Мотиви към присъда №260039 по НОХД №1220
по описа на ВРС за 2021г.
Врачанска
районна прокуратура е
предявила обвинение по чл.194, ал.1 от НК, против подсъдимия Г.Ц.Ц. *** за това,
че За
времето от 08.00ч. до 19.00ч. на 13.10.2019г. в с.****, обл.****,
от пасище до стопанския двор, е
отнел чужда движима вещ - 1 бр. мъжки кон на стойност 750.00 лв., от владението
на В.Л.Й. от с.с.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК
Производството
се движи по общия ред,предвиден в НПК.
Прокурорът, представляващ Врачанска
районна прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено, като пледира
за наказание ЛСВ в размер към долната граница предвидена в закона.
Подсъдимият Г.Ц.Ц., не се признава за виновен по предявеното му обвинение и чрез
определеният му служебен защитник адв.М.Д. пледира за признаването му за
невинен по повдигнатото обвинение, което счита за недоказано от събраните
доказателства.
По делото е предявен
граждански иск срещу подсъдимия Г.Ц.Ц. от пострадалото физическо лице - В.Л.Й. ***, с които се претендират обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва считано от 13.10.2019
год., до окончателното й изплащане, като на основание чл.84 от НПК, иска е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и пострадалият е
конституиран като граждански ищец по
делото.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, констатира следната фактическа обстановка:
Свидетеля В.Л.Й. *** е земеделски
производител, като се занимавал с отглеждането на крави и коне. Същият
притежавал и мъжки кон на възраст около четири години, кафяво - червен на цвят
с бяло русолява грива, бели петна по коленете и
гривата, като на задният ляв крак високо до опашката имал бяло петно с формата
на ромб и отговарял на име „Карин“ , като коня нямал чип и паспорт.
Този кон на 13.10.2019г. сутринта около
08.00 часа изкарал на паша на ливадата до
стопанският двор в с.****. Вечерта на същият ден около 19.00 часа отишъл да си
прибере коня от ливадата, но там заварил само срязано парче от въжето с жеглата, за която било захванато.Тъй като коня го нямало
той тръгнал да го търси, но така и не го намерил.
Свидетелите - братята И.Х.Х. и М.Х. *** също били земеделски производители, като и те
също се занимавали с отглеждането на крави около 40 на брой, като имали и един
кон – мъжки червен на цвят с бели чорапки на краката,
като коня нямал чип и паспорт.
Подсъдимия Г.Ц.Ц. с прякор“****“ е роден на ***г***, и към месец октомври на 2019г. бил
на 29г. българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, с месторабота към момента на снемане на самоличността
му в магазин „****“ гр.****, с постоянен адрес:***, и последен настоящ адрес ***,
с ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Ц.Ц. притежавал запустяла къща в с.**** останала от починалите
му родители, която рядко посещавал. Подсъдимият имал брат, живущ *** със
семейството си, с когото не поддържал контакти и не се били виждали от няколко
години.
Тъй като подсъдимия бил безработен, нямал
никакви доходи, нито роднини, който да го издържат, а имал нужда от парични
средства, за да живее, често му се случвало, за да се препитава и да живее в
селата в близост до родното му село - като с.****, с.****,
с.****, където помагал на различни хора в отглеждането
на домашни животни, за което му било заплащано.
Така през м.юли на 2018г. подсъдимия
започнал работа във животновъдна ферма находяща се в
землището на с.****, обл.****, която била собственост
на братята И.Х.Х. и М.Х.Х. ***.
Там заживял постоянно и се грижил за стадо им от около 40 крави, като обитавал
предоставена му от собствениците постройка оборудвана със санитарен възел.
Подсъдимият и собствениците на фермата се разбирали добре и нямали по между си
никакви пререкания, като собствениците били доволни от работата на подсъдимия.
На 13.10.2019г. около 19.00 ч. вечерта подсъдимия Г.Ц.Ц.
докарал животните от паша и ги затворил в обора, като
св.И.Х. му предложил да го закара до центъра на селото, за да си закупи нещо за
ядене, но той отказал като заявил, че ще отиде по-късно. След като собственика И.Х.
си тръгнал подсъдимия отишъл до близката ливада, находяща
се в близост до бившият стопански двор на с.****, където пасял коня на познатия
му св.В.Л.Й. *** - земеделски производител. Конят бил мъжки на възраст около
четири години, кафяво червен на цвят с бели петна по коленете и гривата. Подсъдимия
Г.Ц.Ц. срязал въжето, с което коня бил вързан на ливадата, след което
го отвел и скрил на неустановено място с намерението впоследствие да го закара
в селото си и продаде на познат му търговец на животни на име „А.“.
Малко по късно около 21.00 ч. вечерта подсъдимия
се чул по телефона със своя колега и приятел св.М.Е.Н. ***, който по това време
също работел като - пастир на животни в същия район обслужващ животните на друг
животновъд – св.И.П. И. *** по прякор“****“който
пък отглеждал овце. При проведените няколко телефонни разговора между двамата се
разбрали да се видят по късно същата вечер, за да пият бира като след 22.30
часа се срещнали в обитаваната от подсъдимия постройка. Свидетелят М.Е.Н. занесъл
една бутилка бира от 2 литра и двамата започнали да пият, като докато пиели и
си говорели, по време на разговора им подсъдимият споделил, че смята да напусне
работодателите си – братята, при които работи, тъй като вече му било омръзнало,
като в разговора споменал още, че ще си тръгне с кон който бил закупил от тях и
друг кон собственост на св.В.Й. ***, който откраднал преди това от близка
ливада след срязване на въжето и който смятал да продаде, тъй като имал нужда
от пари. Изрично подсъдимият заявил, че след кражбата е скрил животното на
друго място, а като причина за нейното извършване изтъкнал нуждата от пари. По
повод споделеното св.М.Е.Н. казал на подсъдимия да не се занимава с това, тъй
като ще си навлече само неприятности. Малко по-късно двамата се преместили в
жилището на св.М.Е.Н. и продължили да пият, като там ги заварил неговия шев св.И.И., които му се карал, че е поканил чужди хора в
собствеността му, тъй като нехаресвал подсъдимия, след което си тръгнал.Някъде след
полунощ и подсъдимия си тръгнал и се прибрал във фермата, където работел.
Рано сутринта на 14.10.2019г. и
преди 04.30 часа тоест преди братята **** да дойдат във фермата си както идвали
обичайно, за да издоят кравите, подсъдимия в изпълнение на вече взетото решение
взел двата коня единия собственост на братята И. и М. ****, а другия
собственост на св.В.Й. и водейки ги се отправил към бащината си къща в с.****.
Така когато около 04.30 часа на
същия ден - 14.10.2019г. И.Х.Х. и М.Х.Х. отишли във фермата си незаварили подсъдимия там, което
било необичайно, за това започнали да му звънят по телефона, но той не вдигнал
така, че двамата с брат си – св. М.Х.Х. обслужили
животните, след което отново му позвънили, но подсъдимия отново не им вдигнал.
След това по късно през деня се чули със св.В.Й., който им съобщил, че коня му
е изчезнал. Съвпадението между изчезването на подсъдимият и животното на
свидетеля Й. била причината свидетелите М.Х.Х. и В.Л.Й.
да се усъмнят в него и да започнат да обикалят съседните села, където знаели,
че преди това е работил, за да го търсят, като докато разпитвали за него от
познати разбрали по даденото им описание, че кражбата е извършена именно от подсъдимия Г.Ц.Ц., които бил видян от различни хора да язди един кон и да води на въже друг.
Според заявените твърдения на
подсъдимия Г.Ц.Ц. пред пострадалия св.В.Л.Й. още преди да си тръгне от
фермата на св.**** подсъдимия се бил свързал по телефона с неустановено по
делото лице на име „А.“, с което си уговорил среща, на която подсъдимия продал
коня собственост на св.В.Л.Й. за сумата от 200 лв. Животното било натоварено на
бял микробус и откарано в неизвестна посока, а подсъдимия се прибрал в с.**** с
другия кон.
Също така на 14.10.2019г. сутринта
засегнат от направената му от шефа му забележка предната вечер, свидетелят М.Е.Н.
се обадил на шефа си, като му заявил, че напуска и го помолил да дойде, за да
му сдаде фермата и след като двамата уредили взаимоотношенията си - си тръгнал
за гр.****. По пътя вече около 08.30 – 09.00 часа на 14.10.2019г. звъннал на
подсъдимият Г.Ц.Ц., за
да го види какво прави, а той му казал, че тъкмо язди коня, който е купил от
работодателите си и води на въже коня собственост на св.В.Й. ***, като тъкмо се
движел по черният път за **** на път към с.****.
Изчезването на подсъдимият Г.Ц.Ц. от фермата на братя **** съвпаднало с изчезването на коня на св.В.Л.Й.,*** нямало други външни за селото хора, това и била
причината всички да си помислят, че именно подсъдимият е взел коня и си е
тръгнал с него. Затова свидетелите В.Л.Й.
и М.Х.Х. обходили околните села да търсят подсъдимия.
Някъде около 10.00ч. - 10.30ч. на 14.10.2019г. намирайки се в с.**** човек от
селото ги насочил към дома на ****козаря /св.Р.В.И./, като влизайки в двора на
дома находящ се в с.**** общ.**** ул.**** №46 – св.М.Х.
видял собственият си кон вързан за едно дърво и така разбрал, че и неговият
кон, който нито е давал, нито е продавал на подсъдимия е бил взет от
последният. Докато разговаряли със собственичката на дома св.В.Ж.Т., която им
обяснила, че подсъдимият е дошъл само с един кон у тях - този който се намира в
двора и`, случайно попаднали на подсъдимия, който тъкмо се връщал в дома на свидетелката, но виждайки
двамата свидетели се изплашил и побягнал към близката гора, където се скрил от
тях. След като подсъдимия избягал свидетелите В.Л.Й. и М.Х.Х.
завързали за джипа на св.Й. коня на св.Х. ***. След случилото се подсъдимият си тръгнал със коня /които вероятно бил скрил в гората/ на В.Л.Й.,***–****, къде се прибрал в дома си. Тъй като в
домът му нямало вода подсъдимият взел една туба и тръгнал за вода от селската
чешма за да напои коня, но по пътя бил срещнат от съселянина си и негов роднина
по сватовство св.М.Р.И., които го попитал къде отива, а подсъдимият му казал,
че отива за вода, за да напои коня си.Понеже свидетеля проявил любопитство да
види коня, подсъдимият му казал, че конят му е избягал
Около 20.00ч. на 14.10.2019г.
свидетеля В.Л.Й. успял да намери подсъдимият Г.Ц.Ц.,*** и при проведения по между им разговор той му признал за
кражбата, както и това, че е продал коня му на негов познат с турско име.
Въпреки положените усилия от страна на св.В.Л.Й. за установяване
местонахождението на животното след неговата кражба, същото не било намерено.
Видно от изготвената по делото Съдебно Ветеринарна - Оценителна Експертиза,
която е конкретизирала пазарната стойност на инкриминираната вещ към времето на
извършване на процесното посегателство, отнетата от владението на В.Л.Й. инкриминирана вещ от подсъдимият
Г.Ц.Ц. - възлиза на обща стойност от 750,00 лева.
Изложената
фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва от анализът на събраните в хода на съдебното и на
досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства, закрепени
със съответните доказателствени средства и способи на
доказване – Обясненията на подсъдимия, Протоколите за разпит на свидетелите: В.Л.Й., М.Р.И., И.Х.Х.,
М.Х.Х., М.Е.Н., В.Ж.Т., Р.В.И., Г.Г.Г.,
Р.Б.С., И.П. И., П.Г.Е., А. **** П., Д.В.Г.
и приложените
писмени доказателства – Протокол за доброволно предаване на
вещи, 2 бр. Протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум към тях, Разпореждане
№19 от 06.01.2020г. по ЧНД № 21 по описа за 2020г. на ВРС, Разпореждане №323 от
05.03.2020г. по ЧНД № 269 по описа за 2020г. на ВРС, писма от А1, Виваком и Теленор България, Докладна
записка от 12.12.19г. с анализ, Докладна записка от 20.02.20г.
с анализ на трафика на проведени разговори/л.57 -58/, Докладна записка от 21.05.20г.
с анализ на трафика на проведени разговори/л.83 - 84/, Заповед за конвоиране на
лице, Характеристика; Свидетелство за съдимост, 2бр. Справки за напускане
пределите на страната от ОД на МВР ****, Справка от НАП за актуални трудови
договори на подсъдимия, справка от СДВР, Справка от СПП при ОД МВР ****, Справка
от МКБППМН ****, Справки и Докладна от ОД МВР ****, Характеристика на ученик от
ОУ при с.****, препис извлечение от акт за смърт, Справка в АИС Пътна карта, както
и от останалите писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК, СЪДЕБНО ВЕТЕРИНАРНО - ОЦЕНИТЕЛНА
ЕКСПЕРТИЗА приобщена по реда на
чл.282 от НПК, веществените доказателства - 3 бр. СД диск на л.56 и л.76 от ДП и 1 бр.СИМ карта - приобщени
по реда на чл.284 от НПК, води до правния извод, че подсъдимият Г.Ц.Ц. от
обективна и субективна страна е осъществили престъпния състав предвиден в чл.194 ал.1 от НК, за който му е
повдигнато съответното обвинение.
Принципно страните не спорят по
обстоятелствата, свързани с времето, начина и мястото на извършване на
престъплението. Не се спори и по заключението на назначената експертиза, с която
се изясняват важни от гледна точка на предмета на доказване факти и
обстоятелства.
Спори се обаче относно факта, кой е
субект на престъплението, като се твърди, че подсъдимият не е съпричастен към
извършеното деяние и съответно е невинен, тези твърдения обаче настоящият
съдебен състав възприема, като голословни и неподкрепени с доказателства и плод
на защитна позиция.
Това е така защото цялостният анализ
на изложените от свидетелите показания налага категоричен извод за виновността
на подсъдимия. Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи
еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността
и авторството на деянието. Противно на твърденията на защитата съдебният състав
намира за безспорно установено, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият Г.Ц.Ц..
То се извежда от множеството преки и
косвени по естеството си доказателства по делото (свидетелски показания,
експертиза, писмени доказателствени средства,
протоколи за разпознаване на лица и протокол за предаване на вещи), които в
своята съвкупност образуват стройна и хармонична система от достоверни факти и
обстоятелства, чиито анализ води до единствено възможния извод, че именно
подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В правната теория и практика е
известно, че доказателствата се делят на преки и косвени в зависимост от
отношението им към основния факт. Преки
са онези доказателства, които пряко и непосредствено изясняват обстоятелствата,
отнасящи се към основния факт. Такива са например показанията на свидетеля -
очевидец. Косвените доказателства
обаче могат да спомогнат за установяване на основния факт само косвено, тоест
само след като бъдат съпоставени с другите доказателствени
материали по делото. Практиката на Европейския съд за правата на човека приема,
че осъдителната присъда не може да се основава само и единствено на едно
косвено доказателство, което не би могло да бъде решаващ мотив за
постановяването на такава присъда, след като не намира никаква подкрепа в
останалите доказателства и доказателствени средства
по делото. В настоящия случай обаче е налице система от преки и косвени такива,
от които в тяхната съвкупността, взети в тяхната взаимна връзка, произтича само
един извод за авторството на деянието, а именно, че то е извършено от
настоящият подсъдимият Г.Ц.Ц..
Установени по категоричен начин, преките и косвените доказателства, всяко едно
само по себе си, дава указание за основния факт.
На първо място съдът кредитира /за
посочените по-долу факти/ показанията на свидетелите: В.Л.Й., М.Р.И., И.Х.Х., М.Х.Х.,
М.Е.Н., В.Ж.Т., Р.В.И., Г.Г.Г., Р.Б.С., И.П.И., П.Г.Е.,
А. **** П., Д.В.Г., част от които приобщени и чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на доказване и допринасящи за
изясняване на обстоятелствата по делото. Всички те възпроизвеждат
последователно, подробно и непротиворечиво единствено факти и обстоятелства от
действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които да индицират предубеденост или заинтересованост.
От показанията на свидетеля М.Е.Н., част от които приобщени
по реда на чл.281 ал.1 от НПК се установява, че с подсъдимият са били приятели, тъй като по едно и също време
през 2019г. и двамата са били пастири в с.****. Свидетеля пасял овцете на
земеделският производител И.П.И., а подсъдимия пасял кравите на братята И. и М.
****. Установява се, че за процесната дата - 13.10.2019г.
след като се чули по телефона вечерта двамата се разбрали да се видят, за да си
поговорят и пият. Съдът намира показанията на този свидетел за ключови, тъй
като от тях се черпят данни за механизма на извършване на деянието.При това
свидетеля М.Е.Н. съобщава, че след като двамата с подсъдимия са започнали да
пият подсъдимият е споделил, че тъй като му трябвали пари иска да открадне един
кон, който вече е откраднал преди това, като е срязал с ножа си въжето, с което
е бил вързан коня и го е скрил на друго място. Обстоятелството, че въжето с
което коня е бил вързан на поляната да пасе се потвърждава и от показанията на
собственика на коня – пострадалият свидетел В.Л.Й., който много точно сочи защо
е възприел, че въжето е било не скъсано
- а именно - срязано.
При това и въпреки констатираните
леки неточности в показанията на свидетеля М.Е.Н., съдът се доверява на същите,
това е така поради факта, че посоченият свидетел познава земеделските производители
в селото, техните ратаи, местата на които обикновено животните се водят на паша, освен това познава и животните на отделните стопани,
които притежават по специфични белези, като коня на св.В.Л.Й., за които сочи че
е бил червен с бяла грива и опашка, за това и приема, че показанията му са
съответни на обективната истина по делото формирайки съвкупно наред с
останалите събрани доказателствени материали,
категоричен извод у съда относно авторството на деянието и начина на извършването
му в лицето на подсъдимият по делото. Свидетелят Н. твърди, че се е опитал да
разубеди подсъдимия да не върши намисленото, но последният е бил твърд в
решението си като изрично е посочил, като мотив за деянието си: „че
му трябват пари“
Да действително свидетелят Н. не е видял лично
подсъдимият с двата коня, но той е постоянен
относно факта, че подсъдимия с двата коня – този на свидетелите **** и този на
св.Й. е тръгнал в посока към родното си село – **** така както самият подсъдим
му е казал в деня на кражбата - на
13.10.2019г. и на следващият ден -14.10.2019г. При това и в показанията си пред
настоящият съдебен състав от 21.04.2021г.
той сочи: към 8,30ч.- 9,00ч. преди да си
тръгна, се обадих отново на Г. от мобилният
си телефон да разбера какво е направил и дали вярно е направил тая
щуротия да открадне коня на В.. Той ми каза, че язди неговия кон и води с въже
и коня на В. и се намира по черния път за ****, на път за с.****.“ - като факта че св.М.Е.Н., е звънял на 14.10.2019г. на
подсъдимия се потвърждава и от предоставената разпечатка от мобилен оператор и направеният
анализ на трафични данни от които е видно, че На 14.10.2019г. от телефона на свидетеля Н. е имало обаждане
до телефона на подсъдимия в 08.21ч. когато ползвания от подсъдимия телефон е
бил позициониран в обхвата на клетката обслужваща гр.****.
Също така и в протокол за разпит от 18.05.2020г. /л.87-88/от ДП, той твърди:
„По едно време,
след полунощ, вече на 14.10.2019 г. Г. си тръгна, като каза, че направо тръгва
към с.****, при един негов приятел козар, на който не каза името и ще заведе
двата коня там.“
За това и няма как тези показания на
св.М.Е.Н., да не бъдат кредитирани при положение, че същите се потвърждават и
от показания на свидетелите - В.Й., М.Х.Х., В.Ж.Т., и
от приятеля козар от с.**** - Р.В.И., при които подсъдимият действително е
отишъл и в последствие е бил установен от пострадалият и св.Х..Посочените свидетелски показания са събрани по
изискуемия от закона начин, те не само не опровергават обвинителната теза, а напротив
са изцяло в нейна полза.
От показанията на свидетелите: И.Х.Х. и М.Х.Х. се установява, че подсъдимият е работил при тях
близо една година и три месеца, през което време същият е бил пастир на стадото
им с около 40 бр. крави, като до датата на процесното деяние те са били доволни
от работата му, редовно са му плащали уговореното възнаграждение, като и двете
страни по споразумението им са били доволни от договорените по между им
параметри и не е имало някакви конфликти или недоразумения, за това и когато на
14.10.2019г., рано сутринта отивайки във фермата си`,
установили, че без каквито и да било причини или предизвестие - работникът им подсъдимият Г.Ц.Ц. си е тръгнал, без да ги предупреди и без каквато и да било видима причина
останали много учудени. Прави
впечатление и това, че около седмица преди да избяга от фермата на братята **** подсъдимият ги излъгал, че е изпуснал
телефона си в една локва и че в момента е без телефон, за това те му дали техен
стар телефон без карта, та да има поне от къде да вижда часът. Същевременно в
показанията си пред съда от 21.04.2021г.
и тези от 29.10.2019г. от ДП приобщени по реда на чл.281 от НПК св.М.Х.Х. сочи: „…Седнах на центъра на с.****
да пия кафе и разбрах, че хората от селото са видели пастира ми Г. предната
вечер да пие бира в заведението. Бил му е звънял телефона и Г. е тръгнал
нанякъде. Това ме озадачи, понеже мислех, че Г. няма СИМ карта. Тогава при мен
дойде В. *** ми се оплака, че от предната вечер му няма коня……“;
„………..Отидохме в тази къща, където ни посрещна една циганка и там видях
моя кон вързан в двора. Тогава разбрах, че Г. е взел моя кон, който не съм му
го давал или продавал по никакъв начин и си го прибрах….“.
Прави
впечатление и че св.И.Х.Х. вечерта преди подсъдимия да извърши
процесното деяние му предложил да го закара до селото както обикновено правели,
тъй като фермата се намира извън селото, но той му отказал с претекст, че ще
слезе сам до селото, след като се оправи.
Установя се
и че по късно на същият ден двамата свидетели **** са разбрали, че освен, че е
изчезнал техният работник е изчезнал и кон собственост на техният съселянин и
също земеделски производител В.Л.Й.,
поради което св.М.Х. заедно с пострадалия тръгнали да търсят подсъдимия в околните
села именно, за да го върнат да продължи да работи при тях, защото са били
доволни от работата му.
Все пак свидетелите М.Х.Х. и В.Л.Й. открили подсъдимият Г. ***, но не с коня собственост на св.В.Л.Й., който последният
издирвал, а с коня собственост на братята ****, който кон, нито са продавали,
нито са подарявали на подсъдимия, като в момента в който видял бившият си
работодател и св.Й. - подсъдимият избягал.
Анализа на свидетелските показания
сочи, че в тази си част показанията на свидетеля М.Х.Х.
се потвърждават и от показанията на св.В.Л.Й., а също и от показанията на
свидетелите В.Ж.Т. и Р.В.И. *** и очевидци на случилото се и на поведението на
подсъдимия.
Именно поведението на подсъдимия в
момента, когато е видял работодателя си и св.Й. е показателно за връзката му с противоправното отнемане на вещите на тези двама свидетели,
макар по отношение на вещта собственост на свидетелите **** да няма повдигнато
обвинение, непонятно защо? То и са налице безспорни доказателства, че коня на
св.**** е бил отнет от подсъдимия, също както и този на св.Й., още повече, че
противно на обясненията на подсъдимия в който твърди, че бил закупил за двеста
лева коня на работодателите си - и свидетеля И.Х.Х. и
свидетеля М.Х.Х. в показанията си изрично сочат, че
нито са продавали, нито са подарявали коня си на подсъдимия, така както той твърди. Нещо повече трима свидетели - М.Х.Х., В.Л.Й. и В.Ж.Т. са свидетели очевидци на бягството на подсъдимия от двора на дома, на последната
свидетелка, при това без някой да го е заплашвал или да му се е карал в този
момент, което му поведение е учудило и тримата свидетели, но и същевременно много
точно се характеризира със старата българска поговорка, че: „ГУЗЕН НЕГОНЕН БЯГА“, защо, ако коня на
**** е бил наистина купен от подсъдимия и вече негова собственост както твърди и
ако той действително не е имал нищо общо с кражбата на коня с име „Карин“, собственост
на В.Л.Й., то тогава подсъдимият не би имал причина да бяга. Но именно защото
подсъдимият знае, че твърденията му не са истинни и защото знае, че е сторил
всичко това, в което го обвиняват е избягал.
От показанията на свидетеля и граждански
ищец В.Л.Й. се установява, че
конят е бил откраднат от ливадата, на която обичайно го оставял да пасе, че се
е случвало конят му понякога да скъса въжето, но дори и тогава не е бягал, нито
се е отдалечавал, а е отивал при другите коне, които пасат в близост, както и
че въжето, с което е бил вързан коня този път не е било скъсано, а с „отрязан край“, който е бил равно отрязан, докато когато е
бивало скъсано въжето е било разръфано в откъснатата част, за това и същият е
приел, че конят този път действително е бил откраднат.
Относно показанията на свидетеля В.Л.Й. за действията му по издирването
на подсъдимия и собственият му кон в по -голямата си част те се припокриват с
разказаното от св.М.Х., а също и с тези на св.В.Ж.Т. и М.Р.И. поради което и
настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги обсъжда в по голяма
детайлност, като счита единствено за необходимо да спомене, че когато вече на 15.10.2019г.,
свидетеля В.Л.Й. открил подсъдимия в
домът му в с.**** и го попитал къде му е коня, подсъдимия му казал, че го е
оставил в дома на брат си в с.****, но когато отишли там брат му заявил, че
последно го е виждал преди около година и не иска и да го вижда, както и че в
дома му няма кон, който да е довеждан от брат му - Г.Ц.Ц..
След това подсъдимият продължил с
лъжите като излъгал, че е оставил коня на друго място и така продължил да
разкарва свидетеля на две - три места, но коня така и не намерили на същите. Накрая подсъдимият Г.Ц.Ц., признал пред свидетеля В.Л.Й., че
е продал коня му на някакъв човек, с чуждо име, който го е откарал с някакъв бус.
От показанията на свидетеля М.Р.И., дадени в протокол за
разпит от 24.04.2021г. се
установява, че с подсъдимия са сватове, тъй като брата на подсъдимия е женен за
сестрата на свидетеля И.. Установява
и че е през есента на 2019г. срещнал подсъдимият пред домът му в село **** това
било предната вечер преди в селото да дойде собственика на коня имайки предвид
- свидетеля В.Л.Й.. Нещо повече в показанията си пред съда свидетеля, заявява: „Сега се сещам, че като
ходихме с пострадалия в с.****, там е имало едно дете, което пред мен, пред
пострадалия и пред полицая, който се намираше там разказа, че е минал човек с
кон предния ден вечерта на езда, и след като попитаха детето как изглежда този
човек, то каза, че човека е с едно грозно лице. По описанието, по което детето
даде пред нас, аз действително си помислих, че човека, който е яздил коня е бил
Г., детето описа и коня, но не си спомням описанието.“
Именно тези твърдения на свидетеля М.Р.И.
се припокриват с показанията на пострадалия свидетел В.Л.Й., дадени в протокол
за разпит от 24.04.2021г., в който
последният казва:„Момченцето, което каза, че е видял коня ми, е от с.****. Момчето каза,
че като е слизало от училищният автобуса е видяло един човек, който е препускал
с коня ми по една улица в селото. Като описа, че коня е шарен, бяло с червено.
Гривата и опашката на коня са бели. На задният крак има едно специфично петно,
като перо, краката са му бели. Детето описа мъжа, който е яздил коня ми, като -
рус мъж със сплескан нос, приличащ на маймуна, каза, че му е приятел във фейсбук и затова го е познал. Това детето каза пред патрула
на полицията….“
Изводимо от горното, е че двама независими
един от друг свидетели – единият роднина на подсъдимия макар и по сватовство, а
другия пострадалият от деянието дават показания за едни и същи факти, които се
припокриват изцяло, при което и няма как да бъдат игнорирани или пък приети за
лъжливи, нещо повече техните показания се потвърждават от показанията на свидетелите
очевидци Г.Г.Г. и Р.Б.С. дадени в хода на
съдебното и на досъдебното производство и приобщени, чрез прочитането им по
реда предвиден в разпоредбата на чл.281 от НПК в които твърдят, че са видели на
14.10.2019г., в с.**** подсъдимия да язди кон с точното описанието на коня на
пострадалия, като много ясно и конкретно са описали визуално и самият подсъдим
като човека с „грозно лице приличащо на маймуна“
- макар на проведените в последствие разпознавания, да не са го разпознали.
Безспорно
при оценката на показанията на малолетният
свидетел
Р.Б.С. следва да се отчете възрастта му
както към датата на деянието и осъществените разпити
от досъдебната фаза, когато е бил на възраст
– 11г. така
и към датата на даването на същите пред настоящият съдебен
състав когато е бил на възраст – 13 г., а също и факта, че е изминал един не
малък период от време от около две години от времето на извършване на процесните събития. Следва да се отчете и факта, че
показанията се дават от лице в период на растеж,/в границите на малолетието – 11г.
- 13г./ чиято психика е лабилна и неустойчива, че освен това се касае за лице с
нисък интелект, ниско социално съзнание и не високи паметови
възможности, като изтеклият период от време няма, как да не повлияе отрицателно
върху спомените му касаещи процесният случай,
а от друга страна и данните по делото, че детето е претърпяло тежка катастрофа,
в следствие на която е възможно да няма никакъв спомен от случилото се.
Всички тези показания изцяло оборват
версията на подсъдимия, че не е извършил процесното деяние, защото нито
свидетелката Г.Г.Г., нито св.Р.Б.С. са имали причина
да дадат тези си показани през 2019г. в който сочат именно, че са видели
подсъдимия да язди коня на пострадалия В.Л.Й. непосредствено след кражбата на
животното. Следователно няма как на 14.10.2019г., в с.**** коня на пострадалия
да се укаже у подсъдимия и той да го язди освен, ако последният не го е
откраднал преди това.
Свидетелите В.Ж.Т. и Р.В.И.
*** сочат в показанията си, че са приятели на подсъдимия, че една сутрин той е
дошъл и е попитал дали може да остави конят си в домът им. И че в последствие
когато са дошли собствениците на коня подсъдимия вместо да разговори с тях е
избягал в гората и повече не се върнал. От показанията на посочените свидетели става
ясно, че конят с които подсъдимият е дошъл в домът им не е този собственост на
свидетеля В.Л.Й., а на св.М.Х..
От показанията на свидетеля П.Г.Е. от съдебно
заседание от дата 14.07.2021г. се установява, че св.М.Н. и е племенник, на които
е била дала да ползва карта на тел.**********, които се водел на нейно име и който последният ползвал от началото на
2019г. до месец юни на 2021г. както и че през 2019г. М.Н., е работел в с.****,
където гледал овце при човек, който се казва И. или И., като показанията и се
подкрепят и от показанията на св.М.Н. и И.П.И., а също и от предоставените по делото анализи на трафични данни.
Свидетеля А. **** П., сочи в показанията си че през 2019г. не
е идвал на територията на гр.**** и обл.****, не е
купувал коне от някого на територията на гр.****. Че не познава
подсъдимият.През 2018-2019г. се е занимавал само със земи.И за пръв път идва в
гр.****
Свидетеля Д.В.Г. потвърждава в показанията си, че е изготвил анализите
касаещи трафика на данни по работни клетки въз основа на предоставените от
телефонните оператори по делото данни - касателно телефонен номер ползван от
подсъдимия и свидетеля Н. и на други
лица в периода преди и по време на деня на процесното деяние.
Съдът намира
за необходимо да отчете като основателно съображението на защитата, че са
налице леки разминавания в показанията на свидетелите относно някои детайли, но
същевременно не може да не се отчете, че като цяло показанията на свидетелите в
това число и на малолетния Р.Б.С. потвърждават факта, че инициатор на
извършеното деяние е именно подсъдимия.
Въпреки
констатираните леки неточности и разминавания в показанията на свидетелите
очевидци на различни моменти от деятелността на подсъдимия, съдът приема, че
тези показания са еднопосочни и взаимно допълващи се, формирайки съвкупно наред
с останалите събрани доказателствени материали,
категоричен извод у съда относно авторството на деянието и начина на
извършването му в лицето на подсъдимият по делото.
Относно
конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат
значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени,
съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно противоречие в
показанията им, както и не намери такова противоречия с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.
Носената от
показанията на свидетелите информация се подкрепя от обективираното
в писмените доказателствени средства по делото -
Протоколи за доброволно предаване на документи и вещи, от веществените доказателства
- 2бр. СД диска, съдържащи записи от трафика на данни, както и от заключенията
по Съдебно ветеринарно-оценителна експертиза, които съдът кредитира, като
напълно годни доказателствени средства, всеки от
които се явява и основно доказателствено средство в
подкрепа на обвинителната теза.
Свидетелските
показания се подкрепят и от приложените по делото: Докладна записка от 12.12.19г. с анализ, Докладна
записка от 20.02.20г. /л.57 -58/,
съдържаща анализ на трафика на проведени
разговори с позициониране по клетки и данни за собственост на кореспондиращите
номера ползвани от подсъдимият и лицето ****по прякор „А.“ – от с.****, и както
и от Докладна записка от 21.05.20г. /л.83 - 86/съдържаща анализ на трафика на проведени разговори с
позициониране по клетки и данни за собственост на кореспондиращите номера на
проведените телефонни разговори на свидетеля М.Е.Н., в рамките на периода от
време рамкиран между 13.10.2019г. - 14.10.2019г.
Също така
анализа установява, че в периода от 08.10.2019г. до 12.10.2019г. ползвания от
подсъдимия телефон е бил позициониран в обхвата на клетката обслужваща с.****,
без да са провеждани разговори.
На
13.10.2019г. между 21.53 часа и 22.49ч. са проведени 4бр. телефонни разговори
между телефона ползван от подсъдимия и телефона ползван от свидетеля Н., който
е бил инициатор на разговорите, за който телефонният оператор казва, че
разговорите са установени от една и съща клетка обслужваща с.****.
На 14.10.2019г. от телефона на свидетеля Н. е
имало обаждане до телефона на подсъдимия в 08.21ч. когато ползвания от
подсъдимия телефон е бил позициониран в обхвата на клетката обслужваща гр.****
бл.68, като около 11.59 часа е било установено позициониране на телефона на
подсъдимия в обхвата на клетката обслужваща с.****.
Що се отнася
до телефона ползван от лицето ****по прякор „А.“ – от с.****, е установено, че
за последно същият е ползван на 24.09.2019г. в обхвата на клетката обслужваща гр.****
след което телефона не е активен, като е установено, че въпросното лице е
напуснало територията на Р.България на същата дата в 16.11 часа през ГКПП“Дунав
мост“Видин.
Съдът счита
за професионално и обективно изготвени приложените анализи на трафика на проведени разговори и
изготвени от Д.В.Г., като ползва същите при изясняване на фактическата
обстановка и правните си изводи по делото. Същите са обективно, изготвени от
лице с необходимите знания в своята област, не са оспорено от страните и са
приети без възражения от тях, като изготвени съгласно процесуалните правила,
безпристрастно и непротиворечиво, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
кредитира напълно и заключението на вещото
лице К.Г.Х. по изготвената съдебно ветеринарно-оценителна експертиза, която
е подробна, пълна, обоснована и без съмнение по отношение на правилността и,
като същата допринася за изясняване на съществени обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото. Заключението по експертизата не е оспорено от
страните и се цени от съда при това експертното заключения на вещото лице, се
основава на обоснован научен анализ на относимите по
делото факти и обстоятелства, за установяването, на които е доказано, че са
необходими специални знания от областта на науката. Заключението по изготвената
и приложена по делото съдебно ветеринарно - оценителна експертиза, доказва
стойността на отнетата вещ - кон на име
„Карин“ собственост на В.Й. към датата на извършване деянието
13.10.2019г. на 750 лв.
Следва да се
отбележи и че след направения самостоятелен анализ на приетата по делото
оценителна експертиза и анализ на трафика на проведени разговори, ценени
внимателно при съпоставка с останалите доказателствени
източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на
подсъдимият.
Съдът не поставя под съмнение
процесуалната годност и на останалите приложени по делото писмени
доказателства, не оспорени от страните, които кредитира като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
Тук е мястото да се отбележи и че
макар съдът да е възприел за истинно твърдението на подсъдимия към датата на
снемане на самоличността му в съдебно заседание от 01.02.2021г. че към този момент работи в магазин „****“ гр.****, то
видно от приложената по делото справка от ТД на НАП Велико Търново, касаеща
актуални трудови договори на подсъдимия/л.26 от делото/ е видно че и това му
твърдение е невярно, защото същият е работил в „****“ ООД гр.****, ж.к.„****
р-н ****, бул.“****“ №126, но за по малко от месец, и в предходната година, а
не през 2021г. като подсъдимият твърди, а именно от 04.08.2020г. до
28.08.2020г. като за 2021г. в НАП няма подавани данни за сключени с лицето
трудови договори с други работодатели, което означава, че подсъдимия е бил безработен
след датата 28.08.2020г..
Не на последно място от съществено
значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция
се явява и справката за съдимост на подсъдимия Г.Ц.Ц. от която
се установява, че извършителя е осъждан, за
престъпления против собствеността и реабилитиран.
Що се отнася до обясненията на
подсъдимия Г.Ц.Ц. следва да се посочи, че те са насочени изцяло към оборване
на авторството на деянието. Поначало обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за защита и затова
винаги следва да бъдат анализирани с изключително внимание и съпоставени с
останалите доказателствени материали.Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебно производство,
които не кореспондират с показанията, нито на пострадалият свидетел и граждански
ищец в процеса, нито с показанията на общо девет свидетели - /В.Л.Й., М.Р.И., И.Х.Х., М.Х.Х., М.Е.Н., В.Ж.Т., Р.В.И.,
Г.Г.Г., Р.Б.С./, част от които - са и очевидци на
неговото поведение и действия преди, по време и след извършването на процесното
деяние, като следва да се посочи, че по делото няма, нито едно доказателство,
което да потвърждава изградената от същият версия в която сочи, че не откраднал
нито коня на своите работодатели, нито
коня на пострадалия – В.Й. за което е и обвинен. Напротив подсъдимият сам е
подел и провел разговор на тази тема със свидетеля М.Е.Н., при който последният
дори се е опитал да го разубеди да не осъществява деянието по отношение на
собствеността на пострадалия, а когато на следващият ден свидетеля М.Е.Н. му се
обадил по телефона, за да види какво прави - подсъдимият със самочувствие от
стореното му заявил:“че язди
неговия кон и води с въже и коня на В. и се намира по черния път за ****, на
път за с.****. Не ми е казал какво мисли да прави с откраднатия кон и на кой ще го продава.“
Недостоверни се явяват обясненията
на подсъдимия Г.Ц.Ц. и в частта в която твърди, че коня на бившите му
работодатели е лично негов и като житейски неоправдано и лековато
звучи твърдението, че го е закупил от тях за сумата от
200 лв. на изплащане, който изплатил на И. и то при положение, че стойността на
този кон е трикратно по висока. Факт е че и свидетеля И.Х.Х.,
и свидетеля М.Х.Х. в показанията си изрично сочат, че
нито са продавали, нито са подарявали коня си на подсъдимия, така както той
твърди, за това и М.Х.Х. е останал учуден от факта, че
коня му е откраднат когато го намират със св.****в с.**** в дома на свидетелите
В.Ж.Т. и Р.В.И.. Може би подсъдимия е своил коня на
семейство **** поради това, че го е обгрижвал както и
останалите животни във фермата, но това че се е грижил за него не прави коня - негова собственост.
С оглед на изложеното съдебният
състав намира, че анализа на обясненията на подсъдимия Г.Ц.Ц. извежда извода, че те в по-голямата си част са нелогични и
недостоверни, тъй като се опровергават от множеството други доказателства,
събрани по делото една част от които преки, а друга косвени, но които като цяло
водят до един единствен извод – че той е автора на това престъпно
посегателство.
Въз основана изложеното настоящият съдебен състав приема, че
Собствеността на инкриминираната вещ - е доказана
безспорно по делото, от показанията на свидетелите, като този факт се
установява и от приложения снимков материал, същата е собственост на пострадалото
лице В.Л.Й. *** от владението, на който същата е била отнета на 13.10.2019г.
Безспорно е установен начина на
противозаконното отнемане на
собствеността на пострадалото физическо лице, което се установява, изцяло
от показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед на тези писмени и гласни
доказателства, съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно
доказано и направи следните правни изводи:
От обективна страна на
лице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието извършено от подсъдимият Г.Ц.Ц. като “кражба” по смисъла на чл.194,
ал.1 от НК.
На първо място
налице е годен предмет на престъплението
– инкриминираната вещ е движима.
На второ място
вещта е чужда – собственост е на пострадалото физическо лице - В.Л.Й. *** и към момента
на деянието се е намирала във владение на посоченото лице.
На следващо място инкриминираната
вещ, по аргумента на чл.110 от
Закона за собствеността е с определена пазарна стойност определена от СЪДЕБНО ВЕТЕРИНАРНО ОЦЕНИТЕЛНАТА ЕКСПЕРТИЗА,
която пазарна стойност възлиза на обща стойност от 750.00 лева невъзстановени по делото.
Подсъдимият Г.Ц.Ц. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като по този начин е
прекъснал фактическата власт на пострадалото лице, върху процесната
вещ, като е установили такава в своя полза.
С действията си подсъдимият е
обективирал намерението си да свой, като е създал необходимите предпоставки за
по-нататъшно разпореждане с вещта по
своя воля, което и реално е сторил, като е отнел коня, а след това, скрил,
отвел и в последствие продал на неустановено лице, а получените пари е
разходвал за свой лични нужди.
Ето защо той на инкриминираната дата с извършване на
активни действия – е отнел, чужда движима вещ собственост на свидетеля В.Л.Й. ***, като по този начин е желаел
настъпването на противоправните последици от
действията му.
При това положение извършеното от подсъдимият Г.Ц.Ц. на инкриминираната
дата, представлява отнемане по смисъла на закона, което е осъществено без
съгласието на собственика, какъвто извод може да се изведе от събраните по
делото доказателства.
Престъплението е довършено с оглед
настъпилият вредоносен резултат, а именно завладяване на инкриминираната вещ от
подсъдимият в следствие отнемането и от пострадалото лице В.Л.Й..
От субективна страна
подсъдимият Г.Ц.Ц. е извършил деянието виновно, под формата на пряк умисъл,
като е разбирал свойството и значението на извършеното, и като е съзнавал, че
отнетата вещ се е намирала в чуждо владение и липсва съгласие за нейното
отнемане.Съзнавал е признаците на престъплението и неговите общественоопасни
последици и е искал те да настъпят./чл.11,
ал.2 НК/. За извода си съдът прие, че
подсъдимият е имал представа, че осъществява неправомерно деяние, изразяващо се
в отнемане на чужда движима вещ, както и е имал представа, че по този начин
засяга правото на собственост - т.е. налице е интелектуалния момент на вината. Прекият
умисъл е обективиран в действията на подсъдимият,
включително от факта, че в момента когато е видял собственика на отнетия кон - В.Л.Й. и бившият си работодател М.Х.
в дома на свидетелите В.Ж.Т. и Р.В.И. *** подсъдимия вместо спокойно да
разговори с тях е избягал в гората и повече не се върнал.
Не случайно подсъдимият е излъгал и
приятелят си св.Р.В.И. ***, питайки го дали може да остави коня си в дома му,
за да се върне до с.**** да си вземел три кози, а всъщност просто му е трябвало
време, за да отиде и да продаде коня на В.Л.Й.,
който е оставил преди това в гората.
След да се отбележи и факта, че
когато В.Л.Й., го е открил в дома му
в с.**** и го е попитал къде се намира коня му - подсъдимия го е разигравал
напред назад по околните села и едва накрая му е казал, че го е продал.
Факта, че седмица преди деянието подсъдимият е
заявил на работодателите си, че няма телефон, за да неможе да бъде търсен по
него говори ясно, че действия му преди и по време на изпълнителното деяние са
били последователни и добре обмислени, като ясно е съзнавал, че собственика на
веща не му е разрешавал да се разпорежда с вещта по посочения начин. Едновременно
с това подсъдимият е имал намерение да присвои чуждата движима вещ, при което и
отчитайки механизма на извършване на деянието той предварително е отишъл, /св.Несторов
сочи, че подсъдимият винаги е носил у себе си едно джобно ножче/срязал е
въжето, с което коня е бил вързан от собственика му на обичайното място и го е
скрил на друго известно само нему, така както вечерта на 13.10.2019г. сам е споделил
на приятеля си и свидетел по делото Несторов, от което и следва извода, че
подсъдимият е искал и пряко се стремял към настъпването на причинените от
престъплението вреди - т.е. реализиран е и волевият момент на умишлената вина.
Очевидно е че мотивите за извършване
на деянието са користни. Целта на отнемането на веща е била лично
облагодетелстване чрез продаване на веща и получаване на нейната парична
равностойност, както между впрочем е и сторил.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид нарасналите престъпни
посегателства от този вид, като до приключване на делото стойността на
имуществените вреди от престъплението не са възстановени на собственика въпреки
заявеното от подсъдимия желание.Подсъдимия неправи самопризнания и отрича да е
извършил процесното деяние, като следва да се посочи че обществената му опасност е висока предвид наличието на негативни
характеристични данни и предишни осъждания, които очевидно не са изиграли необходимата
поправителна и възпираща роля спрямо дееца, който е продължил престъпното си
поведение, демонстрирайки не само незачитане на неприкосновеността на личната
собственост, но и пълно неглижиране на правовия ред в
страната.
Предвид
изложеното, подсъдимият Г.Ц.Ц. е
осъществил с поведението си по несъмнен начин от обективна и субективна страна
състава на престъплението, визирано в чл.194, ал.1 от НК, като за времето от 08.00ч.
до 19.00ч. на 13.10.2019г. в с.****, обл.****, от пасище до стопанския двор, е отнел чужда движима
вещ - 1 бр. мъжки кон на стойност 750.00 лв., от владението на В.Л.Й. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимият и
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Подсъдимия Г.Ц.Ц. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с
месторабота в магазин „****“ гр.****, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
В санкцията на чл.194, ал.1, от НК е предвиден размер на наказанието до осем години лишаване от свобода.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия Г.Ц.Ц. съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на
разглежданото престъпление и тази на извършителя. Както вече се посочи съдът
прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление и на извършителя е
висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на
грубо незачитане на правото на собственост, а също така бе отчетена
нарастващата динамика на този вид престъпления в цялата страна и настъпилите с
тях съставомерни резултати.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия Г.Ц.Ц., съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, младата му възрастта /на 29 г. към датата на деянието/, социалното
положение улеснило вземането на решение за извършване на престъпното
посегателство, факта че същият е необвързан и без някакви съществени обществени
ангажименти, както и относително доброто му процесуално поведение.
Същевременно като отегчаващо отговорността обстоятелства
съдът отчете лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало.
Съдът съобрази отчетените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие,
че с оглед отчетените по брой и значимост смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, на подсъдимия Г.Ц.Ц. следва да се определи наказание в минимално предвидения от
законодателя размер. Ето защо, съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че
за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок
до 8 години, съдът възприе, че наказание за срок от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ще е най-справедливо и съответстващо на установената по делото
фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на
извършеното от него, на настъпилите от престъпната деятелност последици и на
другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца.
Съдът отчете, че подсъдимият макар и
осъждан на лишаване от свобода се явява реабилитиран към дата на извършване на
настоящото деяние както и че определеното му наказание Лишаване от свобода не е
повече от 3 години, за това прие, че са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК
предпоставки за отлагане на изтърпяването на определеното с настоящата присъда
наказание.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо и счете, че с него в пълна
степен ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както на индивидуалната така
и на генералната превенция.
Що се касае до предявеният от В.Л.Й. ***, граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане от подсъдимия на
сума в размер на 1000 лв., представляваща причинени с престъплението
имуществени вреди, съдът прие, че същият е доказан по основание. С престъпната
си деятелност подсъдимият е реализирал фактическия състав на непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД, като виновно е причинил на гражданския ищец имуществени
вреди. В случая са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД –
вреда, причинена чрез престъпно посегателство; причинно-следствена връзка -
увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна
връзка с престъпната деятелност на подсъдимия; вина, която както беше изяснено
по-горе е под формата на пряк умисъл.
Гражданската претенция в по-голямата
си част е доказана и по размер. От изготвената експертиза по безпротиворечив начин се установи, че причинената от
престъплението вреда е в размер на 750.00 лв.
сума, представляваща причинени от
престъплението по чл.194, ал.1 НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на деянието - 13.10.2019г. до
окончателното и изплащане, като в останалата му част до 1000лв., отхвърли предявения
гр.иск като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото съдът осъди подсъдимия Г.Ц.Ц. да заплати направените по делото разноски за фотоалбум и
ВСОЕ, в общ размер от 96.74 лева,
платими по сметка на ОД на МВР – ****. както и 116.34 лева по сметка на ВРС.
Също така на ОСНОВАНИЕ чл.301,
ал.1, т.11 от НПК, съдът ПОСТАНОВИ приложените
по делото веществени доказателства:
-Бял
хартиен плик съдържащ СД диск 1 бр. - л. 56 от ДП
-Бял
хартиен плик съдържащ СД диск 1 бр. - л. 76 от ДП
-Бял
хартиен плик съдържащ СИМ карта 1 бр. - захванат за задна корица на ДП, ДА
ОСТАНАТ КЪМ ДЕЛОТО и се унищожат ведно с унищожаването му.
Причина за извършеното престъпление
се явява изграденият престъпен стереотип на поведение, и желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по лесен начин, ниското му правно и
обществено съзнание, и незачитането на неприкосновеността на чуждата
собственост.
При изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: