Решение по дело №152/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№90

гр. Несебър, 29.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 152 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И.С.З., срещу наказателно постановление № 71 от 22.01.2019г. на директора на Р.д.п.г.Б. с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 110 лв., на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 11 кг. гъби манатарки, както и вещите послужили за нарушението: „Фолксваген Голф” с рег. № *****, а на основание чл. 8, ал. 1, т. 15, б. „а” от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд му е определено да заплати обезщетение в размер на 11 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен. НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Сочи се, че за законосъобразност на наложеното наказание е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Навежда се, че гъбите са били за лична употреба на жалбоподателя, поради което не е налице нарушение – арг. от чл. 119, ал. 2 ЗГ. Развиват се подробни съображения в тази насока. Обръща се внимание, че липсва оценка по Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразно отнемане на превозното средство по реда на чл. 273, ал. 1 ЗГ. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Излага се, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното НП.

Ответната страна в производството – Р.д.п.г. ***, чрез процесуалния си представител излага, че по делото е доказано извършването на процесното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено относно глобата и отнемането на 11 кг. гъби манатарки, а по отношение на отнетото МПС – предоставя на съда.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Служителите в Югоизточно държавно предприятие Сливен, териториално поделение ДЛС Несебър (св. В.С. и св. С.Д.) получили информация, че жалбоподателят З. се занимава с прекупуване и препродаване на недървесни горски продукти – гъби. В изпълнение на служебните си задължения свидетелите предприели охрана на горите в района на ловното стопанство с цел предотвратяване на незаконна дейност по продажба на гъби. На 26.10.2018г. при обиколка на района – в землището на с. Баня, община Несебър, местност „Синия камък”, свидетелят Д. установил по черен път в близост до отдел 553 „Н”, водещ към гората, да се движи „Фолксваген Голф” с рег. № *****. Свидетелят спрял автомобила за проверка и установил, че негов водач е жалбоподателят. В багажника на автомобила свидетелят установил наличието на две големи пластмасови кофи, пълни с гъби. Обърнал се за съдействие към св. С., който се явил на посоченото място и също установил, че в багажника на автомобила се намират 2 кофи с гъби. Гъбите били с коренова система, като заедно с автомобила били транспортирани до склада на горското. Там се измерили и се установило, че са гъби манатарки – 11 кг. С разписка серия Ж04 № 004811 посочените 11 кг. гъби манатарки, както и лекият автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****, ведно със свидетелство за регистрация част 2 и 2 бр. ключове за него, били предадени за отговорно пазене на св. Н.. При тези констатации св. С. съставил на жалбоподателя АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094691 от 26.10.2018г. за това, че транспортира 11 кг. гъби манатарки, предмет на стопанска дейност, непридружени с превозен билет – нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ. В АУАН З. вписал, че гъбите ги намерил на черния път и ги сложил в багажника, за да ги предаде в горското. Отказал да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от него, което било удостоворено с подписа на св. Д.. За съставения АУАН впоследствие бил изготвен и рапорт от св. С.. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Видно от информация, изпратена от РДГ Бургас цената на суровите манатарки е около 6 лв. на кг., а на замразените и сухи манатарки варира между 10 лв. и 15 лв. на килограм. От удостоверение № ********** от 01.02.2019г., издадено от „Юнайтед Брокер” за автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****, се установява, че застрахователната стойност на автомобила е 3000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: рапорт от В.С., АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094691 от 26.10.2018г., разписка серия Ж04 № 004811, удостоверение № ********** от 01.02.2019г., издадено от „Юнайтед Брокер”, писмо вх. № 1664 от 28.02.2018г. по описа на Районен съд Несебър, изпратено от РДГ Бургас, ведно с приложените към него разпечатки за цените на гъби манатарки, заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, свидетелските показания на свидетелите В.П.С., С.А.Д. и Н.Д.Н.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Самият жалбоподател не оспорва така установената фактическа обстановка, като неговите възражения са концентрирани върху правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от лице, което е легитимирано да обжалва издадено НП, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатират сочените от жалбоподателя разминавания между словесното изписване на нарушението в текста на АУАН и НП. Нарушението е описано по сходен начин и се свежда до превозването на 11 кг. гъби манатарки, без наличието на превозен билет за това. В двата акта е цитирана и една и съща нарушена норма. Следва да се има предвид, че е спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, тъй като очевидно нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, но това е удостоверено при спазване на цитираната разпоредба чрез подписа на св. Д.. Няма пречка един свидетел да съвместява няколко качества по смисъла на ЗАНН, поради което обстоятелството, че Д. е свидетел и при установяване на нарушението не променя извода за спазване на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

В обжалваната част обаче НП е частично материално незаконосъобразно. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ се забранява транспортирането на недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. На първо място следва да се има предвид, че гъбите безспорно са недръвесни горски продукти – арг. от чл. 117, ал. 1 ЗГ. Освен това от фаткическа страна се установи, че жалбоподателят е превозвал 11 кг. гъби манатарки в управлявано от него превозно средство - „Фолксваген Голф” с рег. № *****. Основното възражение на жалбоподателя е, че липсва състав на нарушение, тъй като гъбите са били за негово лично ползване. Следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ЗГ позволява безвъзмездно и свободно ползване на гъби, но само когато не представлява стопанска дейност. От своя страна в българското законодателство е дадено легално определение на понятието „стопанска дейност” – пар. 1, т. 3 от ДР на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Според цитирания текст стопанска е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. В случая З. е извършил изпълнителното деяние „транспортиране” по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ. Той е установен от служителите в ДЛС Несебър в момент, в който транспортира в управлявания от него автомобил 11 кг. гъби манатарки. При това положение е логично към този момент да не може да се установи прякото осъществяване от негова страна на дейност с въпросните количества гъби с цел печалба. Множеството косвени доказателства по делото обаче водят до единствения възможен извод, че гъбите са транспортирани именно с тази цел. Разпитаните по делото служители в ДЛС Несебър са имали предварителна информация, че жалбоподателят се занимава с дейност по прекупуване и препродаване на гъби. Наред с това гъбите са били с коренова система, в какъвто вид се изкупуват. Гъбите са били и в сравнително високо количество – 11 кг., което е прекомерно за твърдяната лична употреба. Не без значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател собственоръчно е вписал в АУАН, че намерил гъбите и решил да ги предаде. Т.е. самият той към момента на проверката не е твърдял гъбите да са за негова лична употреба. Всички тези данни, събрани по делото, водят до извод, че в случая не е налице изключението на чл. 119, ал. 2 ЗГ и за транспортирането на гъбите е било необходимо да се издаде превозен билет по реда на чл. 211а ЗГ. Както се установи жалбоподателят не е притежавал такъв билет, поради което безспорно е осъществил посочения в АУАН и НП състав на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1620 от 13.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1222/2016 г. и Решение № 1746 от 1.11.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1280/2016 г.

За подобно нарушение в чл. 266, ал. 1 ЗГ се предвижда глоба от 50 до 3000 лв. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното следва да се определи като сравнително ниска, тъй като от установените по делото факти става ясно, че нанесените щети на Югоизточно държавно предприятие Сливен са в нисък размер – 11 лв. Липсата на предходни нарушения на ЗГ следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Налага се извод, че нарушението е извършено единствено при смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът намира, че справедливо и отговарящо на поведението на жалбоподателя е наказание в размер на предвидения минимум от 50 лв. С наказание в такъв размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Това наказание в най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания на жалбоподателя да се налага наказание, над минималното, предвидено в санкционната норма. Поради тази причина наказателното постановление следва да бъде изменено и размерът на наложената глоба да бъде намален от 110 лева на 50 лева.

На основание чл. 273, ал. 1 ЗГ наказващият орган е постановил и отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението. В случая вещите, предмет на нарушението, са 11 кг. гъби манатарки и отнемането им е съобразено с цитираната норма, поради което НП в тази си част следва да бъде потвърдено.

Относно отнемането на цитираното в НП МПС разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е в насока, че отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В чл. 273 от ЗГ не е предвидено друго, поради което правилото на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН следва да намери приложение и за посочения случай. От събраните по делото доказателства (удостоверение № ********** от 01.02.2019г., издадено от „Юнайтед Брокер”, писмо вх. № 1664 от 28.02.2018г. по описа на Районен съд Несебър, изпратено от РДГ Бургас) може да се направи извод, че стойността на материалите, които са превозвани без необходимите документи, е 66 лв. (11 кг. сурови гъби манатарки при цена от около 6 лв. за килограм), а същевременно застрахователната стойност на отнетото превозно средство е в размер на 3000 лв. Следователно стойността на отнетите вещи явно несъответства на тежестта и характера на извършеното нарушение. Очевидно е, че се касае за недървесни горски продукти на ниска стойност (от 66 лв.), поради което отнемането на вещ на стойност от 3000 лв. по никакъв начин не отговаря на извършеното нарушение. Отнемането е извършено в разрез с чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, а и с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С така наложената санкция по никакъв начин няма да бъдат постигнати целите на административното наказание, тъй като същата е несъразмерна на извършеното деяние. Налага се извод, че в посочената част НП е материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По отношение на определеното обезщетение следва да се има предвид, че съгласно 55, ал. 2 ЗАНН когато с нарушение са причинени вреди на държавно предприятие, наказващият орган е длъжен служебно да се произнесе по обезщетението за тези вреди. С Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд по нормативен път е определен размерът на обезщетенията за щети, нанесени върху гори и земи от горския фонд, причинени с деяния, които съставляват административни нарушения на Закона за горите и на Правилника за прилагане на Закона за горите (чл. 1, ал. 1 от Наредбата). В случая на жалбоподателя е наложена санкция за нарушение на ЗГ. Наред с това се установява, че гъбите са транспортирани от него в района на Югоизточно държавно предприятие Сливен, териториално поделение ДЛС Несебър. При това положение размерът на обезщетението е фиксиран в чл. 8, ал. 1, т. 15, б. „а” от Наредбата – по 1 лв. за килограм гъби. При спазване на цитирания текст и на чл. 55, ал. 2 ЗАНН наказващият орган е определил обезщетение за Югоизточно държавно предприятие Сливен в размер на 11 лв. Както се посочи размерът на обезщетението е нормативно определен, поради което не е било необходимо допълнително изчисляване на обезщетението. Освен това не са събрани данни гъбите да са били с мицел, поради което правилно обезщетението е определено в размер от 1 лв. за 1 кг. Ето защо в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че НП следва да се отмени в частта, в която по реда на чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнет „Фолксваген Голф” с рег. № ***** и да се измени в частта, в която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 110 лв. като същата се определи в размер на 50 лв. В останалата част НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.З., ЕГН **********, с адрес ***, наказателно постановление № 71 от 22.01.2019г. на директора на Р.д.п.г.Б. в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите послужили за нарушението: „Фолксваген Голф” с рег. № *****.

ИЗМЕНЯ по жалба на И.С.З., ЕГН **********, с адрес ***, наказателно постановление № 71 от 22.01.2019г. на директора на Р.д.п.г.Б. в частта му, в която на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ЗГ, е наложено наказание „глоба” в размер на 110 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 110 лева на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 71 от 22.01.2019г. на директора на Р.д.п.г.Б. в останалата му част, в която в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 11 кг. гъби манатарки, а на основание чл. 8, ал. 1, т. 15, б. „а” от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд на И.С.З., ЕГН **********, е определено да заплати обезщетение в размер на 11 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: