О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1015 16.06.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1004 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по колективна
жалба от юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ и пет физически лица,
както следва:
1.Сдружение „Организация за закрила на
българските граждани“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Шипка“ № 5, партер, офис 1,
представлявано от С. М. П.;
2.П.Г.Я., с адрес: ***;
3.Б.Р.Р., с адрес: ***;
4.А.Л.Б., с адрес: ***;
5.П.А. *** и
6.С.Д.Ц.,***,
Против Решение по т.41 от Протокол
№ 9 от 28.04.2020г. на Общински съвет- Бургас, с което се обявяват за частна
общинска собственост части от имоти, изрично упоменати в т.3 от Решението,
които до този момент са били имоти- публична общинска собственост. Твърди се,
че това решение е нищожно, а в условията на евентуалност- незаконосъобразно и
се иска отмяната му от съда /стр.6 от
жалбата/. Изтъкнати са подробни съображения за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, при гласуването на
решенията „ан-блок“, противоречия с норми на закона и в разрез с неговата цел. Сочи
се, че оспореното решение съставлява общ административен акт, засягащ
интересите на гражданите на Община Бургас, а и на всички български граждани. В
този смисъл, според оспорващите е нарушена съществено и самата процедура по
приемане на такъв общ административен акт, обусловена от описаните в закона
действия предшестващи приемането на такъв акт, които в случаят не са
осъществени.
Иска се обявяване
нищожността или евентуално отмяна на оспореното решение по т.41 от Протокол № 9
от 28.04.2020г. на Общински съвет- Бургас, но изцяло. В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че това решение инкорпорира няколко отделни решения, но не е направено
уточнение дали се иска обявяване нищожността или отмяната на всички отделни
решения или само на описаното в началото на жалбата, с което се „обявяват за частна общинска собственост
части от имоти, изрично упоменати в т.3 от Решението, които до този момент са
били имоти- публична общинска собственост.“ Жалбоподателите първоначално не
са приложили документ за внесена държавна такса по сметка на съда, каквато в
случаят се дължи за всеки от тях, респективно не бе представен документ,
удостоверяващ съществуването и представителството на организацията
–жалбоподател, съгласно чл.151, т.1 и т.3 от АПК.
С Разпореждане №
2121 от 05.06.2020г. жалбата е оставена без движение, с оглед отстраняване на
констатираните нередовности, като са дадени конкретни указания до шестимата
жалбоподатели.
С молба, вх.№ 4433
от 15.06.2020г. жалбоподателите уточняват пределите на оспорването, като заявят,
че „предмет на обжалване от наша страна е решението по т.3 от т.41 на Общински
съвет- Бургас от Протокол № 9 от 28.04.2020г., в която част „се обявяват за частна общинска собственост
части от имоти, изрично упоменати в т.3 от Решението, които до този момент са
били имоти- публична общинска собственост“.Изрично се сочи, че към тази
точка от решението следва да се отнесе и искането за спиране изпълнението на
административния акт.
Въпреки това уточнение,
жалбоподателите излагат становището си за нищожност на всички решения,
гласувани по т.41 от същия протокол № 9 от 28.04.2020г., като излагат
съображенията си за тяхната нищожности считат, че нищожността следва да бъде
обявена от съда. Според оспорващите, съдът следи служебно за валидността на
административния акт, поради което следвало да провери в цялост валидността на
взетите решения по цялата т.41. В заключение, ако нямало основания за цялостен
преглед на валидността на решенията, включени в т.41, да се приеме, че предмет
на обжалване е само решението по т.3 от т.41 по Протокол № 9 от 28.04.2020г. от
заседание на Общински съвет-Бургас, с което се обявяват за частна общинска
собственост съответните недвижими имоти. Изпълнени са и указанията за внасяне
на дължимата държавна такса от всички оспорващи субекти и представяне на
доказателство за съществуването и представителството на сдружението-
жалбоподател, посочен под № 1 в жалбата, респективно в писменото уточнение на
оспорването.
Ответника по жалбата- ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ-БУРГАС, представя административната преписка, свързана с издаването на
оспорения акт, след изпращане на препис от жалбата и направеното уточнение, тъй
като жалбата не е постъпила по предвидения законов ред- чрез органа, чийто акт
се оспорва, а е подадена директно в съда.
В писмено становище, постъпило
на 16.06.2020г., ведно с преписката, ответникът, чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата, като процесуално НЕДОПУСТИМА, респективно се иска оставянето й
без разглеждане. Ответната страна се противопоставя и на искането за спиране
изпълнение на акта, като застъпва становище за неговата неоснователност. В подробни съображения излага
доводите си за недопустимост на оспорването. Сочи се, че нито един от жалбоподателите
не е от кръга лица, посочени в нормата на чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, не се
легитимират като собственици и носители на ограничени вещни права, нито са
концесионери, респективно не са непосредствено засегнати от предвиж-данията на
плана. По отношение промяната на собствеността от публична в частна общинска,
ОС-Бургас се произнесъл в качеството си на орган на местно самоуправление, с което
упражнил правата си във връзка с общинската собственост. Това решение засягало
пряко и непосредствено правната сфера на общината, но не и правата на
жалбоподателите, поради което същите нямат правен интерес от оспорването.
Изтъква се, че съгласно чл.120 от КРБ правото на жалба е обусловено от наличие
на правен интерес, като при осъщественото задължително тълкуване на
Конституционния съд на Република България по к.д.№ 18 от 1995г., съгласно
Решение № 21 от 26.10.1995г., ако актът не засяга права или законни интереси на
гражданите той не подлежи на оспорване, поради липса на правен интерес.
Административен съд– град Бургас,
като взе предвид доводите и становищата на страните, съобразно представените по
делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
Видно от представеното заверено
копие от извлечение на Протокол № 9 от 28.04.2020г. от заседание на Общински
съвет- Бургас, съгласно т.41 , в резултат на поименно гласуване, с 40 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали
се“ колективният орган е решил, както следва:
1.Одобрява изменение на ПУП-ПРЗ за
кв.1, кв.2 и кв.10, в територията на лесопарк „Росенец“- гр.Бургас, с което се
преконфигурира частично уличната мрежа и кварталите, обособяват се нови
квартали 11, 12, 13 и 14, преконфигурират се УПИ и се урегулират имоти, за които
се обособяват нови УПИ, с приложена редукция по реда на чл.16 от ЗУТ с
функционално отреждане и предвидено ново застрояване с градоустройствени
показатели, в съответствие с утвърдените с ОУП на гр.Бургас, подробно описани в
матрици и таблица, съгласно приложения
проект за изменение на ПУП-ПРЗ, който е неразделна част от настоящото решение.
2.Одобрява проекти на
предварителни договори, съгласно приложените такива.
3. Обявява за частна общинска
собственост, частите от имоти, предмет на предварителните договори, както
следва: ПИ с проектен идентификатор 07079.831.299, с площ от 71 кв.м; ПИ с
проектен идентификатор 07079.831.319, с площ от 1 кв.м; ПИ с проектен
идентификатор 07079.831.313, с площ от 2291 кв.м; ПИ с проектен идентификатор
07079.831.306, с площ от 9 кв.м; ПИ с проектен идентификатор 07079.831.314, с
площ от 894 кв.м; ПИ с проектен идентификатор 07079.831.315, с площ от 59 кв.м;
ПИ с проектен идентификатор 07079.831.297, с площ от 3 кв.м; ПИ с проектен
идентификатор 07079.831.285, с площ от 13 кв.м; ПИ с проектен идентификатор
07079.831.284, с площ от 4566 кв.м;
4.Дава съгласие, след влизане в
сила на изменението на ПУП-ПРЗ да бъдат сключени окончателни договори за
прехвърляне на частите от ПИ, съгласно приложените предварителни договори.
Както в първоначалната жалба, така
и в уточнението на оспорването, всеки един от подателите – физически лица
обосновава правния си интерес от подадената жалба с факта, че е гражданин на
гр.Бургас, респективно на Община Бургас, което обстоятелство се установява и от
посочените адреси на всяко от лицата, а и този факт не е спорен. По отношение
на сдружението- жалбоподател, правният интерес е обусловен, с оглед целите на
основаното юридическо лице с нестопанска цел, според които сдружението следва
да взема отношение по въпроси, свързани с интересите на българските граждани и
да подпомага тяхната защита, с всички позволени от закона средства. Според
тезата на жалбоподателите, правен интерес от оспорване на акта е общински и в
този смисъл обществен път, със статут на улица, осигуряващ единствения достъп
на гражданите до морското крайбрежие на територията на Лесопарк „Росенец“–
Община Бургас. Сочи се, че поземленият имот, върху който е разположен пътя е
предвиден за отчуждаване в полза на частноправен субект и по този начин се
препятствала възможността за свободен и гарантиран от закона и държавата достъп
до плажа и крайбрежната морска зона, намиращи се непосредствено до общинската
територия, за която е относимо решението и които представляват изключителна
държавна собственост. При това положение, според жалбоподателите правен интерес
от обжалване на конкретното решение- общ административен акт имат всички
български граждани.
Прави се искане и за спиране
изпълнението на общия административния акт по т.3 от т.41 от Протокол № 9 от
28.04.2020г. на ОС-Бургас, до влизане в сила на окончателното съдебно решение,
по което съдът следва да се произнесе след като към настоящият момент са
изпълнени указанията след оставяне на жалбата без движение и постъпване на
преписката в съда, ведно със заверен препис от оспорения административен акт.
При произнасянето си, съдът съобрази от правна страна следното:
Жалбата е подадена от едно
юридическо лице и пет физически лица, насочена е срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, но оспорването е процесуално НЕДОПУСТИМО, поради следното:
Както вече бе отбелязано по-горе,
с направеното писмено уточнение на жалбата, оспорващите субекти изрично
изтъкват, че атакуват именно решението обективирано в т.3 от т.41 от Протокол №
9 от 28.04.2020г. от заседание на Бургаския Общински съвет, с което се обявяват
за частна общинска собственост, имотите предмет на предварителните договори,
описани подробно с площ и проектен идентификатор, които до момента са били публична
общинска собственост.
Съдът би могъл да проверява
валидността на конкретен административен акт, т.е. евентуално да го обяви за
нищожен, при положение, че същият е оспорен изрично в съответното производство.
Въпреки, че в уточнението на жалбата първоначално се заявява, че предмет на
оспорване според заявеното в писменото уточнение на жалбата е решението по т.3
от т.41 включена в протокола, съдът следва да се произнесе по оспорването освен
на това конкретно решение и на останалите решения, защото изрично в уточняващата
молба се прави искане „доколкото сме
навели редица твърдения за нищожност на всички решения по т.41 от протокола, а
за валидността съдът следва да следи служебно…то молим да проверите в цялост
валидността на взетите решения по цялата т.41 от Протокол № 9 от 28.04.2020г.
на ОС-Бургас.“
В разпореждането на съда за
оставяне на жалбата без движение от 05.06.2020г. са дадени изрични указания, че
в случай на оспорване на решението в цялост, т.е. на
всички включени в него точки, всеки от оспорващите следва поотделно да обоснове
собствения си правен интерес от оспорване на съответното решение-
административен акт /предпоследния абзац
от обстоятелствената част на разпореждането/.
Видно от постъпилата
молба уточнение, никой от оспорващите не е заявил такъв конкретен правен интерес
от обжалване на останалите точки включени в т.41 от протокола, поради което
указанията в тази връзка не са изпълнени и дори да се иска обявяване на
нищожността на останалите оспорени административни актове, при така направеното
заявление, съдът констатира, че не е налице правен интерес от оспорване на
включените в решението по т.41 от Протокол № 9 от 28.04.2020г. произнасяния на
административния орган, а този извод се отнася за всички оспорващи лица.
Обстоятелството, че цитираните
по-горе решение по т.1, 2 и 4 не съставляват общи, а са индивидуални
административни актове не е спорно по делото. Вече бе отбелязано, че независимо
дали се иска обявяване на нищожността им, съгласно дадените и неизпълнени
указания, всеки от жалбоподателите следваше да обоснове такъв пряк и
непосредствен правен интерес от оспорване на всяка отделна точка, инкорпорирана
в т.41 от протокола. Не се и твърди някой от оспорващите субекти да е адресат
на тези актове /по т.1, 2 и 4 от т.41 на протокола/, нито да е носител на каквито
и да било вещни права в описаните имоти, респективно да е сред страните,
подписали предварителни договори, поради което действително нито един от
оспорващите не попада в кръга от лица, засегнати от съответните актове по т.1,
2 и 4, който е дефиниран от законодателя в разпоредбата на чл.131 от ЗУТ и няма
пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на тези решения, независимо
дали се иска да бъдат обявени за нищожни или отменени, като незаконосъобразни.
Спорно в производството е
обстоятелството дали решението по т.3 от включените в т.41 от протокола
съставлява годен административен акт за оспорване от съответните субекти или не
е такъв акт. Според тезата на оспорващите страни, решението за промяна на
общинската собственост от публична в частна е общ административен акт по своя характер, защото е с еднократно
правно действие, засяга непосредствено правата и законните интереси на
гражданите на Община Бургас, т.е. на неопределен брой лица и може да бъде
оспорен от всеки от тях, както и от сдружението с нестопанска цел, тъй като
такова оспорване съответствало на поставените при създаването му цели.
Ответната страна сочи, че такъв правен интерес не е налице, като въобще се
отрича дефиницията на акта, т.е. оспорва се тезата, че това решение съставлява
общ административен акт.
Правната теория и съдебната
практика не възприема определението на акта, което е направено от
жалбоподателите. Вярна е дефиницията на общ административен акт, пресъздадена и
в самата жалба, тъй като това е легалното определение на общия административен
акт, съгласно чл.65 от АПК. Същевременно, тълкуването на оспорващите и
квалификацията на оспореното в настоящото производство решение, което според
жалбопода-телите съставлява общ административен акт противоречи на приложимите
норми на закона. Независимо, че става въпрос за общинска собственост, която по
съществото си е публична и е отредена за обществено ползване, в случаят,
собственик на процесните имоти обхванати от процесното решение е юридическото
лице Община Бургас. Обжалваното решение на Общински съвет – Бургас е взето на
основание чл.6, ал.1 и ал.3 от ЗОС, което е видно и от посочените в него правни
основания и съставлява по своята същност акт на управление за имоти- общинска
собственост. Това решение, с което се променя характера на собствеността от
публична в частна общинска няма за адресати физически или юридически лица и не
рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на граждани или организации.
В този смисъл, нито един от жалбоподателите не е адресат на решението на
общинския съвет и този акт не засяга пряко и непосредствено права, свободи и
законни интереси на гражданите- жалбоподатели, нито на сдружението с
нестопанска цел. Ето защо оспорилите го физически лица и юридическото лице –
жалбоподател нямат правен интерес от оспорване на решението. Оспореното решение не представлява подзаконов нормативен акт, нито е
общ административен акт, по смисъла на чл.65 и
чл. 75 от АПК,
за да е налице широк, или неопределен и неограничен кръг адресати, от което да
произтича и правото на оспорване.
Като акт на
управление на имоти общинска собственост, оспореното решение на общинския съвет
е взето в изпълнение на правомощията на колективния орган по чл.21, т.8 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.8, ал.11 от ЗОС.
Цитираният текст препраща към реда за оспорване, предвиден в чл.45 ЗМСМА.
Субектите, които могат да оспорят решения на общинския съвет в тази хипотеза, т.е.
активно легитимирани да подадат жалба са само областният управител и кметът на
общината, както и прокурорът в изпълнение на правомощията си по чл.16 АПК,
би могъл да подаде протест. Надзор за законност върху дейността на
администрацията, без оглед на личен и пряк интерес може да упражнява само
прокуратурата.
В изложения по-горе
смисъл е и утвърдената съдебна практика, а именно Определение № 14246 от 13.11.2012 г. на ВАС на РБ – Четвърто отделение,
по адм. д. № 12904 от 2012 г., както и Определение № 4042 от 19.03.2019 г. на
ВАС на РБ- Второ отделение, по адм. д. № 2775 от 2019г.
Обобщено, оспорването е недопустимо, поради липса на правен интерес от
оспорване на административния акт за всяка от оспорващите страни и следва
жалбата в цялост да се остави без разглеждане, респективно, производството по
делото- да бъде прекратено.
Предвид изложените констатации за недопустимост на
оспорването, не би могло да се разглежда по същество и нарочното искане за
спиране изпълнение на акта по т.3 от т.41 от протокола, по реда на чл.166 от АПК, т.е. и това искане е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. От
направеното уточнение е видно, че искането за спиране изпълнението е насочено
изрично по отношение само на тази част от решението, въпреки исканията за
обявяване нищожност на останалите решения, поради което съдът следва да се
произнесе по искане за спиране на това решение, т.е. да остави същото без
разглеждане, като процесуално недопустимо, защото е лишено от предмет.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд -гр.Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на: 1.Сдружение „Организация за закрила на българските
граждани“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Шипка“ № 5, партер, офис 1,
представля-вано от С. М. П.; 2.П.Г.Я., с адрес: ***; 3.Б.Р.Р., с адрес: ***; 4.А.Л.Б.,
с адрес: ***; 5.П.А. *** и 6.С.Д.Ц.,***, против Решенията по т.41 от Протокол №
9 от 28.04.2020г. на Общински съвет- Бургас, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
жалбоподателите за спиране изпълнението на административния акт по т.3 от т.41
от Протокол № 9 от 28.04.2020г. на Общински съвет-Бургас, като процесуално
НЕДОПУСТИМО, поради липса на предмет.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1004 по описа за 2020г. на Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: