№ 271
гр. Монтана, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500318 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1 от ГПК, образувано по жалба на „Ф.“ ЕООД
против постановление на ЧСИ А.В. от 11 юли 2022 г. за прекратяване на
производството по изп. д. № 228/2015 г.
Жалбоподателят „Ф.“ ЕООД твърди, че постановлението е незаконосъобразно,
затова моли да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител за
продължаване на изпълнителните действия. Твърди, че никое от двете основания за
прекратяване, посочени от ЧСИ, не е налице. Проследява направените от взискателя
искания и предприетите изпълнителни действия и обосновава извод, че не е изтекъл
двугодишен срок на бездействие, който да обоснове основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Относно неплащането на държавни такси изтъква, че ЧСИ не е посочил размера
на дължимата такса, но е предприел поисканото действие – справка относно
регистрирани трудови договори на длъжника. По повод последваща молба на
взискателя вместо да се произнесе по нея, ЧСИ незаконосъобразно е прекратил
производството.
Длъжникът по изпълнението и ответник по жалбата А. К. А. не взема
становище.
ЧСИ А.В. е приложила мотиви към обжалваното постановление съгласно чл.
436, ал. 3 от ГПК.
Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите в жалбата и
приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискателя по
изпълнението срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Изп. д. № 228/2015 г. по описа на ЧСИ А.В. е образувано по молба на „ЦКБ“ АД
за събиране на парично вземане срещу длъжника А. К. А.. В хода на производството с
договор от 28 декември 2011 г. вземането е било цедирано на „Ф.“ ЕООД.
С обжалваното постановление ЧСИ В. е прекратила производството като е
приела, че са налице две основния за това: двугодишен период на бездействие на
взискателя – чл. 433, ал. 1, 8 от ГПК, и невнасяне на авансовите държавни такси – чл.
433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
МОС намира постановлението за незаконосъобразно, поради което го отменя.
За да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
съдебният изпълител следва да констатира, че в продължение на две години
взискателят не е заявил искания за предприемане на изпълнителни действия. В случая
е установено, че с молба от 1 април 2020 г. „Ф.“ ЕООД е поискало да се направи
справка за регистрирани трудови договори на длъжника и ако се установят такива, да
се наложи запор върху трудовото му възнаграждение. След като е констатирано, че
длъжникът работи по трудов договор, със запорно съобщение до работодателя му от 2
ноември 2020 г. е наложен запор. На 1 ноември 2021 г. взискателят отново е поискал
извършване на проверка за трудови договори и налагане на запор върху
възнаграждението по тях, ако се установят такива. ЧСИ не е извършил заявената
справка, но е дал указания да се посочи ЧСИ с район на действие София, за да бъде
препратено делото по местоживеене на длъжника. С молба от 24 юни 2022 г.
взискателят е посочил ЧСИ Г. Д., на когото да се изпрати делото. Вместо да препрати
делото по компетентност, ЧСИ В. е прекратила изпълнителното производство.
Последното изпълнително действие спрямо имущество на длъжника е
налагането на запор върху трудовото му възнаграждение на 2 ноември 2020 г. От този
момент започва да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и към датата
на прекратяване на изпълнението – 11 юли 2022 г., не е бил изтекъл.
Следва да се отбележи, че с молбата от 1 ноември 2021 г. за нова проверка за
трудови договори на длъжника взискателят е заявил своята активност и
заинтересованост от продължаване на принудителните действия по събиране на дълга.
Съдебният изпълнител обаче е бездействал и не е предприел извършване на
поисканата справка.
Прекратяването поради бездействие на взискателя е предвидено, за да се
освободи длъжникът от изпълнение, изоставено от самия взискател, когато последният
се е дезинтересирал, не проявява активност, не полага усилия за издирване на
имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. В разглеждания
2
случай не е налице такова дезинтересиране на „Ф.“ ЕООД, а се наблюдава бездействие
на ЧСИ да предприеме поискани действия.
Съдът намира, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и в
частта, с която ЧСИ приема, че не са внесени авансово дължимите от взискателя такси.
На първо място, за да изисква внасянето им, ЧСИ е следвало да ги определи по
основание и размер, да съобщи на взискателя и да определи срок за внасянето им.
Липсват данни това да е сторено. Точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал.
2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител и неизпълнението му не е
основание да се санкционира взискателя чрез прекратяване на производството.
От друга страна невнасянето на таксите не е основание да се откаже извършване
на изпълнително действие съгласно т. 11 от ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Невнесените такси съдебният изпълнител може да събере в
последствие от длъжника, каквата възможност е предвидена в чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Като намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 11 юли 2022 г. на ЧСИ А.В. за прекратяване на
изпълнението по изп. д. № 228/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3