РЕШЕНИЕ
гр.София,03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12175 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.12.2017 г. по гр.д. №41817/14 г., СРС, ГО, 60 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че съществува вземане на „С.-К.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Б.А.И., със седалище и адрес на управление ***, срещу „Л.А.М.Е.Р.“ АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А.Г.С.и А.А.Г., със седалище и адрес на управление ***, за сумата в размер на 3051,60 (три хиляди петдесет и един лева и 60 ст.) лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.01.2013 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3440 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, че съществува вземане на „С.-К.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Б.А.И., със седалище и адрес на управление ***, срещу „Л.А.М.Е.Р.“ АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А.Г.С.и А.А.Г., със седалище и адрес на управление ***, за сумата в размер на 73 (седемдесет и три) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.11.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.01.2013 г., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3440 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Л.А.М.Е.Р.“ АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А.Г.С.и А.А.Г., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.-К.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Б.А.И., със седалище и адрес на управление ***, направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 1179,49 (хиляда сто седемдесет и девет лева и 49 ст.) лева за държавна такса, съдебно удостоверение, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.
Оплакванията на жалбоподателя
са,че решението е неправилно и незаконосъобразно.Твърди,че съдът не се
произнесъл по всички възражения в отговора на исковата молба.Неправилно съдът
приел,че само въз основа на осчетоводяването на фактурите страните са обвързани
от договор за изработка.Ищецът не е извършил ремонт на газокар,няма подписан
протокол за установяване какви ремонтни дейности са извършени.Само по себе си
фактурата не е основание за плащане на цената,няма доказателства за извършена
услуга-ремонт.
Моли решението да се отмени и да се
отхвърли исковата претенция Не претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от
тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и
правилно.
На основание чл.272 ГПК СГС
препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите
мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
По възражението ,че съдът не се произнесъл
по всички възражения с отговора на исковата молба .По всички възражения съдът
се е произнесъл.
От
писмените и гласни доказателства,от ССЕ
е установено,че е извършен ремонт на газокара и работата е приета от
ответника.Процесната фактура е осчетоводена в счетоводните системи на двете
дружества,включена в дневниците за покупки на ответника,който е ползвал
данъчен кредит.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата -представляват недвусмислено признание
на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и
трайната съдебна практика, в т. ч.
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ,решение №42 от 19.04.2010 г.по т.д.№593/09г.,ТК,ІІ ТО
и др.
След като за сделката е
издадена фактура, тя е свидетелстващ документ, който удостоверява
материализирано изявление в нея. Сама по себе си фактурата не е основание за
плащане цената на една стока.Тя удостоверява задължението на възложителя по
договора да заплати уговореното възнаграждение,тъй като е приел работата,одобрил
я е и не е упражнил възражение по
отношение на контрахента си. Цената по сделката, сключена между страните се дължи
не защото е издадена фактура, а защото е извършено получаването на описаната в
нея стока/работа/, защото тя е доставена.Работата е извършена и приета,поради което е възникнал и факта за вземане
за цена на изработеното.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение
,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на възиваемата страна
се дължат сторените разноски и съдът следва да ги присъди-450 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2017 г. по гр.д. №41817/14 г. ,СРС,ГО-60 състав
ОСЪЖДА „Л.А.М.Е.Р.“ АД, ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори А.Г.С.и А.А.Г., със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „С.-К.” ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от управителя Б.А.И., със седалище и адрес на управление ***,
направените във въззивното производства разноски в размер на 450 лв.за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.