№ 39
гр. Тервел, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100369 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1265/04.11.2021г.
от ЮЛ. Б. П. ЕГН *******, гр.**************, срещу Община-Тервел,
гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Св.Св.Кирил и Методий №8, с ЕИК *********,
представлявана от кмета С.С., като с нея са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.310, т.1 от ГПК във вр. с чл. 259, ал. 1, изр. 2 от
КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът преди пенсионирането му
работел като домакин на склад в отдел „Просвета" при Община Тервел,
формално се водел към ЦДГ 3.
Сочи, че бил пряко подчинен на зам. Кмета и гл. счетоводител на отдел
„Просвета".
Кмета та общината издал пет заповеди, които му били връчени с които
го задължили да замества отсъстващи поради отпуск охранители както
следва:
Заповед 201 / 30.03.2020 г ; Заповед 202 / 30.03.2020 г.; Заповед
251/08.05.2020 г.; Заповед 296 / 02.06.2020 г.; Заповед 5176/ 30.09.2020 г.
Твърди, че заповедите не го освобождавали от задълженията му като
домакин. Тези задължения изпълнявал извън 12 дежурства по график. И петте
заповеди имали характеристика на трудов договор по чл.66 ал.1 от КТ
1
Сочи, че съгласно чл.242 от КТ положения труд по трудово отношение
е възмездно.
С оглед на горното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да
бъдат признати цитираните по горе заповеди за трудови договори и съответно
изплащането на полагащото му се трудово възнаграждение в размер на
3638,43 лв. заедно със съответните осигурителни вноски към НОИ.,
В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от
ответника Община-Тервел, гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Св.Св.Кирил и Методий
№8, представлявана от кмета С.С., чрез юрисконсулт З.И.. В отговора си
ответника оспорва изцяло предявените искове по основание, като подробно
изразява становището си в тази насока. Сочи, че действително, лицето е било
назначено в Община Тервел, отдел Просвета, на длъжността – „Касиер
Домакин”, съгласно Трудов договор от 04.10.2006г., по чл.70, ал.2 от КТ. т.е.
на изпитателен срок от 6 месеца.
След изтичането на тези 6 месеца, лицето е било назначено с
Допълнително споразумение към Трудов договор от 14.12.2007г., на
основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ и Наредба №1/2007г.,
бр.99/28.11.2007г.
Кмета на Община Тервел е издал Заповеди с №201/30.03.,2020г.,
№202/30.03.2020г., с които е задължил ЮЛ. Б. П., да осъществи вътрешно
заместване в звено „ОМП”, за времето от 13.04.2020г. до 21.04.2020г„ и от
24.04.2020г. до 04.05.20201., като изпълнява длъжността пазач - невъоръжена
охрана в звено „ОМП” при Община Тервел.
Издадени са още и следните Заповеди с №№251 от 08.05.2020г.. №296
от 02.06.2020г., и №5176 от 30.09.2020г., та периодите съответно от
11.05.2020г. - 11,06.2020г., от 14.06.2020г. - 20.07.2020г., и от 02.10.2020г. до
23.10.2020г., да изпълнява длъжността пазач - невъоръжена охрана в звено
„ОМП” при Община Тервел.
Основанието за издаване на заповедите на кмета на община Тервел е
чл.44. аз.2 от ЗМСМА, както и заместването на И.Г.Ж., поради реализиране
на правото му на платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл.259. ал.1 от КТ - Когато работник или
служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или
служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и
2
трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той
изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на
допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по
трудовото правоотношение.
В конкретния случай е налице вътрешно съвместителство по смисъла на
чл.259, ал.1, изр.първо КТ. Работодателят - Кмета на община Тервел е издал
заповед за заместване на отсъстващ работник или служител до завръщането
му на работа. За периода на заместването служителят е изпълняват
задълженията си и по основното си трудово правоотношение - като „Касиер
Домакин", и длъжността пазач - невъоръжена охрана в звено „ОМП”.
Тъй като заповедта е едностранно волеизявление на работодателя,
следва да се приеме, че заместването е осъществено, без да е постигнато
писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение. В случая
няма значение, че в заповедта липсва посочено основание от Кодекса на
труда.
Сочи, че дори и да е имало допълнително споразумение между страните
относно възнагражденията на заместваната длъжност, /не и в настоящият
казус/, то при вътрешно заместване на служител, в хипотезата на чл.259 от КТ
служителят следва да получава възнаграждението на замествания служител,
ако то е по - благоприятно за него. От представените доказателства било
видно че възнаграждението на заместваната длъжност не е по голямо от
възнаграждението на ищеца по основната му длъжност. С оглед на това
претенцията за плащането на пълния размер на възнаграждението дължаща се
за длъжността - пазач - невъоръжена охрана в звено „ОМП” при Община
Тервел, е напълно неоснователна.
С оглед на гореизложеното, считам, че на жалбопадателя не се полага
заплащане на допълнително възнаграждение.
По делото са приети следните писмени доказателства: заверено копие
на заповед №201/30.03.2020г.; заверено копие на график за месец Април
2020г.; заверено копие на заповед №202/30.03.2020г.; заверено копие на
заповед №251/08.05.2020г.; график за месец Май 2020г.; заверено копие на
заповед №296/02.06.2020г.; заверено копие на заповед №517б/30.09.2020г.;
длъжностна характеристика от 05.10.2006г.; длъжностна характеристика от
29.04.2013г.; длъжностна характеристика от 29.04.2015г.; извлечение от
3
ведомост за възнаграждение за месец септември 2020г.; справка за
полагащите възнаграждения; заверено копие на трудов договор №00000007 от
04.10.2006 год.; заверено копие на допълнително споразумение
№80/14.12.2007 година към трудов договор №00000007 от 04.10.2006 год.,
както и представените в днешно съдебно заседание от ответната страна
Заповед №467/22.05.2020г.; Заповед №408/22.04.2020г.; Заповед
№289/30.03.2020г. и Заповед №288/30.03.2020г.писмена справка за трудовото
възнаграждение на ищеца за периода 30.03.2020г.-30.09.2020г. по месеци за
изпълняваната длъжност по трудов договор, а именно заверени копия на:
7бр. ведомости; 2бр. трудови договори, 2бр. заповеди и справка от Регистър
БУЛСТАТ и писмени доказателства за трудовото възнаграждение на
заместваните от ищеца лица за същия период, а именно заверени копия на:
28бр. ведомости и 2бр. допълнителни споразумения към трудови договори.
Молбата, като подадена от лице активно легитимирано да води
настоящият спор пред надлежния съд е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
Посочените в исковата молба основания, касаят обективно съединените
искове за заплащане на трудово възнаграждение за заместване при хипотезата
на вътрешно съвместителство на основание чл. 259, ал. 1, предл. 2 КТ, при
която ищецът е изпълнявал трудовите функции на заеманата по трудово
правоотношение с ответника длъжност, извън което е изпълнявал и работата
на отсъстващи свои колеги по заместване за определени периоди от време.
Заместванията, предмет на претенциите за неизплатено трудово
възнаграждение на това основание действително са осъществени. В тази
насока по делото са събрани множество писмени, гласни доказателства.
Основателността на иска за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за заместване в хипотезата на вътрешно съвместителство,
при която заместващият изпълнява освен трудовите функции на своята
длъжност и трудовите функции на свой колега за определен период от време,
уредена с чл. 259, ал. 1, предл. 2 КТ, изисква да е установено по делото при
тежест на доказване на ищеца освен постигнато между него и работодателя
като страни по трудовия договор, съгласие за заместването и постигнато
между него и работодателя съгласие за заплащане за заместването на
4
допълнително трудово възнаграждение с уговорен от тях размер. В този
случай уговарянето на заплащане на възнаграждение е елемент от
фактическия състав на претенцията с правно основание чл. 259, ал. 1, предл. 2
КТ.
В конкретния случай именно този елемент не е установен, тъй като
липсват каквито и да било данни по делото страните по трудовия договор да
са се договорили в случаите на заместване, което е установено, че ищецът е
осъществявал нееднократно, за заместването да му бъде заплащано трудово
възнаграждение. Нещо повече в самата искова молба и в допълнителната
такава, ищеца сочи, че в нито един от случаите на заместване, предмет на
процесните претенции, между него и работодателя не е договаряно да се
заплаща възнаграждение за заместването.
При това положение, исковете с правно основание чл. 259, ал. 1, предл.
2 КТ не са доказани по основание (липсва уговарянето на възнаграждение за
заместването).
Съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК съдът може да определи по своя
преценка или чрез заключение на вещо лице размера на иска, при положение,
че искът е установен в своето основание, но конкретният случай не е такъв.
В случая предявените искове с правно основание чл. 259, ал. 1, предл. 2
ГПК не са установени по своето основание, тъй като за заместванията
страните не са уговорили да се заплаща възнаграждение.
При липса на договореност за заплащане на възнаграждение за
извършената по заместване работа за работника или служителя не възниква
правото да му се заплаща допълнително трудово възнаграждение, на което
право на работника или служителя да отговаря задължение на работодателя
да заплаща възнаграждение. Изрично предвиденото от закона изискване за
договаряне заплащането на допълнително трудово възнаграждение изключва
възможността съдът при условията на чл. 130 ГПК да присъжда
възнаграждение, за получаването на което страните по трудовото
правоотношение не са постигнали договореност.
Изискването за уговаряне заплащането на допълнително трудово
възнаграждение за заместването от страните по трудовото правоотношение
по чл. 259, ал. 1 КТ съответства на характера на трудовото правоотношение,
основната част от съдържанието на което е договорната.
5
С оглед горните правни изводи, настоящият състав намира предявените от
ищеца искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ЮЛ. Б. П. ЕГН
*******, гр.**************, срещу Община-Тервел, гр.Тервел, обл.Добрич,
ул.Св.Св.Кирил и Методий №8, с ЕИК *********, представлявана от кмета
С.С., като с нея са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.310, т.1 от ГПК във вр. с чл. 259, ал. 1, изр. 2 от КТ да бъдат
признати заповеди - Заповед 201/30.03.2020 г.; Заповед 202/30.03.2020 г.;
Заповед 251/08.05.2020 г.; Заповед 296/ 02.06.2020 г.; Заповед 5176/
30.09.2020 г. за трудови договори и съответно изплащането на полагащото му
се трудово възнаграждение в размер на 3638,43 лв. заедно със съответните
осигурителни вноски към НОИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок, от датата на уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
6