РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Алексиева гр. дело № 13977 по описа за
2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 192736/14.08.2019 г. на СРС, 48-ти с-в, по гр. д. № 88046/2017 г. са осъдени
Н.И.Н., ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН ********** на основание чл. 76 ЗС да
предадат на В.Р.З., ЕГН ********** и Ю.Р.З., ЕГН **********, владението върху следната
реална част от недвижим имот, а именно:
11 кв.м. земя по протежение /дължина/ на цялата граница между поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.926 с административен адрес на имота: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. „*****и поземлен имот с идентификатор 68134.1977.923, с
административен адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „*****, с обща дължина
на границата между двата имота от 36 метра и с ширина от 30 см., както и да
възстановят съществуващото преди 19.06.2017 г. положение на границата между
двата имота. Осъдени са Н.И.Н. и С.Л.М.
да заплатят на В.Р.З. и Ю.Р.З. сумата от
общо 2099,29 лева – разноски по делото.
Недоволни от
решението са останали ответниците Н.И.Н. и С.Л.М., които го обжалват с доводи,
че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са
упражнявали владение на процесните 11 кв. м., позовавайки се на това, че по делото
не било доказано кога била построена
оградата, за която се твърди, че е премахната, както и бетонната
площадка,за която се твърди, че била частично разрушена. Представените две
експедиционни бележки и две квитанции не установявали за какъв обект се
отнасят, а представената декларация от 02.05.2019 г. не можела да установи
качеството на строителен продукт, произведен 13.10.2016 г. Поддържат, че
оградата и бетоновата площадка били незаконни. Неправилно било прието от СРС,
че е отнето владение чрез насилие позовавайки се на това, че СМР са извършвани
от въззивника на база издадена разрешения за строеж и след даване на строителна
линия и трасиране извършени от компетентни длъжностни лица. Изпълнението на
съответните СМР било извършено в присъствие на представители на общински
органи, като МВР, Община Витоша, строителни инспекции. Сочи, че в исковата
молба липсват твърдения за заплахи, физически посегателства над ищците или
майка им или др. форми на насилие. Неправилно делото не било прекратено срещу С.М.,
тъй като тя не е съсобственик на имота на Н.Н., а присъствието и на събарянето
на оградата не означава, че същата е отнела нечие владение. Същата не била в
брак с Н.Н. следователно, имотът не е СИО. Молят да се отмени решението, като
се отхвърли иска по чл. 76 ЗС.
В срока за
отговор въззиваемите – ищци В.Р.З. и Ю.Р.З. изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Заявяват, че при постановяване на решението СРС не
е допуснал нарушение материалния закон, решението е постановено при съвкупна
преценка на събраните в производството доказателства. Поддържат, че са
съсобственици на имот с идентификатор 68134.1977.926 и от придобиването му през
1997 г. до 19.06.2017 г. са го владяли в границите, в които са го придобили.
Имотът бил ограден с ограда от метални колци и мрежа, по регулационната
граница, като тази ограда не била местена повече от 20 години. На 19.06.2017 г.
въззивникът придружен от съпругата му, трима охранители и 8 души работници с
багер, къртач за бетон, ръчни къртачи и машина за рязане на бетон и желязо
започнали да премахват съществуващата от повече от 20 години ограда. Поддържат,
че са премахнали бетон с ширина около 40 см. и 20 м. дължина, което е служило
за паркиране на автомобили, както и са премахнали съществуващата мрежа около 36
метра и метални колци 13 броя и са поставили нова ограда, която навлиза с около
30 см. в мястото на въззиваемите. Сочат, че от свидетелските показания се
установило, че оградата съществува от 20 години и не е местена. Поддържат, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, като изложените в жалбата доводи са
неоснователни. Претендират разноски.
В последното
съдебно заседание във въззивното производство, процесуалният представител на
въззивниците прави възражение за недопустимост на първоинстанционното решение,
доколкото поддържа, че щом собственикът може да се защити чрез иск за
собственост, то търсенето на владелческа защита е недопустимо.
Софийският
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците
твърдят, че са съсобственици при равни дялове на поземлен имот с идентификатор
68134.1977.926 с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******, площ по кадастрална карта 657 кв.м., като от
придобиването на имота през 1997 г. до 19.06.2017 г. владеели същия в
границите, в които го придобили, като имотът бил ограден с метални колци и
мрежа по регулационна граница. Ищците твърдят, че на 19.06.2017 г. ответниците
в качеството им на съсобственици на съседния имот и група работници премахнали съществуващата
между имотите ограда, изкопали основи за нова ограда с около 20-30 см. навътре
в двора на ищците. Поддържат, че при извършване на изкопните работи,
работниците подкопали изкопа към имота на ищците с 40-50 см., като владението
на част от собствения на ищците поземлен имот с ширина 30 см. и дължина 36
метра било отнето по насилствен начин – чрез разрушения и нанасяне на повреди.
Претендират осъждане на ответниците да възстановят нарушеното владение.
Ответниците оспорват предявените искове.
Считат, че ответницата С.М. не е процесуално легитимирана да отговаря по
предявените владелчески искове. Поддържат, че процесните 11 кв.м. никога не са
били част от собствения на ищците недвижим имот и не са владени от тях, тъй
като след като ищците узнали за издадено на ответниците строително разрешение
от 04.11.2016 г. същите самоволно и противоправно преместили оградата между
двата имота, навлизайки в имота на ответника Н. и излели бетонна площадка в
същия. Поддържа се, че за извършените строително-монтажни работи ответникът е имал
издадени надлежни разрешения, поради което не били налице насилствени действия,
нито скрито извършени такива, а и същите били извършени в присъствието на
майката на ищците.
От събраните
в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се установява
следното:
От нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 137, том X., дело 9524/1997 г. се
установява, че ищците са съсобственици на: празно дворно място, цялото от 663
кв.м., представляващо парцел XIII-755 по регулационния план на гр.
София, кв. „Драгалевци“. От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 99, том
IX, дело № 7682/1998 г. се установява, че ищците са признати за собственици на
30 кв.м., които се придават от парцел XIV-754 към собствения им парцел XIII-755 от кв.
90 по плана на гр. София, кв. „Драгалевци“. От скица № 15-325501-10.07.2017 г.,
СГКК, гр. София се установява, че поземлен
имот с адрес на имота: гр. София, ул. „******,
с площ от 657 кв.м. е с идентификатор 68134.1977.926.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том I, рег. № 3171,
дело № 74/07.10.2011 г. се установява, че Н.Н. е придобил собствеността върху
съседния на ищците поземлен имот с идентификатор 68134.1977.923 по КККР на гр.
София, с площ от 1468 кв.м, заедно с построената в него сграда с идентификатор
68134.1977.923.1 с площ от 27 кв.м. Съгласно разрешение за строеж № 313/04.11.2016
г., на ответника е разрешено построяването на еднофамилна жилищна сграда със ЗП
436,65 кв.м. и РЗП 985,75 кв.м. и допълващо застрояване изгребна яма, ведно с
виза за проучване и проектиране.
По делото е приложена
пр.пр. № 18558/2017 г., образувана по жалба на В.З. чрез М.З.за действия по
разпореждане на разрушаване на оградата от страна на Н.Н. и С.М., по която е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство, както и докладна
записка от 17.05.2017 г. от полицай Стойчо Стойчев към 06 РУ „Полиция“ СДВР за
съществуващ спор между С.М. и М.З.относно събаряне на съществуващата ограда.
По делото са
събрани гласните доказателства чрез разпита на свидетелите , както следва:
От разпита
на св. Златева, майка на ищците, се установява, че синовете й живеят в чужбина,
а тя често ходи в процесния имот, за да го наглежда. Според свидетелката между
имота на синовете й и съседния имот съществувала от много години ограда от
мрежа и метални колци, която не била местена. Оградата съществувала, откакто
купили имота. Докато извършвали СМР имало период, в който махнали за малко
оградата , но била възстановена на същото място. Заявява, че на 19.06.2017 г.
около 10:00 ч. сутринта двамата ответници заедно с други лица дошли в имота,
докарали строителна техника, багери, къртач, машина за рязане, пристигнала и кола
за експресни геодезически проучвания и започнали да мерят, като поставили
точка, 20-30 метра навътре в имота на синовете й. След това отвързали мрежата,
от която се състояла оградата между имотите, навили я на руло, изкъртили
коловете и ги хвърлили в имота на ищците. Багерът започнал да копае в задната
част на имота, след което стигнал до бетонната площадка, намираща се отстрани
до къщата на ищците, която се използвала от последните, за да паркират колите
си. Върху същата имало паркирани коли и след като З.отказала да ги премести,
ответниците, заедно с работниците ги преместили. С машина разрязали бетонната
площадка, след което изкъртили бетона, извадили дренажа и изкопали дълбок около
220 см изкоп. Прекъснати били телефонните кабели и водопровода. Ответницата С.М.
била там през цялото време. В следващите дни изградили бетонна ограда, която
според свидетелката навлизала навътре в имота на ищците с около 30 см.
Свидетелят Б.В.,
приятел на ответника, заявява, че ответникът решил да построи къща в имота си,
минал през необходимите процедури и през 2016 г. започнал да строи. Според
показанията на този свидетел през м. април 2017 г., свидетелят и един проектант
констатирали, че между двата имота има паянтова ограда, която била преместена и
на нейно място била излята бетонна ограда на границата между имотите. Премерили
с крачки имота и извикали геодезист, който да направи замерване. Ответникът Н.
подал жалба в общината за незаконно строителство и така се стигнало до
съответното, според свидетеля, прокарване на оградата по реални граници на
имота през м. май или м. юни 2017 г. Имало геодезист, който по-рано бил
начертал границата, а В.присъствал, когато работата привършвала – била
премахната оградата с коловете, както и част от бетона. На обекта имало багер и
машина за рязане на асфалт, бетонът бил отрязан, според свидетеля, по дадената
от общината линия, поставен бил бетонен фундамент. Според свидетеля ищците били
навлезли в имота на ответника Н. чрез преместване на оградата, предвид визата
за сградата. Оградата била поставена по споразумение между съсобствениците, но
когато Н. купил имота, ограда нямало. С. живеела заедно с Н.. В края на м.
април 2017 г. направил констатация, че бетонът, който е излят, е навлязъл в
имота на Н.. При извършена очна ставка между свидетелите М.З.и Б.В. се
установява, че св. В.в края на м. април 2017 г. е констатирал бетона в имота на
ищците.
Съгласно показанията
на св. А.Г., познат на семейството на ищците от 20 години, имотът представлявал
къща с двор, оградена с телена мрежа с колове, като откакто свидетелят знаел
имота, все бил ограден по този начин. Според свидетеля, бетонната площадка била
изградена от ищците на границата със съседния имот през 2016 г., като оградата
временно била махната и после върната на същото място. Г. споделя, че
присъствал на възникналия конфликт на 19.06.2017 г. между съседите, като съседите
твърдели, че оградата не е поставена на точното място и предприели мерки да я
свалят, като разрушили и част от бетонната площадка на ищците, използвайки
машина за рязане, машина за къртене и багер, с който направили изкоп, за да си
сложат тяхна ограда, а впоследствие била изградена новата ограда.
От
показанията на св. П.П., правоспособно лице по дейност, вписан в ЗКИР,
извършващ технически контрол по време на строителството в имота на ответниците,
се установява, че строежът на жилищната сграда е започнал през м. декември 2016
г., като свидетелят дал строителна линия и ниво на сградата, съгласно
изискванията на закона, означил границите на имота с точки, като се установило,
че съществуващите огради не съвпадат с проектното положение за нито една от
границите на имота. От югоизток точката попадала върху бетонната площадка,
която съществувала на самата улица и служела за подход към съседния имот и било
необходимо да се премести границата към югоизточния имот. Според свидетелят,
докато трасирал имота, не е имало скандал между Н. и други хора, не било
построено нищо, само била подготвена площадката за бъдещото строителство на
сградата. Споделя, че докато той е бил в имота, не е имало други длъжностни
лица от полицията или общината.
Във
въззивното производство, ищците по делото са отстранили констатирана от съда
нередовност на исковата молба и са уточнили, че реалната част от имота им
предмет на делото е както следва: 11 кв.м. земя от поземлен имот с идентификатор
№ 687134.1977.926 по протежението /дължината/ на цялата граница между поземлен
имот с идентификатор № 68134.1977.926 и съседен имот с идентификатор
68134.1977.923 на ответниците по иска с обща дължина на границата между двата
имота от 36 метра и ширина от 30 см. В приложена към молбата, ищците повдигнали
в зелен цвят претендираната реална част, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 с
разстояние между точки 1 и 2 и 3 и 4 в размер на 30 сантиметра, а между точки 2
и 3 и 4 и 1 в размер на 36 метра.
От приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза/ СТЕ/, изготвена от вещото лице Л.М. по делото във
въззивната инстанция се установява, че старата ограда на имота е премахната и
на нейно място е изградена нова прозирна ограда с височина на бетоновата основа
около 1,0 м. Новоизградената ограда е изместена в посока юг, югозапад към ПИ
68134.1977.926, както следва: при т. 1 от комбинирана скица, Приложение № 1 към
заключението (от страната на улицата), разликата -0,36 м. (по приложеното
геодезическо заснемане) е -0,32 м, като разликата се дължи на това че
бетоновата основа на стената не е вертикална, а експерта е заснел точка при
основата , при точка 9 – разликата е -0,19 м., при точка 8 и т. 3, разликата е
-0,15 м., при точка 7, разликата е -0,10 м., при т. 4 ,разликата е -0,10 м. съгласно
издаденото разрешение за строеж, оградата следва да се изгради изцяло в имота
на възложителя, т.е. в ПИ 68134.1977.923. Освен разликата в бетоновата надземна
част от оградата е констатирано навлизане около 30-45 см. с подземната основа
на оградата, която на места се вижда на повърхността и е заснета геодезически от експерта в точки 8,9,10,11 и
12. Точният размер на навлизането към бетоновата площадка не може да се
определи, но е около 1,5 пъти по-широко от дебелината на прореза в бетона. По
въпрос 1.4 е приел, че навлизането на процесната ограда между ПИ 68134.1977.923
и ПИ 68134.1977.926 е с площ - 10 кв.м. и е по точки 1, 2,3,4,5,6,А, Б,1, а
като се има предвид основата на оградата, която също трябва да е в ПИ
68134.1977.923 е с площ 16 кв.м. по точки А, Б, В, 12, 11, 10, Г и А. Към м.
ноември 2016 г. е имало ограда между процесните имоти, която ясно се забелязва
на сателитните снимки от историята на Google Earth от 23.02.2016 г. На въпроса къде се
е намирала оградата може само да се каже, че е била между процесните имоти. Бетонова площадка се
вижда на снимките приложени по делото към момента на започване на
строителството 26.05.2017 г., но на
сателитните снимки, сянката на сградата пречи да се различи наличието на
бетонова площадка. Представените снимки на л. 55 по делото от Google street view (от 2013 г. или 2015 г. не се чете) се
вижда, че бетонова площадка няма, както и че няма ограда. Представено е по
делото разрешение за строеж на ограда, с
указание оградата да се изгради изцяло в имота на възложителя.
При
изслушването по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице уточнява, че старата
ограда е била с желязни колове и мрежа. Колът личи, че е бил стар кол, който не
е местен. Новата ограда е изместена. По въпрос 1.4 е приел, че старата ограда е
по кадастралната карта и е дал разликата между геодезически заснетата ограда и
границата по кадастрална карта. Тъй като бетоновата основа е доста по-разширена,
на места където не се е затревило и се вижда докъде е бетоновата основа затова 10 кв.м. е определил изместване на
самата ограда, а с бетоновата основа е 16 кв.м.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При
извършена проверка се установи, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Искът по чл.
76 ЗС е допустим, дори и ищецът да разполага с иск за собственост. Съгласно чл.
357, ал. 2 ГПК, документите, удостоверяващи правото на собственост се вземат предвид
само доколкото установяват факта на владението. Нормата на чл. 359 , ал. 1
предвижда недопустимост на иска за владение, ако едновременно е предявен и иск
за собственост, какъвто обаче не е случая, поради което възражението за
недопустимост е неоснователно.
По доводите
относно правилността на съдебното решение, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл.
76, ал. 1 ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по
скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска
връщането й от лицето, което я е отнело. Исковата молба е депозирана в
6-месечния преклузивен срок.
Правото на
защита по реда на чл. 76 от ЗС е предоставено както на владелецът, който владее една
вещ лично или чрез другиго, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, така и на държателя, който упражнява фактическата
власт върху вещта, без да я свои. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без
значение на нейния вид (владение или държане), без значение дали се упражнява
правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният
собственик или носител на друго право върху вещта (така решение № 124 от
06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС). Същият извод
произтича и от разпоредбата на чл. 357, ал. 1 и 2 ГПК, съгласно която по делата за защита и възстановяване
на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението
му. Документите, удостоверяващи правото на собственост, могат да се вземат
предвид само доколкото установяват факта на владението.
Правилно
първоинстанционнният съд е приел, че фактът на владението на ищците чрез майка
им върху процесната реална част е доказан. Като съобрази събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че в производството е установено, че ищците
чрез майка им са били установили фактическа власт върху процесната реална част
към датата на отнемането 19.06.2017 г. Правно релевантно значение по иска по
чл. 76 ЗС има само фактическата власт към датата на отнемането, каквато в
случая се установява по делото: от акта за собственост се установява факта на
владението; от разпита на свидетелите, които установяват, че майката на ищците
често ходела на имота и го наглеждала, че между двата имота е съществувала стара
ограда към процесната дата, която е била изместена; от заключението на вещото лице по СТЕ,
изслушано във въззивното производство, което установява, че старата ограда е била от метални колци и мрежа
и е била изместена в посока към мястото на ищците, както и това, че към м.
ноември 2016 г. е имало ограда между процесните имота. При преценката на
заключението на експерта по чл. 202 ГПК, съдът намира, че същото следва да бъде
кредитирано, като обективно и компетентно дадено, същото отговаря задълбочено,
пълно и ясно на поставените въпроси от значение за спора, кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства, като не възникват съмнения относно
правилността му.
Без правно
значение е дали оградата е била законно изградена или кой е действителния
собственик на процесната реална част, доколкото в случая се касае за посесорен
владелчески иск, в който правото на собственост не е предмет на изследване,
както и без значение е периодът на упражняваното владение, релевантен е фактът
на владение към момента на отнемането, поради което възраженията на
въззивниците в този смисъл са неоснователни.
Въпросът
кога е построена бетонната площадка в контекста на гореизложеното не е от
значение за настоящия иск, доколкото се установява от свидетелските показания,
че бетонната площадка е съществувала през м. април 2017 г., а съществуването на
такава площадка към 26.05.2017 г. се потвърждава и от заключението на СТЕ, поради
което неотносимо е към кой момент е излята бетонната площадка. Правнолевантният
факт по делото е съществуването й и фактическата власт на ищците към датата на процесното
нарушение.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че фактът на отнемане на фактическата власт по
насилствен начин е установен по делото. В конкретния случай, от заключението на
СТЕ се установява, че старата ограда е била с желязни колове и мрежа, а новата
ограда е изместена. От събраните по делото свидетелски показания / на св. З.и
св. Г./ се установява, че ответниците чрез други лица и строителна техника/багер,
машина за рязане на асфалт и др./ са извършили действия по премахване на
старата ограда, отместване на коли, паркирани върху бетоновата площадка,
изрязване на бетон от бетоновата площадка и изграждане на нова ограда с
бетонова основа с констатирано навлизане в имота на ищците. Тези действия
представляват такива по разрушаване на старата ограда, т.е. употребена е
физическа сила по отношение на вещта. Практиката на ВКС приема, че насилствено
отнемане на вещта има и тогава, когато се употреби физическа сила по отношение
на самата вещ. Така Решение № 4 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г.,
I г. о., ГК. Следователно е налице и втората предпоставка на иска по чл. 76 ЗС,
а поради горното, за неоснователни съставът на съда намира възраженията,
релевирани във въззивната жалба, че не било отнето чрез насилие владението.
Защитните
възражения на въззивниците, че разполагат със строителни книжа и разрешения за
строеж за новата ограда и същите са извършили действията на база издадени строителни разрешения на
компетентни органи и след даване на строителна линия и трасиране в това исково
производство са неоснователни, доколкото обстоятелството дали извършителят на
действията разполага с вещни права и строителни книжа за извършеното е без
правно значение по иска по чл. 76 ЗС. Така Решение № 88 от 30.10.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 4380/2019 г., II г. о., ГК.
Релевираното
във въззивната жалба възражение срещу пасивната легитимация на ответницата С.М.
е неоснователно. Това е така, тъй като свидетелските показания на св. З.установяват,
че и двамата ответници са присъствали в деня на процесното отнемане и чрез
други лица и строителна техника са преместили оградата. При преценката на свидетелските
показания на св. З.по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че същите са
последователни, логични и се подкрепят от другите доказателства по делото, в
това число и от свидетелските показания на очевидеца св. Г., присъствал на конфликта
на 19.06.2017 г., от които се установява, че съседите предприели мерки да
свалят оградата и да отстранят част от бетона на бетоновата площадка, от
свидетелските показания на св. Величков, от който се установява, че двамата
ответници живеят заедно, докладна записка от 17.05.2017 г. за предходен
съществуващ спор между С.М. и М.З.относно събаряне на съществуващата ограда, поради
което същите следва да бъдат кредитирани в цялост.
Релевираното
възражение във въззивна жалба, че не е доказано отнемане на владението по скрит
начин е неотносимо, доколкото първоинстанционният съд е приел, че владението е
отнето по насилствен начин, а не по скрит начин, като правилно се е обосновал,
че нормата на чл. 76 ЗС предвижда алтернативни хипотези на отнемане на
владението: по насилствен начин или скрит начин, а не кумулативно, поради което
наличието на едната от двете посочени алтернативни хипотези е достатъчна за
уважаването на иска.
Предвид
изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя изводите на СРС, че искът по чл. 76 ЗС е основателен.
По
разноските пред СГС:
При този
изход на спора право на разноски има въззиваемите, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 150 лв. разноски за
вещо лице.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192736/14.08.2019 г. на СРС, 48-ти с-в, по
гр. д. № 88046/2017 г. като реалната част от недвижим имот да се счита: земя от
поземлен имот с идентификатор № 687134.1977.926 по протежението /дължината/ на
цялата граница между поземлен имот с идентификатор № 68134.1977.926 с
административен адрес на имота: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „*****и
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.923, с административен адрес: гр.
София, кв. „Драгалевци“, ул. „*****, заключена между точки 1;2;3;4;5;6;А;Б;1, отразени
на комбинирана скица на лист № 103 от делото, към заключението на вещото лице Л.М.,
и която скица, приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното
решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.И.Н., ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН ********** да заплатят
на В.Р.З., ЕГН ********** и Ю.Р.З., ЕГН ********** сумата от 1350 лева,
представляваща разноски по въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.