Р Е Ш
Е Н И Е
№ 100
гр.Бургас,23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5391 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*”
ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 59, вх.4, ет.6, ап. 153, чрез
управителя – *, срещу Наказателно постановление № */23.08.2019г., издадено
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
на чл. 96, ал.1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 26602,87 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Застъпва се, че АНО
неправилно е подвел нарушението под нормата на чл. 180, ал.2 ЗДДС. На следващо
място се посочва, че в НП са описани най-малко две административни нарушения, а
е издаден само един санкционен акт, с което е нарушено правилото на чл. 18 ЗАНН.
Счита се, че по този начин правото на дружеството да разбере в какво е
„обвинено“ е нарушено. Възразява се срещу начина, по който е изчислен размерът
на дължимия данък, като се възразява срещу посочването на разпоредбата на чл.
67, ал.2 ЗДДС, която се намира за неприложима в случая. На последно място се
твърди, че на дружеството не е извършвана ревизия, поради което и определеният
размер на дължимия ДДС е недоказан.
В открито съдебно заседание „*” ЕООД се представлява от
пълномощник – адв. Вяра Видова – БАК, която поддържа и доразвива изложените в сезиращата
съда жалба, като моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Стоилова,
която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което
пледира за неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената
разписка на л.7 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 01.11.2019г.,
а жалбата е депозирана на 08.11.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка с
подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 00000058691/09.07.2019г. от „*”
ЕООД с ЕИК: * на св. Г.К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас
било възложено извършването проверка за установяване на наличие на основания за
регистрация. В хода на проверката св. К. изискала съответните документи и
установила, че за периода 01.06.2019г. до 29.06.2019г. дружеството е
реализирало облагаем оборот от 54516,57 лева от дейност на питейни заведения.
На база тези факти св. К. преценила, че най – късно на 08.07.2019г. (първият
работен ден след 06.07.2019г.) дружеството е следвало на основание чл. 96,
ал.1, изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е
сторило. Констатирала, че това е сторено на 09.07.2019г., а самият Акт за
регистрация е издаден на 18.07.2019г. Свидетелката установила също така, че за
периода от 29.06.2019г. до 18.07.2019г. - т.е. от датата на която е надвишен
оборотът до датата на извършване на самата регистрация по ЗДДС облагаемите
доставки са на обща стойност 159 617,19 лева.
На база горните факти св. К. преценила, че „*” ЕООД с ЕИК: *,
е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1
ЗДДС, поради което на 23.07.2019г. съставила срещу него АУАН с № F501466. Актът
бил предявен на упълномощено лице – *, която го подписала и получила препис от
него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр.
с чл. 96, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 26602,87 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една от двете. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал.1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече в НП, нормата на чието основание се налага санкцията е чл.180, ал.2 от ЗДДС, която обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма тази на чл.180, ал.2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
Следва да се отбележи и че по делото са налични данни, че санкционираното дружество е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 09.07.2019 г. Това заявление не е представено с преписката, но с оглед мотивите в Акт за регистрация по ЗДДС (л.10-11) настоящият състав приема, че волята на дружеството е била извършване на регистрация поради облагаем оборот достигнат в периода за последните 12 последователни месеца по смисъла на чл.96, ал.1, изр. първо от ЗДДС, които приключват с месец юни 2019г. Това е първата хипотеза за регистрация по ЗДСС. При втората хипотеза – достигнат оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия, която органът твърди, че е налице - срокът за подаване на заявление е 7-дневен, но започва да тече от датата, на която е достигнат оборотът. Т.е. законодателят е обвързал задължението за подаване на заявление с конкретен ден, в който задълженото лице достига размера на облагаемия оборот, а не с края на данъчен период. В този случай, за да ангажира отговорността на данъчния субект за неизпълнение на това задължение, административнонаказващият орган следва да установи в кой ден точно е достигнат облагаемият размер, за да се прецени кога изтича 7-дневния срок за подаване на заявлението за регистрация, след изтичането на който е съставомерно неизпълнението. В случая по делото няма доказателства защо АНО е приел, че края на периода, когато е достигнат размерът на облагаемия оборот е 29.06.2019г. и с какво обстоятелство е обвързана тази дата. Посочен е периодът от 01.06.2019 г. до 29.06.2019 г., в който според органа бил достигнат размерът на облагаемия оборот. Доколкото законовата разпоредба императивно указва подаване на заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, то с посочването на период, а не на конкретна дата остава невъзможно да бъдат установени началото и краят на срока за подаване на заявлението за регистрация. Причините, поради което е записана дата - 29.06.2019г. като крайна дата не са описани нито в АУАН, нито в НП, не са представени и доказателства с административнонаказателната преписка за установяване на това обстоятелство, от което следва, че наказващият орган не е доказал, че е налице нарушение на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС. Съдът изрично е указал да се представят доказателства в тази насока, но това не е сторено. Представена е неподписана таблица, която не носи характеристиките на официален /или какъвто и да е/ документ, като същата не е в състояние да докаже, че твърденията на АНО са верни, най-малкото защото не е ясно от кого изхожда тази таблица и въз основа на какви документи са нанесени данните в нея. Поради това съдът няма как да приеме, че твърдението на АНО за достигнат оборот точно на 29.06.2019г. е доказано, а от там че правилно са изчислени сроковете за регистрация, респективно обемите на реализираните обороти. Изрично в този смисъл е и Решение № 1513/19.09.2019г. по к.н.а.х.д. № 1889/19г. на АдмС-Бургас, постановено по аналогичен казус
На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която задълженото лице е регистрирано от органа по приходите (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл. 53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки (159617,19 лева). Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал.1 и чл. 26, ал.1 ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък. Тук е мястото да се посочи, че самите задълженията се определят с ревизионен акт – чл. 102, ал.5 ЗДДС. В конкретния случай в кориците на делото не е приложен ревизионен акт или поне ревизионен доклад, който да доказва, че действително за периода, посочен в АУАН и НП е бил реализиран оборот от 159617,19 лева, респективно да се докаже каква е данъчната основа и в крайна сметка какъв е дължимият данък, който на свой ред се явява и размерът на наложената имуществена санкция. Поради това за съда не остава нищо друго освен да приеме, че по делото не са ангажирани доказателства, установени по съответния ред, които да доказват твърденията на контролните органи, което води след себе си и недоказаност на предявеното обвинение, което пък е самостоятелно основание за отмяна на НП.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */23.08.2019г., издадено от
директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 26602,87 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.