№ 295
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора М. Люб. А.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП, ведно с
допълнително изложение, против присъда №260158/10.11.2021г.,
постановена по нохд №4482/2020г. по описа на СГС. С присъдата
подсъдимият Ю. Г. М. е признат за невиновен в това, че за времето от
01.12.2014г. до 16.02.2015г. в гр.София, при условията на
продължавано престъпление, с 6 деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
лице, което извършва фактически и правни действия, с които реално
контролира и управлява търговските дружества „Вегаком СР“ЕООД,
„Мегапорт импекс“ЕООД, „Оувърсииз фрут импорт“ЕООД и „Леон
1
фрут едн веджис“ЕООД, да е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в особено големи размери – 235 996.97лв.
дължим данък ДДС за внасяне, като в условията на посредствено
извършителство, чрез фактическите действия на неустановено лице,
извършващо счетоводни услуги по разчитане на дружествата с
бюджета по ЗДДС, което не е имало субективна представа за невярно
отразените обстоятелства, да е потвърдил неистина в кл.15 на
изготвените справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116,
ал.1 от ППЗДДС относно данъчната основа на извършените доставки
/ВОД/, подлежащи на облагане с 0% за съответния отчетен период,
като не издавал данъчни фактури относно извършените продажби на
плодове и зеленчуци в страната и не начислил дължимия 20% ДДС,
използвал документи с невярно съдържание при водене на
счетоводството – фактури за продажби /ВДО/ на стоки към полското
дружество TRIAL GROUP SP. ZO.O с VIN PL7010410832, без да са
налични доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчно събитие по
смисъла на чл.25 от ЗДДС, като същите са били включвани в дневника
за продажби по смисъла на чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС за съответния
отчетен период, в резултат на което дружествата не начислявали
дължимия данък добавена стойност за продажба на стоките на
територията на страната и неоснователно намалявал размера на
дължимия данък добавена стойност за внасяне по ЗДДС за съответния
отчетен период, престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, 3 и 6
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В протеста и в допълнението към него се релевирани доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Посочено е, че с
оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин, като в подкрепа на обвинителната теза
са събраните косвени доказателства, според които подсъдимият е
участвал при регистриране и управление на полското дружество, към
което за отчетните периоди са декларирани ВОД. В подкрепа на
2
обвинението са посочени показанията на свидетелите М.А., Н. В., У..
П., Б. и М., които съпоставени помежду си, дават информация за
участието на подсъдимия. В заключение се поддържа искане за отмяна
на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, и постановяване
на нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, с налагане на съответно наказание.
Протестът не съдържа искане за събиране на нови доказателства.
Подсъдимият М. не е взел становище по протеста /с допълнение
към него/, при изпратени преписи.
Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна
прокуратура не поддържа протеста, тъй като счита присъдата за
правилна и законосъобразна, не са налице категорични доказателства
за виновността на подсъдимия. Съгласно ТР №4/2016г. е възможно
субект на престъпление по чл.255 от НК да бъде лице, което
фактически осъществява дейността на дадено дружество, но
управителите и собствениците следва да знаят и да са се съгласили, че
това лице извършва фактическите действия. В случая липсват
доказателства управителите и собствениците да са упълномощили
устно или писмено подсъдимия, както и той да е знаел за това. Затова
правилно първоинстанционният съд е преценил, че присъдата не може
да почива на предположения и тя следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. се явява лично и се представлява от
упълномощения защитник адв. Р., който изразява становище, че
съдебното следствие е проведено при спазване на процесуалните
правила, анализът на доказателствата заедно и поотделно сочи, че
подсъдимият няма никаква съпричастност към престъплението. По
делото не са събрани доказателства той да има нещо общо с четирите
дружества, да е мним управител или собственик, четиримата
управители на дружествата са заявили, че той никога практически не
се е занимавал с дейността на дружествата.
Настоящият състав, след преценка на доводите на страните и
3
служебна проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира че
протестът е процесуално допустим като подаден в срок и от лице с
надлежна легитимация, а разгледан по същество, е неоснователен.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
констатации:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за
всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след обстоен и
съвкупен анализ, първоинстанционният съд е установил точно
фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни
правни изводи. Така приетата фактическа обстановка е правилно
установена и тя е следната:
Подсъдимият Ю. Г. М. е българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, с добри характеристични данни,
безработен, роден на ********г. в гр.***, с адрес с.***, ул.“***“№**.
Дружеството „Вегаком СР“ ЕООД било регистрирано на
14.06.2016г. със седалище и адрес на управление гр. София, район
Надежда, бл.303, вх.В, апл.61, като управител и собственик на
дружеството била вписана Й. К., гражданка на Р Сърбия.
Дружеството „Мегапорт импекс“ ЕООД било регистрирано на
14.06.2016г. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Разсадника, бл.75, вх.А, ап.1, като управител и собственик бил
вписан З. И., гражданин на Р Сърбия.
Дружеството „Оувърсийз фрут импорт“ ЕООД било
регистрирано на 15.06.2016г. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.Манастирски ливади, ул.“Манфред Вьорнер“№3, офис 1, с
управител и собственик В. О..
Дружеството „Леон фрут едн веджис“ ЕООД било регистрирано
на 15.06.2016г. със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, ул.“Гургулят“ №28, вх.А, ап.6, с управител и собственик Н.
4
В. О.
Четирите дружества имали сключени договори за наем на
площи на складова борса Слатина. Пълномощници на дружествата
били свидетелите П. У., Б. Б., Я. П. и В. М.. Б. се разпореждал с
банковите сметки на „Вегащов СР“ЕООД и „Леон фрут едн
веджис“ЕООД, У. имал пълномощно да се разпорежда със сметките на
„Оувърсийз фрут импорт“ЕООД и „Мегапорт импекс“ЕООД,
пълномощниците имали право да присъстват при извършване на
проверки от НАП на стоки с висок фискален риск при получаване на
плодове и зеленчуци. Свидетелят А. предоставял виртуален офис за
връзка с НАП. На 25.03.2014г. М. А. пътувал за Полша и се върнал на
27.03.2014г., със същите полети пътувал и подсъдимият М.. В същия
период от време в Полша било регистрирано дружеството TRIAL
GROUP SP. ZO.O с VIN PL7010410832, с предоставен от А. и-мейл
адрес за кореспонденция. От октомври 2014г до март 2015г. четирите
дружества извършвали търговска дейност и редовно подавали пред
НАП СД по ЗДДС, по електронен път. В този период те получавали
ВОД на плодове и зеленчуци, които стоки били определени като
такива с висок фискален риск, органите на НАП осъществявали
контрол, включително и чрез електронен регистър с информация за
доставките. Складовите помещения, ползвани от дружествата, се
намирали на бул.“Проф. Цв. Лазаров“№13 в гр.София. След
получаване на плодовете и зеленчуците те били реализирани на
вътрешния пазар, въпреки че са съгласно подадените пред НАП
електронно документи с УЕП от св.Р. Д., декларираните ВОД към
полското дружество били фиктивни, реално такива не са извършвани.
По делото не е установено къде се съхраняват първичните счетоводни
документи. По този начин е укрит ДДС на стойност 235 996.97 лева,
тъй като дружествата са вписвали в регистъра за продажби ВОД към
полското дружество, без те реално да са били извършени, така
„Вегаком СР“ЕООД е избегнало данъчни задължения в размер на
5
45 700.94лв., „Мегапорт импеск“ЕООД – 132 932.38лв., „Оувърсийз
фрут импорт“ЕООД – 23 632.43лв. и „Леон фрут едн веджис“ЕООД –
33 731.22лв. На територията на борсата подсъдимият М. бил виждан
многократно, той осъществявал стопанска дейност чрез „ЮМ
ИНВЕСТ“ЕООД, „ЮМ 89“ЕООД, „ФРЕШБАР“ЕООД, „МИТ ФРУКТ
20“ЕООД, „ГАЛАКСИ 2010“ЕООД, „ЮМ ФРЕШ“ЕООД и други.
Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се
различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда.
Направената от тази инстанция своя преценка на наличните
доказателствени източници, съвпада с тази на първостепенния съд.
Съображенията, изложени от този съд относно доказаността на
фактите, относими към настоящото обвинение /които се различават от
предложените от държавното обвинение/ и средствата за тяхното
установяване, са убедителни и логически обосновани. Въззивната
инстанция се присъединява към тях и не е необходимо да ги
възпроизвежда детайлно в настоящото решение. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че горните фактически положения
се изясняват, както от гласните доказателствени средства, така и от
писмените доказателства и заключението на СИЕ.
Оплакването за допуснати нарушения при оценката на
доказателствата, изходящи от свидетелите А., В., У., П., М. и Б.
състоящо се, според прокурора, в игнорирането им при установяване
на фактическата обстановка по делото, е неоснователно. Настоящата
въззивна проверка не констатира при формиране на вътрешното
убеждение на решаващия съд да са допуснати нарушения на
процесуалния закон относно събирането, проверката и оценката на
значимите за обвинението доказателства. СГС е обсъдил подробно
показанията на всички свидетели, измежду които и цитираните, като
ги е оценил съобразно вътрешната им устойчивост и в съпоставка с
останалите доказателства от значение за това обвинение.
Така, на първо място, за да приеме различен от описания в
6
обвинителния акт механизъм на деянията, а също и по отношение на
организацията на работа и счетоводното обслужване на посочените
дружества, съдът е анализирал подробно показанията на разпитаните
по делото свидетели, пряко свързани с дейността на дружествата, като
е изложил подробни съображения по отношение на всички тях.
Настоящата инстанция прие за законосъобразни и съответстващи на
правилата на формалната логика всички заключения по отношение на
свидетелските показания. От показанията на свидетелите У., М., Б. и
П., които са били пълномощници на дружествата по обвинението, не е
установена каквато и да било съпричастност на подсъдимия към
фактическата дейност на дружествата за инкриминирания период,
единствено У. е заявил, че го познава, че го е виждал на борсата и е
извършвал някаква дейност, възложена му от М., но без да може да
посочи от името на кое юридическо лице. Б. изобщо не е контактувал
с М., а със съвсем друго лице, П. изобщо не е посочил каквото да било
относно дейността на дружествата твърдение, касаещо М.. От
писмените доказателства по делото е установено, че подсъдимият М. е
собственик на дружества, извън тези, чиято дейност е предмет на
делото, в това си качество той многократно е посещавал складовата
борса в кв.Слатина, както и се е познавал с част от свидетелите. От
друга страна, собствениците на две от дружествата изобщо не са
имали общо с дейността им /О. и А./, представителите на дружествата,
чиято дейност е инкриминирана, са лица, различни от подсъдимия,
съответно показанията им не уличават по никакъв начин М.,
единствено У. е посочил, че го познава и го е виждал на борсата. От
извършената данъчна ревизия и показанията на данъчните служители,
свидетелите К., Н., М., М., М., К., П., Л., М., М., Т., Р., П., Л. и Ц., е
установено, че по посочения в обвинителен акт начин е укрит ДДС, но
всички документи и разпитите на свидетелите, извършвали проверки,
нямат връзка с подсъдимия. Нещо повече, лицето, подавало СД,
свидетелят Р. Д., също не е посочил да е извършвал тази дейност по
поръчка на подсъдимия, назовал е съвсем други имена. По делото са
7
събрани и гласни доказателства, за които правилно
първоинстанционният съд е приел, че изобщо не са относими към
предмета на обвинението и респективно са ирелевантни, въпреки това
ги е обсъдил подробно и аргументирано. По отношение на пътуването
на подсъдимия М. до Полша са обсъдени показанията на свидетеля
М., които обаче действително не дават никаква конкретна
информация, освен че кореспондират с показанията на А.. Установено
е единствено, че полетите на отиване и връщане на свидетеля и
подсъдимия съвпадат. Конкретните фактите по обвинението обаче не
са предмет на показанията на тези свидетели, а твърдението, че М.
заедно с друго лице „командвали“ фирмите, регистрирани на името на
А. и негови роднини, по никакъв начин не уличава М. по конкретното
обвинение, по-скоро тое субективно въприятие на свидетеля, защото
не се сочи никаква конкретна стопанска или правна дейност от името
на дружествата. По същия начин са преценени показанията на
свидетелите Т. и А., които също не дават конкретна информация за
участие на М. в инкриминираната дейност.
Направеният от въззивния съд анализ и оценка на
доказателствената съвкупност, които съвпадат с тези на първата
инстанция, подкрепят изложените по-горе изводи по фактите и
същевременно позволяват заключението за обоснованост на
присъдата.
Въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани
правни изводи за недоказаност на авторството на разгледаното
обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1 и чл.
26, ал.1 от НК, към които изводи се присъединява и въззивният съд.
За да обоснове този извод, първоинстанционният съд се е
позовал на обстоятелството, че подсъдимият М. не е осъществил от
обективна и субективна страна описаните признаци на вметеното му
престъпление. По делото не е установено М. да е осъществявал
8
фактически стопанската дейност на дружествата по обвинението, нито
да е бил съпричастен към използването на документи с невярно
съдържание при подаване на справки декларации за процесния
период. Налични са предположения, базирани на показанията на
свидетели, които обаче не съдържат конкретика, а по-скоро изразяват
тяхно субективно мнение, поради което не могат да обосноват извод
за виновно и противоправно поведение. По тези съображения и в
изпълнение на разпоредбата на чл.303 от НПК, съдът е посочил в
мотивите си, че след като доказателствената съвкупност не позволява
безусловно и категорично да се докаже авторството, а присъдата е
недопустимо да почива на предположения, е изключено М. да бъде
признат за виновен по изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, които са останали недоказани относно
неговото участие. Поради невъзможност да се докаже, че именно М. е
лицето, което фактически е извършвало търговската дейност и
съответно не е изпълнил задължения по данъчния закон, няма как от
него да се търси наказателна отговорност, която е лична и винаги е
свързана с конкретно виновно поведение. Всички изложени правни
изводи относно липсата на съпричастност на подсъдимия към
предмета на престъплението по чл.255 от НК, изложени в мотивите на
проверяваната присъда, са правилни и обосновани. Възраженията на
прокурора в протеста и допълнението към него в насока, че
доказателственият материал е оценен неправилно и съответно
изведените правни изводи са грешни, са изцяло неоснователни.
Показанията на свидетелите А., В., У. и П., за които се твърди в
протеста, че доказват участието на подсъдимия при регистрирането и
управлението на дружеството TRIAL GROUP SP.ZO.O, че има връзка
между свидетеля У. и подсъдимия, изобщо не съдържат конкретна
информация, относима към фактическото обвинение, вменено на М..
По същия начин стои въпросът с показанията на свидетелите М. и А.,
както вече беше посочено по-горе.
9
Неоснователни са твърденията, застъпени в протеста относно
доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение, както от
обективна, така и от субективна страна. Решаващият съд не може да
бъде упрекнат, че е кредитирал едни доказателства, а други-не.
Именно тук се намесва в пълна степен оценъчната функция на съда,
който след съпоставка на събрания доказателствен материал, прави
преценка на относимите доказателства, респективно кои доказателства
кредитира, в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира.
Поради прецизността и задълбочения анализ при изясняването на
всички релевантни към настоящия казус въпроси, за настоящият съд
не съществува правно валидно основание да сподели възражението за
допуснати процесуални нарушения, свързани с наличната
доказателствена маса на базата, на която проверяваната съдебна
инстанция е формирала фактическите и правните си изводи. Ето защо,
при направения извод за недоказаност на обвинението,
законосъобразно подсъдимият М. е бил признат за невиновен и
оправдан. И това е така, доколкото липсват каквито и да било
доказателства подсъдимият е бил валидно или устно упълномощен да
извършва фактически или правни действия от името и за сметка на
процесните дружества, както и да има съпричастност към
декларирането на неосъществени доставки или към съставяне на
документи с невярно съдържание, чрез посредственото
извършителство на неустановено лице. Категорично е установено по
делото, че има извършено престъпление, но не и че М. е неговият
автор, така както са изложени фактите в обвинителния акт. Предвид
всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована, постановена е при пълнота на доказателствата и без
процесуални нарушения, поради което тя не страда от такива
недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отмяна или
изменение на съдебния акт.
10
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.338 от
НПК, въззивният съд счита, че следва да потвърди изцяло атакуваната
присъда.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334,
т. 6 от НПК, Апелативен съд- София, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260158 от 10.11.2021г.,
постановена по НОХД № 4482/2020г. на Софийски градски съд, НО,
24-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11