№ 100
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20221100604841 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от частната тъжителка В. К. Л.,
срещу присъда на СРС, НО, 18 състав, постановена на 07.03.2022 г. по НЧХД № 10646/2019
г. по описа на същия съд, с която подсъдимият В. И. М. е признат за невиновен в това, че на
22.03.2019 г., в гр. София, казал на частната тъжителка В. К. Л. „обикаляй хотелите и живей
там, **** такава, ****“ (в присъствието и на други лица), което обвинение е квалифицирано
от Съда като такова по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и неизвършване
на деянието, на основание чл. 304 от НПК, подс. В. И. М. е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
С така постановената присъда е отхвърлен предявения от частната тъжителка В. К.
Л. срещу подс. В. И. М. граждански иск в размер от 10 000 лева, за обезщетение на
причинени от твърдяното с тъжбата деяние неимуществени вреди, с правно основание чл.45
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С присъдата е отхвърлено и искането на частната тъжителка В. К. Л., за
присъждането на разноски в нейна полза, като е постановено всички направени от нея
разноски, да останат в нейна тежест.
С присъдата е оставено без разглеждане и искането на подс. В. И. М., за присъждане
на сторените от него разноски в негова полза.
С така депозираната въззивна жалба от частната тъжителка В. К. Л. срещу
постановената първоинстанционна присъда, се излагат твърдения, че същата е необективна
и несправедлива. Сочи се от тъжителката, че е поставена в неинформираност, поради
невъзможност да се запознае както със самото решение, така и с протокол от последното
съдебно заседание, като изтъква, че след запознаване с мотивите към присъдата, ще изложи
допълнителни съображения във връзка с недоволството й от обжалваната присъда на СРС.
В подадената въззивна жалба от частната тъжителка В. К. Л., не се сочи
необходимост от събиране на нови гласни доказателства.
1
Срещу така постановената от СРС присъда в частта й за разноските, е подадена и
въззивна частна жалба от адв. А.Т. – от САК, в качеството то му на упълномощен защитник
на подс. В. И. М., в която се излагат твърдения, че Районният съд е отхвърлил изцяло
претенцията на защитата за възлагане на разноски по чл.190 от НПК, въпреки, че
подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и има безспорни
документи за сторените от него разноски по делото. Изтъква се, че защитата е направила
своевременно своето искане в последното съдебно заседание пред първата инстанция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на подсъдимия, като са били
представени разписка /Анекс към договор за правна помощ между адвокат и
Доверител/Подсъдим/. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда в частта й за
разноските и за присъждането им, предвид оказаната адвокатска защита на подсъдимия в
първа инстанция, в тежест на частния тъжител и граждански ищец.
В подадената въззивна частна жалба от упълномощения защитник на подс. В. И. М.,
не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства
В законоустановения срок срещу така депозираната от адв. А.Т. – от САК, в
качеството му на упълномощен защитник на подс. В. И. М., частна жалба е постъпил писмен
отговор от частната тъжителка В. К. Л., чрез ново упълномощения от нея повереник адв.
Ж.Н. – САК, с който така подадения сезиращ въззивният съд документ, се оспорва и се
отправя искане същия да бъде оставен без уважение, въз основа на конкретно изложени в
отговора съображения. Сочи се, че от направеното от защитника на подсъдимия искане „да
ни бъдат присъдени“ разноски и от обстоятелството, че между защитника и подсъдимия е
сключен договор за правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, не става ясно на кого
точно се иска да бъдат присъдени разноските, изводимо от разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА. Твърди се, че по делото липсва цитираният от защитника Анекс към договора за правна
помощ, поради което не може да се направи извод за неговото съдържание. Излагат се
аргументи, че не е посочено в коя точно хипотеза на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, е сключен
договорът за правна помощ, като липсват твърдения дали адвокатът е роднина на
обвиняемото лице, негов близък или е друг юрист. Сочи се, че съгласно обилната практика
на съдилищата, предпоставките за приложението на тази разпоредба следва да бъдат
надлежно доказани, за да не се допускат злоупотреби. В заключение, в депозирания писмен
отговор се твърди, че разноски не следва да бъдат присъждани нито на обвиняемото лице,
нито на неговия защитник.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по
администриране на настоящото дело от първостепенният съд, са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните в процеса, а именно
– както на подсъдимия В. И. М. и на неговия защитник – адв. А.Т. – от САК, така и на
частната тъжителка В. К. Л., като самостоятелни страни в процеса. Това е така, доколкото
преписи от мотивите към постановената първоинстанционна присъда, не са връчени,
респ. изпратени за връчването им на посочените страни в процеса, които съгласно НПК
са самостоятелни страни в този процес и на които следва да се предостави правото да
организират защитата и процесуалното си поведение пред въззивната инстанция. Впрочем,
частната тъжителка В. К. Л., както и упълномощените от нея повереници – адв. К.Б. –
от САК и адв. В.Ц. – от САК, не са били надлежно уведомени за изготвените мотиви към
обжалваният акт на СРС, въпреки, че частната тъжителка в подадената от нея въззивна
жалба срещу постановената първоинстанционна присъда изрично е вписала, че след
запознаване с мотивите към присъдата, подробно ще изложи своите съображения относно
недоволството й от обжалвания акт на първостепенният съд, с което Районния съд е
2
допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение, доколкото и на частният тъжител
като самостоятелна страна във водения процес, следва да се предостави правото да
осъществи пълноценно процесуалната си позиция пред въззивната инстанция. Въззивният
съд констатира, че всъщност и нито един от упълномощените повереници на частната
тъжителка В. К. Л. – адв. К.Б. – от САК и адв. В.Ц. – от САК, не са били уведомени за
изготвянето на мотивите към първоинстанционния съдебен акт, които по арг. на чл.253
НПК, не са страни в процеса, но с оглед охраняване правата на техния доверител – в случая
частната тъжителка В. К. Л., е правилно да бъдат уведомени и те за така изготвените
мотиви.
Крайният съдебен акт, в случая обжалваната присъда на СРС, НО, 18 състав,
постановена на 07.03.2022 г. по НЧХД № 10646/2019 г. по описа на същия съд, представлява
единство между диспозитив и мотиви към нея, за което следва да бъдат уведомени всички
страни в процеса, в частност – подс. В. И. М. и на неговия защитник – адв. А.Т. – от САК,
както и частната тъжителка В. К. Л.. По делото не са налице данни тези страни да са
уведомявани някога, че мотивите към присъдата са изготвени, а напротив – са налице
такива, че въпреки искането на частната тъжителка за предоставянето й на мотивите към
обжалваната присъда, това не е било сторено, което с оглед бланкетната въззивна жалба,
депозирана срещу присъдата на СРС, съществено ограничава правата както на частна
тъжителка В. К. Л., така и на самият подсъдим, и на упълномощения от него защитник във
водения наказателен процес, предвид обстоятелството, че посочените страни след
запознаване с изготвените мотиви, имат право да ревизират както становището си по
същество, така и частната тъжителка да допълни подадената въззивна жалба със съответни
доводи по същество и/или доказателствени искания, още повече, че изрично е отразила в
подадената въззивна жалба, че ще изложи допълнителни съображения, след запознаване с
мотивите към обжалваната присъда, което в случая първостепенният съд не е осъществил. В
този смисъл, посочените страни – подс. В. И. М. и неговия защитник – адв. А.Т. – от САК,
както и частната тъжителка В. К. Л., а така също и упълномощените от нея повереници –
адв. К.Б. – от САК, адв. В.Ц. – от САК и адв. Ж.Н. – от САК, следва да бъдат уведомени за
изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда, в насока предоставяне
на възможност за пълностойна реализация на правата им във воденото наказателно
производство.
На следващо място, подадената от частната тъжителка В. К. Л., сезираща въззивната
инстанция жалба, не отговаря на изискванията на чл.320 НПК, тъй като в същността си не
съдържа изрично какво искане се прави към въззивния съд – отмяна или изменение на така
постановения от СРС акт, което е в несъответствие с нормата на чл.320, ал.1 НПК. От
съдържимостта на така подадената жалба не става ясно за какво е сезиран въззивния съд –
поради което същият е затруднен в преценката си относно нейната допустимост, респ. какво
изясняване се иска в хода на въззивното производство, в какво се изразява
незаконосъобразноста, необосноваността и несправедливостта на атакуваната
първоинстанционна присъда. Разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК е императивна относно
минималното изискуемото съдържание на въззивната жалба, като нормата на чл.320, ал.4 от
НПК, не може да санира изискванията за това минимално съдържание на сезиращият
въззивната инстанция документ. Изключително ясно в разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК
е посочено, че освен съдът, до който се подава и от кого се подава, във въззивната жалба се
посочва и какво искане се прави. Възможностите за искания към въззивния съд са
изчерпателно регламентирани съобразно нормата на чл.334 от НПК и сл.
Същевременно, съгласно чл.320, ал.1 НПК „В жалбата и протеста се посочват
неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и
проверят от въззивния съд“. Характерът на цялата разпоредба на чл.320, ал.1 от НПК е
такъв, че в нито един момент не дава право на преценка на сезиращата в случая с въззивна
жалба частна тъжителка – кой от елементите на въззивната жалба да не посочи в момента на
нейното депозиране, доколкото в чл.320, ал.4 от НПК се говори за „допълнителни писмени
3
изложения“ за допълване на доводите, посочени в жалбата, но не и за това какво искане се
прави, какви обстоятелства – съгласно чл.320, ал.1, изр.2 от НПК – не са изяснени от
първостепенния съд, съответно какви са основанията за обжалване на така
постановената първоинстанционна присъда и какви доказателства следва да бъдат
събрани и проверени от въззивния съд. Твърди ли жалбоподателката, че има неизяснени
обстоятелства и иска ли събиране и проверка на доказателства от въззивния съд, отново е
елемент на жалбата, а не елемент на допълнителното писмено изложение по смисъла на
чл.320, ал.4 от НПК. Това вероятно не е осъществено от частната тъжителка поради
изложеното по-горе съображение – относно неуведомяването й за изготвените мотиви и
съответно за допълване на доводите към подадената въззивна жалба, което съществено
процесуално нарушение СРС е допуснал при администриране на делото.
В настоящия случай не само, че е налице една негодна оформена от частната
тъжителка В. К. Л., за да се сезира въззивният съд въззивна жалба, но и първостепенният
съд не е върнал същата по реда на чл.323, ал.1, т.1 НПК, въпреки очевидното несъответствие
на въззивната жалба с изискванията на чл.320, ал.1 от НПК, като СРС не е дал указания за
отстраняване на нередовностите в депозираната въззивна жалба, изпращайки делото по
компетентност на СГС, въпреки нередовността на въззивната жалба.
Предвид гореизложеното и на това самостоятелно основание следва производството
по настоящото въззивно дело да бъде прекратено и същото върнато на първоинстанционния
съд, който единствен е компетентен да администрира въззивната жалба съгласно
разпоредбата на чл.323, ал.1 от НПК. При даването на указания съобразно цитираната
процесуална норма – чл.323, ал.1, т.1 от НПК, следва да се обърне внимание на частната
тъжителка В. К. Л., че съдържанието на въззивната жалба, подадена от нея против
първоинстанционната присъда, не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК и
същата няма право да се ползва от сроковете по чл.320, ал.4 от НПК в случай, че не приведе
въззивната си жалба в съответствие със закона, съобразявайки сроковете по чл.323, ал.1 от
НПК.
Въззивният съд констатира и още едно отстранимо съществено процесуално
нарушение, допуснато при администриране на делото. Това е така, доколкото препис от
подадената въззивна частна жалба от адв. А.Т. – от САК, в качеството на упълномощен
защитник на подс. В. И. М., не е връчен на упълномощените повереници на частната
тъжителка В. К. Л. – адв. К.Б. – от САК и адв. В.Ц. – от САК, които разполагат с
процесуални права за защита интересите на техния доверител – в случая частната тъжителка
В. К. Л., с оглед на което следва да им бъде предоставено правото да се запознаят с
изложените в така подадения сезиращ въззивният съд документ, с изтъкнатите в него
доводи и съображения, срещу които имат право да възразят, осъществявайки в нужния обем
пълностойностно процесуално представителство по отношение на частната тъжителка.
Действително, по делото е постъпил отговор от частната тъжителка В. К. Л., подаден
чрез новоупълномощен от нея повереник – адв. Ж.Н. – от САК, която обаче, предвид
изложените по-горе съображения, не се е запознала с мотивите към първоинстанционната
присъда, в това число и в частта относно тези за разноските, за които е депозиран писмения
отговор срещу подадената въззивна частна жалба от адв. А.Т. – от САК, упълномощен
защитник на подс. В. И. М., за да допълни, респ. измени съображенията си в този отговор,
респ. да има възможност да осъществи пълноценно процесуалното представителство по
отношение на нейната доверителка – частната тъжителка В. К. Л., който писмен отговор,
доколкото делото следва да бъде върнато на СРС за законосъответно администриране
предвид изложените по-горе аргументи от въззивната инстанция, следва да бъде
предоставен за запознаване и на подс. В. И. М., и на упълномощения от него защитник адв.
А.Т. – от САК.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че производството по настоящото
въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото надлежно
4
администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания – съгласно изискванията на
НПК.
По изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНЧХД № 4841/22 г. по описа
на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския Районен Съд за неговото надлежно законосъответно
администриране – съгласно дадените указани и изискванията на НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5