РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа гр.д. № 4715/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Б.В.З., твърди, че на 04.12.2018 г., около 8,40 ч., в гр. София, ж.к. Младост 4, на кръстовището на ул. „Самара“ и бул. „******“ непосредствено след като пресякъл на зелен светофар, се подхлъзнал и паднал, на непочистен и необезопасен заледен участък от пътното платно и тротоара, в следствие на което получил многофрагментна фрактура на тибиалното тяло. Твърди, че му било извършено оперативно лечение, с поставяне на 2 импланта и 13 винта, като след болничното лечение същото продължило при домашни условия в период от 3 месеца , с препоръка за не натоварване на увредения крайник и предимно легнало положение. Сочи, че през този период имал големи неудобства в задоволяването на ежедневните си битови потребности – ходел до тоалетна чрез уринатор и подлога, къпането му ставало чрез ползването на сух шампоан, трудно се обличал. От м. март 2019 получил лекарска препоръка за раздвижване в домашни условия, а от м. юли 019 г. започнал ежедневна терапия с лазер-скенер и физиотерапевтични процедури, както и била проведена 17-дневна рехабилитация в специализирана болница. Твърди, че рехабилитацията продължава и към момента на подаване на исковата молба, тъй като все още има ограничение в движението на крака в колянната става, както и че в следствие на травмата е развил остеопороза, констатирана през м. декември 2019 г. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на този участък от пътя. Твърди, че причината за падането му се дължи на не осъществено зимно поддържане на заледения участък от тротоара /уточнение на мястото и механизма в о.с.з., проведено на 30.03.2021 г./, задължение за което има С.О.като собственик на пътя и задължено лице за това. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и имуществени вреди за разходи за лечение в размер на 4289,15 лева и лихва за забава за периода от датата на извършване на всеки отделен разход до датата на подаване на исковата молба в размер на 630,81 лева, както и законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът С.О.оспорва да е налице противоправно поведение – действие и/или бездействие на негови служители, като твърди, че е изпълнил задълженията си по зимно почистване и поддържане. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в липса на проявено достатъчно внимание. Оспорва и размера на иска като завишен. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „З.“ АД оспорва иска. Оспорва мястото на настъпване на инцидента да е част от територия, за чиято поддържа отговоря С.О.. Евентуално твърди, че е изпълнил точно задължението си за зимно почистване и поддържане.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа ищецът е претърпял вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е у ищеца.
В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване – конкретно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпване на противоправния резултат.
Установява се от представения по делото договор от 28.04.2018 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на С.О.“ за определени позиция в това число и район Младост и представеното приложение към него, че дейностите по почистване и поддържане на улиците и местата за обществено ползване в кв. Младост и в частност района на тротоарите площи около автобусната спирка на ул. Самара е предмет на договора.
Установява се от констативен протокол от 03.12.2021 г., че тротоарната площ намираща се на бул. Ал. Малинов от моста на ул. Самара до ул. Околовръстен път – регула е ръчно почистена, като е отбелязано заледяване. В констативния протокол от следващия ден – 04.12.2021 г. е посочено, че е извършена дейност по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол на пътното платно където е пресичал пешеходецът, която дейност е извършена в периода 22.00 ч. на предишния ден до 6,00 ч. на 04.12.2018 г., както и ръчно обработване на тротоарите чрез разпръскване на смес в т.ч. и на спирките на масовия градски транспорт, която дейност е извършена в периода 9,40 до 11,20 ч.
Според справка от Института по метеорология и хидрология, сутринта на 04.12.2018 г. в района на ж.к. Младост - Бизнес парк, гр. София, температурата на въздуха е била около 2 градуса по Целзий, а в интервала между 7,45 и 8,30 ч. е имало слаб ръмеж и е наблюдавана поледица.
Според показанията на свидетеля М.Д.тя е колега на ищеца Б.З. и е била с него, когато той паднал на 04.12.2018 г. около 8,40 ч, на път за работа. Двамата слезли от автобуса на спирка „Бизнес парк“ и тръгнали да пресичат на бул. Ал. Малинов и малката уличка, която върви покрай Бизнес парка, като се насочили към автобусната спирка, която била от отсрещната страна. Свидетелката сочи, че било студено и имало поледица, виждал се тънък лед. Сочи, че те двамата много внимавали как ходят, а и всички останали хора. Свидетелката сочи, че непосредствено след като пресекли на светофара, което било на не повече от 20 м. от спирката, ищецът се подхлъзнал и паднал по гръб. Б. изпитвал сили болки и бил в шок, като случайно минаващ колега с кола им предложил помощта си.
Според показанията на свидетелката Б.Б.тя е колега на майката на ищеца. Свидетелката сочи, че след като изписали Б. от „Пирогов“ тя започнала да го кара със своята кола на рехабилитация в кв. Младост 1, като това ставало ежедневно в продължение на около 1 месец. Свидетелката сочи, че след това два пъти Б. ходил на рехабилитация в Банкя, като около полови година, в т.ч. и по време на рехибилитацията той се придвижвал с две патерици. Според Б. преди инцидента Б. живеел сам, но след това се преместил при майка си, за да му помага. Свидетелката сочи, че се наложило Б. да смени колектива, тъй като започнал да работи от вкъщи. Свидетелката сочи, че Б. не се е занимавал със спорт, но след инцидента много надебелял.
Установява се от епикриза, издадена от УМБАЛ „Пирогов“, че на 04.12.2018 г. ищецът Б.З. е постъпил като пострадал при падане с оплаквания в болки в коляното, като му е извършено оперативно лечение и е изписан на 19.12.2018 г. с предписание за придвижване с патерици и не натоварване на болия крайник.
Според заключението на приетата медицинска експертиза в следствие на падането ищецът е получил многофрагментно счупване на горната част /в областта на коляното/ на големия пищял на лява подбедрица. Извършено е оперативно лечение с фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове, като след зарастване на счупването са проведени курсове на физиотерапия и рехабилитация. Периодът на възстановяване е около 6-8 месеца. При извършен личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало два надлъжни дъговидни оперативни белега от двете страни на лява колянна става съответно с дължина 11 см. и 12 см. и ограничен обем движение в лявата колянна става при свиване 95 градуса, при норма 130, което ограничение има траен характер. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че това ограничение в движението на колянната става пречи на ищеца да кляка, кара колело, съществено го затруднява при изкачване на стълби и планински туризъм.
Установява се от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата
медицинска експертиза, че ищецът е извършил разходи за лечението си както
следва: по фактура № **********/19.12.2018 г. – сумата в
размер на 3727,63 лева; по фактура № **********/19.12.2018 г. – за
сумата от 58,00 лева; по фактура № **********/20.12.2018 г. – за сумата в
размер на 83,52 лева; по протокол № 12474/26.10.2019 г. – сумата от 420,00
лева; по фактура от 09.10.2019 - 40,60
лева; по фактура № **********/09.01.2019 г. – сумата от 208,00 лева.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира за установено по делото, че на 04.12.2018, около 8,40 ч. на тротоар в гр. София, ж.к. Младост 4, на ул. Самара и бул. Ал. Малинов, прилежащ непосредствено към кръстовището, на около 20 м. преди автобусната спирка на масовия градски транспорт не е бил обработен с оглед заледяването, в следствие на което Б.З. е паднал и от падането е получил многофрагментно счупване на тибията на левия крак в горната част /в областта на коляното/. Съдът намира, че по делото несъмнено се установява, че третото лице, помагач на ответника „З.“ АД не е изпълнило надлежно задължението си за осъществяване на зимно поддържане на процесния пътен участък. В деня на инцидента 04.12.2018 г. ръчното обработване на тротоарните площи чрез поставяне на смеси е започнало в район Младост в 9,40 ч. и е приключило в 11,20 ч. Този период на предприемане на действия по ръчно посипване на тротоарните площи съдът намира за крайно закъснял. Касае се за зимен период, с отрицателни температури, като още предишния ден, при извършване на ръчно почистване на тротоарните площи е констатирано заледяване. Предприемането на ръчно посипване на тротоарните площи за обществено ползване в т.ч. и на спирките на масовия градски транспорт в гр. София след 9,40 ч. съдът намира за несвоевременно. За точното изпълнение на това задължение тази дейност е следвало да бъде предприета преди очакваното време, в което започва по-интензивното движение на пешеходци и пътници в масовия градски транспорт, като работата е следвало така да бъде организирана, че около 6,30 ч. най-късно да бъде приключила.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, а според чл. 31 ЗП, общината е длъжна да осъществява дейностите по поддържането на общинските пътища му чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на тази дейност. Зимното поддържане на общинските пътища на територията на С.О.е регламентирано в Глава ІV, Раздел ІІІ на Наредбата за управление на общинските пътища на територията на С.О.и включва дейности по снегопочистване и опесъчаване за стопяване на снега и леда. Предвид изложеното, на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса не се доказа възражението му за съпричиняване. От страна на ищеца беше проведено насрещно доказване, като съдът намира за установено от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Д., че ищецът се е движел с необходимото внимание.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Б.В.З. болки и страдания в следствие на процесния деликт е сумата в размер на 30 000,00 лв. За да определи размера съдът взема предвид, че ищецът към момента на деликта е бил в активна възраст, работещ. За повече от 6 месеца е откъснат от обичайния си начин на живот, наложило се е да работи в домашни условия, да смени местоживеенето си, да разчита на помощта на майка си, в продължителен период от време да включи в ежедневието си рехабилитационни процедури, за период от 6 месеца да се придвижва с помощта на патерици. При определяне размера на обезщетението от значение е както продължителният възстановителен период, така и обстоятелството, че при ищеца е налице трайно ограничение в движението на лявата колянна става, което и занапред ще го затруднява в обичайни ежедневни движения като клякане и изкачване на стълби, както и други дейности като каране на колело и планински преходи. Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в предявения размер.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта - 18.12.2018 г. до окончателното плащане.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен за сумите както следва: по фактура №
**********/19.12.2018 г. – сумата в размер на 3727,63 лева; по фактура № **********/19.12.2018 г. – за сумата от 58,00 лева; по фактура №
**********/20.12.2018 г. – за сумата в размер на 83,52 лева; по протокол №
12474/26.10.2019 г. – сумата от 420,00 лева; по фактура от 09.10.2019 - 40,60 лева; по фактура №
**********/09.01.2019 г. – сумата от 208,00 лева. Следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на извършване на всеки разход до
окончателното плащане.
По разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разходи в размер на 3311,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*********да заплати на Б.В.З., ЕГН: **********, сумата в размер на 30 000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпени от увреждане на здравето му – многофрагментно счупване на тибията на левия крак в горната област /областта на коляното/, в следствие на подхлъзване на необезопазен заледен участък на тротоара, находящ се непосредствено след пресичане на светофар, находящ се, в гр. София, ж.к. Младост 4, на кръстовището на ул. „Самара“ и бул. „******“ настъпило в следствие бездействието на служители на „З.“ АД, на което дружество ответникът е възложил организиране на зимното почистване и обезопасяване с договор от 28.04.2018 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на С.О.“ за определени райони в т.ч. и район Младост, ведно със законната лихва от датата на деликта - 04.12.2018 г. до окончателното плащане, както и имуществени вреди от горния деликт за разходи за лечение както следва: по фактура № **********/19.12.2018 г. – сумата в размер на 3727,63 лева, ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното плащане; по фактура № **********/19.12.2018 г. – за сумата от 58,00 лева, ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното плащане; по фактура № **********/20.12.2018 г. – за сумата в размер на 83,52 лева, ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до окончателното плащане; по протокол № 12474/26.10.2019 г. – сумата от 420,00 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2019 г. до окончателното плащане; по фактура от 09.10.2019 - 40,60 лева, ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. до окончателното плащане; по фактура № **********/09.01.2019 г. – сумата от 208,00 лева, ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3311,50 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на „З.“ АД, ЕИК: ********като трето лице, помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: