№ 10349
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110129459 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Й. С. срещу Върховния касационен съд,
която е редовна и предявените с нея искове са процесуално допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исканията на ищеца за изискване за послужване на НОХД № 748/2009г. по описа на
ОС- гр. Стара Загора и за допускане на събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел съдът намира за допустими и необходими, поради което следва да
бъдат уважени.
На 28.02.2025г. е постъпила молба от ищеца по чл. 255 ГПК. С оглед на
обстоятелството, че соченото в молбата дейнстие е извършено незабавно, следва да бъдат
дадени указания на ищеца на основание чл. 256, ал. 2 ГПК да заяви дали поддържа
подадената от него молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на П. Й. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
с писмена молба да заяви дали поддържа молбата си за бавност от 28.02.2025г. При
неизпълнение, съдът ще смята същата за оттеглена.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.05.2025г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се
връчи и препис от становище с вх. № 67809 от 25.02.2025г., подадено от ВКС.
Ищецът да се призове чрез началника на Затвора- гр. Стара Загора.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Прокуратурата на Република България за насроченото открито
съдебно заседание на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, като се изпратят преписи от исковата
молба, молбата- уточнение и настоящото определение.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване за установяване на
обстоятелствата относно твърдените неимуществени вреди.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ М. чрез началника на Затвора- гр. Стара Загора.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Окръжен съд- гр. Стара Загора НОХД № 748/2009г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ вр. чл. 5, т.
1
1, б. „а“ от КЗПЧОС от П. Й. С. срещу Върховен касационен съд за заплащане на сумата от
1000 лева, частична претенция от 4950 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на
потвърждаване на незаконосъобразна и непропорционална присъда при нарушаване на чл. 5,
т. 1, б. „а“ от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, частична
претенция от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на постановяване
на присъда, използвайки доказателствени материали в нарушение на чл. 5, т. 1, б. „а“ от
КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3698,87 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца разноски по
образуваните дела, причинени вследствие на нарушение на КЗПЧОС, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът П. С. твърди, че с Решение № 24 от 10.03.2023г., постановено по к.н.д. №
1121/2021г. на ВКС е оставено в сила Решение № 260125 от 12.10.2021г., постановено по
внохд № 302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, като му било наложено наказание
доживотен затвор с присъдата по НОХД № 748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора. Счита,
че решението било постановено в противоречие с чл. 5, т. 1, б. „а“ от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както по отношение на
материалноправните правила, така и по отношение на процесуалните правила. Твърди, че на
базата на изтезания спрямо М. и редица незаконосъобразни процесуални действия,
извършени на 26.02.2009г., срещу него започнало разследване за престъпление въоръжен
грабеж. След приключване на разследването, бил внесен обвинителен акт и било образувано
НОХД № 748/2009г. Обвинението срещу него се градяло единствено на показанията на М.,
както и извършени незаконосъобразни действие от огледа на 26.02.2009г. в Национален парк
„Бузлуджа“. Обвинението срещу него било за следното: „… че на 06 срещу 07.02.2009г. в
село Малка Верея, област Стара Загора и гр. Стара Загора, като съизвършител в съучастие с
М. и Т. отнел чужди движими вещи- пари: 763 000 евро с левова равностойност 1 493 012,17
лева; 42 000 щатски долара с левова равностойност 65415,46 лева; 300000 лева, пет броя
златни брошки, два броя златни обеци, един брой златен пръстен от владението на
собствениците им- Г. и К. с намерението противозаконно да ги присвои като бил употребил
за това сила и заплашване спрямо К. като грабежът бил в „особено големи размери“ и бил
въоръжен с автомат „Калашников“ 7,62 мм и грабежът по отношение на него представлявал
опасен рецидив- престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК“. Отделно му било повдигнато обвинение по чл.
339, ал. 1 НК. С Присъда № 131 от 15.05.2010г. по НОХД № 748/2009г. на ОС- гр. Стара
Загора бил признат за виновен и му било наложено наказание доживотен затвор. Присъдата
била потвърдена с Решение № 49 от 21.04.2011г. по в.н.д. № 329/2010г. на Апелативен съд-
Пловдив и Решение № 414 от 17.11.2011г. на ВКС по к.н.д № 1874/2011г. Сочи, че с Решение
от 06.10.2015г. на ЕСПЧ по жалба № 38152/11, било констатирано, че спрямо С. било
извършено изтезание. В пар. 89 от решението от 05.10.2017г. по дело „К. срещу България“
по жалба № 39014/2012г. ЕСПЧ бил признал, че „обясненията на М. С. от 26.02.2009г. при
разпита му пред съдия, са вследствие на изтезанието“. В решението си от 27.02.2020г. по
дело „С. срещу България“ по жалба № 32723/12 ЕСПЧ бил посочил, че използването на
доказателствени материали, свързани с изтезание, е в нарушение на чл. 6, т. 1 от
Конвенцията. Въз основа на така постановеното решение, ВКС бил отменил решенията на
апелативен съд и бил възобновил наказателното производство като били дадени указания на
въззивната инстанция да разгледа изложените от него оплаквания. Било образувано ВНОХД
№ 302/2020г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С Решение № 260125 от 12.10.2021г.
по ВНОХД № 302/2020г. Апелативен съд- Пловдив отхвърлил аргументите му и отново бил
признат за виновен и била потвърдена присъдата на ОС- Стара Загора. Излага съображения,
че ВКС тълкувал превратно фактите по делото за неучастието на М. в действията по
2
разследването в национален парк „Бузлуджа“ на 26.02.2009г. и не бил изключил от
доказателствата по делото доказателствени материали /протокола за първия оглед от
26.02.2009г. по ДП № 58/2009г. на ОД на МВР, гр. Стара Загора/, събрани в нарушение на чл.
6, т. 1 и т. 3 от Конвенцията. Поддържа, че като ги е използвал за постановяване на
присъдата му, съдът е допуснал лишаването му от свобода да е в нарушение на чл. 5, т. 1, б.
а от Конвенцията. Твърди, че с допуснатите от ВКС нарушения на процесуалните правила
му били причинени неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от
несъблюдаването от съда на поетите обективни задължения по ЕКЗПЧОС. Сочи, че за
периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г. у него се породили силни и интензивни негативни
чувства и емоции. Описаните от него негативни емоции били довели до психоемоционален
стрес от поставянето му в продължителна и деградираща изолация, чувство на
безпомощност и незащитеност в нея, на нервност, напрегнатост, тревожност, гняв, плач и
чести състояния на безсъние и депресии. По отношение на имуществените вреди претендира
сумата от 3698,87 лева, представляваща заплатени от него разноски, включващи 618,87 лева-
заплатени като разноски по ВНОХД № 302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив; 1100
лева- заплатена въз основа на Определение от 30.10.2023г. по НОХД № 748/2009г. на ОС- гр.
Стара Загора и 1980 лева- заплатена в основа на Определение от 21.04.2023г. по НОХД №
748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора, която включвала и разноските по делото и тези за
служебна защита.
С уточнителна молба от 27.09.2024г. ищецът е посочил, че същественото нарушение на
правото на ЕС било нарушенията на материалните и процесуалните правила по чл. 5, пар. 1,
б. „а“ от Конвенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – Върховен касационен съд, е подал отговор
на исковата молба. Изложени са съображения, че исковата молба е нередовна и недопустима.
Твърди, че исковата претенция не сочи по категоричен начин правното основание за
предявяването й, като не се установявало точно кое правно задължение, произтичащо от
закона не било изпълнено или било нарушено от ВКС. Изложени са съображения, че ВКС не
е процесуално легитимиран да отговаря за вреди от незаконно задържане. Счита, че от
изложеното в исковата молба се прави извод, че ищецът прави искане за пререшаване на
процесното наказателно производство. Поддържа, че е недопустимо инцидентно
констатиране по повод на иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност влязъл в
сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждаща делото като последна инстанция,
на порок на съдебния акт, вкл. неправилност и недопустимост, както и производството по
искове за заплащане на обезщетения за такива вреди. Счита, че подобна констатация би
влязла в противоречение с последиците на решението и с принципа на чл. 413 НПК.
Поддържа, че не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за причинените
вреди на ищеца, доколкото не са осъществили неправомерно поведение. Сочи, че ВКС не е
работодател на съдиите, постановили Решение № 24/10.03.2023г. по н.д. № 1121/2021г. на
ВКС. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Твърди, че в настоящото
производство ищецът бил релевирал идентични доводи на тези, направени с касационната
си жалба срещу въззивната присъда по внохд № 302/2020г. по описа на Апелативен съд- гр.
Пловдив. Сочи, че по наведените доводи, по нд № 1121/2021г. били изложени пространни
мотиви. Твърди, че не било налице нарушение на материалноправна или процесуалноправна
норма от ВКС при постановяване на решението по наказателното дело. Сочи, че
касационният състав бил отразил в решението си обстоятелството, че АСПл., при
разглеждане и решаване на делото, се бил съобразил изцяло с решенията на ЕСПЧ по делото
К. срещу България и по двете дела С. срещу България. Твърди, че въззивният съд бил
изключил от доказателствената съвкупност тези доказателства, при събирането на които
било осъществено нарушение на правата по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на подс. С. и които
били ползвани при решаване на делото при предходното разглеждане преди
възобновяването. Твърди, че по делото не се установявала причинна връзка между
твърденията на ищеца за възникнали силни негативни психологически изживявания и
поведението на ответника. Искането към съда е да прекрати производството, евентуално да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
3
Със становище от 16.01.2025г. ищецът е изложил съображения във връзка с
възраженията в отговора на исковата молба, касаещи нередовността на исковата молба и
допустимостта на предявените искове.
С молба от 25.02.2025г. ВКС е посочил, че поддържа подадения отговор на исковата
молба. Сочи, че ищецът извеждал вредите си от действия и бездействия на различни органи
на съдебната власт /ОС- гр. Стара Загора, Апелативен съд- гр. Пловдив и ВКС/, а насочвал
исковете си единствено спрямо ВКС. Поради което поддържа, че исковата молба е нередовна
и ищецът следвало да уточни спрямо всеки ответник какви вреди е причинил на ищеца.
Сочи, че на ищеца следва да се укаже, че процесуално легитимиран да отговаря по
предявените искове е Прокуратурата на Република България. Твърди, че недопустимостта на
предявените искове произтича от Тълкувателно решение № 5/2015г. на тълк.дело № 5/2013г.
на ОСГК на ВКС. По същество исковете били неоснователни поради липса на връзка между
твърденията на ищеца за настъпили вреди и поведението на ВКС като правораздавателен
орган.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: че е страна по НОХД № 748/2009г. по описа на ОС – гр. Стара
Загора, твърдяното от него нарушение на ЕКПЧОС, вида и характера на претърпените
имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между вредите и нарушението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4