№ 232
гр. Сливен, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500282 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 18/04.03.2025г. постановено по гр. дело № 74/2023г.
на районен съд К., с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1, ГПК от В. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес град С., ж.к
Л. *** вх.*, ет.*, ап. ** и настоящ адрес град К., община К., ул. П. Г. Г. **, чрез
адв. Е. М. Г. - САК/ против "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, седалище
и адрес на управление гр. С., бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ********** иск, с който да се признае за
установено, че В. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес град С., ж.к Л. ***
вх.*, ет.*, ап. ** и настоящ адрес град К., община К., ул. П. Г. Г. **не дължи
общата суми 599.00 лева, главница за неизпълнение на задължение за връщане
на заем за сума по договор за кредит № 2002- 00021149/07.02.2007 г., сключен
между В. В. С. и „Кредибул“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано
от 07.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 119,80 лева,
представляваща договорна лихва от 07.03.2007г. до 07.02.2008г., както и
сумата 25 лева, представляващи разноски по делото за ДТ и 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото на "Агенция за
1
събиране на вземания" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК **********
във връзка с Изпълнителен лист от 09.04.2010 г., издаден по частно
гражданско № 19742/2009 г. по описа на СРС, гражданско отделение 29
състав, като неоснователен и недоказан.
Осъден е В. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес град С., ж.к Л. *** вх.*,
ет.*, ап. ** и настоящ адрес град К., община К., ул. П. Г. Г. ** да заплати
на"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
ЕИК ********** , сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в
която се поддържа, че решението е постановено от незаконен състав и в този
смисъл е нищожно предвид накърняване местна компетентност, като исковете
за разгледани от РС К., който съд счита, че не е компетентен.Излага
аргументи. Сочи, че това нарушение е препятствало правото на защита на
страната, като съчетано с неосигуряването в ЕПЕП на достъп до постъпилите
по делото документи (в частност изпълнителното дело на ЧСИ С. Я.) е довело
до невъзможност на страната да се запознае с постъпилите в процеса
доказателства и да оспори същите. В този смисъл - решението било нищожно,
а на страната не е преклудирана възможността да направи съответни
оспорвания на документите по изпълнителното дело, доколкото предвид
разглеждане на иска в друго населено място, което е значително отдалечено от
настоящия адрес на ищеца и кантората/мястото на упражняване на дейност на
упълномощения адвокат, последните са били препятствани да упражнят
предоставените им със закон права. Така разпоредба, която привидно е
създадена с цел защита на потребителя, е била изцяло в негов ущърб, като го е
лишила от възможност за защита.
На следващо място намира, че решението не е съобразено с доказателствата
по делото, като съдът е разгледал само възражението за погасяване на
вземанията по давност, но те не са единствени и основни, доколкото са налице
възражения за липсата на правовъзникващи факти, довели до възникване на
спорното право в патримониума на ответника (а не прапводателя му). Не били
налице основания за съставяне на извод за идентичност между вземанията,
2
предмет на договора за цесия и процесните вземания. Сочи аргументи.
Липсвали доказателства за валидно уведомяване от първоначалния взискател
на длъжника за извършената цесия.
Решението е неправилно и по въведеното с исковата молба възражение за
недължимост предвид наличието на правопогасяващи факти, а именно -
изтеклата погасителна давност. Самият взискател и праводателят му по делото
е бездействал в период по-дълъг от 5 години, поради което вземанията му дори
хипотетично да съществуват, с което не са съгласни, то пак следва, че същите
са погасени по давност.
С решението не е преценено, че конституиране на правоприемник по вече
перимирано дело не може да се извърши (още повече, че с молбата без входящ
номер и дата не се иска извършване на изпълнителни действия, тоест не е
годна да прекъсне давността и не съставлява искане за образуване на ново
изпълнително дело, поради което ТР 2/2023г. ОСГТК ВКС е неотносимо), а в
случая след прекратяване на делото, считано от 04.09.2012г., е постановено
незаконосъобразно (а и нищожно) Разпореждане за конституиране от м.
12,2012г. при това по молба, която няма входящ номер и дата, поради което
сочените два документа не могат да се приемат като годни доказателства в
процеса, нито да се кредитират - нито по отношение тяхната дата, нито
относно авторството им или по въпроса за съдържащите се в молбата искания
и разпорежданията на съдебния изпълнител във въпросното Разпореждане.
Налице са и нарушения в доклада по делото, препятствали защитата на
страната.
Съставеният проект за доклад, обявен от съда за окончателен, не отговаря на
изискванията на чл. 146, ал. 1 гпк, като не съдържа списък с
правнорелевантните факти, не разпределя доказателствената тежест, както и
не дава указания на ищеца за фактите, за които не сочи доказателства.
Моли да се повдигне производство по оспорване на посочени документи, като
се разпредели доказателствената тежест за същото и се даде възможност да
предприемат съответни процесуални действия, включително такива за
издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабдят от ЧСИ с извлечение
от входящия му и изходящ регистър от посочените дати, както и при
необходимост да отправят искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да установи дали регистрите на ЧСИ са водени надлежно
3
при спазване изисканията за хронологично и вярно отразяване на
информацията и без извършване на добавки, корекции и поправки в
същите.Моли да се прогласи решението за нищожно, евентуално – да се
приеме, че същото е неправилно и да се отмени, като се постанови ново, с
което да се уважат предявените от страната искове. Претендира разноски в
производствата пред първа и въззивна инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с твърдения,
че е неоснователна. Следвало да се вземе предвид, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Излага подробни аргументи и
се позовава на съдебна практика. В обобщение сочи, че ВКС приема, че ново
писмено искане по делото за извършване на действия, отправено от кредитора
след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. „Съдебният изпълнител продължава да е задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово
държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсва.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента
към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се
отнася само до отношенията между страните по него - цедент и цесионер.
Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на
плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
4
уведомлението.В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира
разноски.
В с.з. въззивникът не се явява. Постъпила е молба от процесуален
представител, с която се поддържа жалбата.
За въззиваемата страна не се явява представител. С писмена молба
представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и претендира
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Оплакването, че решението е постановено от незаконен състав и в този смисъл
е нищожно предвид накърняване местна компетентност, като исковете за
разгледани от РС К., който съд счита, че не е компетентен не е споделимо.
Образуваното гр. дело № 59019/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по
което с Определение № 30669/11.11.2022 г., се е произнесъл, че прекратява
производството заведено под цитирания номер по описа на Софийски районен
съд и изпраща делото на местно компетентния РС К.. По така постановеното
определение, ищецът подава частна жалба пред Софийски градски съд в
производство по реда на чл. 118, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, Софийски
градски съд оставя без уважение частната жалба с вх. № 278557/14.12.2022 г.
5
Предвид на гореизложеното, Районен съд С. е изпратил по подсъдност на РС
К. настоящото производство, като делото е образувано под № 74/2023 г. по
описа на РС К..
Оплакването, че е препятствано правото на защита на страната, като съчетано
с неосигуряването в ЕПЕП на достъп до постъпилите по делото документи (в
частност изпълнителното дело на ЧСИ С. Я.) е довело до невъзможност на
страната да се запознае с постъпилите в процеса доказателства и да оспори
същите, не може да се приеме, тъй като изпълнителните дела не са в
системата, а страната, която е надлежно призована, е можела да се запознае с
постъпилите книжа в съда.
Основателно е възражението в отговора, че уведомяването на длъжника не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на
такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до
отношенията между страните по него - цедент и цесионер. Целта на
задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да
изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице,
което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
Относно оплакването за наличието на правопогасяващи факти, а именно
изтеклата погасителна давност, следва да се има предвид следното:
Безспорно е, че въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2010 г. , издаден по
гр.д. №19742/2009г. по описа на СРС е образувано изпълнително дело №
2370/2010 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на ЧКСИ и район на действие
СГС на същият изпълнителен лист от 09.04.2010 г.
Преди 1980 г. съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на чл. 116, б.
“в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се прекъсва
както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия от
съдебния изпълнител, така и със самото им предприемане в рамките на
изпълнителен способ по време на висящото изпълнително производство по
6
ГПК. След 1980 г. това тълкуване е изоставено. В ППВС № 3/1980 г. се
възприема тълкуването, аргументирано от Ж. Сталев след 1960 г, че с
образуване на изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се
прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 г. в т.
10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в
съдебната практика, съществуващи от преди 1980 г.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са всички
онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по-широкото понятие за действия по принудително
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори
за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Подадената
молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен
способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и допълнителните
молби от взискателя след образуване на изпълнителното производство, с
които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността.
По изпълнително дело дело № 2370/2010г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844
на ЧКСИ, район на действие - СГС са налагани запори през периодите от
време, а именно: 2014г.- 2015г., 2015г.- 2016г., 2016г.-2019г., 2019г.-2023г.
Няма значение дали действията по принудителното изпълнение са били
успешни, самото сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание
давността да бъде прекъсната – включително в случаите, когато
принудителните действия не могат да бъдат извършени, защото длъжникът не
може да бъде открит на посочения адрес. Така поддържаните в жалбата
доводи са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Предявеният иск е
7
неоснователен и правилно не е уважен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 350 лева представляваща юристконсулстко
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/04.03.2025г. постановено по гр. дело №
74/2023г. на Районен съд К.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес град С., ж.к Л. ***
вх.*, ет.*, ап. ** и настоящ адрес град К., община К., ул. П. Г. Г. ** да заплати
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
ЕИК ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща
юристконсулстко възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8