Р Е Ш Е Н И Е
№220
гр. Враца, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Враца, V-ти състав, в открито
заседание на 10.06.2020год. /десети юни
две хиляди и двадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 28 по
описа на съда
за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба на „Х.“ ЕООД ***, представлявано от
управителя Е.И.М., против АПВ №1123414/15.12.2011г., на инспектор по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, с който е отказано възстановяване на акциз в
размер на 25 461,90 лева и лихви върху него в размер на 23 884,70
лева за данъчни периоди: м.12.2002г.; м. 03.2003г. – м. 07.2003г.; м. 10.2003г.
– м. 04.2004г. и м. 07.2004г., потвърден с Решение № 121/02.03.2012г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
управление на изпълнението“ – Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Твърди се, че постановеният административен акт е
нищожен, поради противоречието му с определение № 11924/27.09.2011 г., постановено
по адм. дело № 9929/2011г. на ВАС.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Велико
Търново, при Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Представена
е и административната преписка.
От
представените по делото доказателства се установява следното:
С
определение № 11924/27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 9929/2011г. на
ВАС е оставено в сила определение №
47 от открито съдебно заседание по адм. дело № 472/2011г., проведено на
05.07.2011г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане като недопустима жалбата на „Х.“ ЕООД против протокол и приложение
към него № 1104308/14.04.2011г. на ТД на НАП - Велико Търново и е прекратено
производството по адм. д. № 472/2011г. по описа на същия съд, като преписката,
образувана по подаденото от „Х.“ ЕООД искане с вх. № 97-01-348/15.03.2011г. за възстановяване
на сумата 25 461,90 лв., представляваща подлежащ на възстановяване акциз
за периода 01.12.2002г. - 31.07.2004г. и лихва в размер на 23 884,70 лв.
за периода 01.02.2003г. - 13.02.2011г. е изпратена на ТД на НАП - Велико Търново,
офис Враца, за постановяване на акт за прихващане или възстановяване.
С Акт
за прихващане и възстановяване № 1119625/28.10.2011г., потвърден с Решение № 29/19.01.2012г.
на Директора на Дирекция „ОУИ“ – Велико Търново, органите по приходите са
отказали прихващане и възстановяване на претендирания от дружеството акциз в
размер на 25461,90 лева и лихви върху него в размер на 23884,70 лева за
данъчните периоди на м. декември 2002г., м. март – юли 2003г., м. октомври
2003г. – м. април 2004г. и м. юли 2004г.
По
делото не се твърди и няма данни Акт за прихващане и възстановяване №
1119625/28.10.2011г., потвърден с Решение №29/19.01.2012г. на Директора на
Дирекция „ОУИ“ – Велико Търново да е обжалван по съдебен ред, при което и
същият е влязъл в законна сила.
Предмет
на настоящето оспорване е АПВ №1123414/15.12.2011г., л. 106 и сл. от делото,
обективиращ произнасяне на органите по приходите по искане по реда на чл. 129,
ал. 1 от ДОПК с вх. № ИТ-00-3168/15.11.2011г. (л. 115), с което отново е
поискано прихващане и възстановяване на суми, общо в размер на 49346,60 лева -
акциз в размер на 25461,90 лева за периода 01.12.2002г. – 31.07.2004г. и лихви
върху него в размер на 23884,70 лева срещу задължения на дружеството за ДДС по
СД за м. 10.2011г. в размер на 1039,65 лева, като към искането отново е
приложено копие на определение № 11924/27.09.2011 г., постановено по адм. дело
№ 9929/2011г. на ВАС.
С АПВ
№1123414/15.12.2011г. е отказано възстановяване на акциза за ревизирания
период.Цитираният АПВ е обжалван, като е потвърден с Решение № 121/02.03.2012
г. на Директора на Дирекция „ОУИ“ – Велико Търново.
Решение
№ 121/02.03.2012 г. е връчено на жалбоподателя на 26.03.2012г., видно от
известие за доставяне – л. 102, като не се твърди и няма данни АПВ
№1123414/15.12.2011г., потвърден с Решение № 121/02.03.2012 г. да е обжалван по съдебен ред, при което и
същият е влязъл в законна сила.
Съдът
намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл.
177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки
заинтересуван може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза обаче следва оспорвания
административен акт с искане за обявяване на нищожността
му по чл.
177, ал. 2 от АПК да съставлява повторно
издаден акт от административният орган със същото съдържание като отменения, т.
е. да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и
задължения на същите фактически основания /в тази насока вж. Решение № 13240 от
5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2014 г., II о./. В конкретния случай тези
изисквания не са налице.
Следователно, когато законодателят
казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има
предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните
последици, обективирани в неговия диспозитив.
Отделно
от това и във връзка с изложения контекст следва да се държи сметка и за
естеството на определение № 11924/27.09.2011 г., постановено по адм. дело №
9929/2011г. на ВАС, с което не е разрешен предварително административен спор по
повод законосъобразност на административен акт, засягащ права и законни
интереси на жалбоподателя, т.е. с това определение не се признават конкретни
субективни права. С влязлото в сила определение преписката е върната на
административния орган за произнасяне, за постановяване на акт за прихващане
или възстановяване. Съдът е задължил органа да се
произнесе по подаденото от „Х.“ ЕООД искане с вх. №
97-01-348/15.03.2011г., но не вменява на органа да
издаде задължително административен акт, който да е благоприятен за лицето
и в конкретен задължителен обем.
Разпоредбата
на чл. 177, ал. 2 АПК, може да намери
приложение само ако въпросът е пререшен по същество в противоречие с влязлото в
сила решение, какъвто не е настоящият случай.
Влязлото в сила съдебно решение се
характеризира не само с формална законна сила, т.е. необжалваемост, стабилитет,
но и с материална законна сила - задължителност, сила на присъдено нещо. Силата
на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за
което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното
решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на
тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет - чл. 177,
ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Под влязъл в сила
акт на съд, по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК следва да се има предвид
административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните
последици, обективирани в неговия диспозитив - Решение № 3524
от 30.03.2015 по адм. д. №405/2015 на ВАС.
В този смисъл са решение 13240 от
05.11.2014 г. на ВАС по адм. д. 8651/2014 г., II отделение, решение 12917 от
08.10.2013 г. на ВАС по адм. д. 4932/2013 г., VII отделение, решение 6439 от
13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. 12567/2012 г., VII отделение, решение 7550 от
04.06.2014 г. на ВАС по адм. д. 6686/2012 г., III отделение и др.
В случая в диспозитива на
определението изрично е вписано, че ИЗПРАЩА
преписката на АО, образувана по подаденото от „Х.“ ЕООД искане, за
постановяване на акт за прихващане или възстановяване.
С оглед на този извод и предвид
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради изхода от спора жалбоподателят
няма право на деловодни разноски.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи
заплащане на НАП на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В
останалата част, до пълният й размер от 500,00 лева претенцията за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.“ ЕООД ***,
представлявано от управителя Е.И.М., против АПВ №1123414/15.12.2011г., на
инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който е отказано
възстановяване на акциз в размер на 25 461,90 лева и лихви върху него в
размер на 23 884,70 лева за данъчни периоди: м.12.2002г.; м. 03.2003г. –
м. 07.2003г.; м. 10.2003г. – м. 04.2004г. и м. 07.2004г., потвърден с Решение №
121/02.03.2012г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението“ – Велико Търново, при Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: