „старши юрисконсулт“ при встъпването й на длъжността на 23.10.2017г.
/л. 93/, както и на датата 22.08.2019г. относно същата длъжност /л.97/. От
приложена длъжностна характеристика на л.98-100 се удостоверява, че такава е
връчена на К. срещу подписа и през 2020г., но няма отбелязана датата връчването
й. В трите приложени длъжностни характеристики и в частност раздел V, т. 4-6 не се установяват различия.
До Управителя на НОИ бил
подаден Доклад с № Ц1029-40-5698-3 от 05.10.2020г. на Ръководител Инспекторат
при НОИ относно извършена проверка по постъпила жалба от Б.Б.от
21.09.2020г. С доклада било направено предложение към Директора на ТП на НОИ
Стара Загора да предприеме действия по налагане дисциплинарно наказание на ст. юрк. Т.К. за неизпълнение на служебни задължения, съобразно
раздел V от длъжностната й характеристика. До Директора на
ТП на НОИ Стара Загора от За Управител на НОИ било изпратено писмо изх. №
Ц1029-40-5698-5/13.10.2020г. /л.17-19/ относно извършена документална и
фактическа проверка за установяване на факти и обстоятелства по твърдения в
жалба с № Ц1029-40-5698/21.09.2020г. на г-н Б.Б..
С искане изх. №
Ц1029-40-5698-10 от 28.10.2020г. /л.16/ Директорът на ТП на НОИ Стара Загора
изискал от Т.К. обяснения във връзка с писмо на Управителя на НОИ с изх. №
Ц1029-40-5698-5/13.10.2020г. и по повод проверка на факти и обстоятелства по
твърдения в жалба на г-н Б.Б.. Искането било връчено на К. на 28.10.2020г. До
Директор на ТП на НОИ Стара Загора, Т.К. подала документ, рег. № Ц1029-40-5698-1
от 02.11.2020г. /л.15/, в който дала обяснения във връзка с искане за такива от
28.10.2020г.
С Протокол вх. рег. № Ц1023-40/70/-5698-14
/л.14/ от 09.12.2020 г. Директорът
на ТП на НОИ Стара Загора провел среща с Т.К. и в присъствието на началник
отдел „Административен“, където били разгледани дадени писмени обяснения от К.,
поискани й с писмо изх. № Ц1029-40-5698-10
от 28.10.2020г. Според протокола, К. отказала да даде повече обяснения
устно или в писмена форма. Оспорената в настоящото производство заповед
№29 била издадена на 09.12.2020 г. от Директора на ТП на НОИ Стара Загора и
връчена на адресата си на същата дата. /л.13/. жалбата против нея била подадена чрез органа на 21.12.2020г.
По делото са приети като доказателства и: заповед № 1016-40-237/28.02.2020г. на Управител на НОИ за организиране и провеждане на работно съвещание на юристите от системата на НОИ в периода 04.03-06.03.2020г. /л.27/; разпечатка от регистрация на входяща преписка /л.28/; заповед № 1016-40-97/01.02.2017г. и заповед № 1016-40-432/04.05.2017г. /л.33-34/; призовка за страна /л.39 и л.79/; разпечатка на междинен входящ документ /л. 40/; разпечатка от регистрация на инициативна входяща преписка /л.42/; заповед за командироване /л.43/; програма на съвещанието на юристите от ЦУ и ТП на НОИ и списък на участниците /л.44-47/; таблица за ползван отпуск от Т.К. за периода 01.01 -31.12.2020г.; разпечатка от регистрация на междинен входящ документ относно препис от решение /л.81/; съобщение вх. № 1040-23-42-7/27.05.2020г.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си,
Съдът я намира
за основателна, като на основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността
на индивидуалния административен акт.
По валидността на заповедта - оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да се приеме за валидна, като издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл., вр. с чл.6, ал.3 от ЗДСл. и в съответстващата я писмена форма. Съгласно чл.92 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 37, ал. 5, т. 10, б. „а“ и „б“ от Кодекса за социално осигуряване Управителят на НОИ упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и именно такъв се явява и по отношение на оспорващата, видно от приложеното заверено копие на заповедта й за назначаване на въпросната длъжност „ст.юрисконусулт“. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ЗДСл. предвижда, че органът по назначаване може да възложи своите правомощия на ръководителите на териториалните поделения на ръководената от него администрация, в т. ч. и тези свързани с налагането на дисциплинарни наказания, с изключение на наказанието „уволнение“, каквото тук не е наложено с процесната заповед. Именно в този смисъл се прилагат и Заповед №1016-40-97 от 01.02.2017 г., изменена със Заповед №1016-40-432 от 04.05.2017 г. на Управителя на НОИ, гр. София, с които в полза на Директорите на ТП на НОИ, органът по назначаването делегира правомощието си на дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарно наказание е наложено със заповед на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и тя се явява валиден административен акт, тъй като се удостоверява по делото по несъмнен начин факта на делегиране на това правомощие от страна на материално компетентния административен орган.
Съдът намира, че не са налице нарушения на
изискванията за форма и съдържание на властническото волеизявление, но има
допуснати съществени процесуални нарушения на особеното дисциплинарно
производство, което се регламентира от нормите на ЗДСл.
Съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл.
дисциплинарното наказание следва да бъде наложено с мотивирана писмена заповед,
която трябва да има съдържанието и реквизитите посочени в ал.1, т.1-7. Видно от
съдържанието на процесната заповед, същата се обективира
в писмена форма, съдържа мотиви, както и се установяват посочените в закона
реквизити на административния акт, вкл. момент и място на извършване на
нарушението на служебните задължения. Определен е видът на наказанието, както и
се сочи правна обосновка на изложената фактическа обстановка.
Ето защо Съдът приема извод, че не са налице
основания, които да правят заповедта незаконосъобразна на осн.
чл.146, т.2 от АПК.
Заповедта обаче е незаконосъобразна поради допуснати
нарушения на императивни правила, които ЗДСл. установява относно задълженията,
които има дисциплинарно наказващия орган преди да ангажира дисциплинарната
отговорност на държавния служител.
Оспорващата чрез своя процесуален
представител претендира нарушение на чл.94, ал.1 от ЗДСл., като твърди, че
заповедта е издадена извън предвидените там срокове. В чл. 94, ал.
1 от
ЗДСл. се предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му.
Т.е. за определяне началото на течене на краткия двумесечен срок следва да се определи
кога е открито нарушението, а именно, в кой момент дисциплинарно наказващият
орган разбира за неговото извършване с оглед обективните и субективни признаци
на деянието. Съдът не споделя доводите на оспорващата, изразени в писмените
бележки на пълномощника й, че това настъпва най-късно на 27.05.2020г., когато в
ТП на НОИ постъпва съобщението и се изпраща препис от решението на ВАС. Към
онзи момент обаче ответникът няма пълно знание относно обективните /най-вече/
рамки на извършеното деяние, дори и да се приеме, че има знание относно субекта
на същото. Съдът приема, че откриването на конкретно извършеното от К. деяние,
определяно като нарушение на нейни служебни задължения от страна на
дисциплинарно наказващия орган - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, е налице
не по-рано от 13.10.2020г. или поне към тази дата, когато Директорът на ТП на
НОИ Стара Загора, е уведомен с писмо на Управителя на НОИ № Ц1029-40-5698-5
относно извършени действия по установяване на факти и обстоятелства относно
жалба, подадена от г-н Б.. Едва в този документ се съдържат достатъчно данни от
обективна и субективна страна относно извършеното от К., което деяние
ответникът определя, че съставлява дисциплинарно нарушение на нейни служебни
задължения, възложени й с длъжностната характеристика. Съгласно възприетата
съдебна практика, нарушението следва да се счита за открито към датата, когато
всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на наказващия
орган и от този момент той има задължението да прави преценка на същите дали
има извършено дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да
бъде издадена административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Ето защо от този момент
/13.10.2020г./ започва да тече срокът по ал. 1 на чл. 94 от ЗДСл., като съгласно
установеното там в конкретния случай двумесечният срок за налагане на наказание
изтича на 13.12.2020 г., който обаче е неприсъствен ден и така срокът е до
14.12.2020г., а процесната заповед е издадена на 09.12.2020г., което несъмнено
е преди крайния момент на краткия срок
и преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, поради
което заповедта е издадена при
спазване на императива на чл. 94, ал.
1 и ал. 3 от
ЗДСл. и наведените доводи в тази насока се явяват неоснователни.
Съдът обаче споделя доводите на оспорващата,
че в конкретната дисциплинарна процедура има допуснато нарушение на изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. преди да се наложи
наказанието, да се изслуша държавния
служител, както и да му бъде предоставена възможност
да представи писмени обяснения по случая.
Ответникът претендира, че от формална страна
е спазено това изискване, тъй като от К.
са изискани писмени обяснения /вж. л.16/. Основателно обаче се възразява от
оспорващата, че дадените обяснения от нея на 02.11.2020г. не са във връзка с
образувано дисциплинарно производство против К. по повод на извършено от нея
служебно нарушение, а са по повод на кореспондеция от
ЦУ на НОИ във връзка с подадена жалба от Б. Б.. Фактът, че към 28.10.2020г.,
когато се искат обяснения от К., няма образувано против нея дисциплинарно
производство е безспорен по делото, тъй като няма и едно доказателство за
спазване на изискванията, които се сочат в чл.95-96 от ЗДСл. Няма никакви данни
за създаден в администрацията на ТП на НОИ Стара Загора дисциплинарен съвет,
който има задължението да извърши и дисциплинарното разследване по установяване
на обективните и субективни елементи на извършеното от служителя деяние и въз
основа на тези установявания да вземе решение дали има извършено дисциплинарно
нарушение от конкретния служител, което да подлежи на наказване по реда на
ЗДСл. Данните в този случай сочат
единствено, че по повод на жалбата на г-н Б., препратена до НОИ, от Управителя
на НОИ е наредена извънпланова проверка, която е възложена на служители от
Инспектората на НОИ, за което има съставен доклад от ръководителя на въпросния
Инспекторат. Нито последният, нито служителите, сочени в заповедта на
Управителя на НОИ са определени за дисциплинарен съвет към ТП на НОИ Стара
Загора. Действия в насока установяване на фактите от значение за случая от
нарочно създаден и действащ в тази администрация дисциплинарен съвет не се
удостоверява да има, нито се удостоверява изобщо да действа такъв съвет. Ето защо
Съдът приема за основателно твърдението на оспорващата, че спрямо нея не е
образувано по надлежен ред дисциплинарно производство, което да установява
служебното й поведение на 04.03.2020г., съотв. и при
липсата на образувано такова, даваните от нея „обяснения“ са дадени по напълно
различен повод, а не във връзка с образувано такова производство. Това следва
да се определи, като нарушение на императива на чл.93, ал.2, тъй като не е
налице „изслушване“ от ДНО по см. на тази норма.
Не на последно място следва да се подчертае
и фактът, че не само не се удостоверява да има създаден и функциониращ
дисциплинарен съвет в конкретната администрация, която да разследва фактите и
обстоятелствата по случая, но и така определения за ДНО – Директор на ТП на НОИ
по никакъв начин не е изпълнил вменените му задължения на такъв. Същият нито
събира чрез дисциплинарно разследващия орган доказателствата по случая, нито
удостоверява да има извършена от него и напълно самостоятелна преценка на
събраните доказателства, а още по-малко ответникът сам стига до извод, че
извършеното от К. деяние следва да се определя като дисциплинарно нарушение на
вменените й с длъжностната характеристика служебни задължени. Напротив, данните
сочат, че от ръководителя на Инспектората в неговия доклад до Управителя на НОИ
се прави препоръка Директорът на ТП на НОИ Стара Загора да предприеме действия
по налагане на дисциплинарно наказание, но ясно изразена и надлежно обоснована
от събран доказателствен материал воля от органа, на който е делегирано
правомощието да бъде ДНО не се доказва по делото. Нито назначената от
Управителя на НОИ комисия за извършване на проверката, нито ръководителя на
Инспектората имат делегирани правомощия да бъдат ДНО или ДРО по случая. За
такъв е определен съотв. директор на ТП, който обаче
не доказва, че в качеството си на ДНО е извършвал действия по събиране и
оценяване на доказателства относно извършеното от К. деяние, нито доказва
личната си воля, че за това деяние същият приема извод, че се следва на
служителя да се наложи конкретното по вид дисциплинарно наказание.
Тези доводи мотивират съда да приеме извод за допуснати
съществени процесуални нарушения на императивни правила в ЗДСл. относно
установяване на дисциплинарно нарушение и ангажиране на дисциплинарната отговорност
от държавен служител, което съставлява и напълно достатъчно основание заповедта
за налагане на наказание да се отмени като незаконосъобразна без да се налага
същата да се преценява и с оглед нейната материална законосъобразност.
Ето защо, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на специалните
процесуални правила относно нейното издаване. Жалбата
се явява основателна и следва да се уважи. Основателна е и
акцесорната претенция за разноски на оспорващата, която е заявена в срок.
Същата следва да се уважи за така претендирания размер от 300 лева, съгласно
документа на л. 71 от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2,
предложение последно от АПК Административен съд, гр. Стара Загора,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.К., ЕГН ********** ***, Заповед №29 от 09.12.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Стара Загора
ОСЪЖДА НОИ-София да заплати
на Т.И.К., ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 300,00 лева, възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране пред ВАС на Р. България.
Административен съдия :