Определение по дело №5014/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 529
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20191100205014
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

        гр.София, 10.02.2020 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 16 състав в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

 

 

Секретар

Д.Димитрова

Прокурор

И. Кадев

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДЕЧЕВ, НЧД № 5014 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ З.А.И. – редовно призован, доведен от затвора-София, се явява.

В залата се явява адв. И.Г., определен за служебен защитник с уведомително писмо от САК.

В залата се явява и адв. С.Д., упълномощен защитник, с днес представено пълномощно.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, редовно призован, се представлява от инспектор М.М., който представя заповед за упълномощаване.

СВИДЕТЕЛЯТ Р.А.Г. – редовно призован, доведен от затвора-София, се явява.

В залата се явява преводач М.А..

 

Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е упълномощил за свой защитник адв. С.Д., съдът намира, че следва да бъде освободен от участие в съдебното производство адв. И.Г.. Предвид изложеното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебното производство адв. И.Г. от САК.

Препис от протокола от съдебното заседание да се издаде на адв. И.Г. за представяне пред НБПП.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото по чл. 67, а.. 2, вр. чл. 67, а.. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕМА самоличност на жалбоподателя:

З.А.И. – роден на *** г., в гр. А., С., с.гражданин, женен, без образование, осъждан.

СЪДЪТ разяснява правата на жалбоподателя в настоящото производство.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и прокурора.

 

СНЕМА самоличност на свидетеля:

Р.А.Г. 48 г., без дела и родство с жалбоподателя, осъждан.

СЪДЪТ разяснява на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, а.. 1 от НК

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ изведе свидетелят Г. от съдебната зала.

 

СНЕМА самоличност на преводача:

М.А. 52 г., неосъждан, без дела и родство с жалбоподателя.

СЪДЪТ разяснява на преводача наказателната отговорност по чл. 290, а.. 2 от НК

Преводачът обеща да извърши верен превод.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи на състава на съда, секретаря и прокурора.

 

АДВ. Д.: Моля да приемете писмени доказателства, които желаем да представим, а именно писмени доказателства в две групи. Първата група са писмени доказателства, характеризиращи поведението на моят подзащитен и неговата трудова дейност, как се е държал той по време на упражняваната трудова дейност и какво е било поведението му по отношение на правилника на вътрешния ред, а именно, че подзащитният ми се е съобразявал с изискванията и ограниченията, наложени в затвора, и в резултат на това е получил положителна атестация от съдия К. от САС. Това е първото доказателство, което сме приложили. Представям и докладна записка от инспектор П.К., той е инспектор по охрана и сигурност в ГДИН и в тази докладна записка посочва положителното си отношение към трудовата дейност на подзащитния ми; трудова характеристика от завеждащ домакинска служба А., в която също сочи, че подзащитният ми се справя много добре с възложената работа; докладна от Н.Г., във връзка с добре свършена работа и предложение за награда; докладна записка отново от Н.Г., от друга дата, във връзка с предложение за награда поради доброто представяне на моят подзащитен в трудовата дейност, в която е участвал; следват извадки от справка колко пъти моят подзащитен е съпровождал лишени от свобода в съдебните зали и болниците, което сочи, че той се е ползвал с много голямо доверие от страна на затворническата администрация; приложили сме и сигнал от моят подзащитен, в които той описва причините, поради които се е стигнало до наказание и поради причините за налагане на наказанието му е променен и режима. Този сигнал е отправен до СГП.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не следва да бъдат приети. Подаденият сигнал до СГП касае определени факти и обстоятелства, поради които лишеният от свобода И. е бил наказан в рамките на пенитенциарното заведение с искане за извършване на проверка по реда на ЗСВ. Същият не е относим към предмета на настоящото производство. По отношение на представения набор от документи от САС и приложения към него, последните три страници касаят лица, лишени от свобода, различни от конкретното лице И., поради което са неотносими към предмета на делото и моля да не ги приобщавате. Относно останалите доказателства, представени от защитата, нека бъдат приобщени по делото.

ИНСПЕКТОРМ.: Поддържам становището на прокурора.

 

СЪДЪТ, след като взе предвид искането на защитата за приобщаване на писмени доказателства и становището на останалите страни по делото, намира че следва да се остави без уважение искането на защитата за приобщаване към делото като писмено доказателство на сигнал от осъденият З.А.И. до СГП от 02.12.2019 г., като несъотносим по настоящото дело. Що се отнася до останалите документи, цитирани от защитата, същите касаят характеристичните данни на осъдения И., поради което и следва да се приобщят към доказателствените материали по делото.

Предвид изложеното съдът счита, че в този смисъл следва да се произнесе след даване ход на съдебното следствие.

 

СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане жалбата, подадена от жалбоподателят З.А.И. против заповед № 10/18.11.2019 г. на началника на затвора-София, с която на основание чл.67, а..1, т.1 от ЗИНЗС се заменя режима на изтърпяване на наказанието на лишеният от свобода З.А.И. ***/ПРОЧЕТЕ СЕ/

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /чрез преводач А./: Поддържам жалбата.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства. Молим да бъде разпитан свидетеля.

 

СЪДЪТ въведе в съдебната зала свидетеля Р.Г. за разпит.

 

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелят Г. – Аз познавам З.И. още от периода, в който изтърпявах наказанието си в затвора-София, след това бях преместен в „Казичене“ и г-н И. беше преведен в затворническото общежитие „Казичене“ по повод на проблема, който е поставен за разглеждане в днешното производство. Г-н И. дойде и ме помоли да се запозная със заповедта му за наказание, тъй като той не е български гражданин и нивото му на владеене на български език е такова, че не му позволява да упражнява правилно процесуалните права и в тази връзка бях помолен да му окажа съдействие, доколкото аз мога. Запознах се със заповедта му за наказание. Същият ми разказа в общи линии какво точно се е случило на процесния ден. Това, което ми бе казано от него и съобразно специалния закон, изготвих жалбата и я депозирах по съответния ред.

На въпроси от адв. Д., свидетелят Г. отговори така: Г-н И. ми сподели, че въпросният ден е бил обичайно на работното си място, което е паркинг за служебни автомобили пред затвора-София, след което е бил извикан от служител на затвора да се прибере навътре и ми сподели, че този служител му е заявил, че въпросните мобилни устройства, които са му били предадени от това лице, трябвало да бъдат занесени до някакъв здравен пункт в затвора-София и да напише по този повод едно обяснение, в което да обясни, че въпросните вещи са му били предадени от трето лице пред затвора-София, трябвало е да ги пренесе до здравния пункт в затвора за друг служител от затвора, на когото трябвало да бъдат предадени. И. работи на паркинг извън затвора. За да се премине цялото това трасе, трябва да се мине първо през първи пост, който охранява периметъра на паркинга, там има един постови, на който му вменено задължението да извършва обиск и претърсване на всяко едно лице, което преминава през този пост, независимо дали е лишен от свобода или посещава затвора по друг повод. След това има втори пост, който се намира непосредствено след централната врата на затвора-София, на който пост е засилена охраната още повече след бягството на двамата лишени от свобода преди една-две години. На този пост има скенер–рамка и скенер с рентген, какъвто има тук в сградата, на входовете. Допълнително, по преценка на постовите, се извършва и допълнителен обиск, ръчен, с ръчен скенер. На такава проверка подлежат абсолютно всички, и служители, и лишени от свобода, и лица, които влизат през този вход. Преминаването през входа, без съдействие от страна на служител, е невъзможно. Що се касае до това какво ми е споделил З.И. за вещите, той ми каза, че вещите са му били предадени от дежурен главен надзирател, който е бил по това време на работа и го уверил, че ако напише съответното обяснение за г-н И. няма да има абсолютно никаква санкция или правни последици. Доколкото съм разбрал от г-н И., въпросното лице е искал да се напише в обяснението, че вещите са му били предадени отвънка, от трето лице неустановено и да ги пренесе до въпросния здравен пункт за друг служител от затвора-София, а именно В.Б..

На въпроси от съда, свидетелят Г. отговори така:  Не знам дали И. е взел вещите. Това не съм коментирал с него. Доколкото съм прочел заповедта, там се твърди, че вещите са били в него. Били облепени с тиксо около кръста му. Попитах И. защо вещите са били облепени около кръста му, но той не ми даде обяснение.

