№ 154
гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230104998 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по ч.
гр. д. № 676/2012 г. на Районен съд — Сливен, ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД
следните суми: 433.68 лв. непогасени вноски по Договор за кредитна карта от 27.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2012 г. до окончателното й
изплащане; 88.75 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 16.40 лв.
наказателна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 205 лв. разноски по делото.
Сочи се, че ответникът е предприел действия за събиране на вземането си, като е
инициирал изп.д. № 297/2012 г. по описа на ЧСИ 768 М.М., което е било прекратено поради
настъпила перемпция. Впоследствие, въз основа на същия Изпълнителен лист, ОББ е
инициирало и висящото към момента изп.д. № 1302/2016 г. по описа на ЧСИ 915 Г.Г..
Счита се, че към момента вземанията срещу ищеца са погасени поради изтичането в
негова полза на 5-годишната давност (съответно с 3-годишната за акцесорните задължения
за лихви). След като изп.д. № 297/2012 г. по описа на ЧСИ 768 М.М. е било прекратено
поради настъпила перемпция, всички извършени изпълнителни действия по него са
обезсилени по право — включително онези, годни да прекъснат погасителната давност. По
тази причина погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната последно с
влизането в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, така че следва да се приеме, че това е
станало най-късно към датата на издаване на изпълнителния лист, а именно — 14.02.2012 г.,
т.е. погасителната давност е изтекла на 15.02.2017 г. Следва да се приеме, че в рамките на
тези 5 г. не са били валидно извършени никакви действия, годни да прекъснат давността и
1
това е така поради факта, че дори и такива да са били извършени, те са обезсилени с обратна
сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се, че погасителната
давност за процесните вземания е изтекла в тяхна полза дори преди образуването на новото
изп.д. № 1302/2016 г. по описа па ЧСИ 915 Г.Г., поради което не дължат същите. Сочи се
практика в тази насока.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено, че ищецът Й. Д. Й. не
дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД процесното парично задължение,
поради изтекла погасителна давност.
В предоставения едномесечен срок чрез процесуален представител е постъпил
отговор на исковата молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.
Сочи се, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между „Обединена Българска Банка“ АД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като
цесионер/, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на цедент,
прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, портфейл от вземания,
произхождащи от договори за фирмени необезпечени кредити. Предмет на посочения
договор за цесия е и вземането, предмет на настоящото производство. С оглед на
настъпилото частно правоприемство между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД се твърди, че настоящ кредитор по процесното вземане се явява
единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Сочи се, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение. В настоящия
случай е в тежест на ищеца да установи правен интерес от предявяване на иска. Предвид
настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство
следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение
на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното
вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.
Доколкото в случая е налице настъпилото частно правоприемство по отношение на
вземането, то за ищеца повече не съществува правен интерес да води иск срещу цедента, тъй
като не би се постиганал целеният резултат на дадената защита с иска по чл.439 от ГПК.
Вземането, предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в
изпълнително основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора
да упражни принуда. Съответно на твърденията изложени в исковата молба, ищецът
предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на принудително
изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен лист. Ето
защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално право, то ищецът следва да е страна и в
процесуално отношение и законът да предвижда съответния иск. Именно такъв е иска на
длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позове на отпадането поради новонастьпили факти както на
материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния
2
лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по принудително
изпълнение, длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез специалния
отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Твърди се, че не е налице една от
абсолютните процесуални предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към настоящия
момент не е налице висящо изпълнително производство с взискател „Обединена Българска
Банка“ АД.
Сочи се, че липсва процесуална предпоставка за водене на установителния иск за
отричане на право на принудително изпълнение въз основа на възражение за изтекла
давност, без наличие на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда.
Не се представят доказателства от ищеца, банката да е претендирала вземането след
извършеното цедиране, поради което се счита, че не е налице необходимост от получаване
на правна защита, а правният интерес, който ищецът обосновава, е абстрактен. Предвид
настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство
следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение
на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното
вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.
След жалба от страна на Й. Д. Й. срещу отказа на ЧСИ Г.Г.К. да прекрати
образуваното изпълнително дело № 01302/2016, е образувано въззивно гражданско дело №
302/2021 по опис на Окръжен съд Сливен, като с Решение № 94 от 07.07.2021 г. е отменен
отказа на ЧСИ Г. и са дадени задължителни указания за предприемане на необходимите
действия за прекратяване на изпълнителното производство. В производството са присъдени
и разноски за Й. Д. Й. срещу взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Това на свой ред идва да
покаже още веднъж недопустимостта на предявения иск спрямо „Обединена Българска
Банка“ АД.
С оглед изложеното и тъй като „Обединена Българска Банка“ АД не е кредитор по
процесното вземане, няма претенции спрямо ищеца по повод процесното вземане и не
притежава материална, съответно процесуална легитимация, се моли гр.д. № 4998/2021 г.,
образувано по описа на Районен съд Сливен, да бъде прекратено спрямо банката.
В условията на евентуалност се моли, ако настоящото производство не бъде
прекратено, към него да бъде привлечено като трето лице - помагач „ЕОС Матрикс” ЕООД,
като това искане е аргументирано от обстоятелството, че вземането по процесния кредит е
цедирано на това дружество и това обосновава интереса му да участва в настоящото
производство.
Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за банков
кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала
заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № 0297/2012 г., по описа на ЧСИ М.М. с per. № 768., което е прекратено
на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с последно изпълнително действия, видно и от клеймото
3
върху приложения с исковата молба изпълнителен лист 15.10.2012 г.
Към момента на образуване на първото изпълнително дело № 0297/2012 г., в сила е
било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №3 от
18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото
Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му.
Образуването на новото изпълнително дело № 01302/2016 г. на дата 30.08.2016 г. е
станало преди изтичане на петгодишния давностен срок и не може да се приравни на
дезинтересиране от страна на кредитора. С молбата за образуване е поискано извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника, което без съмнение е от значение за прекъсването
на давността, 14.09.2016 г. с налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника. Въз
основа на молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД от 06.04.2017 г., ЧСИ Г. е
издала нарочно удостоверение по чл. 456 от ГПК изх. № 9107/13.04.2017 г. и с разпореждане
от 13.04.2017 г., е присъединила вземанията на взискателя по изп.д. № 1302/2016 г., към изп.
д. № 1301/2016 г. по нейния опис. На 06.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника. Въз основа на молба от 03.07.2018 г., подадена от „ЕОС Матрикс" ЕООД, за
конституиране в качеството на взискател и за предприемане на изп. действия, ЧСИ Г. е
извършила справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като е
установена такава в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. На 30.05.2019г. взискателят е подал
молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 22.03.2021 г. е наложен и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника въз основа на молба на взискателя от
16.03.2021 г. Тъй като действително е установено наличието на осн. по чл. 433, ал. 1, т.8 от
ГПК, на свой ред изп. д. № 1302/2016 г. е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител.
Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане за прилагане на определен изпълнителен
способ, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, като в този смисъл се сочи, че е
практиката на ВКС.
С оглед изложеното се твърди, че неоснователно се явява наведеното твърдение в
исковата молба, че задължението е погасено по давност. Петгодишният давностен срок е
прекъсван многократно от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент
както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, така и с
регулярни изпълнителни действия по делото.
4
Твърди се, че изложените твърдения в исковата молба са необосновани и не са
подкрепени с доказателства, като в тяхна подкрепа към исковата молба са приложени
единствено изпълнителен лист и съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство, без да се държи сметка и да са обсъдени юридическите факти от значение за
прекъсването на давността след образуване на изпълнителното дело, с оглед на което си
счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и
предявеният иск е неоснователен.
Предвид изложеното така предявеният иск се счита за недопустим, поради липсата на
положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в настоящото
производство, поради което се моли производството да бъде прекратено. В случай, че съдът
приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на гореизложеното, се моли да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани.
Моли се в случай, че съдът приеме за разглеждане предявената претенция, към
настоящото производство да бъде привлечено като трето лице - помагач - „ЕОС Матрикс”
ЕООД.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС
Матрикс” ЕООД чрез процесуален представител, в който се твърди, че неправилно е
предявен отрицателен установителен иск срещу „Обединена Българска Банка“ АД и срещу
„ЕОС Матрикс” ЕООД, с който ищеца моли съда да приеме за установено, че не дължи
парични суми, за които е издаден изпълнителен лист от 14.02.2012 г. по ч. гр. д. № 676/2012
г., по описа на Районен съд - Сливен, издаден в полза на „Обединена Българска Банка“ АД.
Сочи се, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между „Обединена Българска Банка“ АД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като
цесионер/, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на цедент,
прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, портфейл от вземания,
произхождащи от договори за фирмени необезпечени кредити. Предмет на посочения
договор за цесия е и вземането, предмет на настоящото производство. С оглед на
настъпилото частно правоприемство между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД се твърди, че настоящ кредитор по процесното вземане се явява
единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Сочи се, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение. В настоящия
случай е в тежест на ищеца да установи правен интерес от предявяване на иска. Предвид
настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство
следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение
на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното
вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.
Доколкото в случая е налице настъпилото частно правоприемство по отношение на
5
вземането, то за ищеца повече не съществува правен интерес да води иск срещу цедента, тъй
като не би се постиганал целеният резултат на дадената защита с иска по чл.439 от ГПК.
Вземането, предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в
изпълнително основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора
да упражни принуда. Съответно на твърденията изложени в исковата молба, ищецът
предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на принудително
изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен лист. Ето
защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално право, то ищецът следва да е страна и в
процесуално отношение и законът да предвижда съответния иск. Именно такъв е иска на
длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позове на отпадането поради новонастьпили факти както на
материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния
лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по принудително
изпълнение, длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез специалния
отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Твърди се, че не е налице една от
абсолютните процесуални предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към настоящия
момент не е налице висящо изпълнително производство с взискател „Обединена Българска
Банка“ АД.
Не се представят доказателства от ищеца, банката да е претендирала вземането след
извършеното цедиране, поради което се счита, че не е налице необходимост от получаване
на правна защита, а правният интерес, който ищецът обосновава, е абстрактен. Предвид
настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство
следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение
на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното
вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.
След жалба от страна на Й. Д. Й. срещу отказа на ЧСИ Г.Г.К. да прекрати
образуваното изпълнително дело № 01302/2016, е образувано въззивно гражданско дело №
302/2021 по опис на Окръжен съд Сливен, като с Решение № 94 от 07.07.2021 г. е отменен
отказа на ЧСИ Г. и са дадени задължителни указания за предприемане на необходимите
действия за прекратяване на изпълнителното производство. В производството са присъдени
и разноски за Й. Д. Й. срещу взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Това на свой ред идва да
покаже още веднъж недопустимостта на предявения иск спрямо „Обединена Българска
Банка“ АД.
С оглед изложеното и тъй като „Обединена Българска Банка“ АД не е кредитор по
процесното вземане, няма претенции спрямо ищеца по повод процесното вземане и не
притежава материална, съответно процесуална легитимация, се моли гр.д. № 4998/2021 г.,
образувано по описа на Районен съд Сливен, да бъде прекратено спрямо банката.
Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за банков
кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала
6
заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № 0297/2012 г., по описа на ЧСИ М.М. с per. № 768., което е прекратено
на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с последно изпълнително действия, видно и от клеймото
върху приложения с исковата молба изпълнителен лист 15.10.201 2г.
Към момента на образуване на първото изпълнително дело № 0297/2012 г., в сила е
било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №3 от
18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото
Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му.
Образуването на новото изпълнително дело № 01302/2016 г. на дата 30.08.2016 г. е
станало преди изтичане на петгодишния давностен срок и не може да се приравни на
дезинтересиране от страна на кредитора. С молбата за образуване е поискано извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника, което без съмнение е от значение за прекъсването
на давността, 14.09.2016 г. с налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника. Въз
основа на молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД от 06.04.2017 г., ЧСИ Г. е
издала нарочно удостоверение по чл. 456 от ГПК изх. № 9107/13.04.2017 г. и с разпореждане
от 13.04.2017 г., е присъединила вземанията на взискателя по изп.д. № 1302/2016 г., към изп.
д. № 1301/2016 г. по нейния опис. На 06.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника. Въз основа на молба от 03.07.2018 г., подадена от „ЕОС Матрикс" ЕООД, за
конституиране в качеството на взискател и за предприемане на изп. действия, ЧСИ Г. е
извършила справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като е
установена такава в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. На 30.05.2019г. взискателят е подал
молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 22.03.2021 г. е наложен и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника въз основа на молба на взискателя от
16.03.2021 г. Тъй като действително е установено наличието на осн. по чл. 433, ал. 1, т.8 от
ГПК, на свой ред изп. д. № 1302/2016 г. е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител.
Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
С оглед изложеното се твърди, че неоснователно се явява наведеното твърдение в
исковата молба, че задължението е погасено по давност. Петгодишният давностен срок е
прекъсван многократно от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент
както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, така и с
регулярни изпълнителни действия по делото.
Твърди се, че изложените твърдения в исковата молба са необосновани и не са
7
подкрепени с доказателства, като в тяхна подкрепа към исковата молба са приложени
единствено изпълнителен лист и съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство, без да се държи сметка и да са обсъдени юридическите факти от значение за
прекъсването на давността след образуване на изпълнителното дело, с оглед на което си
счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и
предявеният иск е неоснователен.
Предвид изложеното така предявеният иск се счита за недопустим, поради липсата на
положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в настоящото
производство, поради което се моли производството да бъде прекратено. В случай, че съдът
приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на гореизложеното, се моли да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба чрез процесуален представител, с която уведомява съда, че е в невъзможност да се яви
в с.з. Не възразява да бъде даден ход на делото, както и да се приключи събирането на
доказателства. Излага аргументи по същество, като моли съда да уважи предявените искове
като приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника процесното парично
задължение, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В с.з. ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Предявеният иск за недължимост на суми по изпълнителен лист с кредитор е
допустим. Въпреки, че в хода на изпълнителното производство вземането на ОББ Ад е
прехвърлено на Еос Матрикс ЕООД , ищецът има правен интерес от търсената защита
срещу посочения ответник.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права
С Изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 676/2012 г. на Районен
съд — Сливен, ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД следните суми: 433.68 лв.
непогасени вноски по Договор за кредитна карта от 27.05.2008 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 13.02.2012 г. до окончателното й изплащане; 88.75 лв. договорна
лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 16.40 лв. наказателна лихва за периода от
06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 205 лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист 06.02.2012 год. е образувано изп. дело №
297по описа на ЧСИ М.М., рег. № 768 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен
съд Сливен с взискател - „Обединена българска банка АД и длъжник Й.Д.Й. На 28.05.2012
8
г. е наложен запор върху лек автомобил Фиат Браво с ДК№ СН4726НН. След тази дата е е
поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия, поради което с
Постановление от 08.12.2015 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на постановление за
прекратяване. Поради това постановлението на съдебния изпълнител за прекратяването му,
в случай че е постановено такова, има декларативно, а не конститутивно действие и не е
условие за прекратяване на изпълнението (в този смисъл са Решение № 223/ 2011 г. по т. д.
№ 124/ 2010 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 31/ 2010 г. по т. д. № 400/ 2009 г., на ВКС, ІІ ТО,
Решение № 76/ 2011 г. по т. д. № 634/ 2010 Г., на ВКС, І ТО). Следователно с оглед на
приетото в Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че след
прекратяването на изпълнителния процес 28.05.2014 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземането за главница по договор за
кредитна карта, законодателят не е предвидил друг специален давностен срок и същото се
погасява по давност с изтичането на общия петгодишен срок /в този смисъл са Решение 261/
2011 г. по гр. д. 795/ 2010 г., ВКС, IV ГО, Решение 28/ 2012 г. по гр. д. 523/ 2011 г., ВКС, III
ГО, и Решение 103/ 2013 г. по гр. д. 1200/ 2011 г. на ВКС, II ТО).
С Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС по отношение на прекъсването и
спирането на погасителната давност при образуван изпълнителен процес е прието, че след
образуването на изпълнителното производство давностният срок спира да тече. С т. 10 от ТР
№ 2/ 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е направено ново
тълкуване по този въпрос, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК , новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, независимо от датата на прекратяването, като това Постановление е
обявено за изгубило сила.
Тъй като ТР № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
последващ тълкувателен акт спрямо Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва
да се приеме, че възприето в него тълкуване е приложимо спрямо материалните
правоотношения от момента на обявяването му. В този смисъл са Определение № 735/ 2019
г. по гр. д. № 3982 / 2019 г. на ВКС, III ГО, Решение № 170/ 2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г.
на ВКС, IV ГО и Решение № 51/ 2019 г. по гр. д. № 2917/ 2018 г. на ВКС, IV ГО, в които е
изложено разбирането, че последващи тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
9
правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към
този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на съответното постановление на Пленума на Върховния съд или
тълкувателно решение, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. Поради тези съображения в цитираната практика на ВКС е прието, че
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото разрешение с
т. 10 се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
С оглед на горното се налага извод, че при извършването на преценка дали
вземането по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 349 от ГПК е погасено
по давност в хипотезата, когато за принудителното му събиране е образуван изпълнителен
процес, следва да бъде съобразен моментът на обявяването на Тълкувателно решение № 2/
2015 г.– 26.06.2015 г.
В процесния случай след издаването на изпълнителния лист на 14.02.2012 г.
ответникът е поискал образуване на изпълнително дело с молба от 06.03.2012 г. и въз основа
на нея е образувано изпълнително дело. Доколкото това е станало преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се
налага извод, че следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с Постановление № 3/ 1980
г. на Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността и по време на изпълнителния процес давност не тече.
След образуването на изпълнителното дело,на 06.03.2012 г. е наложен запор върху
МПС , собственост на ищеца на 28.05.2012 г. След тази дата до образуване на ново изп. дело
на 30.08.2016 г. не са поискани извършване на изпълнителни действия от страна на
взискателя .
Следва да бъде подчертано също, че в горната хипотеза, процесното принудително
изпълнение е перемирано на 28.05.2014 г., т. е. преди постановяване на ТР по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и разрешенията на последното не биха могли да намерят
приложение към едно вече приключило изпълнително производство.
С оглед гореизложеното, съдът стигна до извода, че от образуване на първото
изпълнително производство. пред ЧСИ М.М. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС№
10
3/18.11.1980г и погасителна давност не тече, независимо дали са извършвани или не
изпълнителни действия. С образуване на изпълнително дело № 297/2012 г. давността на
вземането на ОББ АД е прекъсната като по силата на даденото с ППВС№ 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство съгласно
чл. 115, ал.1, б. ж от ЗЗД. За период повече от две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, то с оглед наличието на хипотезата на чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство е прекратено ex lege на 28.05.2014 г.,
независимо, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е от
08.12.2015, тъй като както се посочи по-горе същото има само декларативно действие.
В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 14 е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.
В конкретния случай по новообразуваното изпълнително дело на 30.08.2016 г. Й.Й.
е уведомен, че е присъединена НАП за дължими публични вземания в общ размер на 130
лева.
До длъжника в изпълнителното производство е изпратено уведомление от ЧСК за
заличаване на ОББ АД като взискател и конституиране на ЕОС Матрикс ЕООД. На
22.04.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Й.Й. в Стронг- ЕС
ЕООД е наложен запор на 25.07.2019 г. върху пенсията на ищеца. С тези изпълннителни
действия е прекъсната давността , поради което за периода от 28.05.2014 г. до първото
изпълнително действие 30.08.2016 г. не е изтекла петгодишна давност за погасяване на
вземането на ответника
Предвид изложеното предявеният иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по
издадения изп. лист от 14.02.2012 г. като погасени по давност е неоснователен и следва да
се отхвърли.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, които
съдът определя в размер на 100 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба”
11
№ 29 вх.В ет.6 ап.16, за признаване за установено по отношение на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Витоша” № 89Б ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата 433.68 лева /четиристотин тридесет и
три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща непогасени вноски по Договор за
кредитна карта от 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2012
г. до окончателното й изплащане; 88.75 лева /осемдесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.;
16.40 лева /шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за
периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща
разноски по делото за които е издаден изпълнителен лист от 14.02.2012 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба” № 29 вх.В ет.6
ап.16, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша” № 89Б разноски в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12