Р Е Ш
Е Н И Е № 36
Сливен, 09.08.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Радост Гърдева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като
разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 26 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.).
Ищецът
А.А.Б. твърди в исковата си молба, че на 09.08.2015 г. в гр. Сливен, около
17.00 ч., И.К.Ц., управлявал лек
автомобил с рег.№ СН 0863 КА, по бул. „Панайот Хитов”, в посока кръстовището
с бул. „Ст. Стамболов”, като се движил в
дясната лента за движение и ищеца А.Б. управлявал л.а. Нисан Микра с рег. № СН
4546 АК, по бул. „Ст. Стамболов” в посока кръстовището с бул. „П. Хитов”, и по
същото време и място Т.П., управлявал л.а. Сеат Ибиза с рег. № СН 6577 СА по
ул. „Лъвова чешма” в посока кръстовището с бул. „П. Хитов”. При приближаването
си към кръстовището ищецът спрял на знак „Стоп“, огледал се и като не видял
приближаващи автомобили по бул. „П. Хитов” потеглил и навлязъл в кръстовището. И.Ц.
бил на около 30-
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявената искова претенция по основание и размер. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача на л.а. „Ситроен“
и възникналите травми. Оспорва фактите, изложени в исковата молба за начина на
настъпване на произшествието. Счита, че вина за настъпилото произшествие има
именно ищецът, който не е спазил нормите на ЗДвП. Твърди, че описаните като
настъпили за ищеца травматични увреждания са възникнали в причинна връзка със
собственото му поведение, като водач на МПС, тъй като Б. не е бил с поставен
обезопасителен колан. Оспорва направеното в исковата молба твърдение за
изключителна вина на застрахования и навежда възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита
същото за несправедливо. Оспорва искането за присъждане на лихви, като твърди,
че отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност за
лихви за забава за присъдено обезщетение не следва да бъде от датата на увреждането,
а съгласно чл. 497 ал.1 от КЗ, от дата, определена между по-ранните от двете
дати, а именно изтичане срока от 15 работни дни от представяне на
доказателствата по чл. 106 ал.3 от КЗ или от изтичане на срока за произнасяне.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски в настоящото производство.
Страните са депозирали допълнителни искова молба и
допълнителен отговор на ИМ, в които поддържат твърденията и възраженията си,
като излагат допълнителни съображения по тях.
В
съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло. Моли в случай че
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е над законовия минимум, то да
бъде намалено.
Третото
лице – помагач, редовно призовано не се явява и не изпраща представител.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
09.08.2015 г. в гр. Сливен, лек автомобил „Нисан“, с рег.№ СН 4546 АК,
управляван от ищеца А.А.Б. *** в посока кръстовището между бул. „П.
Хитов", ул. „Лъвова чешма“ и бул. Стефан Стамболов". В същото време лек
автомобил „Ситроен“, с per. № СН 0863 КА, управляван от третото лице – помагач,
И.К.Ц. *** дясната лента за движение. Ищецът, който се движил по пътя без
предимство, спрял на знак „Стоп“ и след
това потеглил без да забележи приближаващия автомобил „Ситроен“. Водачът на
автомобил „Ситроен“ приел, че ищеца завива надясно и не намалил скоростта. Ищецът
увеличил скоростта си, за да премине направо по посока ул. „Лъвова чешма“ и настъпил
удар, при който автомобила на Б. се завъртял и се ударил в спрелия на знак
„Стоп“ на ул. „Лъвова чешма“ автомобил „Сеат Ибиза“.
Лек
автомобил „Ситроен“, според автотехническата експертиза се е движил в гр. Сливен, по бул. „П. Хитов“ в
посока към центъра на гр. Сливен, със скорост на движение около 70 km/h. при
разрешена 50 км/ч. Опасната зона за спиране при изчислителната скорост на
движение е била съответно около 48 м.
Водачът
на „Нисан“ е спрял на стоп линията, като е потеглил от място. При
равноускорителното движение след потегляне скоростта му на движение е
достигнала до 41 km/h към момента на удара. В момента на предприето потегляне
от стоп линията лек автомобила „Ситроен“ е бил на около 89 m от мястото на
удара, а към момента на пресичане на лявата граница на бул. П. Хитов - на
разстояние 31 m от мястото на удара. Водачът на автомобил е предприел спиране
на разстояние около 17м. от зоната на удара.
Водачът
на „Ситроен“ е имал техническата възможност да предотврати удара спрямо момента
на пресичане на стоп линията от автомобила „Нисан“, но не е имал тази
възможност спрямо момента на навлизане на „Нисан“ в зоната на кръстовището.
Водачът на „Нисан“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре
и пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил Ситроен.
При
така описаното движение е настъпил удар в коридора и лентата за движение на
автомобила „Ситроен“, при който автомобил „Нисан“ се е завъртял около
вертикална ос, в посока по часовниковата стрелка. При прехода покрай спрелия за
изчакване автомобил „Сеат Ибиза“, автомобил „Нисан“ се е протрил със задната си
дясна част по страничната лява част на „Сеат“ и е достигнал крайното положение
на покой.
В
резултат на удара автомобил „Ситроен“ е продължил движението си напред и
надясно спрямо посоката си на движение и е достигнал крайното положение на
покой, определено в огледния протокол.
Според
заключението на в.л. инж. У., техническите
причини, довели до възникването на ПТП са: предприетото навлизане на
автомобила „Нисан“ в зоната на кръстовището при наличие на знак „Стоп“ и
автомобил, който се движи по пътя с предимство. Технически правилно е водачът
на „Нисан“ да се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила,
който се движи по пътя с предимство; навлизането на автомобила „Нисан“ в
опасната зона за спиране на лек автомобила „Ситроен“, движението на лек
автомобила „Ситроен“ със скорост над максимално разрешената за участъка. При
движение на лек автомобила „Ситроен“ със скорост от 50 km/h и предприети
аналогични действия не би настъпил удар.
В
резултат на действие на ударната сила, тялото на водача на автомобила „Нисан“
се е придвижило леко напред и силно надясно. Силното преместване на тялото
надясно не би било възможно при наличие на предпазен колан, който има за цел да
фиксира тялото към седалката. Според вещото лице У., това означава, че
по-вероятно е пострадалият водач на лек автомобил „Нисан“ да е бил без
предпазен колан.
В
резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът А.А.Б. е получил
автомобилна травма (травма в салона на
лек автомобил на мястото на водача в резултат на удар отстрани отдясно от друг
лек автомобил), довела до следните
телесни увреждания:
Контузия
на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане
на ищеца в пълно безсъзнателно състояние до степен на кома;
Контузия
на лицето с наличие на множество предимно порезни наранявания с наличие в много
от тях на парчета автомобилно стъкло;
Разкъсно-контузна
рана на долния клепач на дясното око;
Разкъсно-контузни
рани на горен клепач и външен клепачен ъгъл, с изразени оток и хиперемия довели
до стесняване на очната цепка;
Контузия
в областта на лявото око, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на окото с
деформация на очната ябълка, множество рани на роговицата и конюнктивата с
наличие на забити стъкла в дълбочина, пролабиране и загуба на вътреочни тъкани,
чужди тела в очната ябълка и орбитата.
Последиците
от лекостепенното сътресение на мозъка, според в.л. д-р С., отзвучават
обикновено в рамките на 2-3 седмици при нормален ход на оздравителните процеси
и стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим.
Множеството
разкъсно-контузни и порезни рани по кожата на лицето, долния клепач на дясното
око и горния клепач на лявото око, някои от които са били обработени хирургично
и зашити заздравяват за срок от около 15-25 дни при нормален ход на оздравителните
процеси. Възможно е за някои наранявания с по-голяма дълбочина и с наличие в
тях на чужди тела този възстановителен процес да е бил по-дълъг.
Увреждането
на очната ябълка на лявото око е необратимо, нейният нормален интегритет е
невъзстановим, както и зрението с него и последвалите оперативни интервенции са
били насочени предимно за запазване на очната ябълка.
След
инцидента ищецът е бил в сравнително тежко увредено състояние, наложило
извършването на спешни медицински дейности и терапевтични мероприятия.
Множеството разкъсно-контузни и порезни наранявания в областта на лицето са
били свързани с изпитването на болки и страдание, но най-тежко е било
състоянието на лявото око, което е било свързано с изпитването на значителна
болка и кървене. Пълната слепота с лявото око, при нормално зрение с дясното
обуславя по критериите на ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност.
Според
вещото лице, описаните в медицинските документи по делото увреждания имат
травматична генеза, дължат се на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, както и на предмети с остри, режещи ръбове и добре отговарят да са
получени по време на процесното пътно-транспортно произшествие. Уврежданията се
дължат на удар на главата в областта на лицето, най-вероятно, в стъклото на дясната
предна врата на лекия автомобил, който е управлявал ищеца А.Б.. При този вид
автомобилни травми, през различните фази на произшествието в механогенезата на
уврежданията участвали множество различни по своята посока и величина
травмиращи сили, породени от сложното движение, което е извършил автомобила на
ищеца в резултат на първоначалния и последвалите удари. Под тяхно действие
тялото на ищецът е могло да извършва сложни движения в различни посоки в
пространството на автомобилния салон.
В депозираното по делото заключение, в.л. д-р С. твърди, че е вероятно, с оглед травмите ищеца де е бил с поставен обезопасителен колан. Разпитан в с.з. твърди, че уврежданията предполагат и поставен колан и липса на такъв. Липсата на увреждания по крайниците са в полза на тезата, че ищеца е бил с колан, а наличието на порезни рани по лицето и единственото счупено стъкло на автомобила на предна дясна врата, навеждат на извода, че тялото се движило свободно напред и надясно т.е. било е без предпазен колан. Счита че авто-техническта експертиза може да даде по –точен отговор на този въпрос. В медицинските документи не били описани типичните увреждания, причинени от поставен предпазен колан при удар.
По искане на пострадалия на основание чл. 343 ал.2
от НК наказателното производство срещу И.К.Ц. по ДП № 949/15 по описа на РУ на
МВР – Сливен, вх. № 2734/2015г., пор. № 1031/15 по описа на РП-Сливен, било
прекратено. В мотивите на постановлението е било констатирано, че обвиняемият Ц.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343 ал.1 б. „б“ предл 1, във вр. чл. 342 ал.1 от НК, за което е Бил привлечен
към отговорност, като е превишил максимално разрешената скорост за движение на
автомобила в населено място – 50 км/ч.
Към датата на ПТП, автомобилът, участвал в ПТП бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗК „Лев – инс“ АД по полица № 221140002263323,
валидна от 06.09.2014г. до 05.09.2015г.
От разпита на свид. А. Б. се установява, че веднага
след катастрофата, ищеца е откаран в спешно отделение на МБАЛ – Сливен, но там
му казали, че окото е загубено. След това, по инициатива на свидетеля, откарват
ищеца в УМБАЛ Пловдив, където му е направено операция, продължила около 3-4
часа за изваждане на стъклата от окото. Лекуващите лекари са уведомили бащата
на ищеца, че окото ще се свие и ще изсъхне. За да бъде избегната тази последица
и да бъде запазен вида на окото, се предприема лечение на ищеца в клиника в
Гърция, където претърпял нова операция, продължила около пет часа, при която са
извадени още стъкла от окото. Там престояли три месеца, като на ищеца са правени
манипулации, за да бъде запазено окото да не изсъхне и да не се свие, без да
има шанс за възстановяване на зрението с това око. През следващите шест месеца
посещавал клиниката на интервал от 15 дни. На ищеца била извършена пластична
операция за коригиране на белезите от раните от катастрофата в Болница „Токуда“
гр. София. Предстои да бъде направени пластична операция на клепача на окото за
възстановяване на естетичния вид.
Ищецът бил изключително стресиран. С него работил
психолог, който да му помогне да приеме външния си вид след катастрофата, преди
операциите. Той се променил и от весело жизнерадостно момче, станал затворен,
започнал да страни от приятелите си. В момента също се притеснявал от външния
си вид и ходил с тъмни очила. Непрекъснато следвало да слага капки на пострадалото
око.
Горните фактически констатации съдът прие за
доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и назначените
експертизи. Същите в своята съвкупност установяват, както механизма на ПТП,
така и виновното поведение на водача И.Ц. и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищеца и търпените от тях болки и
страдания и направените разходи.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 226 от КЗ (отм.). Същият е основателен и доказан, до пълния
размер, в който е предявен като частичен – 40 000лв. за неимуществени
вреди.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца А. А. Б.
неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него физически болки и
страдания от причинената телесна повреда - Контузия на главата с данни за
лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане на ищеца в пълно
безсъзнателно състояние до степен на кома;
Контузия
на лицето с наличие на множество предимно порезни наранявания с наличие в много
от тях на парчета автомобилно стъкло;
Разкъсно-контузна
рана на долния клепач на дясното око;
Разкъсно-контузни
рани на горен клепач и външен клепачен ъгъл, с изразени оток и хиперемия довели
до стесняване на очната цепка;
Контузия
в областта на лявото око, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на окото с
деформация на очната ябълка, множество рани на роговицата и конюнктивата с
наличие на забити стъкла в дълбочина, пролабиране и загуба на вътреочни тъкани,
чужди тела в очната ябълка и орбитата.
Налице
са търпени физически болки и страдания и от множеството продължителни операции
за предотвратяване на последствията от катастрофата и при възстановяването.
На
ищеца се причинени също така и неимуществени вреди от търпени психически болки
и страдания – стрес от травмата, чувство на неудобство и дискомфорт от раните по лицето и промяната на вида на
окото. Ищецът е загубил зрението изцяло с нараненото око, което ще остане
последица за цял живот и ще му причинява неудобство и дискомфорт.
Налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата.
Настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане на ищеца. Този извод следва от заключението
на изслушаната по делото експертиза. Въпреки че причинителя на процесното ПТП
не е бил осъден, от събраните доказателства може да се направи категоричен
извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.
Недоказано е твърдението на
ответника, че липсва виновно поведение на застрахования водач, а са касае за
случайно събитие. Видно от събраните доказателства, третото лице е нарушило
правилата за на ЗДвП, като е карало със скорост над разрешената и именно това е
довело до настъпването на ПТП, независимо от поведението на другия участник в
ПТП. При движение със скорост 50 км/ч и аналогични действия на участниците в
катастрофата, вещото лице дала заключение, че удар не би настъпил. Този извод се потвърждава и
от Постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП-Сливен,
където е констатирано извършването от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б. „б“ предл 1, във вр. чл.
342 ал.1 от НК.
Доказани са също така и вредите,
настъпили от противоправното поведение на застрахования.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и за лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание
за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Приложима
в случая е разпоредбата на КЗ (отм.), тъй като договорът за застраховка е
сключен при действието на материално-правните разпоредби на този нормативен
акт.
С
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай
за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в
размер на 100 000 лв. В случая
съдът отчита и следните обстоятелства: травмата
на окото на ищеца го е лишила от зрение с това око за цял живот. Последиците от
нея не могат да бъдат преодолени. Тя ще пречи на ищеца през целия му живот.
Касае се за млад човек, в началото на житейския си път, чийто живот тепърва ще
бъде негативно повлиян от последиците от загубата на окото. Субективните
негативни преживявания на ищеца от причините белези по лицето са били много по-интензивни, отколкото такива на
по-възрастен човек, тъй като за младежите външния вид има по-голямо значение.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в много голяма степен. То се състои в
това, че ищецът не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил на
третото лице и че е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът приема, че
възраженията на ответника за съпричиняване са изцяло доказани. Ищецът не спори,
че е нарушил правилата за движение по пътищата при ПТП, като сам е поискал
по-ниско обезщетение, като е отчел виновното си поведение. По отношение на
липсата на обезопасителен колан, съдът приема същата за доказана от съвкупната
преценка на двете експертизи по делото. С оглед изложеното счита, че следва да
намали размера на определеното обезщетение с ½ т.е. 50 000лв.
Тъй като искът е предявен като
частичен за 40 000лв., следва да бъде уважен до пълния размер от 40 000лв.,
част от общото обезщетение от 50 000лв.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на уврежданото до
окончателното изплащане на сумата. Тъй като основанието на предявения иск е по
отменения КЗ, лихвата за забава следва бъде присъдена при действието на нормите
на същия, които не са предвиждали ограниченията на отговорността за лихви на застрахователя,
предвидени в сега действащия КЗ.
При този изход на производството
на ищеца се дължат направените разноски в пълен размер – за д.т. 1 600лв.,
400 лв. за експертизи и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв.
Не са налице условията на чл. 78 ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното такова е в
минимален размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На ответника не се дължат
разноски.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *******,
да заплати на А.А.Б. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 11, чрез адв. М.К., сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща част от обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане,
цялото в размер на 50 000лв., в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 09.08.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 3 800 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ответника - И.К.Ц. ЕГН
**********,***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :