№ 190
гр. гр. Червен бряг, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100522 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. М. У., с ЕГН **********, с адрес с.
Рупци, общ. Червен бряг, област Плевен, ул. „Пирин“ № 3, подадена чрез адвокат Д. Т.,
против Т. Михайлова К., родена на 13.03.1995 год. в гр. Артемивск, Р. Украйна, с адрес с.
Рупци, общ. Червен бряг, област Плевен, ул. „Пирин“ № 3, с адрес за призоваване – гр.
Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф“ № 2 чрез адв. Т. И. Т., с която на основание чл.49, ал.1 от
СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с
всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като
писмени доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна
такса. Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.03.2020 г. От брака
нямат общи деца, нито имущество, придобито в режим на СИО. Живеели в България и в
Гърция, където имат имоти. С времето съпругата започнала да настоява да й бъде
прехвърлен имот в Атина, със заплаха, че щяла да го напусне и да се разведе. Той не се
съгласил. Ответницата упълномощила адвокат, който да движи въпроса по развода. Ищеца
отлагал въпроса, надявайки се, че тя ще промени възгледите си и, че го обича, а не е с него
заради имущество и интереси. Грижел се за нея, помагал й, но въпреки това през ноември
2023 год. тя си заминала обратно в гр. Бахмут, Донецка област. Не си е идвала и не са се
виждали от тогава. За това време, му се обаждала по телефона, поддържайки исканията си за
къщата в Гърция срещу това бракът им да продължи. Той обаче не й вярвал, смятал
действията й за форма на изнудване. Твърди, че от ноември 2023 г. до момента живеят
отделно и без да поддържат контакт помежду си. Твърди‚ че сам се грижи за домакинството,
1
за себе си и за дома си, наскоро претърпял хирургична операция на сърце и въпреки това не
получава съпружеска помощ и подкрепа, а само искания за имоти. Същият смята, че не
могат да живеят в мир и съгласие и бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
несходство в характерите. Желае да се разведе възможно най-бързо, поради което не търси
вина. Не търси лична издръжка от жена си. От брака нямат имущество в режим на СИО,
поради което не следва да се разглежда въпроса за подялба на имоти в това производство.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. не се явява лично, за него - адв. Д. Т. от ПлАК, която от
името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована, не се явява лично. За нея - адв. Т. Т. от ПлАК,
упълномощен с изрично пълномощно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното
у-е за сключен граждански брак, че с акт № 17 от 11.03.2020 г., страните са сключили
валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който нямат родени деца, което определя
допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и чия е вината за това.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на
спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на
ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат
в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи
се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
2
като искането на ищеца съдът да не се произнася относно вината като законосъобразно
следва да бъде уважено.
Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен
и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, без съдът да се произнася относно вината.
По разноските: Предвид извода за вината и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, съдът не
следва да се произнася по въпроса с разноските. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне
внесената от ищеца сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 27.07.2022 г. с акт
№ 17/11.03.2020 г. на Община Червен бряг граждански брак между А. М. У., с ЕГН
**********, с адрес с. Рупци, обл. Плевен, ул. „Пирин“ № 3 и Т. Михайлова К., родена на
********** г. от с.Рупци, обл. Плевен, ул. “Пирин‘‘ № 3, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА А. М. У., с ЕГН **********, с адрес с. Рупци, обл. Плевен, ул. „Пирин“ № 3 да
заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в
размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3