Р Е
Ш Е Н
И Е
№.7
гр. Габрово 13.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря В.Венкова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното
от съдията Костова ВНОХД № 129 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.М.С. в качеството и на защитник на подсъдимите С.С.
и С.П. срещу Присъда № 23 от
30.10.2019г., постановена по НОХД № 38 по описа за 2019г. на Дряновски районен съд .
С горната присъда РС- Дряново е признал подсъдимия С.С. за
виновен в това ,че около 10,00 часа на 21.10.2017 г. в гр.
Дряново, в района на подлез до ж.п. гара - гр. Дряново, в съучастие като
помагач със С.П.П. с ЕГН ********** *** и неустановено лице - извършител, с цел
да набави за себе си С.П.П. и неустановеното лице - извършител, имотна облага,
умишлено улеснил неустановения извършител да извърши телефонна измама, като
взел оставената от пострадалата К.С.Г. ***, дамска чанта, съдържаща сумата от 2
944.00 лева, 5 300 евро и златни накити на стойност 9 051.58 лева, като за
извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК мие наложил
наказание от една година лишаване от
свобода, като съдът е постановил наказанието
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимия С.П. е признат за виновен в това, че около 10,00 часа на 21.10.2017 г. в
гр. Дряново, в района на подлез до ж.п. гара - гр. Дряново, в съучастие като
помагач със С.А.С. с ЕГН ********** *** и неустановено лице -
извършител, с цел да набави за себе си С.П.П. и неустановеното лице -
извършител, имотна облага, умишлено улеснил неустановения извършител да извърши
телефонна измама, като взел оставената от пострадалата К.С.Г. ***, дамска
чанта, съдържаща сумата от 2 944 лева, 5 300 евро и златни накити на
стойност 9051.58 лева, като за извършеното
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК съдът му наложил
наказание от една година лишаване от свобода изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е
обжалвана от адв.М.С. от ВТАК в качеството и на защитник на подсъдимите С.С. и С.П.,
като неправилна, като счита ,че деянието не е доказано от субективна страна и
прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимите да бъдат
оправдани. Алтернативно защитникът прави искане да бъде изменена обжалваната
присъда, като се приеме, че деянието е извършено под огромен стрес, което да
обоснове намаляване размера на наложените наказания.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимите и техния защитник поддържат депозираната жалба
по изложените в нея съображение.
Повереникът на частния обвинител
–адв.П. оспорва жалбата и изразява становище, че първоинстанционния съдебен акт
е правилен и законосъобразен.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна и изразява становище,
че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и след извършване на служебна преценка на атакуваната присъда,
констатира наличието на основания за нейната отмяна, на основание чл.334, ал.1, т.1, във вр. с чл.
335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд-Дряново поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При извършената цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към
постановения съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил
стриктно вменените му с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК задължения да
извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, посочвайки
аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои
доказателства, както и какви са правните съображения за взетото решение. Допуснатото "абсолютно"
процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл.
335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на мотиви, към
така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да
са изложени мотиви, по същество същите са повърхностни до степен, приравняваща
ги до липса на такива.
При изготвяне на мотивите на
присъдата, решаващият съд, след като е описал подробно всички предишни
осъждания на подсъдимите и е възпроизвела почти буквално и безкритично
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е пропуснал да изложи защитната теза на подсъдимите и да я обсъди както по отделно така и в съвкупност с
останалите доказателства по делото. В мотивите липсва какъвто и да било
доказателствен анализ. В тях е посочено буквално следното: ”Доказателствата в
подкрепа на обвинението са събраните в хода на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства, данните от мобилните оператори, както и обясненията на
подсъдимите”. Не става ясно, защо съдът изключва събраните пред него гласни
доказателства и заключението на съдебно оценъчната експертиза. Не става ясно
как решаващия съд е установил какво количество пари и златни накити е
предоставила пострадалата на измамниците при наличието на противоречиви
доказателства в тази насока. В мотивите си РС-Дряново е посочил , че е предоставила златни бижута с общо тегло 50-60 грама на
обща стойност 9051.58 лева. Видно от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза 9051.58 лева е стойността на златни монети, на златни и сребърни бижута и на бижута от
масовата бижутерия. Решаващият съд се е
задоволил с общи фрази и изрази без да съобрази изводите си с конкретиката по
делото. При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът не е
обсъдил наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
двамата подсъдими, като единствено се спрял на липсата на смекчаващи вината
обстоятелства предпоставящи приложението на чл.55, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното съдът
намира ,че атакуваният съдебен акт не отговаря на предписанията на чл. 305, ал.
3 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в
цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за
установен стандарт на присъдата, като форма и съдържание. В мотивите съдът
е пропуснал да посочи възоснова на кои
доказателствени материали е приел изложената фактическа обстановка, която е
идентична с тази изложена в обвинителния акт от прокурора и не е изложил какви са правните му
съображения за постановяване на присъдата. Съдът не е съпоставил противоречията
в доказателствения материал относно това, кой, кога и по какъв начин е
мотивирал подсъдимите да извършат помагаческа дейност и към кой момент същите
са били наясно с каква престъпна дейност са ангажирани, не е изложил
съображения защо приема част от доказателствата, а останалите отхвърля. Съдът
не е изложил защитните тези на подсъдимите и не е изложил съображения защо ги
отхвърля. Фактическата липса на мотиви,
води до невъзможност въззивния съд да
извърши проверка на действителната воля на първоинстанционния съд, респективно
проверката на обосноваността на тази воля,
доказателствената пълнота и законосъобразността. Липсата на задълбочен,
обстоен, аргументиран и ясен анализ на доказателствената съвкупност,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С липсата на мотиви
на съдебния акт, безспорно се нарушава и процесуалното право на подсъдимите да
разберат за какво точно са осъдени и как е определен размера на наказанията им.
Настоящият съдебен състав не
оспорва правото на съдията на творчески и индивидуален подход при изготвяне на
мотивите към един съдебен акт, но намира, че наред със собствения стил и
последователност в изложението, мотивите не трябва да се отклоняват от
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Необходимо е да следват утвърдената и
стандартизирана структура: факти-доказателство-право. Освен, че е
конституционно установено, в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ,
мотивирането на съдебните актове по този начин е и основна гаранция за правото
на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧОС. То създава ясна външна убедителност пред
страните, че съдът е имал сериозна професионална ангажираност към техния казус,
че ефективно е оценил фактите, които са му поднесли, че правилно е приложил
законовите правила и в крайна сметка, че правилно е решил делото.
Недостатъчните и неясни мотиви на първата инстанция по отношение на
доказателствата и правото пречат и на втората инстанция да изпълни своята
контролна функция.
Допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила са отстраними чрез законосъобразно повтаряне на процесуалните
действия, при които те са били допуснати. Същите са довели до опорочаване на
съдебния акт по съществото на делото и не могат да бъдат отстранени пред
въззивната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид това настоящия
съдебен състав не следва да преценява по същество наведените от страните
доводи.
По тези съображения и на
осн. чл. 314 НПК, вр. чл. 334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
ПРИСЪДА № 23 от 30.10.2019г., постановена от Дряновски районен съд по НОХД № 38
по опис за 2019г. на същия съд и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на Дряновски районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: