№ 2891
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205692 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на „********“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
законния му представител Р. Г. К., ЕГН **********, против електронен фиш
серия К № 10037997, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр.
чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на „********“ ЕООД е наложено административно
наказание глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че в електронния фиш липсва
описание на обстоятелствата на нарушението, вкл. и на мястото на
извършването му. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш не е посочено
дали ограничението на скоростта е въведено по силата на разпоредбата на чл.
21 ал. 1 ЗДвП и произтича от това, че се сочи нарушението да е извършено в
границите на населеното мясти, или с пътен знак В26, като в последния
случай не е посочено точното местоположение на знака и дали автомобилът се
е намирал в зоната му на действие. Излагат се доводи, че неправилно е
1
определен субекта на нарушението и на юридическото лице, собственик на
автомобила, е наложено административно наказание глоба. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството – въззивен жалбоподател „********“
ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. Н. Д. от САК с
пълномощно по делото, който пледира за отмяна на електронния фиш по
доводите, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. С.М., с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност в случай на
претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното
юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН.
Видно от приложения към жалбата препис на обжалвания електронен фиш,
същият е връчен на законния представител на дружеството – жалбоподател на
21.03.2025 г., а жалбата е подадена на 03.04.2025 г., видно от датата на
пощенското клеймо, т.е. същата е подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и
като срочно подадена, следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 26.11.2024 г. лек автомобил марка "Ауди", модел „А5 Спортбек“ с
рег. № ******** бил собственост „********“ ЕООД, ЕИК *********.
Дружеството „********“ ЕООД, ЕИК *********, е със седалище гр. София,
адрес на управление бул. „**********“, номер 38, НС „*********“, сектор
„В“, офис № 4, и с управител и едноличен собственик на капитала Р. Г. К.,
ЕГН **********.
На 26.11.2024 г. в 18:41 часа лек автомобил марка "Ауди", модел „А5
Спортбек“ с рег. № ******** се движел на територията на град София, по бул.
2
"Брюксел" до № 11 с посока на движение от ул. „Продан Таракчиев“ към бул.
"Цариградско шосе". В коментирания пътен участък максимално разрешената
скорост на движение за пътни превозни средства от категория "В" към
26.11.2024 г. била 40 км/ч, като ограничението било сигнализирано с пътен
знак "В26".
Независимо от това автомобилът марка "Ауди", модел „А5 Спортбек“
с рег. № ******** се движел със скорост от 72 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1192, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване.
Видео - радарната система била разположена на триножник на участък от
пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала
приближаващите автомобили.
На 27.11.2024 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 10037997, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
ЗДвП на дружеството, собственик на пътното превозно средство, „********“
ЕООД, било наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00
/сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
справка за собствеността на автомобил с рег. № ********, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 018 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1192, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, ежедневна
форма на отчет от 26.11.2024 г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-93868/27.11.2024 г., справка за
нарушител – водач, справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на „********“ ЕООД,
отговор от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“,
ведно с приложения – схема на организация на движението в посочения пътен
участък; веществените доказателствени средства – снимка към електронен
фиш серия К № 10037997, както и снимка на разположението на уреда и
3
снимка на разположението на пътен знак В26.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на вещественото
доказателствено средство - снимка към електронен фиш серия К № 10037997.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение към електронен фиш серия
К № 10037997 като годно веществено доказателствено средство. От същото се
установяват марката и регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост. Като веществено доказателствено средство съдът
кредитира и приложената към материалите по административнонаказателната
преписка снимка на разположението на уреда на триножник на участък от
пътя.
Съдът не кредитира вещественото доказателствено средство – снимка
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч, тъй като се
оборва от писменото доказателство - отговор от Столична община, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, ведно с приложения – схема на
организация на движението в посочения пътен участък, съгласно които
ограничението на скоростта по бул. „Брюксел“ в района на административен
номер 11 в посока от ул. „Продан Таракчиев“ по направлението с посока моста
на бул. „Брюксел“ е 40 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, а не 50 км/ч,
както е посочено в обжалвания електронен фиш.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
На първо място, съдът намери, че следва изрично да се посочи, че се
констатира несъответствие между екземпляра на обжалвания електронен фиш,
приложен в материалите по административнонаказателната преписка,
изпратени от СДВР, и връчения на жалбоподателя екземпляр на електронния
фиш. Така в електронния фиш, приложен в материалите по преписката,
изпратени в съда, е посочено, че административното наказание глоба в размер
на 100, 00 /сто/ лева е наложено на Р. Г. К. като законен представител на
„********“ ЕООД. В екземпляра на електронния фиш, връчен на
4
жалбоподателя, и приложен на л. 12 от материалите по делото, е посочено, че
за извършеното нарушение на дружеството - жалбоподател „********“ ЕООД
се налага глоба в размер на 100, 00 лева. Следва изрично да се уточни, че при
извършване на преценката относно законосъобразността на обжалвания
електронен фиш, съдът се ръководи от представения от страна на
дружеството-жалбоподател екземпляр на електронния фиш, приложен на лист
12 от делото, доколкото именно той е бил връчен на санкционирания субект и
се явява актът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателна
му отговорност, и актът, в който са посочени и чрез връчването на който на
въззивника са съобщени обстоятелствата на нарушението, респективно –
срещу които въззивникът следва да организира защитата си.
Съдът намери, че отговорността на дружеството – жалбоподател за
твърдяното нарушение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП е ангажирана в
нарушение на материалния закон. Нарушението е било установено с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера, като изготвената от същото снимка е
приложена по делото. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Видно от текста на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство, т.е. субект на отговорността за
нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП по правило е
физическо лице, и законът не предвижда ангажиране на отговорност на
юридическите лица, притежатели на моторните превозни средства в тези
случаи.
Видно обаче от съдържанието на приложения на лист 12 от делото
електронен фиш, който е бил връчен на законен представител на наказаното
лице, административното наказание е било наложено на юридическото лице
5
„********“ ЕООД, а не на неговия управител и законен представител Р. К.,
което е в противоречие с цитираните разпоредби. Доколкото липсва
нормативно основание за ангажиране на отговорността на дружеството, и
ЗДвП не предвижда налагане на имуществена санкция за нарушения на чл.21,
ал.1 ЗДвП, то и атакувания електронен фиш подлежи на отмяна, доколкото
неправилно е определен субекта на административнонаказателната
отговорност. Незаконосъобразно същият е бил издаден срещу юридическото
лице „********“ ЕООД, вместо срещу неговия законен представител -
управителя на дружеството – Р. Г. К..
Като последица от неправилно определяне на субекта на нарушението,
наказващият орган е допуснал и следващо нарушение на материалния закон,
като е наложил административно наказание глоба на юридическото лице,
собственик на пътното превозно средство – във връчения на жалбоподателя
екземпляр на фиша е посочено, че глобата в размер на 100, 00 лева е наложена
на „********“ ЕООД. Видовете административни наказания са предвидени в
чл. 13 ЗАНН, а съгласно чл. 83 ал. 1 ЗАНН в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. „Имуществената санкция е
изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения
и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни
санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава
втора "Административни нарушения и наказания". Законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини
и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са
въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е
сред административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за
административните нарушения и наказания, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица.
Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица,
не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на
юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите
6
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма
характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от
физически лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.“
(Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСК на
ВАС). В т. 4 на Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г.,
Пленум на ВС пък изрично е посочено, че на юридически лица може да се
налагат само имуществени санкции.
Предвид изложеното, като е наложил глоба на юридическо лице,
наказващият орган е допуснал следващо нарушение на материалния закон,
което представлява и следващо самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Действително, има разлика в съдържанието на връчения на
жалбоподателя електронен фиш (лист 12 от делото), в който фигурира
единствено дружеството „********“ ЕООД, с посочен ЕИК, и представеният
от АНО с преписката електронен фиш със същия номер, в който вече
фигурира и Р. Г. К., като законен представител на същото. В случая обаче и
както беше отбелязано по- горе, съдът се ръководи от съдържанието на
връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически
обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер,
но с различно съдържание, който никога не е бил връчван на наказаното лице.
АНО е представил по делото екземпляр от електронен фиш, чието съдържание
по отношение субекта на нарушението се различава от връчения на
нарушителя, което е абсолютно недопустим подход в административно-
наказателната практика. Изключено е съдържанието на електронния фиш да
бъде допълвано/променяно впоследствие, или пък на нарушителя да се връчва
санкционен акт с различно съдържание. Това разминаване и неяснота относно
субекта на отговорността и наложената санкция пък е поредно самостоятелно
основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
7
Най-сетне, от събраните в съдебното следствие доказателства се
установи наличието и на още едно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш. От писмените доказателства – отговор от Столична община,
дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно с приложения – схема на
организация на движението в посочения пътен участък, се установява, че към
26.11.2024 г. ограничението на скоростта по бул. „Брюксел“ в района на
административен номер 11 в посока от ул. „Продан Таракчиев“ по
направлението с посока моста на бул. „Брюксел“, към 26.11.2024 г. не е било
50 км/ч, както е посочено в обжалвания електронен фиш, а 40 км/ч, което
ограничение е било сигнализирано с пътен знак В26. Съдът не разполага с
възможност да измени електронния фиш, като приеме нови и различни
фактически обстоятелства по отношение действащото в участъка ограничение
на скоростта, тъй като това би било съпроводено със съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника за нови и различни
факти, които до този момент не са му били предявени, срещу тях тя не се е
защитавал и му се предявяват за първи път с постановяване на съдебното
решение в производството по Глава III, раздел V от ЗАНН, а именно – че
действащото ограничение на скоростта в процесния пътен участък е било 40
км/ч.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че жалбата е основателна
и обжалвания електронен фиш следва да се отмени.
При този изход на производството право на разноски има въззивният
жалбоподател, който обаче не претендира и не доказва извършването на
такива.
Въззиваемата страна няма право на присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10037997, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на „********“
ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9