О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...03.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 170 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 83332/17.12.2018
г. на Е.Д.Г., гр. Варна,
чрез адв. Н.Т., срещу решение № 4752/22.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4106/2018
г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „Агенция за
събиране на вземания“ АД, гр. София, чрез юрк. Н.М.Ц.. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон и явна необоснованост на обжалвания акт. Твърди, че пред
първоинстанционния съд не са били събрани доказателства за предявяването за
плащане на процесния запис на заповед на датата на падежа му. За безспорно
установено било прието, че записът на заповед, с уговорен падеж на 19.06.2014
г., бил издаден за обезпечение на връщането на паричен заем в размер на 1000
лева, която сума не била върната в уговорения срок. Сочи, че дружеството е
получавало плащания без да създава надлежна отчетност в това отношение. По
записа на заповед била посочена общо една сума – два пъти по-голяма от
получената в заем такава, но без да включва лихви върху сумата по заема. Счита,
че ако вземането е прехвърлено на 01.04.2014 г., преди падежа на задължението
по записа на заповед, то предявяването на последния е следвало да се извърши от
ищеца по делото, а не от дружеството-продавач. Твърди, че джиросването на
записа е сторено на 01.03.2016 г. Излага, че за прехвърляне на вземането е
уведомен едва с получаването на ПДИ от ЧСИ. На следващо място, сочи, че по
Рамковия договор за цесии с „Изи Асет Мениджмънт“ страна е „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
докато ищец по делото е еднолично акционерно дружество със същото име. Като се
позовава на ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004/ ОСТК на ВКС, обосновава
извод, че след като записът е от вида „без протест“ и „без разноски“, за да е
годно изпълнително основание, същият следва да е предявен на падежа или поне да
е надлежно отправена покана на издателя му, като простото посочване на падежа в
самия запис не е равнозначно на предявяване за плащане. Сочи и Решение №
163/25.02.2016 г. по т.д.№ 2335/2014 г. на ВКС, 2-ро т.о. Като следващ аргумент
за отхвърляне в цялост на претенцията, сочи още и че докато предмет на цесията
е вземането по договора за кредит, то видно и от заключението на вещото лице
вземането по записа на заповед не е предмет на прехвърлителната сделка. Поради
липсата на уведомление за извършената цесия и отправянето на такова едва с
исковата молба аргументира извод за
погасяване по давност на вземането по записа на заповед поради изтичане на
срока по чл. 531, ал.1 ТЗ. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго
решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното
решение в частта, с която е уважен установителния иск,
както и да се присъдят извършените съдебни разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозираната
въззивна жалба от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ АД, гр.
София, чрез юрк. Н.М.Ц., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Твърди се в подадения отговор, че процесният запис на заповед
от 10.10.2013 г. за сумата от 2034,72 лева е платим на падеж – 19.06.2014 г, а
не на предявяване, като въззивницата е уведомена за падежа, доколкото е
поставила подписа си. Сочи се, че вземанията по записа са прехвърлени чрез
джиросване на 01.03.2016 г., в резултат на което и ищецът има качеството на
легитимиран кредитор по менителничното правоотношение. Във връзка с изложените
в жалбата твърдения за разминаване на субектите по цесията, съотв. цесионер и
ищеца, сочи, че видно от справка в Търговския регистър, воден при АВ, считано
от 21.08.2015 г. „Агенция за събиране на вземания“ ООД се преобразува в
еднолично акционерно дружество, което при условията на универсално
правоприемство поема всички активи и пасиви. Безспорно по делото било
установено, че процесният запис на заповед бил издаден за обезпечаване
изпълнението на задължението по договор за кредит от 10.10.2013 г., сключен
между въззивницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди, че освен посоченият
договор, по делото било приложено и уведомително писмо до длъжника за
извършената цесия. Излага още и че проведената ССчЕ е установила съществуването
на вземането, обезпечено с процесния запис на заповед. Излага, че длъжникът е
уведомен с исковата молба и приложените към нея писмени доказателства за
станалото прехвърляне, а по възражението за липса на уведомление за цесията,
намира, че същото е релевантно, само ако едновременно с него се твърди и
плащане към стария кредитор. По възражението за изтекла давност твърди, че
направено за пръв път пред въззивната инстанция същото е преклудирано. Освен
това сочи, че давността не е изтекла поради това, че въз основа на процесния
запис на заповед са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 3755/2017 г. на ВРС, въз основа на които е образувано изп.
дело № 222/2017 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с рег.№ 717 при КЧСИ, по което
са били предприемани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността,
първото от които – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с изх. №
5370/18.04.2017 г. от системата на ЧСИ, получено от работодателя на 20.04.2017
г. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна и
необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на разноски, евентуално
компенсация на такива, ако се присъдят и на двете страни.
III. По
доказателствата: С въззивната жалба не са направени нови доказателствени
искания. Не
са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция,
които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест
между страните
Производството следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 83332/17.12.2018
г. на Е.Д.Г., гр. Варна,
чрез адв. Н.Т., срещу решение № 4752/22.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4106/2018
г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, по предявения иск от „Агенция за събиране на вземанията” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
срещу Е.Д. Г., ЕГН **********, с
адрес ***, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1000 лева по запис
на заповед, издаден на 10.10.2013 г. в гр. Варна от Еленка Д. Г. в полза на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, джиросан на 01.03.2016 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
3755/2017 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на заявлението в съда – 22.03.2017 дг. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.03.2019 г. от
13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.