На въпроси от адв. Д., свидетелят Г. отговори така: На трети пост са открити тези вещи. Не знам как е преминал през първи и втори пост, може би е прелетял.

На въпроси от инспекторМ., свидетелят Г. отговори така: Аз обясних, че И. говори малко български и така се разбираме. С него имаме контакт от месец юни 2017 г. до преместването ми в ЗО „Казичене“ през 26.11.2018 г.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси към свидетелят.

СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите, приключва разпита на свидетелят Г..

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

ИНСПЕКТОРМ.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за приобщаване като писмени доказателства на сигнал от осъденият З.А.И. от 02.12.2019 г. до СГП.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените в днешното съдебни заседание от защитата на жалбоподателя писмени доказателства, а именно писмо на съдия К. от САС до началника на затвора-София, докладна записка на инспектор П.К., трудова характеристика от 30.07.2018 г., докладна записка от 12.09.2017 г., докладна записка от 08.08.2018 г. както и останалите писмени доказателства по делото.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ. Д.: Считам, че от събраните до тук писмени и гласни доказателства, които не бяха оспорени по надлежния за това ред от ответната страна, е видно твърдението, направено в жалбата и допълнението към жалбата, че не отговаря на истината твърдяното в заповедта обстоятелство, че моят подзащитен системно се е отклонявал от работа, не е изпълнявал трудовите си задължения, влияел е зле на останалите лишени от свобода и също така това твърдение се опровергава от доклада на инспектор Т., от който доклад е видно, че въпреки, че той е обобщил предходни свои наблюдения върху характеристиките, давани за поведението на З.А.И., в смисъл, че той не е бил с добре изградени трудови навици, още на втория лист в този доклад е видно, че г-н Т. твърди, че такива навици З.А.И. има изградени, че той се ползва с добро име сред затворническата общност и влияе положително на останалите затворници. Това всъщност се вижда и от приложените днес доказателства, в които ясно и точно е казано точно това, че той влияе добре и положително на останалите. Трудовата му дейност е оценявана от ръководството не само на затворническата администрация, но и от г-н К., който е завеждащ отдел „Сигурност“ в ГДИН и е оценил неговата работа и поведение като изключително надеждни и добри. Това противоречи на твърдените в заповедта обстоятелства в тъкмо обратния смисъл, като поддържам всички наведени в допълнението към жалбата съображения. Продължавам да твърдя, че процесната заповед е изготвена в нарушение на процесуалните правила, но и на материалния закон, тъй като видно от приложените и събрани писмени и гласни доказателства, разпоредбата на чл.67, а..1, т.1 от ЗИНЗС за замяна на режима с по-тежък, предпоставките които се изискват от тази норма на закона, не са изпълнени. И не са изпълнени, защото доказателствата сочат тъкмо обратното. Ето защо и след като съобразите, че моят подзащитен е многократно награждаван и няма други наказания, което е ясен показател за неговото поведение. Следва да се посочи също, че ответната страна се противопоставя на приемането на доказателства, пряко относими към оценката на поведението на З.А.И. и доказателства, които сочат към обективната истина относно наложеното му наказание. Всичко това касае оценката на неговото поведение и тъй като в постановление № 7 от 27.06.1975 г. на пленумът на ВКС е посочено, че за поведението на лишения от свобода следва да се съобрази неговото поведение в пенитенциарото заведение по отношение на спазването на правилата на вътрешния ред, но и на неговата трудова дейност и това дали той упражнява трудовата си дейност съвестно и без отклонения от задълженията, които са му вменени. За всичко това за моя доверител видяхме, че приложените доказателства са изключително в тази посока. Освен това аз ще посоча и студията, анализ на някои проблеми в пенитенциарната система от г-жа К.а и авторски колектив при МП, където от стр. 81 и следващите е виден един цитат на г-н П., бившия началник на затвора-София, който сочи, че поведението на един лишен от свобода следва да се преценява по отношение на труда, който е полагал и поведението му в бита. В тези две направления моят подзащитен определено има положително поведение, всички доказателства го сочат и в досието няма изключение. Ответната страна също не посочи доказателства, които оборват тези твърдения. Ето защо аз считам, че предпоставките на чл. 67, а..1, т.1 от ЗИНЗС за замяна на режима не са налице, поради което моля да уважите жалбата на моя доверител.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите жалбата на лишеният от свобода З.А.И. без уважение. Считам, че заповед № 10 от 18.11.2019 г. е издадена при съобразяване на материалния и процесуалния закон. Видно от обстоятелствената част и от диспозитива, същата касае именно лишения от свобода И., като единствено и само в последния пункт на обстоятелствената част е споменато друго име, различно от това на И., а именно на лишен от свобода П.. СГП счита, че с оглед на събраните днес доказателства и ангажираните такива пред настоящия състав, при издаването на заповедта администрацията на затвора е имала предвид и е обследвала единствено и само поведението на З.А.И.. С оглед на което считам, че допусната грешка е явна фактическа такава и следва да бъде отстранена по административен ред. С оглед изтъкнатите от защитата аргументи за добро поведение на З.И., разбира се затворническата администрация стриктно, последователно и своевременно е реагирала, като както в конкретния случай при допуснато нарушение и инкорпориране на разпоредбата на чл. 67, а.. 1, т. 1 от ЗИНЗС за замяна на режима му от лек на общ е отчела основанията за това, така също и същият е бил награждаван в съответните моменти с други заповеди, които не са предмет на настоящото дело. Предвид изложеното Ви моля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите заповед № 10 от 18.11.2019 г. на началника на затвора.

ИНСПЕКТОРМ.: Становището на началника на затвора е същото като на представителя на СГП. Смятам, че заповедта е правилна и законосъобразна и моля да отхвърлите жалбата на осъденият И., подадена чрез негови защитник и да подкрепите заповедта, издадена от началника на затвора. В добавка на аргументите, изложени от представителя на прокуратурата, ще добавя само, че режимът му е променен за грубо нарушаване на определения от закона ред, а не за системност и за отрицателно влияние на останалите лишени от свобода. С оглед на изложеното Ви моля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите заповедта като правилна и законосъобразна.

АДВ. Д. /реплика/: За едно провинение други лишени от свобода са получавали наказание, дори доста по-тежко. Моят подзащитен обаче, освен наказанието, получава и промяна на режима, без неговото нарушение да е толкова тежко, че да обхваща значително …. Той е наказан дори с не най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗИНЗС, което ще рече, че нарушението му не е от най-тежките. Моля да съобразите, че не са изпълнени предпоставките на чл. 67, а.. 1, т. 1.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /чрез преводач А./: Аз от една година и половина работя на този паркинг. Даваха ми много работа. Винаги съм идвал до този съд със задържани или осъдени лица, аз съм ги придружавал. Нито веднъж не съм отказал да съдействам на администрацията на затвора. Това не е моя работа, аз не съм шофьор. Мята работа е само да почиствам. Много добре знам, че ако откажа да им съдействам, тогава ще започнат едни такива действия срещу мен, или ще ме накажат или ще ми увеличат времето. Ако има откажа веднага ще ми намерят някаква цака. Има хора, които бяха заловени в „Казичене“ с наркотици. Ръководителят на затвора ги наказва със седем дни чистене и да не получават багаж. Това са четирима-петима, които аз много добре знам кои са. Аз, защото съм чужденец. За това ли го правят, защото съм чужденец. В момента, в който откажа, шефът идва при мен и ми казва да му почистя колата отвън и отвътре, от сняг, от кал, от всичко, и аз не мога да кажа „не“. В момента, в който му откажа, той само с това ме предупреждава – половината ти срок наближава. Убеден съм, че в България има закон и ред. Грехота е, защото съм чужденец да се отнасят така с мен. Нито веднъж нищо не съм им отказал.

 

СЪДЪТ ДАВА последна дума на жалбоподателят.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /чрез преводач А./: Моля да ми бъде уважена жалбата.

 

Съдът се оттегля на съвещание.

 

СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становището на страните, както и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 67, а.. 2, вр. а.. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Образувано е във връзка с подадена жалба от лишеният от свобода З.А.И. против заповед № 10 от 18.11.2019 г. на началника на затвора-София, с която е заменен режима на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ за З.А.И. *** на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелските показания на свидетеля Р.Г., както и затворническото досие на осъденият И. и заповед № 10 от 18.11.2019 г., становище на НС СДВР, становище на ЗН РНОД от 15.11.2019 г. и доклад на ИСДВР от 14.11.2019 г., съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 22.10.2019 г., в 09:30 часа, инспектор С.Д.и младши експерт Грозданов са конвоирали З.А.И. до буфера на 3-ти пост. Лишеният е заявил, че не притежава в себе си забранени вещи и предмети. При извършване на обстоен личен обиск, в присъствието на младши полицейски инспектор Н.М., в левия джоб на осъдения И., са открити пари на стойност 7,80 лева, извършена е и проверка с метален детектор и около слабините му е открит пакет, обвит с хартиено тиксо. В присъствието на свидетел И. Г. е отворен пакета от младши инспектор М., като са открити следните забранени по ЗИНЗС вещи и предмети - 1 бр. мобилен апарат „Самсунг“, бял на цвят; 1 бр. мобилен апарат „Самсунг“, черен на цвят; 2 бр. мобилни апарати „АIEК X 8“; 1 брой SD карта; 2 броя СИМ карти на „Виваком“ и 2 броя USB кабели. Тези забранени вещи били иззети с протокол, като в първото писмено обяснение лишеният от свобода И. е признал, че откритите и иззети вещи са лично негови. В допълнителни обяснения, същият е заявил, че по време на изпълнение на служебните си задължения като чистач на район „паркинг“, пред затвора-София, при него дошла непозната жена, предала му пакета и при предварителна уговорка с лишения от свобода А.С.трябвало да ги внесе и да ги предаде, като за тази услуга получил сумата от 400 лева. Във връзка с това началника на затвора-София е преценил, че е налице дисциплинарно нарушение на чл.100, а.. 1, вр. а.. 2, т. 1 и т. 5 ЗИНЗС и му наложил наказание „лишаване от право на месечен домашен отпуск“ за срок от 3 месеца със заповед № 449 от 13.11.2019 г. Отново във връзка с така описаните факти е била издадена заповед № 10 от 18.11.2019 г., с която за същите факти е преценено, че с поведението си лишеният от свобода И. не дава доказателства за своето поправяне и в същото време грубо нарушава реда и дисциплината на територията на общежитието, с което влияе отрицателно на останалите лишени от свобода, поради което е заменен режимът на изтърпяване на наказанието му от лек на общ.

По делото действително са представени множество доказателства, че в различни периоди от време осъденият И. е показвал добри характеристични данни, включително е дал доказателства за оформена тенденция в положителна посока, която води до поправянето му, поради което и същият е бил награждаван от затворническата администрация и съответно със заповед № 88 от 14.06.2017 г. режимът на изтърпяване на наказанието му от 14 години лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 3324/2008г. на СГС, е бил прекатегоризиран в открит тип с преместване в ЗО „Казичене“ и със заповед № 17 от 11.01.2018 г. режимът на изтърпяване на наказанието му е променен от общ на лек.

От друга страна обаче, с последното дисциплинарно нарушение – опит за внасяне на неразрешени вещи, оценката на риска от рецидив е регистрирала повишаване на стойностите и към момента е завишена на 30 точки, при отчетени в предишен анализ на оценка от риска – 25 точки. Установено е също така, че отрицателни промени са настъпили в зоните на начина на живот и обкръжение, а именно безразсъдно и рисково поведение – завишение от 2 точки на 5 точки, и умения за мислене, частично разпознаване на проблемите си, импулсивен – завишение от 2 точки на 3 точки.

Настоящият съд от правна страна намира, че факта, че за извършеното дисциплинарно нарушение на осъденият И. е наложено дисциплинарно наказание не представлява процесуална пречка за замяна на режима, в който следва да се изтърпи остатъкът от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, тъй като режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не е дисциплинарно наказание. Ето защо съдът намира, че молбата на осъденият З.А.И. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 67, а.. 2 от ЗИНЗС,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на осъденият З.А.И. против заповед № 10 от 18.11.2019 г. на началника на затвора-София, с която е заменен режима на изтърпяване на наказание от 14 години „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 3324/2008г. по описа на СГС, от лек на общ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

Да се изплати възнаграждение на преводач М.А. в размер на 100,00 лева от бюджета на съда, за което да се издаде РКО.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:40 часа.

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                        СЕКРЕТАР: