Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
седми юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1815 по
описа на пети състав за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Д.Ж., със съдебен адрес:*** против наказателно
постановление № 18 -0819 -008218 от 07.02.2019г., издадено от ОД на МВР – гр.
Варна Сектор „Пътна полиция“, с който на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат се аргументи за допуснати съществени
нарушения, изразяващи се в обстоятелството, че на мястото, където въззивникът е бил паркирал автомобила си, е липсвала
необходимата хоризонтална пътна маркировка. Твърди се, че в АУАН и НП липсва
пълно описание на нарушението, а именно – не са посочени обстоятелствата които
обуславят неправомерния характер на паркирането и на практика липсва втори
свидетел на извършване на нарушението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не взема
становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и на свой ред не взема
становище по същество.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.11.2018 г. въззивницата Ж. паркирала
управлявания от нея л.а. „Опел Астра” с ДК № У 0030
АХ в гр. Варна, ул. „В. Петлешков“ до № 2.
Автомобилът бил паркиран на място, определено за хора с
трайни увреждания, което било обозначено с вертикална маркировка.
Паркираният на посоченото място автомобил на въззивника бил възприет от служител от Сектор „ПП“ при ОД
на МВР-Варна, за което бил съставен фиш в отсъствие на нарушителя и след
проверка, резултатите от която установили, че автомобилът не е обозначен с
нарочен стикер. След получаване на Фиша, въззивника
възразил и му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
178д от ЗДвП е ангажирана административната му отговорност.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
чрез разпита на актосъставителя. Посочените доказателства са непротиворечиви,
навеждат на един и същ фактически извод, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално - правни норми.
Съдът не споделя доводите на въззивника
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и
свидетелят по акта са
индивидуализирани в достатъчна степен с
посочване имената и местоработата на същите. Същевременно според трайната
съдебна практика, посочването на един свидетел на нарушението а не на два не
влияе върху процесуалната законосъобразност на издаденото НП, а единствено би
могло да даде отражение върху обосноваността на изводите на АНО.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 98 ал.2 т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни
увреждания.
Разпоредбата на чл. 178д от ЗДВП предвижда ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водач, който без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора
с трайни увреждания. Въз основа на събраните по делото доказателства се
установяват безспорно обективните признаци на извършено нарушение на чл. 92
ал.2 т.4 във вр. с чл. 178д от ЗДвП.
Това е така, доколкото по несъмнен начин се установява
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, въззивницата
е паркирала управляваното от нея превозно средство на място, определено за хора
с трайно увреждания, без да има такова право.
Ирелевантно за съставомерността на нарушението се явява обстоятелството, дали
посоченото място е било обозначено с хоризонтална пътна маркировка (поставена
синя боя или очертание), доколкото съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП
участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
Дори при несъответствие между пътен знак и евентуално
налична хоризонтална маркировка водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с
пътните знаци (чл. 7, ал. 3 ЗДвП).
С оглед на това жалбоподателката
е следвало да съобразява поведението си с поставения пътен знак "Д21",
обозначаващ мястото за хора с трайни увреждания, а не да спира автомобила си
непосредствено до поставения пътен знак. В този смисъл поставения пътен знак
недвусмислено е показвал, че начина на спирането, което е видимо от всички
приложени снимки по делото.
Съгласно разпоредбата
чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. С нормата на чл.
178д от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който, без да има
това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора
с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от
хора с трайни увреждания.
По делото не се спори досежно факта, че въззивника не е от кръга лица в горепосочената норма.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От приобщените по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели става ясно, че същото е било обозначено с
пътен знак Д-21, който представлява пътен знак със специално предписание по
смисъла на чл. 54, ал. 1 от ППЗДвП и неговото
предназначение е именно да указва кои са местата за паркиране на ППС,
обслужващи хора с увреждания.
Освен това, следва да се отбележи, че обстоятелството
дали знакът е поставен правилно и при спазване на процедурните правила, е ирелевантно за настоящото производство.
При поставен пътен знак, регулиращ движението,
включително и знаци със специално предназначение, какъвто е Д-21, всеки
участник в движението е длъжен да се съобрази с него. Ако участник в движението
намира, че даден пътен знак е неправилно поставен, следва да уведоми
компетентните органи за това, но до премахването на знака е длъжен да се
съобразява с него.
С оглед на изложеното, съдът счита, че НП е обосновано и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18 -0819 -008218 от
07.02.2019г., издадено от ОД на МВР – гр. Варна Сектор „Пътна полиция“, с който
на В.Д.Ж. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: