Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №
1259 / 06.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1272/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Юрисконсулт К.Т.в
качеството на представител по пълномощие на изпълнителния директор на НАП (пълномощно
на л.17 от АНД №56/21), е оспорила решение №260032/21.04.2021г.,
постановено по АНД № 56/2021г. по описа на Районен съд Айтос, с което е
отменено наказателно постановление №499488-F514990/13.03.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление на „Бамболино“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министерство на финансите (Наредбата) във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено
становище, в което поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Ответникът по
касация, редовно призован, се представлява от адвокат Д.. Оспорва жалбата и
иска оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
„Бамболино“ ЕООД е
санкционирано за това, на 19.09.2019г. не съхранява в търговския обект –
магазин Бамболино, находящ се в гр.Айтос, ул.“Паркова“ № 54, стопанисван от
дружеството, паспорта на фискалното устройство.
Установените от
органа факти са вследствие извършена проверка на 19.09.2019г. в 10:09 часа в
търговския обект, за която е съставен протокол № 0339597/19.09.2019г. Посочено
е, че в обекта има монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ модел
„DATECS DP 150 KL“ с инд. № DT738508 и ФП № 02738508. Нарушението
е извършено за първи път.
Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ лицето по чл.3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на
случаите по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал. 1, която е глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, е приел, че не е осъществен състава на чл.42, ал.1, т.2
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като от свидетелските показания се е
установило, че паспорта на намиращия се в обекта касов апарата е бил представен
и е отменил наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо, но неправилно.
По процесния казус
въз основа на едни и същи факти са били постановени две противоположни като
краен резултат решения на Районен съд Айтос. Второто от тези решения е предмет
на обжалване по настоящото производство. Така по жалбата на „Бамболино“ ЕООД
против наказателно постановление № 499488-F-514990/13.03.2020г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП е било
образувано АНД № 301/2020г. на Районен съд Айтос. По делото е било постановено
решение № 130/23.10.2020г., с което обжалваното наказателно постановление е
потвърдено. Решението е било обжалвано пред Административен съд Бургас, който с
решение № 166/08.02.2021г. по КАНД № 2499/2020г. е обезсилил оспореното решение
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Айтос.
Мотивите за обезсилването са свързани с неправилното конституиране на ответника
по делото. При новото разглеждане е било образувано АНД № 56/2021г. по описа на
Районен съд Айтос, по което е постановено процесното решение №
260032/21.04.2021г., с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно.
При новото
разглеждане е извършен преразпит на актосъставителя Венцислав Тричков, на
Станка Христова и на свидетеля Д.Д.. В показанията си тези свидетели са
преразказали същите факти и обстоятелства, което води до извода, че при новото
разглеждане не са установявани нови факти.
По
тези
причини
съдът
счита,
че
първо
следва
да
изложи
установените факти при двете разглеждания на делото пред Районен съд Айтос.
С оспореното
наказателно постановление на „Бамболино“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на Министерство но финансите на основание чл.185, ал.2,
изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Дружеството е наказано за това, че не
съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, което се
използва в обекта. Тези обстоятелства са установени при проверка, извършена на
19.09.2019г. в 10:09 часа в търговски обект – магазин „Бамболино“, находящ се в
гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 54.
В жалбата си
наказаното лице е възразило, че паспортът се е съхранявал в офиса на магазина,
който е помещение, намиращо се в търговския обект, и при поискване от страна на
контролните органи той е бил представен в хода на извършваната проверка, като
това обстоятелство е документирано чрез видео наблюдението, което се
осъществява в магазина. Наказаното дружество счита, че
административнонаказващият орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.42,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Твърди, че офисът на магазина се намира в рамките
на самия търговски обект, счита, че наказващият орган неправилно е
интерпретирал фактите. Освен това в жалбата е посочено, че по време на същата
проверка за същото нарушение е била издадена заповед за налагане на ПАМ от
същия орган, която е оспорена от търговското дружество пред Административен съд
Бургас, който с решение по адм.дело №2898/2019г. е отменил заповедта като
незаконосъобразна, като е приел, че в хода на съдебното производство изцяло е
опровергано твърдението на приходната администрация относно мястото на
съхраняване на паспорта на фискалното устройство.
В хода на самата
проверка, извършена на 19.09.2019г., е съставен протокол с бланков номер, серия
АА 0339597. В протокола, подписан от В. Т. и С. Х. – и двамата служители на ЦУ
на НАП, е посочено, че проверката е започнала в 10:09 часа и е завършила в
11:08 часа. От протокола става ясно, че проверката е комплексна и се извършва
както от НАП, така и от КЗП и икономическа полиция. Констатирани са множество
обстоятелства, които сочат, че проверяваният субект издава касови бонове при
покупка и че няма разминаване между касовата наличност и отчетеното с
фискалното устройство. Установено е при преглед на документите на фискалното
устройство, че в обекта липсва паспортът на това устройство. След съставянето
му, протоколът е връчен за подпис на две лица, които са вписани в него като
присъствали при извършване на проверката, както и документите, които са били
представени в хода на тази проверка.
В съдебно заседание,
проведено на 14.10.2020г. по АНД №301/2020г. на Районен съд Айтос, са разпитани
трима свидетели. Свидетелят В. Т. – актосъставител, е заяли, че в хода на проверката
е установено само едно нарушение, изразяващо се в несъхраняване на паспорта на
фискалното устройство в търговския обект. Той е посочил, че по време на
проверката е бил представен паспорт на друго фискално устройство, а не на това,
което се използва в момента. Ставало въпрос за старо вече неизползвано фискално
устройство. Тогава свидетелят Тричков разговарял с управителя на дружеството,
което стопанисва търговския обект, която заявила, че паспортът е извън обекта,
тъй като е бил представен на НАП по повод на друга проверка. Свидетелят е
заявил, че по време на проверката обективно не му е било възможно да провери
тези твърдени обстоятелства, но счита, че дори да са правени други проверки на
паспорта, той не би следвало да е изискан в НАП. Свидетелят е посочил, че в
крайна сметка паспортът бил представен от служителка на дружеството, но след
завършване на проверката и изготвяне на протокола. Свидетелят изрично е
посочил, че тази служителка е дошла отвън с паспорта. Свидетелят е подчертал, че
актът е бил съставен за това, че паспортът не се съхранява в обекта, а не за
това, че не е представен. А самият търговски обект, според свидетеля,
представлявал магазин на два етажа и в него нямало офис и склад, а
служителката, която в крайна сметка представила в края на проверката паспорта,
е дошла отвън, а не от друго помещение на магазина.
Другият свидетел – С.
Х., е заявила, че в хода на извършената проверка е било установено единствено
процесното нарушение. Според свидетелката в магазина имало паспорт, който обаче
бил на друго фискално устройство, а не на фискалното устройство, монтирано и
въведено в експлоатация, което се ползвало в търговския обект. Проверката
продължила един час и след приключването й паспортът бил представен след като преди
това проверяващите говорили по телефона с управителката на обекта и тя заявила,
че паспортът не е в търговския обект, като изтъкнала друга причина.
Свидетелката потвърдила, че след завършване на проверката паспортът е
представен от госпожа, която дошла отвън и го донесла. Свидетелката описва
търговския обект като магазин на два етажа, но лицето, което донесло паспорта,
дошло отвън, а не от друг етаж. Проверяващите се засекли с това лице почти на
вратата, като те излизали.
Третият свидетел – Д.
Г. Д. – продавач консултант в „Бамболино“ ЕООД, е заявила, че търговският обект
се състои от два етажа, складово помещение, офис, който се намира в складовото
помещение, и всичко това било ситуирано на втория етаж. На 19.09.2019г. не е
присъствала на проверката. Твърди, че била в офиса на магазина. Разбрала от
колегите си, че проверяващите търсят паспорта. Потърсила го, излязла и го
предоставила. По това време проверяващите били все още в магазина, приключвали
проверката, когато тя представила паспорта. Влязла през външния вход, защото
нямала ключ за вратата, която разделя склада и мострената зала. Твърди, че
паспортът, който носела, бил на фискалното устройство, което се намира в
обекта. Заявява, че паспортът е бил в офиса, но според нея той е част от
търговския обект заедно със самата търговска зала. Твърди, че служителите не
могат да намерят паспорта, дори да го търсят дълго време, ако тя не им каже
къде е. Твърди, че по същото време е била в майчинство и не си спомня по каква
причина се е озовала в офиса.
При разпита на същите
трима свидетели в съдебно заседание на 06.04.2021г., проведено по АНД №
56/2021г., не са събрани нови установявания за релевантни по спора факти, т.е.
свидетелите са дали абсолютно същите показания.
В процесния случай
отговорността на наказаното дружество е ангажирана за това, че в стационарния
търговски обект не се съхранява паспорта на фискалното устройство – чл. 42,
ал.1, т.2 от наредбата. Съгласно чл.2, ал.1 от същата наредба понятието
„търговски обект“ има същия смисъл, какъвто е вложен в легалната дефиниция за
търговски обект, регламентирана в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Според тази дефиниция
"търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например:
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
От показанията на
свидетелката Д.Д., дадени пред Районен съд Айтос при двете разглеждания на
делото на първа инстанция, се установява, че т.нар. „офис“, в който тя твърди,
че се е намирал паспортът на фискалното устройство, има отделна външна врата и
затова на нея й се наложило да вземе паспорта от офиса и да го занесе в
магазина, като е влязла през външната врата на магазина. От посочената легална
дефиниция става ясно, че търговски обект е мястото, респ. помещението, в което
се извършват продажби на стоки или услуги. Доколкото в случая офисът, за който
свидетелката твърди, макар да се намира в същата сграда, има самостоятелен
вход, отделен от този на магазина, то той не е част от търговския обект. Следва
да се подчертае, че твърденията на свидетелката в тази насока са в противоречие
с показанията на друг свидетел – Венцислав Тричков, който и при двете
разглеждания на делото твърди, че е провел разговор с управителя на търговското
дружество, която му обяснила, че паспортът на фискалното устройство е извън
търговския обект, като извинила този пропуск с нуждата паспортът да бъде
представен пред НАП по повод на друга проверка. Тези две обстоятелства – че
офисът не се намира в търговския обект и че самият управител на дружеството е
признал пред единия от проверяващите, че паспортът не се намира в търговския
обект еднозначно обосновават извода, направен от наказващия орган, а именно, че
въпросният паспорт не се е съхранявал в търговския обект.
Процесното нарушение
се състои в неспазване на задължението на търговеца да съхранява паспорта на
работещото фискално устройство именно в търговския обект, където се използва
това фискално устройство, без значение кога е бил „донесен“ от вън на
проверяващите – по време на проверката или след нея. По делото е установено по
несъмнен начин, че въпросният паспорт не се е съхранявал в търговския обект, а
е бил внесен в търговския обект след приключване на проверката от въпросната
свидетелка. Несъстоятелни са опитите да се докаже, че всички помещения в една
сграда, особено когато тези помещения имат самостоятелен вход, са част от
търговския обект, тъй като видно от легалната дефиниция за търговски обект се
счита само това помещение или помещения (независимо дали имат и други
предназначения), в които се извършва покупко-продажба на стоки и услуги. От
показанията на свидетелката Д. се установява, че в офиса не се извършват такива
покупко-продажби. Обстоятелството, че паспортът е донесен някъде отвън в края
на проверката не води до друг различен извод, а по-скоро подчертава
констатирания от наказващия орган факт, че паспортът не се е съхранявал в
търговския обект.
Това, че дружеството
е наказано само и единствено за това нарушение не означава, че не е следвало да
понесе наказание за извършеното административно нарушение. Не може да бъде
споделен изводът на районния съд, съдържащ се в мотивите на решение №
260032/2021г. по АНД № 56/2021г., според който посредством описаните по-горе
свидетелски показания се опровергава отсъствието на паспорта на фискалното
устройство. Никой не оспорва факта, че в края на проведената проверка
свидетелката Д. е донесла отвън въпросния паспорт. Както съдът посочи по-горе
обаче този факт всъщност подкрепя извода, че паспортът е отсъствал от
търговския обект, т.е. не се е съхранявал в него, както изисква нормата на
чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата.
Административното
нарушение следва да бъде установено по реда на ЗАНН и въз основа на принципите,
които са заложени в него. По тази причина изводите, съдържащи се в
постановеното решение по административно дело № 2898/2019г. по описа на
Административен съд не са задължителни за административнонаказващия орган, нито
променят фактите по делото. При запознаване с цитираното решение се установява,
че заповедта, с която е наложена ПАМ за същото нарушение, е отменена поради
липса на мотиви – факт, който няма как да повлияе на настоящия спор. На
следващо място от мотивите на решението става ясно, че жалбоподателят по това
дело, който е наказаният субект в настоящото производство, е представил снимки
и е ангажирал свидетелски показания на свидетелката Д.. Ответникът не е
ангажирал никакви доказателства извън административната преписка. Какво е било
изобразено на снимките не може да се предполага, но от фактите, които са
установени в настоящото производство, става ясно, че събраните по
административното дело доказателства са едностранчиви, защото няма
доказателства, които да отразяват тезата на другата страна.
По изложените
съображения и като счита, че не са допуснати нарушения при съставянето на АУАН
и при издаването на наказателното постановление, настоящият съдебен състав
приема, че нарушението е доказано и наказателното постановление, с което за
това нарушение е наложена санкция е законосъобразно издадено. По тази причина
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на
спора да бъде потвърдено наказателното постановление.
При този изход от
спора, разноски следва да се присъдят в полза на касатора, който своевременно
ги е претендирал за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 80 лв. за настоящата инстанция на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 21.04.2021г.
постановено по АНД № 56/2021г. на Районен съд – Айтос, вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 499488-F514990/13.03.2020г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас
в ЦУ на НАП, с което на „Бамболино“ ЕООД за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
ОСЪЖДА „Бамболино“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: