НОХД № 1890/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс. В.Д.А., ЕГН ********** за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно затова, че на 23.06.2018г.,
в къща в ****, без надлежно разрешително, изискващо се по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично
вещество както следва: марихуана с нето тегло 0,09 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 4,8 тегловни %, поставена в метална
табакера с надпис CAMEL, на стойност 0,54 лв. и марихуана с нето тегло 19,84
гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,28 тегловни %,
поставена в черен найлонов плик, на стойност 119,04лв. или общо на стойност
119,58 лв., съгласно Приложение №2 към член единствен на Постановление №23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода, както и на кумулативно предвиденото наказание глоба.
Пледира и за приложението на чл.68 ал.1 от НК досежно предишно условно осъждане
на подсъдимия.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание, като не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и дава обяснения. Пред първоинстанционния съд
подсъдимият е защитаван първоначално от служебен, а след това и от упълномощен
защитник. Последният пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно пледира за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК, а в
случай на отказ за преквалифициране, иска наказанието да се индивидуализира при
условията на чл.55 от НК.
Съдът обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие
за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната
дата подс.В.А. не притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на
наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите.
На 23.06.2018г. в ОД
МВР-Пазарджик постъпила оперативна информация, че подс. В.А. държи в дома си,
находящ се в с.Огняново, обл.Пазарджик, ****, наркотични вещества. По този
повод на същата дата, в условията на неотложност, за времето от 16.15 часа до
17.35 часа било извършено претърсване и изземване в горепосочения имот. При
претърсването била открита метална табакера, жълта на цвят, с надпис „CAMEL”, която
се намирала на дъното на ракла в спално помещение, разположено в югоизточна
стая на къщата. В табакерата били намерени и иззети два броя топчета с
неправилна форма, съдържащи суха зелена листна маса с бруто тегло 0.94 грама.
При извършения полеви наркотест сухата зелена листна маса реагира на канабис. В
друго помещение, на приземен етаж, в югозападен край на къщата, бил намерен и
иззет черен найлонов плик, съдържащ суха зелена листна маса с бруто тегло 24.45
грама, като при извършения полеви наркотест същата реагирала на канабис.
Пред присъствалите по време на
претърсването полицейски служители, сред които били и свидетелите П.П. и С.Б.,
подс.А. заявил, че намерената в табакерата марихуана била негова, за лична
употреба, а за намерената на приземния етаж посочил, че не е негова и не знае
нищо за нея. Същите обстоятелства подсъдимият вписал саморъчно и в протокола за
претърсване и изземване.
По този повод било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата
по делото химическата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,
предоставените за изследване обекти - самозалепващ се полиетиленов плик,
съдържащ два броя топчета с неправилна форма от суха зелена на цвят растителна
маса /обект №1/ и самозалепващ се черен полиетиленов плик със суха зелена на
цвят листна маса /обект №2/ представляват марихуана с нето тегло на обект № 1 -
0,09 грама със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8
тегловни % и обект №2 - 19,84 грама със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,28 тегловни %.
Марихуаната /коноп, канабис/ е включена
в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък I от „Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични”, като растение с висока степен на
риск за общественото здраве.
Видно от заключението на
назначената в съдебната фаза на процеса приета по делото дактилоскопна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, по веществените
доказателства – 1 бр.метална табакера с надпис „CAMEL” и 1 бр. черен
полиетиленов плик, няма наличие на дактилоскопни
следи.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на
свидетелите П.П., С.Б., Н.Г. и Д.Г., частично от тези на Д.А., В.М. и В.С., а
също от заключението на СХЕ, както и от писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.В.А. в частта им, в които отрича
намерената в дома му табакера с надпис „CAMEL” и съдържащите се в нея два броя топчета, с намиращата се в
тях марихуана с експертно установено нето тегло 0,09 грама, да са негови.
Твърди, че тази табакера той бил подарил на св. Н.Г. и не знаел как в
последствие тя била попаднала, със съдържимото в нея наркотично вещество, на мястото, където била открита по време на
претърсването и изземването, а именно на дъното на ракла в спално помещение,
разположено в югоизточна стая на къщата.
Очевидно стана за
съда, че това твърдение на подсъдимия е израз на защитна позиция, целяща
избягване на следващата се наказателна отговорност.
То беше опровергана
на първо място от разпита на свидетелите П.П. и С.Б. – полицейски служители в
ОД МВР-Пазарджик, присъствали по време на претърсването в дома на подсъдимия.
Съдът не намери основание да на кредитира показанията на тези двама свидетели,
т. к. те по никакъв начин не са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.
Установи се, че преди претърсването те не са познавали подсъдимия, както и че
нямат никакъв личен мотив да го уличават, като му приписват поведение или
престъпление, което обективно той да не е извършил. Двамата свидетели бяха
категорични, че пред тях подсъдимият заявил, че намерената в табакерата
марихуана била негова, предназначена за лична употреба, била от доста време и
той я бил забравил на мястото, където била намерена. Заявиха също, че за
намерената в приземния етаж на къщата марихуана подсъдимият заявил, че не е
негова и не знаел нищо за нея. Св.П. бе категорична и за това, че подсъдимият
лично вписал саморъчни обяснения в горния смисъл в протокола за претърсване и
изземване. Св.Б. пък бе категоричен, че по време на претърсването по отношение
на подсъдимият не бил оказван никакъв полицейски натиск.
Отделно от това,
обясненията на подс.А., че намерената в табакерата марихуана не била негова се
опровергават и от неговото обективно установено поведение. Той самият признава,
че бил казал, че марихуаната в табакерата била негова, но първоначално заявил,
че не била негова, а я бил подарил на св.Н.Г.. Полицаите обаче не му повярвали,
след което решил да каже, че е негова. Сочи, че направил това, т.к. бил
подложен на „психически и физически натиск”, както сам се изразява, от цивилен
полицай, който го заплашил, че ще бъде задържан за 24 часа, а след това вкаран
в затвора. Всичко това звучи изключително нелогично и житейски абсурдно, защото
ако наистина подсъдимият е бил подложен на полицейски натиск, за да признае, че
той е държал намерените наркотици в дома му, то е несъмнено, че под натиск е
щял да признае и за немереното по-голямо количество марихуана на приземния
етаж. За него обаче подсъдимият категорично е твърдял, че не е негово и не знае
нищо, като е записал това и в протокола за претърсване и изземване, което пък
значи, че не е имало никаква пречка да запише и че марихуаната в табакерата не
е била негова, ако това наистина е било вярно.
Отделно от това,
подсъдимият призна в съдебно заседание, че когато е разпитван в ДП от
разследващ полицай, пред него също заявил, че марихуаната в табакерата била
негова, като тогава не посочи да е бил подлаган на какъвто и да е натиск от
разпитващия. Това е поредното доказателство, че действително именно подсъдимият
е държал намерената в табакерата марихуана. Даденото пред настоящия съд
обяснение в смисъл, че пред разследващия полицай не бил отрекъл, че тази
марихуана е негова, т.к. не знаел, че не можел да промени обясненията си, които
вече бил дал пред полицаите, е меко казано несериозно.
Действително от
показанията на св.Н.Г. се установи, че въпросната табакера му била подарена
през 2018 год. от подс.А.. Св. Н.Г. обаче бе категоричен и за това, че той му
върнал табакерата около месец преди да бъде извършено претърсване и изземване в
дома на А.. Последният, в допълнителния разпит проведен след разпита на св. Н. Г.
на 10.06.2019г. заяви, че нямал спомен и не бил сигурен дали Н.Г. му бил върнал
табакерата, но бе категоричен, че последният не лъже и не си измисля, след
което заяви, че отказва да дава повече обяснения. Това беше поредната индиция
за съда, че подс.В.А. не казва истината, като отрича да е държал въпросната
табакера с намиращата се в нея марихуана.
Показанията на св. В.М.
– поемно лице, присъствала по време на претърсването и изземването, не допринасят много за установяването на
фактите, включени в предмета на доказване, т.к. тази свидетелка заяви нееднократно,
че много смътно си спомня за събитията.
Тя обаче бе категорична, че пред полицаите по време на претърсването подс.А.
казал, че табакерата не била негова, както и че другата марихуана, намерена в
приземния етаж не била негова. В същото време това противоречи на обясненията
на подсъдимия, който не отрече, че пред полицаите в крайна сметка казал, че
марихуаната в табакерата е негова. Отделно от това св.М. не можа да си спомни
какво била подписала при претърсването и изземването, нито успя категорично да
разпознае подписа си в предявеният й протокол за това процесуално-следствено
действие, но не отрече, че била подписала „някакъв лист”, както сама се
изразява. Очевидно стана за съда, че ниският интелектуален капацитет на
свидетелката, за което се добиха непосредствени впечатления по време на
разпита, не й позволява да възпроизведе обективно и точно действителните
събития, на които е била свидетел.
Показанията на св.Д.А.
– брат на подсъдимия и на св.Д.Г. – брат на св.Н. Г., не допринасят също с нищо
за установяването на фактите, включени в предмета на доказване, а именно за
това кой е държал процесните количества марихуана. Поради тази причина
въпросните показания не заслужават задълбочено обсъждане. Техните показания, както
и тези на останалите разпитани по делото свидетели имат отношение относно това,
че приземния етаж на обитаваната от подсъдимия къща бил необитаем и без
ограничен достъп за външни лица, доколкото къщата нямала дворна ограда, а
самият етаж бил без врати и прозорци.
При така установената фактическата обстановка
съдът намери, че с поведението си подс. В.А. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК,
като на 23.06.2018г., в къща в с.Огняново, на ***, без надлежно разрешително,
изискващо се по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 0,09 грама
със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 4,8 тегловни %,
поставена в метална табакера с надпис CAMEL, на стойност 0,54 лв., като деянието представлява маловажен случай.
Тук веднага следва да се каже, че съдът призна подс.А. за невиновен и го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение с ОА, а именно за държане на
наркотично вещество - марихуана с нето тегло 19,84 гр., със съдържание на
активен компонент – тетрахидроканабинол 0,28 тегловни %, поставена в черен
найлонов плик, на стойност 119,04 лв. Причината
за оправдаването бе, че държането на това наркотично вещество, намерено в
приземния етаж на къщата, от страна на подсъдимия, остана абсолютно недоказано,
още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост. Няма нито едно,
пряко или косвено, писмено или гласно доказателство, установяващо по какъвто и
да е начин, още по-малко по несъмнен, че именно подс.А. е държал въпросната
марихуана. Както вече се посочи и по-горе, тази марихуана е била открита в
приземния етаж на обитаваната от подсъдимия къща. Този етаж е бил необитаем и
без ограничен достъп за външни лица. Къщата не е имала дворна ограда, а самият
етаж бил без врати и прозорци, т.е. достъпът до него е бил възможен за всяко
лице. При това положение, да се твърди, че именно подс.А. е оставил на този
етаж и държал марихуаната с нето тегло 19,84 гр., със
съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 0,28 тегловни %, намираща
се в черен найлонов плик, означава да се стъпи само и единствено на
предположение. Това обаче би било в разрез с императивната разпоредба на чл.303
ал.1 от НПК, която забранява присъдата да почИ.на предположения.
Съдът счита, че в
конкретния случай подсъдимия не е извършил престъпление по повдигнатото му
обвинение по основния състав на чл.354а ал.3, т.1 от НК. Предвид данните за вида, количеството и
стойността на наркотичното вещество, подробно описано по-горе, за държането на
което подсъдимият бе признат за виновен, следва да се направи извод за незначителност на вредните последици от
неговото държане. Именно тази незначителност очертават престъплението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид и сочи на маловажен случай на деянието
по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Преценката по този въпрос се извърши въз основа на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
конкретния случай деянието се е изразило в държане на минимално количество марихуана
и с предназначение, което не изключва да е само за лична употреба на дееца.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария /виж решение
№ 69/2010 год. по н.д. № 684/2010 год. и решение № 529/2010 год. по н.д. № 615/2010
год.по описа на ВКС/. С оглед на гореизложеното подсъдимия беше признат за виновен
не по първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия състав по
чл.354а ал.5 във вр. с ал.3,т.1 от НК, т.е. за държане на наркотици, представляващо
маловажен случай.
Деянието за което подс.А. бе признат за виновен е извършено умишлено с
оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК при пряк умисъл, т.к. той е съзнавал
обществената опасност на същото. Бил е наясно, че държи наркотично вещество и
няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко е целял настъпването им. Умисълът
на подсъдимият е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество
по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе, както и
без надлежно разрешение за това.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и
тези на чл.54 и следващите от НК – относно неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието
е относително ниска с оглед вида на държаното
наркотично вещество и неговата стойност.
Подс.А. е със завишена степен на обществена опасност, доколкото е осъждан
по НОХД № 1123/2017г., с присъда-споразумение влязло в сила на 05.07.2017г., за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му е наложено наказание от пет месеца
ЛС, чието изтърпяване е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, както и за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като му е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева. Настоящото деяние се явява извършено в
рамките на изпитателния срок по горепосоченото осъждане. Отделно от това е
негативно охарактеризиран по
местоживеене.
Именно горепосоченото осъждане на подсъдимия прави невъзможно неговото
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършеното
престъпление, за което бе признат за виновен по настоящото дело, доколкото една
от материално-правните предпоставки за приложението на горецитираната норма е
лицето да не е осъждано за престъпление от ОХ.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред свързан с
контрола и разпространението на наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изключително малкото количество на държаното наркотично
вещество, оказано съдействие на полицейските
и разследващите органи, младежката възраст, както и тежкото материално
положение и имотно състояние на дееца. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни.
Предвид това и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът осъди подс.А. на глоба в размер на 300 /тридста/
лева, с което прие, че ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът постанови на основание
чл.354а ал.6 от НК във вр. с чл.53 ал.2 б.”а” от НК веществените доказателства:
остатъкът от 18,75 грама високорисково наркотично вещество – марихуана,
предадено на
съхранение в ЦМУ, Агенция „Митници“ - гр.София по приемо-предавателен протокол
№ 56728 от 09.08.2018г., като предмет на престъпление и вещи, чието притежание
е забранено, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а веществените
доказателства - 1 бр.
метална табакера, жълта
с надпис CAMEL и 1 брой черен полиетиленов плик, несъдържащ наркотично
вещество, предадени на съхранение на домакина на ОД МВР- Пазарджик, на
основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК като средство, послужило за извършване на
престъплението, да се отнемат в полза на държавата и поради липсата на
съществена икономическа стойност да се унищожат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 94лв. за СХЕ, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик да заплати разноски в размер на
72,35 лв. за дактилоскопна експертиза.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: